Начало
 
 

145 г. от рождението на Йосиф Хербст - първия председател на Дружеството на журналистите

20.11.2020 /11:29 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

На 20 ноемвври се навършват 145 години от рождението на легендата на българската журналистика, символа на винаги изострената гражданска съвест Йосиф Хербст. Той е и първият председател на Дружеството на столичнит журналисти - првообраза на днешния Съюз на българските журналисти, който и до днес свято следва неговото верую - „Никому в угода, на никого напук”.

Йосиф Хербст е роден на 20 ноември 1875 г. в Одрин, Османската империя, в еврейско семейство, преселнило се от Австро-Унгария още през 1848 г. Баща му Якоб Хербст е инспектор по Хиршовата железница и при строежа на отсечката Вакарел-София след края на Руско-турската освободителна война - през 1879 г., се установява за постоянно в България, когато Йосиф е едва 4-годишен.

Момчето завършва Военното училище в София. Още като ученик проявява блестящи способности, заради които всички го гледат с особена възхита. А преподавателят му по български език и история Добри Ганчев, учител на Фердинанд и княжеските деца, е удивен е от усета на младежа към богатствата и тънкостите на българската реч. Малко са онези, които дръзват да влязат в полемика с Йосиф Хербст, страхувайки се да не ги направи за смях.

След училището Хербст служи в Първи пехотен полк и статистическо-топографското отделение на военното министерство. Работи в редакцията на „Военни известия“. Сътрудничи в български и чужди вестници.

Тъй като владее свободно основните европейски езици, през годините Хербст е кореспондент на различни чуждестранни издания, сред които The Daily Mail, Die Zeit, Neue Freie Presse, Fosiche Zeitung.

През 1899 записва право в Софийския университет, където на лекциите се запознава с Елин Пелин. След няколко месеца и двамата се отказват да посещават юридическите лекции. Стават близки приятели и в следващите години, когато Хербст списва своя вестник „Софийска свободна трибуна“, почти във всеки брой публикува разкази на младия и все още непризнат писател. Публицистичната фигура на Хербст добива все по-голяма авторитетност сред българския печат и през 1903 година става главен редактор на големия столичен ежедневник „Дневник“.

През 1908 г. Хербст работи в „Български търговски вестник”. Назначен е и за първи директор на печата по времето на управлението на Демократическата партия от 1908 до 1911 г. Заедно с Александър Балабанов и Александър Гиргинов през същата 1908-ма редактира стартиралия неофициален правителствен орган вестник „Време“.

Участва в Балканската и Междусъюзническата война. Ранен е. Получава орден „За храброст. От 1913 г. до 1918 г. оглавява Дирекцията на печата - първообраза на днешната БТА.  

Напуска този пост, след като влиза в конфликт с правителството на Васил Радославов. Хербст отказва да публикува спуснато му от кабинета съобщение, че Симеон Радев е уволнен като пълномощен министър. Хербст заявява, че такова съобщение няма да пусне, че Дирекцията на печата не можела да лъже, тъй като всички знаели, че Радев сам си бил дал оставката с телеграма до правителството. Още по-голям е сблъсъкът му с властта заради информациите, които ДП разпространява за извършената в Русия болшевишка революция. Отговорът, който дава Хербст на упреците към него по тази тема, е следният: „Господин министър-председателю, когато избухне вулкан, може ли някой да скрие това събитие или да го представи за къртичина. Ще стане за смях! Дирекцията на печата изпълни дълга си, като осведоми обективно българската общественост за събитията в Петроград.“

След уволнението си през 1918 г. Хербст известно време работи в армейска разузнавателно-информационна секция и пряко става свидетел на пълния срив в бойния дух на армията в месомелачката на Първата световна война - което и описва в свой разтърсващ военен доклад.

След Войнишкото въстание и националната катастрофа, с която България излиза от войната, Хербст за известно време се отказва напълно от публицистични изяви и се заема с бизнес. Това негово кратко отстъпление от същността му завършва, след като през 1921 г. сключва втори брак - с пламенно обичаната от него Виола, дъщеря на политика Петко Каравелов. Междувременно първата му съпруга - германката Елвира, е починала след дълго боледуване.

Хербст се връща с особена сила в журналистиката и публицистиката след Деветоюнския преврат от 1923 г. и Септемврийското въстание същата година. Острото перо на Хербст разобличава безпощадно репресиите на режима на Александър Цанков на страниците на списание „Вик за свободни хора”. През 1924 г. списанието е спряно, но Хербст веднага стартира две други свои издания „АБВ” и „Ек” - и двете излизат до 1925-та.

При убийството на комунистическия деец Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. видният журналист става и пряк свидетел на изхвърлянето на трупа на жертвата от извършителите – група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден Хербст описва видяното във вестниците си. С това окончателно си спечелва омразата, а несъмнено и решението за разправа на първото правителство на „Демократическия сговор”.

След като следобедното издание на поредния нов вестник на Йосиф Хербст - „Днес”, първо съобщава за извършения на 16 април 1925 г. страховит атентат в църквата „Св. Неделя” в София, още същия ден големият журналист и публицист първо е извикан „за справка” в полицията, а после „безследно изчезва“... Както и толкова много други жертви на тогавашния „бял терор”, погубил и Гео Милев, и Христо Ясенов, и Сергей Румянцев...

Нека днес, в деня на 145-годишнината от рождението на Йосиф Хербст, отново си припомним неговата трагична съдба и неговата честна журналистическа съвест - нашата професия и нашето общество имат остра нужда тази памет винаги да е жива! Поклон!

Свързани:

145 години от рождението на Йосиф Хербст: Публицистът и глутницата

Откъс от книгата на Велислава Дърева "Атентатът'25. Денят, в който се отвориха портите Адови"

Дата: 20.11.2020

Сподели в
 

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020/11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020/21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020/17:27

Председателят на УС на СБЖ опровергава медийни интерпретации на твърдения от социалните мрежи.

13.11.2020/17:28

На 4 ноември 2020 г. се проведе първото заседание на новоизбрания Управителен съвет на СБЖ. За главен секретар бе избрана Анна Заркова. Обсъдено бе сформирането на нови комисии, които да отговарят по-пълноценно на дейността на СБЖ.

04.11.2020/18:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020 /16:51 | Автор: Боян Бойчев | Източник: Дума

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

29.11.2020 /14:57 | Автор: Елка Трайкова, Михаил Неделчев | Източник: Култура

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки