Начало
 
 

Къде е границата между свободата на словото и шпионажа

10.01.2021 /16:55 | Автор : Константин Мравов | Източник: БНР Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Пред кого и как отговарят за действията си Великите сили? Превърнаха ли се волно или неволно Джулиан Асандж и Уикилийкс в геополитическо оръжие? Донесе ли свръхинформациннотата епоха повече свобода на словото или историята на Асанж свидетелства за обратното? Репортаж на БНР търси отговорите.

Тези дискусии съпътстват цялата история по случая. Те се възобновиха, след като в понеделник британски съд отказа екстрадирането на австралиеца в Съединените щати, коментира авторът в БНР

В Америка Асандж може да бъде осъден на 175 години затвор при строг режим по обвинения в шпионаж и организиране на хакерска атака.

В резултат на тези действия през 2010 г. Уикилийкс публикува стотици хиляди секретни американски дипломатически документи. На показ се оказаха не само външнополитически машинации на Вашингтон, а и видеоклипове, в които американски пилоти съзнателно избиват цивилни в Ирак.

Разкритията станаха един от ключовите удари по имиджа на САЩ в световен план. Асандж обаче също придоби противоречив образ - действията му бяха възприети, включително от американската държава, като риск за глобалната сигурност. На всичкото отгоре беше обвинен за изнасилване в Швеция.

Поради това от 2012 година австралиецът се укриваше от правосъдието в Лондон, най-напред възползвайки се от право на убежище в еквадорското посолство, но след като беше изгонен оттам, Асандж се озова в британски затвор.

Решението от понеделник забрани екстрадицията му с оглед на медицинска експертиза, според която той може да посегне на живота си, ако бъде предаден на Америка. В сряда обаче същият британски съд не го пусна под гаранция, а САЩ обявиха, че ще обжалват и първоначалното решение.

Решението на британския съд има две страни, изтъкна за „Хоризонт“ евродепутатът Патрик Брейер от Европейската пиратска партия:

„Съдебното решение се основава само на това, че той е пред самоубийство заради евентуалните сурови условия в американски затвор, които се равняват на мъчение по европейските стандарти - без контакт с други хора по 23 часа на ден, един телефонен разговор със семейството веднъж месечно, всичко това е нехуманно. Съдът обаче също така реши, че по същество той не е имал право да подкрепя информатора си в събирането на тези данни. Че това е престъпно поведение според британския закон. Съдът също определи, че във Великобритания нямаш право публично да оповестяваш скандали и злодеяния“. 

По думите на Брейер в САЩ има притеснителни съдебни прецеденти, според които хора, действали извън територията на страната, не са защитени от основните права в американската конституция.

„Има и юриспруденция, според която националните интереси и сигурност стоят над основните права. Най-общо казано, там няма защита на основните права по международните стандарти и е много притеснително, че Великобритания не вижда проблем с това“. 

Основният източник на Асандж - Челси Манинг, беше амнистирана от предишния американски президент Барак Обама въпреки суровата присъда за същите деяния. Според българския журналист и анализатор Филип Буров решението на британския съд по същество отлага именно тази дилема в случая на Асандж.

„Властите предпочитат да не им тежи въпросът с помилването на Асандж. От една страна той продължава да е в затвора, от друга - съдебното решение признава разследващата журналистика и публикуването на секретни документи като престъпление“.  

Стига се до фундаменталния въпрос - имаха ли право Манинг, Асандж, а след тях и Едуард Сноудън да нарушават писани закони в обществен интерес? Къде е границата между свободата на словото и шпионажа? Позицията на властите - разкривайки държавни тайни, уисълблоуърите застрашават сигурността на страните си. Другата гледна точка изразява Патрик Брейер:

Често правителствата искат да знаят всичко за гражданите, всякакви детайли от личния им живот, заради своите си цели - понякога, за да контролират хората, друг път, за да придобият бизнес ноу-хау, което да помогне на индустрията им, а също и заради сигурността.

В същото време обаче правителствата не искат да им се търси отговорност за действията им, което е недемократично. Трябва да е обратното - гражданите, които не са заподозрени в престъпления, трябва да имат право на поверителност и правителството не трябва да има право да ги наблюдава.

Действията, които властта упражнява от името на суверена, трябва да са прозрачни и за тях да се носи отговорност. Така хората са сигурни, че правилните хора са на власт и може да им се потърси отговорност за престъпления“.

Според Патрик Брейер именно тази демократична функция на Уикилийкс ги е превърнала в мишена на западния властови апарат.

Донесе ли свръхинформационната епоха по-голяма свобода на словото и медиите? Не - според събедесниците в репортажа на БНР.

„Историята на Асандж и на Челси Манинг показва, че наистина през последните години изобличаването на такава информация става много трудно и все по-опасно за хората, които го правят“, смята Филип Буров.  

Друга ключова критика срещу Уикилийкс и Едуард Сноудън е, че с действията си подпомагат авторитарните врагове на Запада в един отново многополюсен свят. Въпросът е дали и защо по отношение на уисълблоуърите стигаме до същите пороци, които сме готови да посочим другаде? Ето обобщенията на Патрик Брейер:

Уикилийкс промени този баланс на властта и правителствата се притесниха от тази система, чрез която хората могат да разкрият тайните на властта и източникът да е защитен. В случая ставаше въпрос за военни престъпления, но и дипломатически гафове. Тази система даде някакъв контрол върху американската външна политика... Това, което показаха хора като Джулиан Асандж и Едуард Сноудън, беше широко отразено в медиите в съответния момент.

Не доведе обаче до масови протести. Имаше демонстрации, но те не бяха достатъчни за нужните сериозни промени. САЩ са много влиятелни, а европейските им съюзници ги е страх да настояват за спазването на човешките права, може би защото и те често не го правят.

Западът често лицемерно критикува Китай, Саудитска Арабия или Русия, които в отговор винаги могат да посочат какво се случва в самите САЩ или ЕС. Затова е важно да държим на собствените ни ценности в собствения ни дом“.  

Свързани:   Случаят Асандж остава заплаха за разследващата журналистика

Основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж спечели една партия - британски съдия отказа да го екстрадира в САЩ, където искат да го съдят за шпионаж. Но според американски експерти случаят си остава заплаха за свободата на печата.
Дата: 07.01.2021


 

Сподели в
 

Нахлуването на КОВИД промени много сфери на живота у нас и в чужбина. Заразата постави на изпитание редица сектори, но даде и възможности за промяна и напредък. Не всички обаче се възползваха.

03.03.2021/18:00

Фалшивите новини бяха сравнително необичаен проблем преди, но през последното десетилетие и особено по време на пандемията, нарастващата консумация на новинарско съдържание увеличи и дезинформацията.

01.03.2021/15:25

Съединените щати разсекретиха доклад на своето разузнаване за убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги в Турция през 2018 г., съобщи Ройтерс.

27.02.2021/09:01

Американската администрация възнамерява да публикува разузнавателен доклад, разкриващ ролята на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман в убийството на журналиста Джамал Хашоги в консулството на страната му в Истанбул през 2018 г., съобщи в. „Вашингтон пост“.

21.02.2021/17:15

Комисията по културата и медиите към Народното събрание прие на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за БТА, внесен от Вежди Рашидов и Тома Биков.

19.02.2021/16:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки