Начало
 
 

„Софийски летописи“ – снимки от една изложба на легендата Тодор Славчев

16.10.2020 /17:39 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Откриването на изложбата в Квадрат 500

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

Изложбата „Софийски летописи“ е едно от централните събития в програмата на ХІ издание на Европейския месец на фотографията, организиран под егидата на Фотографската академия „Янка Кюркчиева“. Проектът включва и издаването на монография за творчеството на Тодор Славчев, в която са намерили място 170 негови фотографии.

Съставители на изданието са фотограф художникът Явор Попов и внучката на Тодор Славчев Яна Узунова, която с ръка на сърце наричам „пазителка не само на родовата памет, но и на безценния фотоархив на един от най-изявените майстори на репортажната фотография у нас“.

В изложбата са показани 160 фотографии на Тодор Славчев, които припомнят не само известни български политици и държавници, но и важни епизоди от историята на България.

Доц. Георги Лозанов сподели, че за него е голяма радост и привилегия да каже думи за един от българските фотографи какъвто е Тодор Славчев. „Но тук по-особено е присъствието и ролята на внучката на фотографа, защото е много важно, че паметта започва от фамилията, от семейството на даден човек- каза при откриването на изложбата той. – събитието е особено и поради това, че държим в ръцете си монография за творчеството на Тодор Славчев, в която същественото са фотографиите. Впрочем картинните издания са най-добрият сейф за фотографията, защото чрез нея всяко поколение я е предавало от ръка на ръка на следващото. И тази вечер с изданието „Софийски летописи“ започва от ръцете на поколенията да се движи още един много важен архив за българската фотография.“

Според Лозанов фоторепортажът пресича две времена – човешкото и историческото. Той е такава пресечна точка, когато човек се озовава в едно събитие, в един исторически момент и в тази точка се случват силните и големи кадри. Именно в тази точка са направени и големите фотографии на Тодор Славчев, а това изисква усет за събитийност и участие да документираш и съхраниш случилото се.

За доц. Лозанов  Тодор Славчев „сам е цяла фабрика за образи, която не спира производството си в продължение на шест десетилетия“. И днес се връщаме към репортажите му с респект и любопитство,вероятно породени от „неговия хуманизъм, от съчувствието му към сменящите местата си жертви на историята, което обаче не го кара да търси вини и да издава присъди с камерата си“. „Само от такава безпристрастна позиция можеш да създадеш фотографии, които да се превърнат в исторически документ“ – е убеден Лозанов.

А Яна Узунова освен че благодари на уважилите изпълненото с много спомени и вълнения събитие, което тя нарече истински празник, и то не само за нея и семейството й. Такъв го усетиха и всички, които с нескрито вълнение бяха дошли да се докоснат до фоторазказа за България, пресъздаден от Тодор Славчев.

При разглеждането на подредените фотографии не липсваха и оживени дискусии, любопитство към известни български държавници, Н. В.Цар Борис ІІІ, хора на изкуството и онези неизвестни българи, които са дали своя скромен, но ценен принос за действителността у нас.

Яна припомни също мига, в който след смъртта на дядо си е влязла в таванската стая – неговата светая светих, скътала хиляди фотоленти и много камери, а и записките на Тодор Славчев, които той не е преставал да си води през целия живот. Там тя намира една черно-бяла лента. И каква е изненадата й, когато сред заснетите от Тодор Славчев кадри през 60-те години на миналия век, вижда своя детска снимка на 6 години.

„В цялото вълнение, което изпитах от тази снимка – каза Яна Узунова,- си дадох сметка, че дядо ми никога не я е откопирвал на хартия. И я виждам след 50 години. Казах си, че той като че ли е знаел,че ще открия този кадър и ще се развълнувам и ще събуди умен много емоции. И докато гледах на монитора тази моя детска снимка, си дадох сметка че всъщност това, което важи за моята детска снимка, важи за целия фотоархив, който бях обхванала почти целия. Оказа се, че това негово тайно намерение да видя себе си след 50 години и да преживея всичко това, значи се отнася и за останалите кадри. Защото неговата фотография е репортажна и той е обречен на днешния ден. Да отрази настоящето. Но пък си дадох и сметка, че на всички кадри усещам и нещо друго – сякаш мислено е градил някакъв мост към бъдещето и си е представял как неговите снимки, една по една, ще бъдат пратени в бъдещето, където ще бъдат осмислени по друг начин и преживени пълноценно, а и може би ще бъдат натоварени с повече знания и емоции. Така че моята малка детска снимка беше прозорец към това откритие, че той е търсил мислено мястото на своята фотография в бъдещето.“

Според Яна фотографията на дядо й предимно отразява човека, и препращайки тези кадри в бъдещето, като че ли иска да предаде капка безсмъртие на тези хора и да им удължи живота, да им даде капка вечност,защото всеки един документ има една стойност, когато се създава, и друга в бъдещето, когато се осмисля по много по-дълбок начин.

Яна Узунова припомни, че в последните години от живота си Тодор Славчев обичал да си води записки и след смъртта му тя открива тези негови спомени и размисли,но най-интересното, което е прочела в тези спомени е: „Каквото и да се е случило, най-важно е какво казват заобикалящите, защото те са журито. Те журират нашите постижения, те ги оценяват. В края на краищата най-важното е какво казват другите за нас.“

„И това се свързва с днешния ни ден, с днешното откриване – е убедена Яна Узунова. – Сега той се представя пред нас и ние сме журито. Тези, които трябва да го оценим от това разстояние на времето. Може би той е искал такава дистанция на времето. И тя се случи. А ние ще видим тези фотографии. Ще ги осмислим с нашия жизнен опит. Ние, днешните хора, сме журито.“

В този свой разказ за срещата ни с Тодор Славчев посредством  неговите „Софийски летописи“ ми се ще да спомена и това,което е написал Георги Папакочев, който като че ли най-точно определя архива на славния фоторепортер, наричайки го „Аладиновата пещера на фотографските свидетелства“.

В свой материал Папакочев припомня думи на Стефан Продев: „Впрочем през 1990 г., в поздравление по повод 90-годишнина на родения през 1900 година Тодор Славчев, тогавашният председател на СБЖ и главен редактор на в. „Култура“ Стефан Продев прави чудесен комплимент-метафора, като пише: „Навярно филмовата лента, която ти си заснел, опасва земното кълбо няколко пъти“, както и че „сътворените от Тодор Славчев фотографии са давали облика на периодичния и ежедневния печат дълги години“.

Когато човек се докосне до едно такова неоценимо богатство, каквото е архивът на Тодор Славчев, за което ни разказва и изложбата в Квадрат 500, мислено му отправяме благодарност, защото той без да е някое помпозно име в българската историография, без да е окичен с научни титли и степени,чрез своите фоторазкази е може би яркият историописец, допринесъл за съхраняване на историческата памет.

Излизайки от Националната галерия аз мислено благодарих на този непознат за мен човек, за оставеното богатство и разбира се, на неговата внучка Яна – пазителката на тази съкровищница.

А ето какво отговори тя пред сайта на СБЖ.

ЯНА УЗУНОВА: ИМАСВЕТЛИНА В ТАЗИ ФОТОГРАФИЯ, И КОЙТО Я Е ВИДЯЛ, НЕОСТАВА БЕЗРАЗЛИЧЕН

Яна, какво е усещането когато си сред фотографиите на дядо ти, подредени в изложба?

Усещането е голямо удовлетворение. Това е втората фотоизложба на Тодор Славчев,след миналогодишната в Червената къща, Сега обаче с организаторите в лицето на Фотографска академия "Янка Кюркчиева" успяхме да реализираме голяма и представителна изложба в Националната галерия. Мащабът е доста по-голям.Фотографиите на дядо ми намериха, според мен, достойно място, Както казах при откриването, макар и фоторепортер, призван да запечатва настоящия момент, във фотографията му се улавя постоянното вътрешно намерение да прескочи времето, да "изпрати" мислено всеки кадър в бъдещето, където този кадър да бъде осмислен, оценен. Ето сега това се случи и от дистанцията на десетилетията зрителят би могъл да осмисли миналото. Може би точно това би искал и Тодор Славчев, снимките му да разговарят с днешния човек,

Ти, която си пазителка не само на родовата памет, но и на това безценно богатство, представляващо къс от нашата история, като гледаш снимките в галерията откри ли нещо, което досега не си усетила или забелязала в тях?

В целия фотоархив преобладава човекът, в различните му състояния. Това е интересувало автора. В сбирката почти няма сгради или пейзажи, има главно хора, увлечени в труда, във вихъра на обществено-политическите събития или в своите празнични моменти. Снощи, на подредената изложба, си помислих, че както фотографът цял живот е търсил и намирал смисъл в работата си, същото е търсил да извади на показ у своите персонажи - тоест човекът постоянно се стреми към смисъл, към закрепване за доброто, истинското и ценното. Понякога и често бърка, поправя се, но всички хора сме еднакви. Това е едно от посланията на Славчевия фотоархив.Има светлина в тази фотография и който я е видял, не може да остане безразличен.

 

Снимки Мари Къналян и личен архив

 

Сподели в
 

Стойността на един писател се измерва с качествата на книгите, които е създал. Но и с думите, които споделя и отправя към всички в дни на големи изпитания, когато намира истинските опори в „миналото незабравимо и пресвещените старини“.

30.10.2020/08:00

Какво по-хубаво може да има от това в предверието на един от най-възрожденските и духовни български празници да си припомним за наши съвременници, които също оставят светла диря в българската култура идуховност. Които са посветили целия си живот на великите имена от нашата история и литература. Които са дали немалко и за българската журналистика. Такива са Петко Тотев и Петрана Колева, за които си припомнихме в клуб „Журналист“ на СБЖ по време на вечерта, посветена на тяхното дело и излязлата книга за тях „Цветословия. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева“.

29.10.2020/15:52

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020/19:08

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020/15:36

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020/18:57

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Стойността на един писател се измерва с качествата на книгите, които е създал. Но и с думите, които споделя и отправя към всички в дни на големи изпитания, когато намира истинските опори в „миналото незабравимо и пресвещените старини“.

30.10.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Какво по-хубаво може да има от това в предверието на един от най-възрожденските и духовни български празници да си припомним за наши съвременници, които също оставят светла диря в българската култура идуховност. Които са посветили целия си живот на великите имена от нашата история и литература. Които са дали немалко и за българската журналистика. Такива са Петко Тотев и Петрана Колева, за които си припомнихме в клуб „Журналист“ на СБЖ по време на вечерта, посветена на тяхното дело и излязлата книга за тях „Цветословия. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева“.

29.10.2020 /15:52 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

 Спомени и архиви

Гостуваща изложба на Народна библиотека „Иван Вазов”, Пловдив, се открива утре в Хасково. Домакин е Регионалната библиотека „Христо Смирненски“, а поводът - Денят на будителите.

29.10.2020 /12:41 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ще бъде проведен избор за попълване на съставите на Управителния съвет, Контролния съвет и Етичната комисия на СБЖ при спазване на противоепидемиологичните мерки.

29.10.2020 /13:21

Всички решения и финансови отчети на УС на СБЖ са публикувани и са достъпни за всекиго, а разпространяваните недобронамерени писма са манипулативни, заблуждаващи и целят злепоставяне работата на колективния ръководен орган на СБЖ – Управителния съвет, отбелязва в свое изявление председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.

27.10.2020 /17:03

Европейската федерация на журналистите и Международната федерация на журналистите се присъединиха към Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и 22 други организации от целия свят в общо обръщение до правителството на САЩ по повод негови планове за промяна в издаването на американски визи от категория I. Тази промяна удря по чуждестранните журналисти, посочва се в изявлението.

27.10.2020 /16:44

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 39 гости

Бързи връзки