Начало
 
 

Кои са лицата зад премиерата на „Електра”

25.11.2020 /20:46 | Източник: Софийска опера и балет Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Евън-Алексис Крист

Диригентът Евън-Алексис Крист, корепетиторът Ричард Уайлдс и изпълнителите, превъплъщаващи образите в оперния спеккакъл, чиито премиерни представления са на 26 и 29 ноември, споделят как са работили над „Електра”

Биография – Евън-Алексис Крист (диригент)

Роден в Лос Анджелис в семейство на музиканти с гръцки корени, Евън-Алексис Крист прекарва детството си в Лас Вегас. От ранна възраст свири на обой и пиано, учи математика и композиция в Харвардския университет и дирижиране в Университета за музика и театър в Лайпциг.

От 2008 до 2018 г. е генерален музикален директор на Държавния театър в Котбус. Според критиката "той се справя чудесно" и внася "космополитност, харизма и ентусиазъм в работата си.

Концертните програми от серията "Осем световни премиери в осем концерта" получават възторжени отзиви в немската преса в продължение на няколко години, а през 2011 г. оркестърът печели наградата на Асоциацията на германските музикални издатели за най-добра концертна програма сред всички немски оркестри. Наред с това, специална висока оценка получават интерпретациите му на симфониите на Малер и Бетовен и Вагнеровия цикъл "Пръстенът на нибелунга".

Високото качество на творческата работа на оркестъра получава признание и подкрепа с грантове с висока стойност, присъдени от фондация "Ернст фон Сименс", Берлинската академия на изкуствата, "Импулс Нойе Музик" и програмата на федералното правителство "Отлични оркестри в Германия".

След периода в Котбус концертни ангажименти отвеждат Евън-Алексис Крист при различни оркестри в Германия. Този сезон Евън-Алексис Крист дирижира Загребската филхармония на концерта за откриване на 150-ия сезон, което е и първият концерт на оркестъра след прекъсването на концертния сезон през пролетта. През октомври 2020 дирижира грузинския камерен оркестър "Инголщат" в концертна серия, включваща запис на компактдиск за компанията "Капричо" с музика от Йеньо Такач. Следва покана от Радио-филхармонията NDR за създаване на филмова музика и отново гостуване на "Оркестра Класика да Мадейра".

В допълнение към богатия си класически репертоар, той дирижира над 60 световни премиери и е получава множество високи оценки за новаторските си концертни програми. Широкият му оперен репертоар включва всички големи опери на Моцарт, Вагнер, Щраус, Верди и Пучини, както и съвременни опери.

Евън-Алексис Крист – за работата си над „Електра“ в Софийската опера

Никога не съм бил в България, така че това е невероятно вълнуваща възможност да работя тук. Разбира се, чувал съм за прекрасната Национална опера в София, но не съм имал възможност да чуя изпълнения на живо. В Германия направихме постановка на „Електра“  преди няколко години и за мен това е една от най-удивителните опери в музикалната литература, така че, разбира се, вълнуващо е да бъдеш част от чудесния екип тук, в София!

Чувал съм за фантастичните постановки през последните години на Маестро Карталов. Той има толкова страхотни идеи за поставяне на опери. „Пръстенът”, „Тристан”, „Парсифал”, това, разбира се, са едни от най-великите опери на всички времена. А ансамбълът и оркестърът тук имат качествата да ги представят. Така че мисля, че човек би могъл да смята София за българския Байройт на Балканите!

За мен „Електра” е технически най-трудната за оркестъра и ансамбъла. Разбира се, дирижирането на големите опери на Вагнер като „Залезът на боговете” също е голямо предизвикателство по различни начини. Те са много дълги, това е като спорт за диригента. Човек трябва да формира фразите, да придружава певците, да дава необходимата енергия, за да подкрепи историята. И винаги да слуша!

„Електра” е контрапункт: всеки изпълнява невероятно трудни ноти във всички различни посоки. Разбира се, не е толкова дълго, само около час и 45 минути, но мисля, че за оркестъра е най-трудният от всички от  оперния репертоар. Певците имат роли, които са невероятно изпитание в ритмично и хармонично отношение. Но някак си при Рихард Щраус всичко звучи просто спиращо дъха в края. Просто сурова енергия от началото до края – и история за убийство, интриги, отмъщение, любов!

В крайна сметка оркестърът и артистите говорят музикален език. Винаги работата на диригента е по някакъв начин да насърчава и вдъхновява музикантите да могат да дадат всичко от себе си. Певците тук са на много високо ниво, красиви, музикални и силни гласове с отлични умения по немски език. Оркестърът е с прекрасна техническа виртуозност и музикалност, и са много бързи в събирането на трудната партитура. Така че отново е въпрос на внимателно слушане и обединяване на всички таланти.

Радвам се да бъда част от това!

Ричард Уайлдс - корепетитор на "Електра"

Ричард Уайлдс е роден в Нотингам през 1966 г. Баща му е джаз тромпетист и аранжор. Като тринадесетгодишен, той изпраща някои композиции на Малкълм Уилямсън, което води до уроци, докато е още в училище, с Робин Уокър и Джефри Пул в университета в Манчестър. По-късно учи при Денис Смоли в Университета на Източна Англия в Норич. Работил е като диригент и репетитор в Германия, Австрия и Бразилия. От 1997 г. е активен в това си качество в Баварската държавна опера в Мюнхен, като работи под музикалното ръководство на Зубин Мета, Кент Нагано и Кирил Петренко. В допълнение към редовната си работа там, той наскоро дирижира нови постановки на „Мечката“ от Уолтън и Mare Nostrum от Кагел, както и създава музика за няколко специални събития - Wagnerinnen и Geliebt, gehasst und trotzdem treu - и създава камерно-оркестрови версии на Der zerbrochene Krug на Улман и "Йоланта" на Чайковски.

Освен много камерни музикални произведения, той е писал много за гласове, включително три опери, камерните опери "Острови" и Donna Gallina получават премиерите си в Аахен и Инсбрук. Последният му проект е голямо произведение за сопран и оркестър, наречено Endsongs, чиято пиано версия е имала премиери в Лондон и Токио.

Като аранжор на лека музика, той е постигнал значителен успех, включително една златна плоча и три позиции номер едно в германските класации за  класическа музика.

Изпълнителките на Електра за работата си над образа

Лилия Кехайова

Степента на страданието на Електра идва от контраста между това, което е тя отвътре и това, което й се е наложило да преживее. Въпросът е откъде идва и накъде отива героинята. Драмата на Електра се състои в това, че всичко добро, което е била тя в живота си до смъртта на Агамемнон е мъртво. За нея няма път напред. Тя е такава, защото има силата да отрече цялата действителност, която я заобикаля. Проявява характер, а характерът е конфликтът на душата с реалността. Ако този проблем има извод, той е, че силният човек може да бъде добър, или лош - по свой избор, а слабият може да бъде само лош. 
 
От много време Електра е част от живота ми. Моята персонална интепретация е на първо място в отличното познаване на литературния и нотния текст, което ми разкрива все повече измерения и дълбочина на образа. Патосът на героинята извиква в мен дълбока съпричастност към нейната драма. Мощната фигура на Електра допуска до себе си само този, който напълно й се отдава.

Работата с маестро Карталов прави Електра триизмерна. Неговите насоки изискват от мен да надникна дълбоко в себе си - не е рядкост да ме предизвиква да бъда "като дива котка", "като мъж", "като обсебена". Макар и със силен темперамент за мен това са непознати територии в личността ми и така работата се превръща в разкриване на самата мен. Репетициите минават в дълбоко изследване на образа и в пълно съгласие за посоката на развитието му. Това, заедно с хубавата творческа атмосфера, е най-доброто, на което може да се надява артистът в поставянето на толкова трудно заглавие. Благодарна съм за доверието, което ми гласува маестро Карталов. 
Дай Боже, съдбата и проблемите на Електра да останат само на сцената! Може би изводът за всички нас е, че човешкият дух не може и не бива да бъде пречупен, и че понякога дори с цената на самия себе си, човек трябва отстоява справедливостта.

Диана Гуглина

Аз не възприемам света в черно и бяло, особено когато се касае за героините ми. Постъпките на Електра са оправдани в нейната глава и сърце. Нейният девиз е: "Кръвта се отмива само с кръв".  Моят девиз е: "Тъмнината може да изчезне само когато има още повече светлина". По повод на отмъщението съм съгласна с Конфуций който е казал така: "Преди да тръгнеш на път към отмъщение, изрови два гроба". В случая с Електра, гробовете са повече.

Първо прекарах много време с текста на операта, за да достигна до такова състояние, в което мога да разбера Електра до мозъка на костите си. Да я оправдая. Да и съчувствам. После, когато започнах да уча музиката й, усетих че трябва да  стана й медиум. Нямам чувство за изграждане на характера на Електра, по скоро и отдавам моето тялото и глас, за да се прояви тя. 

За мен е голяма чест да работя с маестро Карталов и за пореден път се уверих, че той е прекрасен режисьор, от много висока класа. Неговата брилянтна асистентка-режисьор Вера Петрова работи с мен  отлично. Тя самата е уникална личност и успя да събуди в мен неща, които аз самата не знаех че съществуват. Тя създаде за мен много позитивна и сигурна атмосфера, в която аз мога да дам най-доброто от себе си. Много чакам в идващите дни да покажем работата си пред маестро Карталов и да имаме още много вдъхновяващи часове работа до премиерата. 

 Когато застана пред режисьор, държа да бъде толкова бетонна моята музикална, вокална, физическа и психическа подготовка, че да мога да съм като пластелин в ръцете на режисьора и диригента. Тогава творческият процес ми доставя удоволствие, защото крайната цел е да служим на композитора и либретиста. Концепцията на маестро Карталов е уникална! Подготвяме един прекрасен спектакъл за Вас и Ви чакаме.

Гергана Русекова и Йорданка Милкова за своя прочит на образа на Клитемнестра в "Електра"

Гергана Русекова

За Клитемнестра да се говори еднопланово е немислимо. Това е много амбивалентен образ на жената, на майката , изтъкана от слабости, жестокост, егоизъм, желание, и в същото време ранима и жертва на обстоятелствата. Тя е главното действащо лице в една семейна драма, белязана с кармата на отмъщението.

 Клитемнестра е образ на експресията, при нея всичко е крайно изразително и за да се намери ключа към нея трябва да се рови на дълбоко в емоционалната  памет. Това е страшно интересно, понякога болезнено, защото да провокираш този род емоции коства много.За да е истинска, ранима, обсебена от преследващитите я страхове на гузната и съвест тя минава границата на нормалното.

Преминавам през различни етапи. Първоначално музикалната фактура е сложна. Дори след Вагнер и подготовката, която съм натрупала ми беше трудно да я науча. Ритъмът, подчинен на нейните непрестанни крайни състояния също се мени буквално във всеки такт, но всичко е гениално подчинено на текста и психологията на героинята.

Минах и през свой катарзис, за да се свържа с Клитемнестра и тя и аз да сме едно. Пътят е дълъг, трънлив, интересен.  С Маестро Карталов работим отдавна, още от студентските години и вече това е мисля 8 постановка, в която участвам.  Винаги чакам с нетърпение работата с него, той винаги успява да ме провокира, да ме "запали"!  Маестрото търси ракурсите на образите много надълбоко , от различни ъгли, неговите постановки са много разпознаваем, впечатляващи и вълнуват на много нива. Той ме  изгради като артист и сега върви до мен по пътя на тази чудовищна роля, която изисква максимума на възможностите.  Аз съм почитател на  дългите и тежки, изтощителни репетиции. Маестрото работи така. Работим интензивно! Имаше сълзи, имаше обелени колена, имаше смях, но това е пътят и аз съм щастлива ,че го вървим заедно.    Не се плашете да бъдете провокирани, скъпа наша публика! "Електра" е едно непреходно огледало на семейната драма, на кармичната белязаност, която я има и днес.  Елате на "Електра" , както бихте отишли на психо-трилър в киното!

Йорданка Милкова

Клитемнестра е един много сложен характер. За мен тя е изградена като образ с биполярно психическо заболяване. Мисля, че ако тази  жена живееше в наше време би била пациент в клиника за психично болни.  Изграждам героинята си стъпка по стъпка. Най-важна за мен е основата, т.е. географията на движенията ми на сцената, взаимодействията с партньорите ми. Следващата стъпка е всяка дума и мисъл на Клитемнестра да се изиграе по възможно най-убедителен начин. 

До този момент имах възможността да работя по мизансцена с г-жа Вера Петрова, която ми предаде идеите на г-н Карталов - те са много убедителни и интересни. Това, което много ме впечатли в неговата работа е комбинацията на немския режисьорски театър и методът на Станиславски - това много ме обогатява като певец-актьор. 

Гениалността на Щраус ме обогатява. Разкъсаността, лудостта и страховете на Клитeмнестра са нещо изключително. Един образ, с  който публиката ще бъде съпричастна. 

Радостина Николаева и Цветана Бандаловска тълкуват образа на Хризотемис в операта "Електра" от Рихард Щраус

Радостина Николаева

Хризотемис е последната роля, която работя и която ми предстои да представя пред публиката.За пръв път се сблъсквам със стила на този гениален композитор, който ме провокира.  Във вокално отношение образът е наситен емоционално и доста сложен за интерпретация. Хризотемис е по- малката сестра на Електра, която се опитва да оцелее в този сложен свят, въпреки тъмнината и бруталността на събитията с които се сблъсква....

Тя твърди, че мрази както майка си, така и Егист за убийството им на Агамемнон, но не вижда смисъл да „представлява заплаха, без сила да навреди“. Подобно на по-широкото гръцко общество, Хризотемис смята, че жените са слаби, особено на фона на властта като тази на Егист. Тя остава колеблива през цялата пиеса и никога не е съгласна с плана на Eлектра. Има своя малък момент на бунт. 

С Маестро Карталов и моите колеги работихме много интензивно. Всички с голяма отдаденост. Имахме щастието на начертаем мизансценно цялата опера и на голяма сцена....Очаквам с нетърпение пълната реализация на това екстремно и драматично заглавие и същевременно завладяващо и спиращо дъха.

Цветана Бандаловска

Името на Хризотемис се превежда като „златен закон”. За мен златният закон е Любовта. Възприемам образа на Хризотемис като скритата и подтиснатата част на страдащата за баща си и жадуваща за мъст Електра. Моята героиня носи желанието за живот, въпреки страданието и изживяната мъка. Тя се опитва да „събуди” Електра от кошмара, в който се намира, да ѝ покаже пътя към освобождението, който е различен от този на отмъщението. На пръв поглед Хризотемис изглежда малодушна и слаба, но всъщност тя носи по-мъдрата гледна точка.

Интересно е, че финалът на Рихард Щраус и Хуго фон Хофманстал крие доза загадка. Електра умира физически в голяма част от сценичните интерпретации, по ремарка на композитора обаче тя „пада с втренчен поглед” . Тогава аз си задавам въпроса защо финалният акорд е мажорен?  Моето мнение е, че настъпва разрешение на конфликта, заложен в началото на операта. В единият случай можем да интерпретираме, че Електра умира физически, изтощена от гнева и злото, което е изпило жизнените ѝ сили, но има и друга гледна точка- умира тъмната страна на Електра, умира болестта в нея, породена от мъст и гняв. Аз съм склонна да приема втория вариант, защото с появата и действията на Орест, Електра отново придобива сила и смисъл за живот. Тя е излекувана от разрушителните си страсти. Целостта се възтановява както в царството на Микена, така и в личността на Електра.

Музиката на Рихард Щраус улеснява до голяма степен задачата ми, защото атмосферата, ритъмът на действието, интонацията на вокалната ми линия вече са създадени от композитора. Мой дълг е да вникна в замисъла на автора.

Оттук нататък аз ежедневно общувам с моя образ и го отглеждам като цвете. Виждам го през вътрешния ми поглед и той израства чрез творческото ми въображение. Разбира се, репетициите са важна част от процеса за цялостното му физическо и психическо въплъщение. Останалото, разбира се, е тайната на алхимичния процес в изкуството на всеки творец и ми се струва невъзможно да се разкаже.

 Благодарна съм на маестро Карталов за това, че поставяйки заглавието „Електра”, сбъдва една от мечтите ми. Съветите му са често свързани с естетическото и правдивото на сцената. Той улавя със сетивността си всеки фалш в актьорската игра. За мен забележките му са креативни, защото той е като огледало, в което мога да се огледам. Това е много важен момент от нашата работа, а не с всеки режисьор се получава.

 Доверявам се напълно на преценката, опита и големия му талант, защото познавам неговата способност проницателно да вижда нещата в детайли и тяхната цялост. Разбира се, понякога имаме спорове от творчески характер, но те са част от процеса и аз бих се притеснявала, ако ги няма.

 Бих искала да използвам два цитата. Първият е от комедията „Животът на Браян” на Монти Пайтън. В финалната трагична сцена разпънатите на кръст пеят „Винаги гледай от светлата страна на живота”. Вторият цитат е от моята героиня  Хризотемис, тя казва на Електра : „Любовта е всичко, кой може да живее без любов? („Liebe ist alles, wer kann leben ohne Liebe“).

Обединявайки двата цитата, бих искала моето послание да звучи към публиката така: Дори в най- мрачните моменти в живота, не губете надеждата и светлината в душата си. Ако нашето верую е светлина и любов един към друг, тогава светът ще стане наистина по-добър!

Сподели в
 

Диригентът Евън-Алексис Крист, корепетиторът Ричард Уайлдс и изпълнителите, превъплъщаващи образите в оперния спеккакъл, чиито премиерни представления са на 26 и 29 ноември, споделят как са работили над „Електра”

25.11.2020/20:46

На 26 и 29 ноември за първи път в България почитателите на оперното изкуство ще имат възможността да се насладят на операта „Електра“ от Рихард Щраус. Идеята за реализацията на постановката е на Пламен Карталов. Така Софийската опера ще се присъедини към най-престижните оперни театри в света, които имат в репертоара си модернистичната творба на Рихард Щраус.

09.11.2020/20:00

С представлението на операта „Янините девет братя“ на композитора Любомир Пипков по либрето на Никола Веселинов на 9 октомври започва сезонът, който ще премине под знака на отбелязването на 130-годишнината от създаването на Софийската опера и балет.

06.10.2020/17:56

От 11 ч. на 2 октомври пред медиите ще бъде представена информация за откриващия се сезон 2020/2021 година в Софийската опера и балет.

26.09.2020/09:22

На сцената в крепостта Цари Мали град героите на хитовия мюзикъл ще зарадват публиката на 5, 6 и 7 септември=

04.09.2020/15:41

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Безпощадният коронавирус не подмина и легендата в журналистиката Лари Кинг, за чиято кончина разбрахме преди дни. Той е от онези личности, за които трудно може да се говори в минало време, защото след себе си остави ярка диря в професията журналист. Като емблематичен телевизионен и радиоводещ той щедро споделяше тайните на успеха си и даваше полезни и практични съвети на младите как да се изградят като успешни журналисти. Може би поради тази причина неговата книга „Как да водим разговор – без значение с кого, кога и къде“ бе обявена за световен бестселър.

25.01.2021 /19:27 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки