Начало
 
 

БТА на кръстопът?

14.01.2021 /20:15 | Автор : Начо Халачев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Начо Халачев

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

Начо Халачев се борел срещу избора на Кирил Вълчев за генерален директор на БТА! Вятър и мъгла или „фейк нюз“, както би казал популярен политик отвъд океана. Получава се обаче. Явно меракът за интрига в някои колеги е силен, та избива над други качества.

Но, да, боря се, по-точно – борих се Законът за БТА да бъде променен, преди да бъде направен изборът на нейния нов шеф.

Защо ли? Защото този закон е недоизкусурен, да не кажа кьопав. При това с много пробойни и създава проблеми от различни гледни точки. И подех инициатива за промяната му, далеч преди да разбера кои ще се кандидатират за въпросния пост. И продължавам да съм привърженик на тази последователност - промяна и след това избор, макар с Кирил Вълчев да сме в голяма степен съмишленици.

Защо? Защото аз не вярвам в „добрия цар“. Аз не искам като колегите да се надявам, че новоизбраният генерален директор ще се прояви като добър мениджър. На мен упование и обещания не са ми достатъчни, не ми вършат работа. Аз искам законът ДА ЗАДЪЛЖАВА мениджърът на БТА да действа ЦЕЛЕНАСОЧЕНО И ТО В ПРАВИЛНАТА посока. Тъй като и Максим Минчев, светла му памет, беше според мен много добър мениджър, но не водеше БТА в правилната посока.

Но да почнем с дупките в Закона. Законът не предвижда приемственост. Ама как е възможно. Ами на, възможно е. Така че новият бетеански шеф може спокойто да задраска големите инициативи на Максим Минчев и никой не може законово да му възрази. Защото те не бяха свързани с информационната дейност на БТА и за тях националният бюджет пари не отпуска. И международните форуми, които организираше, и мрежата от пресцентрове са финансово бреме за агенцията. И да, липсата на приемственост създава нестабилност в институцията.

Друго недоглеждане. Генералният директор е формално безконтролен. Специализираната комисия в парламента само изслушва един път годишно доклад за неговата дейност (добре разбрахте – за неговата дейност, а не за дейността на БТА) и без задълбочен анализ, парламентът взема формално решение по него. Толкова.

За сметка на това генералният директор утвърждава структурата и правилника за дейността на БТА, утвърждава щата и длъжностните характеристики на бетеанци и т.н. Това означава, че не само той може да ги промени във всеки един момент, но така може да постъпи и новият генерален директор. Без да се допитва и съобразява с когото и да било.

Волунтаризъм и нестабилност? Да, ама какво от това! А на министерствата не министрите, а министерският съвет им утвърждава правилниците за дейността.

Проблематичен е и начинът за избор на генералния директор. Както със закона, така и преди приемането му, той следва една и съща процедура – избира се от просто мнозинство в Народното събрание. А това прави този избраник чувствителен и зависим от избралата го група депутати, въпреки давания му от Закона 5-годишен мандат. И не само. Начинът на избор, на практика назначаване, дава основание БТА да се възприема не като обществена, а като държавна медия.

Като последствие шефът на агенцията се стреми да води комфортна за себе си и за избралите го информационна политика. Дали съзнателно или по схемата проба-грешка, но Максим Минчев е стигнал до този комфорт, като, меко казано, не е стимулирал репортерите да бъдат първи при отразяването на събитията.

В скоба да припомня, че навремето, включително и за закъснение, репортерите, поне във ВИНФ, бяхме санкционирани. Да, не е възможно винаги да си първи, но това трябва да бъде стремеж, начин на мислене, политика, професионална настройка. Защото това е същността на една информационна агенция – да бъде винаги първа. И поведението на представителите на световните информационни агенции го потвърждава. В обратния случай тя се обезсмисля.

Към това вървеше БТА при Максим Минчев, това се забелязваше отвън и е в основата за неласкавата оценка за нейната работа. И това не е нито субективна, нито само моя оценка. В изразено във Фейсбук отпреди два дни мнение Евелина Андреева, която няма нужда от представяне, пише: „В момента БТА не съществува в дигиталното пространство. Според Gemius тя заема между 350 и 400 място по посещаемост, поради ниския трафик. А достойното й място би било сред топ 10 на информационните платформи.“

А аз тогава бих добавил риторичния въпрос: как БТА осъществява „основно присъствие на медийния пазар“ в страната и кой би тръгнал да я краде, след като слабо се интересуват от нея!?

Новият й шеф трябва да обърне тенденцията. Разбира се, ако иска да я запази и развие като ИНФОРМАЦИОННА, а не като някаква друга агенция. Но дали ще получи подкрепа отвътре и дали ще устои на обратния натиск отвън?! Аз не съм уверен.

За да не загуби пък агенцията социалните си позиции, Максим й извоюва друг престижен имидж – на организатор на международни прояви и прес центрове. Престижно и полезно, но позиционира БТА в друга категория, а не в категорията на ИНФОРМАЦИОННИТЕ агенции. Това в резюме.

Дадените правомощия на генералния директор и формалният надзор над дейността му очертават, от друга страна, БТА като изключително авторитарна, недемократична институция, в която редовият журналист не е независим и е принуден да се съобразява с визията и информационната политика на генералния директор, а не със законите и постулатите в работата на една информационна агенция. И това не е от вчера.

Да се удивляваме ли при това, че и заради Закона за БТА България е на последно място по свобода на словото в ЕС и през 2019 г. - на 111-то място по свобода на медиите от общо 180 страни в класацията на „Репортери без граници“.

Какво би могло да бъде лечението? БТА е уникална, но подходът към нея може да е в стила на СЕМ за БНТ и БНР. Предложеният обаче с тази цел 3-членен, условно наречен, „Надзорен съвет“ среща в БТА безпринципни, но силно аргументирани възражения. Защо? Защото опитът със СЕМ бил лош и защото политиците по традиция раздували такива органи и вкарвали в тях паразитиращи „калинки“. А ние нямаме нужда от повече чиновници, казват ми от БТА, те и сега са ни много.

Поведението на колегите може да се чете и от друг ъгъл – ние не вярваме на българската демокрация и предпочитаме „добрия цар“. И не искат да чуят, че един 3-членен „Надзорен съвет“ от колеги с над 20-годишен журналистически стаж, избиран от парламент, президент и гилдия, би стабилизирал БТА, би гарантирал правилното управление и приемствеността, би създал по-спокойни условия за работа и на генералния й директор. И, за жалост, са прави, разбирам техния избор.

Трябва ли обаче да се отказваме от борбата за по-добра демокрация! Трябва ли след такава позиция да се сърдим, че лесно ни слагат чатал на врата!?

..........................................................

Авторът Начо Халачев има 22 години в БТА из основните й редакции, включително кореспондент в Алжир и в Москва, с опит из почти всички видове медии към днешна дата

Сподели в
 

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021/15:21

Застигна ни нов удар срещу свободата на мненията и публичното слово

16.02.2021/15:41

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021/20:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки