Начало
 
 

Лили Маринкова: Слабото място на журналистиката не е в позицията, а в поведението

16.10.2020 /11:11 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

Лили Маринкова е от онези журналисти, които не се нуждаят да бъдат представяни, защото нейната дългогодишна работа в БНР като водеща на предаванията „Разговор с вас“, „Хоризонт преди всички“ и „Неделя 150“ говорят за нея. Тя беше сред най-обичаните от слушателите радиожурналист, защото нейните предавания винаги имаха какво да кажат и какво да се научи от тях. Винаги с ясна и открита гражданска позиция, със силно и точно слово, Маринкова е позната и на зрителите от телевизионния екран, защото в най-бурните, но пък и най-интересни години на т. нар. преход беше лице на Ефир 2 на БНТ, където правеше предаванията „Открита линия“ и „Очевидци“. По-късно тя беше водеща и на авторското си предаване по Канал 3 „Вън от рая“. В момента е водеща на „Алтернативата“ по ТV1, предаване, което вече набира популярност и става все по-търсено и гледано от зрителите.  

За нейните заслуги към българската журналистика говорят несамо многобройните и авторитетни награди „Репортер на годината“, „Сирак Скитник за радиожурналистика“, както и на „Голямата награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаването на принципите на гражданското общество“, а и обичта на хората и признанието на колегите журналисти.
 

Според доклада на ЕК свободата на медиите в повечето държави от ЕС се влошава,  което е свързано с върховенството на закона и със съществуването на ЕС.  Как си обясняваш това и приемаш ли тази констатация за меродавна?

„ Всеки гражданин заслужава да се радва на свободни и плуралистични медии.“ Вера Юрова. „ Всеки гражданин има право на топла храна.“Билла.“ В „Билла“ не предлагат даром това, което препоръчват. Витрината на Вера е доста по-достъпна, но пък носи рискове за увреждания. Стомашни не, но ментални? Медийната ни среда е токсична. Твърдите частици на пропагандата се стелят като смог. Подобен витиеват доклад  не вдига пелената. Затова бе определен като положителен и обективен. Докато резолюцията на Европарламента със своя категоричен език ги извади от равновесие. А и двата документа стъпват върху едни и същи основания, решения, препоръки и факти от приемането ни в ЕС досега.Тоест проблемът не е в това, дали докладът е меродавен. Той е, в гальовния му език .

В частта за медиите в доклада се казва: „Липсата на прозрачност на собствеността върху медиите се счита за източник на безпокойство. Правната рамка срещу политическата намеса в медиите не забранява изрично на политиците да притежават издания и са установени връзки между политически актьори и някои медии. Няколко асоциации, свързани с медийната свобода, съобщават за физически или онлайн атаки срещу журналисти.“ Смяташ ли, че след тази констатация на ЕК нещата в медийната сфера у нас ще се променят, или това е само на книга?

Книгата е първата стъпка. И изглежда не е малка, след успешния край на проблемната телевизионна сделка. А дали въпросната телевизия ще се еманципира достатъчно, за да не си позволяват бивши вицепремиери да заплашват водещи с изстиване на столчето, бъдещето ще покаже. Не виждам проблем политици да притежават медии. Недопустимо е политици да се крият зад медии. В това отношение българският принос е колосален. В продължение на десет години българският премиер успя да групира и да се барикадира зад поне дузина медии. Колкото до така наречените онлайн атаки, те са неизменна част от журналистическата съдба. Журналистът  греши, ако очаква признателност и благодарност само.

Пандемията увеличи не само аудиторията на сериозните медии, но и на фалшивите новини. Според Вера Йорува ЕК ще упражнява своя натиск над платформите, които разпространяват невярна информация. Може ли да се каже че коронавирусът е „Добре дошъл“ да се разправят с неудобните медии и журналисти?

От така наречената пандемия пострада само един промил от световното население, а 99 процента от останалата част промениха поведението си, твърдят някои специалисти по геополитика. След повече от половин година крайно противоречиви информации кой ще отсее истината от лъжата? Не става въпрос за лъжи, а за злоупотреба със страх. И кого ползва канонадата с числа? И ако все пак има някаква безспорна истина, то тя е, че българското здравеопазване има тежки проблеми. За журналистиката опасността е пренебрежимо малка, защото тя беззаветно отразяваше пандемията, докато голямата опасност е за образованието. А още по-голямата опасност е, че носени от вихъра, разпръскващ ужас, медиите губят представа в какво участват и на кого служат.

Днес ври и кипи от протестни емоции - гневен народ, а младите хора на България са двигател на протестите. Но каква е ролята и мястото на медиите в тези събития? Само да ги отразяват ли и как го правят?

Записи, снимки, прокурорска бруталност, просташки изказвания, хипертрофирани функции на полицията, непоправимо делигитимираха властта. Тя обаче като един  освиркан клоун продължава да се пъчи и не слиза от сцената. Колкото и да я замерят с яйца и домати, тя няма да се почувства достатъчно унизена, за да приеме студеният душ на извънредните избори. Засега. Оказа се обаче, че далеч по-неприятни от позорния омлет са верните думи, които чу в „Панорама“ от младия режисьор Димитър Косев- Шошо. Заслугата обаче не беше на БНТ 1. Тя просто допусна грешка. Какво ли са очаквали? Вероятно безобидно запознаване с претенциите на интелектуалците. Както се правеше до въпросната „Панорама“. Слабото място на журналистиката не е в позицията, а в поведението.

Нашият колега Калин Тодоров, чиято книга „Зад завесата на демокрацията“ излезе наскоро, сподели в интервю пред мен, че „Фейк новини произвеждат абсолютно всички, а за съжаление най-много властниците, политиците, а чак след тях са медиите“. Ти как се отнасяш към фалшивите новини?

Самото понятие е лъжливо. Можем да говорим за дезинформация. Не е задължително тя да съдържа само лъжи. Перфидната дезинформация си служи и с истини. Ако обърнем мотото на Гьобелс, може ли истината, повторена сто пъти, да започне да се възприема като лъжа. Калин е прав. Днешният имитатор на Живков, употребява без мяра лъжата и не държи да му вярваме, освен ако не търси трагична аура.

Снимки Иван Василев и личен архив

 

 

 

Сподели в
 

Стойността на един писател се измерва с качествата на книгите, които е създал. Но и с думите, които споделя и отправя към всички в дни на големи изпитания, когато намира истинските опори в „миналото незабравимо и пресвещените старини“.

30.10.2020/08:00

Какво по-хубаво може да има от това в предверието на един от най-възрожденските и духовни български празници да си припомним за наши съвременници, които също оставят светла диря в българската култура идуховност. Които са посветили целия си живот на великите имена от нашата история и литература. Които са дали немалко и за българската журналистика. Такива са Петко Тотев и Петрана Колева, за които си припомнихме в клуб „Журналист“ на СБЖ по време на вечерта, посветена на тяхното дело и излязлата книга за тях „Цветословия. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева“.

29.10.2020/15:52

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020/19:08

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020/15:36

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020/18:57

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Стойността на един писател се измерва с качествата на книгите, които е създал. Но и с думите, които споделя и отправя към всички в дни на големи изпитания, когато намира истинските опори в „миналото незабравимо и пресвещените старини“.

30.10.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Какво по-хубаво може да има от това в предверието на един от най-възрожденските и духовни български празници да си припомним за наши съвременници, които също оставят светла диря в българската култура идуховност. Които са посветили целия си живот на великите имена от нашата история и литература. Които са дали немалко и за българската журналистика. Такива са Петко Тотев и Петрана Колева, за които си припомнихме в клуб „Журналист“ на СБЖ по време на вечерта, посветена на тяхното дело и излязлата книга за тях „Цветословия. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева“.

29.10.2020 /15:52 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

 Спомени и архиви

Гостуваща изложба на Народна библиотека „Иван Вазов”, Пловдив, се открива утре в Хасково. Домакин е Регионалната библиотека „Христо Смирненски“, а поводът - Денят на будителите.

29.10.2020 /12:41 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ще бъде проведен избор за попълване на съставите на Управителния съвет, Контролния съвет и Етичната комисия на СБЖ при спазване на противоепидемиологичните мерки.

29.10.2020 /13:21

Всички решения и финансови отчети на УС на СБЖ са публикувани и са достъпни за всекиго, а разпространяваните недобронамерени писма са манипулативни, заблуждаващи и целят злепоставяне работата на колективния ръководен орган на СБЖ – Управителния съвет, отбелязва в свое изявление председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.

27.10.2020 /17:03

Европейската федерация на журналистите и Международната федерация на журналистите се присъединиха към Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и 22 други организации от целия свят в общо обръщение до правителството на САЩ по повод негови планове за промяна в издаването на американски визи от категория I. Тази промяна удря по чуждестранните журналисти, посочва се в изявлението.

27.10.2020 /16:44

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 39 гости

Бързи връзки