Начало
 
 

Журналистите от запаса убиват ли ги?...

09.11.2020 /20:32 | Автор : Любомир Давидков | Източник: Фейсбук Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Любомир Давидков

Известният публицист Любомир Давидков в навечерието на 10 ноември публикува свой коментар във Фейсбук и зададе остри въпроси: Защо днес някой не ми подскаже, кои позволиха професията на журналиста да бъде заробена от медийните преторианци на властта? Как критерий за професионализъм станаха съчинителите на измислени истории, удобни за търговци и безродници? Препечатваме коментара му.

 

Да завърша това антрефиле ме предизвика утрешния ден. А го започнах още на 1-ви ноември: празникът на народните будители. И на българската журналистика.

Започнах го и от суета. Не един и двама познати и приятели ми казаха: „Хайде, напиши нещо за този ваш журналистически празник! Все пак, до 1989 г., когато в медиите излизаше материал, подписан от теб, хората коментираха…“

Все пак!?

И за пореден път гъделичкат самочувствието ми, като ме подсещат за „онова време", когато след публикуването на мои материали, документални филми, телевизионни и радиопредавания настъпваше леко смущение сред определени приятелски кръгове на партийни и административни величия.

А аз се сещам се сещам за онези от вас, които ми дадоха куража и ме дариха с късмета да обезпечават административно и финансово публицистичните ми хрумки. Които ми позволяваха през годините сам да избирам темите, по които да пиша. Като се започне с Илия Пехливанов и Георги Марковски, с Борис Балев и Ана Горанова, с Иван Ангелов и Никола Терзиев, с Панко Анчев и Асен Владимиров.

Някои отидоха без време в по-добрия свят.

Другите?! Не очаквате награда за цялостно творчество, нали?

Но ме подкрепяхте и защитавахте, защото вярвахте, че казвам само онази истина, която не е плод да емоции. И ми съдействахте за безжалостното издирване, показване и съпоставяне на основните за даден проблем факти.
Професията журналист ми даде възможност да работя и като строител, миньор, дървосекач и риболовец. И какво ли не още.

Да летя на реактивен самолет и да се спусна в най-дълбоката шахта в страната - Голям Палас Север.

Да пътувам из страната седем дни с Фидел Кастро

Да усетя какво е напрежението, когато гърмим бомбите на забоя.

Да интервюирам прокурори и съдии, талантливи артисти, музиканти, писатели и адвокати.

Да издам три книги с документални разкази след като:

Съжителствах няколко месеца с наркомани и алкохолици.

Бях възпитател в поправителни заведения за деца, нарушили закона.

Бях под прикритие в група за контрабанда на цигари и в разпределение на дефицитни стоки.

Защо днес някой не ми подскаже, кои позволиха професията на журналиста да бъде заробена от медийните преторианци на властта?

Как критерий за професионализъм станаха съчинителите на измислени истории, удобни за търговци и безродници?

Защо някой не ми обясни, каква е мярата за достойнство на онези, които приемат друг да избира темите, за които да пишат или говорят?

Защо някой не ми отговори, как се осмеляват да се наричат журналисти онези съчинители, които заменят фактите с вопли или възторзи от това, което се случва днес?

Без да търсят значението и мярата му за бъдещето на страната. Без да се тревожат, че днес се прави всичко, за да няма утре. Да няма нов ден за нашите деца. И внуци. А не за избраници!

Спокойно! Не съм объркан. Нито изпълнявам ария за величието на журналистиката от миналото. Защото и сега я забелязвам. Онази, истинската журналистика. Която е непослушна, палава, изследваща, търсеща истини и справедливост. Но само понякога се чува пресипналият и глас. Все по-рядко някой се интересува от нашето мнение.

Медийни мъдреци ни поучават: „Вие, които сте натрупали зад гърба си доста години в тази професия вече преминахте в запаса. Замълчете!“

Извинете, къде казахте, че сме? В запаса ли?

Е, аз още не се приемам като резерва в отбора. Професията ме научи да не се отказвам. И да не се връщам.

Многообразието на живият живот, който близо 30 години бях изследвал като журналист, ми даде мъдростта да не пропадна в ямата на самосъжалението или в хаоса на омраза в търсенето на възмездие, когато преди 20 години шайка варвари заграбиха изградената от семейството ми сграда. Разпродадоха я за стотици хиляди евро и се скриха.

Наученото от професията ми помогна вече 20 г. / ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ / да защитавам правата си. Чрез съдебната власт. А не с лично правосъдие.

Двадесет години и участие в повече от 40 дела / ЧЕТИРИДЕСЕТ ДЕЛА /. От които три лично срещу мен. Завършили с безапелационно оправдаване.

Тя ми даде куража, че и на 63 години мога да започна да уча като амбициозен студент и да добия необходимите ми правни познания. Защото бях разбрал, че без тях съм безпомощен.

А след това и да се опълча срещу метастазите на покварата и некомпетентността, които през тези години се разрастваха в съдебната система. И да спечеля три дела срещу тази система. Когато тя абдикира от задължението си да защитава обществената хармония.

След като съм стигнал до тук, май ми е рано да излизам в запас?

А вие, приятели?

Не търся отговор. Искаше ми се да напиша нещо като поздравление за онези журналисти, които все още са журналисти. Получи се друго.

Но утре е поредният 10-ти ноември.

Дали пък няма най-сетне да започне новият ден? С НАС! Нали?
 

Сподели в
 

В памет на колегата СТОЙКО ТОНЕВ, напуснал ни на 31 януари 2021 г., препечатваме от clubz.bg публикувания му в списание "Клуб Z" през 2014 г. фейлетон, подписан с неговия обичаен псевдоним Тони Филипов, д-р

08.02.2021/09:11

Отказът той да бъде екстрадиран в САЩ е повод за радост - но същото съдебно решение отхвърля свободата на словото и представя дисидентството като психично заболяване

05.01.2021/20:53

Да наречеш един журналист „махленска клюкарка с тъпи въпроси“, е не просто израз на слабост. А връх на политическата арогантност и убеждение, че вече всичко ти е позволено.

07.12.2020/20:17

Макар в делото срещу основателя на WikiLeaks да е заложено собственото им бъдеще, повечето водещи медии съзнателно прикриват беззаконните действия на Вашингтон и Лондон, пише авторът Джошуа Чо в изданието FAIR. Статията е преведена на български и публикувана в "Барикада".

23.11.2020/19:53

Известният публицист Любомир Давидков в навечерието на 10 ноември публикува свой коментар във Фейсбук и зададе остри въпроси: Защо днес някой не ми подскаже, кои позволиха професията на журналиста да бъде заробена от медийните преторианци на властта? Как критерий за професионализъм станаха съчинителите на измислени истории, удобни за търговци и безродници? Препечатваме коментара му.

09.11.2020/20:32

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки