Начало
 
 

Ина Филипова: Нека всяко поколение върви по своя път в своето време

12.01.2021 /18:16 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ина Филипова (в дясно) с колежката си от "Свободна Европа" Жени Георгиева

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

Пълното заглавие на творбата на Филипова е Нажежените площади, 1990-та, неподозирани хроники по действителни събития“. Авторката е събрала между кориците на книгата „действителни събития от 1990-та година“ и разказва за „еуфоричния стремеж към Истината и покрусата от Лъжата“, повдигайки завесата на Промяната и Подмяната, както и на демокрацията по нашенски. Ина Филипова публикува за първи път съхраняваните с години на хартия и касетки уникални, автентични документи и записи, разкриващи случилото се преди три десетилетия. Тя разказва за нажежените софийски площади, за хората, излезли на тях опиянени от вятъра на промяната и хранещи надежди за нещо по-добро.

За появата на новата си книга Ина Филипова не е търсила точно времето, когато през горещото лято на отишлата си вече, за радост, тежка високосна година отново площади и улици се напълниха с недоволни и търсещи промяна българи. Но някак  си аз съзирам, че в това съвпадение отново бунтарският дух на българина казва,че няма да търпи повече лъжи и подмяна.

За „Нажежените площади“ ще спомена също, че тази новопоявила се книга веднага беше забелязана и беше включена в номинациите за годишната награда „Златен лъв“ за издателски проект с най-голяма значимост, което говори добре както за автора Ина Филипова, така и за издателство „Слънце“.

Както вече споменах, Ина Филипова е признат майстор на словото и е сред най-добрите преводачи на класическа и съвременна турска литература.  Нейни са преводите на повече от 32 романа на класиците Халит Зия, Решат Нури, Сабахаттин Али и Назъм Хикмет, Метин Качан, Ахмед Юмит и други съвременни екзистенциалисти и модернисти. Завършва "Ориенталистика" в СУ "Климент Охридски", специализира "Радиожурналистика" у нас и в Германия. Над три десетилетия е редактор  на литературни програми и драматург в Радиотеатъра на БНР. Автор е на книгата "Дамга за обич", на десетки радиодраматизации, пиеси, хумористични сценки, стотици очерци, пътеписи, интервюта. "Нажежените площади" е плод на журналистическата й дейност в Радио "Свободна Европа".

По повод новата си книга Ина Филипова е гост на сайта на СБЖ.

Какво ви накара да се върнете към събития с впечатляваща давност – сантиментални спомени или опит и потребност да се види съвремието през тях?

Нито едното, нито другото! Сантиментите са за романите, мемоарите, разказите, поезията. Потребността - като външна намеса - изобщо я изключвам за всеки уважаващ себе си пишещ човек. Но ако става дума за вътрешна, духовна потребност - това вече е друг въпрос.

Предизвикателствата! Предизвикателствата на днешния ден! Те са причината през изнизалите се години в мен да се оформи - отначало бавно и  колебливо, после постепенно все по настойчиво, а накрая - вече и неотстъпчиво  твърдото решение, че трябва, на всяка цена трябва да предоставя съхраненото на поколенията, идващи след нас.  Да им предоставя това, което е ставало, така, както е ставало! Самото то да разказва. А пък след това те да отсъждат кое е Истина, кое не. Нали има такъв израз: "Когато капката прелее от чашата". Ето, точно тази година се случи натрупаното през "впечатляващата давност" да кипне, капката да прелее и аз да предприема всичко, което трябваше, за да излезе Истината наяве. Една небезизвестна журналистка в интервю за спомените си от 10-ти ноември и Промяната, на въпрос как трябва да разказваме на нашите тийнейджъри времето на българската промяна, отговаря ето така:  "Марк Зукърбърг е все още ученик, Кърт Кобейн е все още на сцената"! Това ли е нашата история от най-новото време, която трябва да оставим на българските деца!? И че, пак според нейните твърдения, нашето общество има "относително просветена част",  която е изиграла собствена роля "за всеобщата неграмотност - политическа, социална, икономическа, естетическа" - и има склонността "за приютяване в гънките на властта"!? Че мнозинството е "изненадано от промяната, случила се без негово участие", а народът ни  е "без темперамент, без духовност" /мотивира се тя чрез Боян Пенев/, без социален инстинкт"!  За мен това беше върхът на непрекъснато нарастващия през всичките 30 години пагубен стремеж значимостта на събитията от 1989 - 1990-та  година да се принизи, да се изтласка някъде по прашните рафтове на историята докато бъде заличена напълно. Не можех повече да мълча.

Лесно ли е на журналиста да ходи по „Нажежените площади” на времето? Какви лични и професионални качества трябва да притежава?

Не, не е лесно. Стъпваш върху жарава. Понякога е страшно дори. И опасно.  Как си представяте да ви повлича със себе си лавината на хиляди разгневени от Лъжата хора? Или отвред да си ограден с клади и пламъци? Да се чувстваш безпомощен пред страха, че може да гори жив човек пред очите ти,  а пожарникари да стоят безмълвни и апатични? Или да си играеш на гоненица и криеница с неизвестните, които те причакват по стълби и асансьори, думкат нощем с юмруци и ритници по вратата на дома ти, заплашват по телефона - и теб, и сина ти, и кучето ти, и колата ти? Да ти нахлуват в стаята, откъдето си предаваш репортажите и да ти размахват ножове!? Други пък да ти прилепват "уж" приятели? Но когато имаш закрилата "свише" и си заедно със същите тези хиляди разгневени от Лъжата и жадни за Истината хора, когато те пазят - точно те! - тогава другите неща нямат шанс. Защо, мислите, на книгата си поставих извехтялата и не толкова качествена моя снимка от онези години? От суета ли - че съм по-млада и по-красива? Не. Надявах се да ме разпознаят тогавашни участници в събитията и да се открием пак, ако сме живи, след толкова години. И не сбърках. Вече наистина се радваме един на друг с неколцина от тях, очаквам още приятни изненади.  Използвам случая да благодаря за пореден път на знайните и незнайни мъже и жени от площадите, които издигаха покрай мен бариерите на своето доверие и непробиваема закрила. Питате ме за личните и професионални качества, които трябва да притежава  журналиста? Човещина, искреност, скромност и обич. Нищо повече. Не бих могла да се държа като някои журналисти от днешните медии, които задават въпроси с тон на прокурор или следовател към престъпник, прекъсват събеседника си по средата на думата или още в началото на отговора, ако не е този, който им е поръчан да бъде, които крещят, подскачат и едва ли не се боричкат с разни "черни потници", които водят предаванията си на ниво "махленски клюкарки"......  Това не е журналистика, а обида за професията и за онези нейни представители от висока класа, които според Моралния кодекс на журналиста би трябвало да бъдат образец за подражание.

 Може ли да има неподозирани хроники по действителни случаи?

 Може. Тогава, когато в най-опасните и нажежени събития не си срещнал нито един друг свой колега. Когато не си парадирал, не си се изтъквал. Когато си записвал часове наред, а си използвал само най-същественото като информация или звуков ефект 4-5 минутен репортаж... Това беше най-впечатляващия урок по време на моето обучение по радиожурналистика: документирай на запис ако трябва дни и нощи подред, но извлечи от всичкото и предложи най-ценните 2 минути! Така че, остана доста голям неизползван материал в моите записи, който дешифрирах на хартия в продължение на 2 години. После опаковах грижливо и скрих и текстовете, и миникасетките на различни места за през следващите десетки години. Да, налагаше ми се да го направя, защото имаше и такива, които подозираха наличието на точно този материал точно от това време и правеха най-различни опити  да се доберат до него - примамливи предложения, заплахи, провокации…. Някои не са се отказали и до днес. Ето тук ще споделя, че точно от една година ръкописът ми, съвършено готов за предпечат, мина през две други издателства, които се опитаха и да го забавят, и да го окепазят, само и само да не излезе на бял свят или ако се появи, да бъде в безобразен вид. Благодарна съм на Надя и Ванко Кабакчиеви, че поеха риска и имаха дързостта да издадат книгата ми с логото на тяхното издателство "Слънце" във вида, в който я бях подготвила, а освен това да ми се доверят аз самата да си бъда  и редакторът, и коректорът. При толкова фактология не би трябвало да се допусне и най-малката грешка в текста, цифрите и имената. Благодаря и на художничката Фиделия Косева за това, че прие присърце и създаде корица, която говори много и със заряда си, и с естетическите си внушения.

Журналистическите хроники на текущия ден могат ли да претендират за място в историята като свидетели?

Ако са основани единствено на истината и безпристрастността - разбира се, не само че могат, а трябва да бъдат стойностни свидетели на най-новата ни история и да получават подобаващо място в  нея. И ролята на журналиста тук е определяща. Когато  трябва документално да се поднесе исторически момент, този, който е решил да го направи, трябва да се абстрахира от своите пристрастия и просто да  даде думата на самите факти,  на действащите участници, на автентичните документи. Чий друг език или преразказ би бил по-истински и по-въздействащ от  тях? Но ако се подбират факти и събития само по поръчка на властници или партийни функционери, ако изкривяват действителността, ако издават  слугинажа на журналиста, ако не са проверени в най-малко два независими един от друг източника, ако зациклят на една и съща удобна някому поръчкова.тема, ако имат интригантски тон от махленски свади, ако...ако... Такива хроники нямат място нито в ежедневието ни, нито в историята. Всъщност, някои от тях - епизодични, разбира се! -  биха могли да послужат за илюстрация в учебниците каква не трябва да бъде журналистиката.

Вие какво видяхте и съхранихте от вълнуващото начало на Промяната?

Не  знам как бих могла да опиша онова сърцебиене, когато си сред хилядите  хора на някой от митингите - мъже, жени и деца - и тези хиляди пеят в един глас нови песни, и се полюшват в един танц, с ръце към небето и вдигнати два пръста в знака на победата, и когато се разнася благослов, а от трибуната звучи мъжката решителност: "Четиридесет години стигат, стигат!" и откровението на майките: "Простете ни, деца!" ....А тогава имаше много митинги: на Победата, на Надеждата, на Радостта, на Истината... Това беше "нашата, българската революция", която нарекохме не "нежна", а "Революция на усмивките". Това видях и преживях тогава, това е живо и до днес в спомените ми: стопеният страх, искрите на надеждата, еуфорията, жертвоготовността, заклинанието в името на Истината, прозвучало в един глас от хиляди хора. Днес трудно би си представил човек какво е да живееш в страха, че други определят живота ти. Сега имаме свободата да мислим, да говорим, да пътуваме до другия край на света, да развиваме собствени способности, да протестираме, да избираме правителства и президенти, да ги сваляме...

 Промяна или Подмяна – кое е по-трайно в българската политика?

Вървят успоредно! И трайно! Това е български феномен в политиката! Защо ли? Питайте политолозите. Аз си имам моя отговор, но не искам да го налагам на никого.

Къде започва и къде завършва Истината?

Истината не започва! И не свършва! Тя просто съществува. Навсякъде и винаги. Единственото, което всяко живо същество може да направи, е да последва забравеното вече  заклинание на Градовете за Истина от цялата страна, извисено от хиляди гласове към небето над София през жаркото лято на 1990-та година: "Да вдигнем ръка към Слънцето - отворената си длан - и да провъзгласим гордо: Аз съм свободен българин, защото търся и ще намеря Истината! Да живее Истината! И нека бъде проклет онзи, който се опитва да лъже българския народ!". То е записано в Хартата на Националното движение "В името на Истината", основано точно тогава.  Патетично звучи, нали? Такова беше времето. Но това е пътят, според мен. Мислите ли, че може да има друг?

За какво обичта заслужава дамга?

Имате предвид заглавието на първата ми книга "Дамга за обич? Не съм сигурна дали думата дамга се възприема правилно у нас.  Тя означава "белег", печат. Открай време стопаните са жигосвали с дамга всяка глава от добитъка си, да се знае кой е стопанинът, та ако се заблуди или загуби, да го върнат в стадото. Така е дамгосала двамата си сина една моя прапралеля, преди да й вземат и поведат по-малкия към еничарския корпус. С по една звездичка от сбруята на коня, на гърдите, под лявото рамо. Баткото останал в селото. Десетки години по-късно двамата братя  - единият - генерал в турската армия, другият – бунтовник от комитет на Левски, като по чудо оживял на заточението в Диарбекир и доживял да се върне на село - се открили по тази дамга. А тя сякаш съхранила и засияла с жигосаната от майката обич, въпреки всичките превратности на Съдбата. През 90-та година като че ли хилядите хора по площадите бяха дамгосани с нажежената невидима звездичка на обичта, на единомислието, на дружността, на братството - в моменти на радост непознати се прегръщаха, в отчаяние и гняв се подкрепяха...  Вие видяхте ли, усетихте ли в атмосферата и развоя на протестите тази година нещо подобно на това, за което ви разказвам и съм документирала в книгата си? Аз – не!

Как използвахте автентичните документи и записите? С какви чувства от тях се роди книгата ви? Как преценихте, че е дошло времето им? Как ги виждате и оценявате сега?

Тази книга я написах в най-суров вид още през 1997-ма, 1998-ма година.  Исках с нея да вляза в 21-ви век. Не толкова като издание, а просто като съхранени в архив и подредени  в хронологичен ред мои репортажи и документи,  

връчвани от различните организации и личности, свързани с уникалните събития от края на 1989-та и цялата 1990-та година. Почти всичко бях записвала на миникасетите си.  По време на самите събития всичко се случваше толкова накуп и сгъстено, че аз нямах време в същия ден да дешифрирам и да сядам пред пишещата машина, за да си оформям  репортажа за емисията от 16 ч. на радио "Свободна Европа". Просто притичвах от Народното събрание до Министерския съвет, Президентството, синдикалните централи, конгресни зали или от мястото по площадите и улиците, където  гърмяха митингите. до там, където се разрастваше "Градът за Истина", до палатковите лагери на „Гражданско неподчинение", до "Алма Матер", където най-умните деца на българите - студентите отстояваха правото си да не бъдат лъгани и заплашвани с танкове от един страхлив президент, а родителите и преподавателите издигаха пред тях защитните стени на своята обич, където се разиграваха  огнени вакханалии, където песните на  Промяната  заливаха сините талази на човешката надежда за един друг живот... Оттам на бегом изкачвах петте етажа на сивата сграда, където имахме помещение, и през старичкия телефонен апарат диктувах информациите си импромт, понякога все още и задъхана.  Излъчваха ги направо така, с моя глас, буквално след минути. А после пак се връщах там, откъдето бях дотичала. 

Сега, когато сложих на бюрото си написаното тогава, вече бях решила, че ще бъде книга. Книга не само за моите деца и внуци. Осъзнавала бях в течение на години, че това са уникални автентични документи, че времето няма да ги обезцени, а напротив, ще залага в тях все по-голяма стойност, имах предчувствието, че важните времена и събития ще се изтласкват към забрава, започнах да изпитвам усещане едва ли не за мисия, че не бива да допускам  тази част от новата ни история, която друг не притежава в такъв вид, да остане почти бяло или поразмазано петно в познанията на поколенията,  дадох си сметка, че и аз не съм вечна…. Решение, взето мъчително, след безсъници и колебания „да бъде или да не бъде”.

Оптимист ли сте?

Да, оптимист съм. Въпреки, че имам своите лични разочарования, рухнали надежди, неосъществени мечти, все пак животът на децата ни сега е толкова по-различен, по-добър  от моя и от този на доста други хора.  Много повече исках и се надявах да получат и синът ми, и внучката ми, но пък и никога не бих искала да преживеят това, което съм видяла аз в моето детство и юношество. Нека всяко поколение върви по своя  път в своето време. 

 

Снимки Жени Георгиева и личен архив

Сподели в
 

Безпощадният коронавирус не подмина и легендата в журналистиката Лари Кинг, за чиято кончина разбрахме преди дни. Той е от онези личности, за които трудно може да се говори в минало време, защото след себе си остави ярка диря в професията журналист. Като емблематичен телевизионен и радиоводещ той щедро споделяше тайните на успеха си и даваше полезни и практични съвети на младите как да се изградят като успешни журналисти. Може би поради тази причина неговата книга „Как да водим разговор – без значение с кого, кога и къде“ бе обявена за световен бестселър.

25.01.2021/19:27

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021/20:10

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021/18:16

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021/18:44

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020/19:06

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Безпощадният коронавирус не подмина и легендата в журналистиката Лари Кинг, за чиято кончина разбрахме преди дни. Той е от онези личности, за които трудно може да се говори в минало време, защото след себе си остави ярка диря в професията журналист. Като емблематичен телевизионен и радиоводещ той щедро споделяше тайните на успеха си и даваше полезни и практични съвети на младите как да се изградят като успешни журналисти. Може би поради тази причина неговата книга „Как да водим разговор – без значение с кого, кога и къде“ бе обявена за световен бестселър.

25.01.2021 /19:27 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки