Начало
 
 

Софийската опера представя "Електра"

09.11.2020 /20:00 | Източник: Софийска опера и балет Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


На 26 и 29 ноември за първи път в България почитателите на оперното изкуство ще имат възможността да се насладят на операта „Електра“ от Рихард Щраус. Идеята за реализацията на постановката е на Пламен Карталов. Така Софийската опера ще се присъедини към най-престижните оперни театри в света, които имат в репертоара си модернистичната творба на Рихард Щраус.

"Електра" е поредната изключително сложна творческа задача, пред която се изправя трупата на първия оперен театър в България. След тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“ от Рихард Вагнер, включването на "Електра" към нетрадиционната репертоарна програма показва огромните художествени възможности на Софийската опера.

В солистичния състав са включени само и единствено български певци. Вокалният стил на Рихард Щраус е нетипичен и това предизвиква една нова, различна изява на солистите и хора. Партитурата е изпъстрена с високи оркестрови трудности, а режисьорският замисъл на Пламен Карталов, както винаги, извайва художествените образи и ги поставя в нови измерения на творческо търсене.

Премиерата на "Електра" се появява във време на пандемия и редица изпитания на духа. Но това е и доказателство за смелостта на Софийската опера точно в този момент да представи пред своята вярна публика един завладяващ спектакъл, който очертава ясна визия за развитието на театъра в близкото бъдеще.

В главните роли ще видим Лилия Кехайова и Диана Гуглина като Електра, Гергана Русекова, Мариана Цветкова и Йорданка Милкова – в ролята на Клитемнестра, Даниел Острецов и Емил Павлов като Егист, Веселин Михайлов и Атанас Младенов – в образа на Орест.

Диригент на спектакъла е маестро Евън-Алексис Крист, сценограф Свен Йонке, а режисьор е Пламен Карталов с асистент-режисьор Вера Петрова. 

"Електра" е изключително новаторско произведение в едно действие, чийто сюжет включва убийство, измама и отмъщение:
Електра е обсебена от желанието си да отмъсти за смъртта на своя баща Агамемнон. Тя подстрекава брат си Орест да убие виновниците - майка им Клитемнестра и нейния любовник Егист. Накрая, лазтърсена и засрамена от постъпката си, Електра танцува в екстаз, но преди края на танца се свлича мъртва на земята.

През 1903 г. Рихард Щраус присъства на премиерата на пиесата "Електра", адаптирана от Хуго фон Хофманстал за театъра на Макс Райнхард в Берлин. Композиторът веднага разбира, че драмата може да послужи за основа на оперно либрето и се свързва с писателя. Двамата поставят началото на изключително плодотворно сътрудничество, което ще продължи 20 години и ще създаде шест опери.

След тригодишна работа "Електра" е завършена. Световната премиера е на 25 януари 1909 г. в Кралската опера в Дрезден.
Модерният музикален език на "Електра" предизвиква смесени реакции на публиката на премиерата. Още от първите акорди композиторът поставя слушателя в състояние на напрегнато очакване.

Базирана на античната гръцка митология и на едноименната трагедия на Софокъл от 410 г.пр.н.е. като либрето, творбата е написана в изключително модернистичен и експресионистичен стил. Композиторът създава платно за драматични гласове и огромен оркестър, но също и проникновен музикален и психологически портрет, който въздейства със своята изключителна емоционалност и изразителност.

Като музикална линия, оркестрация и естетика, "Електра" силно контрастира с най-ранните опери на Щраус и с по-късния му творчески период. „Електра“ е най-модерното произведение на Щраус и единствената опера, в която той разширява границите на тоналността до невъзможност. След „Електра“ той се оттегля обратно към по-консервативен стил на композиране.
Партитурата на "Електра" е посветена на Натали и Вили Левин – близки приятели на композитора.

 

 

Сподели в
 

Диригентът Евън-Алексис Крист, корепетиторът Ричард Уайлдс и изпълнителите, превъплъщаващи образите в оперния спеккакъл, чиито премиерни представления са на 26 и 29 ноември, споделят как са работили над „Електра”

25.11.2020/20:46

На 26 и 29 ноември за първи път в България почитателите на оперното изкуство ще имат възможността да се насладят на операта „Електра“ от Рихард Щраус. Идеята за реализацията на постановката е на Пламен Карталов. Така Софийската опера ще се присъедини към най-престижните оперни театри в света, които имат в репертоара си модернистичната творба на Рихард Щраус.

09.11.2020/20:00

С представлението на операта „Янините девет братя“ на композитора Любомир Пипков по либрето на Никола Веселинов на 9 октомври започва сезонът, който ще премине под знака на отбелязването на 130-годишнината от създаването на Софийската опера и балет.

06.10.2020/17:56

От 11 ч. на 2 октомври пред медиите ще бъде представена информация за откриващия се сезон 2020/2021 година в Софийската опера и балет.

26.09.2020/09:22

На сцената в крепостта Цари Мали град героите на хитовия мюзикъл ще зарадват публиката на 5, 6 и 7 септември=

04.09.2020/15:41

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки