Начало
 
 

Цялостен механизъм за гарантиране на медийната свобода се подготвя в ЕС

12.10.2020 /20:48 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Българските участници в онлайн конференцията. Отляво надясно - Светослав Терзиев, Елена Йончева, Стояна Георгиева Галя Прокопиева, Къдринка Къдринова, Силвия Великова. Снимка: Мари Къналян

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

Европа чува тревогите на България за съсипването на медийната свобода у нас и подготвя цялостен механизъм с общоевропейски обхват за регулиране и гарантиране на тази свобода. Това се разбра от състоялата се на 12 октомври едновременно в София и в Брюксел онлайн конференция „Свобода на медиите в България”. Проявата бе организирана със съдействието на Алианса на социалистите и демократите в Европейския парламент по инициатива на принадлежащата към тази група евродепутатка Елена Йончева. Съорганизатор бе електронното издание Euractiv.

Българските участници в събитието - журналисти и медийни дейци, както и самата Йончева - се събраха в зала „Сердика“ на „София Хотел Балкан”, откъдето бе осъществена виеоконферентната връзка с Брюксел.

Като представители на европейски институции и международни организации онлайн участваха Вера Йоурова, зам.-председател на Европейската комисия и еврокомисар по ценносттите и прозрачността, Павол Салай от „Репортери без граници”, Патрик Пенинкс, ръководител на отдел „Информационно общество” в Съвета на Европа, Рамона Стругариу, румънската евродепутатка от групада „Обнови Европа” (наследник на Алианса на либералите и демократите в Европа).

Модератор на виртуалната дискусия, която се водеше частично на английски, частично на български, бе Георги Готев, главен редактор на сайта Euractiv-България.

Първият панел на конференцията премина под надслова „Как може да помогне ЕС?”

В своето изказване, с което започна деловата работа на форума, Елена Йончева изтъкна: „Докато Европа става свидетел на брутални убийства на журналисти в отделни държави-членки, в България беше убита самата журналистика. Беше унищожена бавно, постепенно и систематично.“

Йончева отбеляза, чe конференцията е била замислена още миналата година, но заради пандемията от Covid-19 провеждането ѝ се е забавило. Евродепутатката изрази надеждата, че макар и онлайн, форумът ще даде възможност да се заговори по същество за сериозните проблеми с медийната свобода в България, за да се потърсят и конкретни европейски решения за тях.

„Отказът да се дебатират проблемите в медиите в България влошава драматично ситуацията с върховенството на закона в страната. Защото свободата на словото е в основата на всяка демокрация. Свободните медии формират критично мислене. Критично мислещото общество не се поддава лесно на пропаганда и популизъм“, посочи Йончева.

Тя напомни, че от тази година Европейската комисия започва директно да наблюдава и медиите като съставна, носеща част от върховенството на закона в демократичната и правова държава

Елена Йончева обясни, че подготвя резолюция на Европейския парламент, в която ще включи четири основни акцента за гарантиране на медийната свобода, а именно: 

-        Цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода на европейско ниво, включително, ако е необходимо, чрез законодателни актове, тъй като в момента има твърде голяма разлика между стандартите в отделните държави-членки. 

-        Въвеждане на европейски стандарти и изисквания за повишаване на прозрачността на реалната собственост на медиите. В България има правила, въпросът е как се спазват. В този контекст трябва да се въведе и регламент при какви условия и как политически лица биха могли да притежават медии.

-       Засилване на защитата на разследващите журналисти, както и  осигуряване на специално финансиране от европейския бюджет за този вид журналистическа дейност. Средствата да не бъдат преразпределяни на национално ниво, а чрез международни неправителствени организации, които да са в ролята на гаранти.

-       финансирането с евросредства на медиите по т.нар. комуникационни кампании да не бъде централизирано през правителството, а също да минава през независими структури.

Последва онлайн включване на еврокомисар Вера Йоурова от нейния кабинет в Брюксел. Тя се обърна към участниците в дискусията така: „Когато представих първия доклад за върховенството на закона преди две седмици, казах, че искам да вляза в диалог не само с държавите членки, но и с Европейския парламент, и националните парламенти, както и с други участници в процеса. Затова днес съм тук, за да обсъдя с вас тези важни теми. Това е първият път, когато комисията отправя по-общ поглед към въпроси на върховенството на закона в Съюза. Мисля, че е важно да се обсъди този доклад, тъй като правим нещо ново. Новото е, че докладът откроява четири основни стълба, които според нас са взаимосвързани - правосъдие, борба с корупцията, рамка за проверка и баланс на властите и медийната свобода и плурализъм, която е и темата на сегашния дебат. Вярваме, че е от значение да дебатираме по тези теми, защото виждаме връзки между тях. Най-малкото, защото дефектите често се сливат в негоден за пиене коктейл, така че искаме по-широк поглед и широк и интензивен дебат. Целта на доклада е и да обърнем вниманието към върховенството на закона, да дадем тласък на възможните решения, които могат да се намерят на национално и европейско ниво”.

Вера Йоурова отбеляза, че в частта за България в доклада за върховенството на закона са отразени притесненията за свободата на медиите в страната ни, в това число и относно разпределението на европейски средства от правителството, за натиска, на който са подложени журналистите, за кампаниите и съдебните преследвания срещу разследващи журналисти и т. н.

Европейската комисия не може сама да реши проблемите на медийната свобода в държавите-членки, защото отговорността за това носят съответните правителства, посочи комисар Йоурова. Но същевременно тя добави, че Европейската комисия „ще използва всички инструменти, за да се подобри свободата на медиите“.

Сред мерките, за които настоява Европейската комисия, Вера Йоурова открои необходимостта България да въведе в законодателството си разпоредбите от европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, която влезе в сила през септември. Тази директива цели да се засили независимостта на медийните регулатори и се предлагат мерки за прозрачност на медийната собственост.

(България не спази поставения от Брюксел срок за въвеждане на тази директива. Опасенията на мнозина наблюдаващи процесите в медийната сфера у нас са, че управляващите се канят да употребят новите правила на ЕС  като претекст за още по-здраво стягане на хватката около критичните издания. За тази цел в подготвания „на тъмно” в България нов медиен закон се тъкмят текстове, които далеч надхвърлят духа и съдържанието на променената The Audiovisual Media Services Directive и са насочени към още по-драстично задушаване на остатъците от медийна свобода у нас - бел. ред.).

В отговор на въпрос Йоурова припомни, че Европейската комисия финансира проекти, които подпомагат правно и финансово журналисти, подложени на натиск. Освен това България се е съгласила с препоръката на ЕС да осигури нормална и сигурна среда за работа на журналистите.

За първи път в следващия бюджет на ЕС се предвижда финансиране, което да насърчи плурализма на медиите, като обсъжданата сума е около 61 млн. евро. В края на 2020 г. ще бъдат представени два плана за действие, свързани с медиите – план за действие за европейска демокрация, който ще разглежда възможностите да бъдат предпазени журналистите от злоупотреба със съдебни дела срещу тях, както и план за действие за аудио-визуалните медии, за да се подпомогне цифровата трансформация.

Следващият, който се включи в онлайн дискусията, бе словакът Павол Салай, координатор на „Репортери без граници” за ЕС и Балканите. „България е събирателен образ за всички проблеми със свободата на пресата, които намираме в ЕС и на Балканите”, посочи Салай.  

Той напомни, че през 2019 г. България е подписала Партньорството за информация и демокрация - документ, чието приемане означава ангажимент за гарантиране свободата на изразяването. Въпреки това свободата на медиите в България продължава да се влошава, а българското правителство няма воля да подобри положението, смята Салай.

Той разказа как представители на „Репортери без граници” се срещнали с българския премиер Бойко Борисов в края на миналата година и как му предложили да се ангажира с „реална роля за подобряване на медийната среда” у нас, изготвайки „Пътна карта за медийната политика в България”. В отговор премиерът излязъл с контрапредложение самата организация „Репортери без граница” да се заеме с изработването на такава „пътна карта”. Това било прието, ангажиментът бил изпълнен. И през март т. г. „Репортери без граници” изпраща на Борисов готовата „Пътна карта за медийната политика в България”. В текста се предлага създаване на национална и независима комисия за подобряване на медийната свобода, съставена от признати независими авторитети. Членовете на тази комисия трябва да се заемат с подобряването на медийното законодателство, както и с разпределянето на държавни субсидии за медиите, ако такива бъдат отпуснати.

Шест месеца по-късно обаче „Репортери без граници” така и не са успели да се свържат с премиера Борисов, за да разберат поне реакцията му на предложената „Пътна карта”. Затова сега прибягват до разгласяването на заложеното в нея предложение, за да може българските медии и обществото у нас все пак да се запознаят с нея, обобщи Салай.

В конференцята взе онлайн участие и Патрик Пенинкс, ръководител на отдел „Информационно общество“ в Съвета на Европа. Той напомни, че медийната свобода е крайъгълен камък на демокрацията и че правото на свобода на словото е базисно в подписаната и от България Европейска конвенция за правата на човека. „Имаме стандартите. Имаме декларации на Комитата на министрите за финансовата стабилност на медиите, плурализма и собствеността на медиите, за защитата и безопасността на журналистите. Проблемът е в растящата пропаст между стандартите за свобода на изразяване и реалността“, каза Патрик Пенинкс. Според него това е проблем не само за Българи, но властите у нас трябва да прилагат международните си ангажименти за свободата на словото.

Румънската еврозепутатка Рамона Стругариу от либералната групата „Обнови Европа“ призова за увеличаване на европейските средства за независима журналистика. „Но това не бива да са пари, които се разпределят от държавата, защото така се насърчава само пропагандата. А европейски средства, които да са директно достъпни за проекти, разработвани от журналисти. И не само проекти, а действащ механизъм, по който да могат да бъдат финансирани не само разследващи платформи, а и новинарски медии, местни медии“, каза Стругариу.

Тя даде и алтернативен пример за финансиране, за да не се налага желаещи да са независими медии да се обвързват с олигарси издатели. Според нея най-прозрачното и чисто финансиране е чрез обединения, в които самите читатели дават своите вноски, за да могат да работят истински смелите и честни журналисти. Рамона Стругариу разказа, че в родната ѝ Румъния има вече немалко действащи на този принцип реално независими медии. Тя също така осъди атаките срещу журналисти и по време на протестите в България, и не само, призовавайки за европейско законодателство, което да защитава журналистите от посегателства и натиск.

Вторият панел на конференцията, в който се включиха българските участници, бе под надслова „Чува ли ни Европа?” В него се изказаха Светослав Терзиев, журналист от в. „Сега” и доктор по журналистика, Стояна Георгиева, главна редакторка на сайта Mediapool.bg, Галя Прокопиева, изпълнителна директорка на „Икономедия”, Къдринка Къдринова, коментаторка на сайта „Барикада” и отговорна редакторка на сайта на Съюза на българските журналисти, Силвия Великова, журналистка от БНР.

„За първи път медийната свобода е тема, която влиза в доклад за върховенството на закона, защото Европейската комисия вижда връзката. А в България стават неща, които са крайно неприемливи. С класирането си на 111-то място по свобода на словото страната ни практически е напуснала Европа,” заяви в изказването си Светослав Терзиев. Той допълни, че медиите у нас се издържат „по един отвратителен начин – те са храненици на държавата или на задкулисни фактори, които се влияят от решенията на управляващите”. Терзиев припомни как средствата за комуникационната стратегия по българското председателство на ЕС през 2018 г. са отишли за „медии, които не признават никакви професионални стандарти”. Той призова направо за спиране на европейските пари по тези комуникационни стратегии, защото по начина, по който се разпределят, само нанасят вреда на медийната свобода.

Елена Йончева го репликира, че тези средства не бива да се спират, а само не трябва да се разпределят от правителството, което и да е то, защото така се отглеждат послушни медии.

В своето изказване Стояна Георгиева подчерта нуждата от прозрачност в собствеността на медиите, които тя определи като „заложник на завладяната държава”, като едновременно „и жертва, и инструмент”. Според нея проблемът с медиите в България „не е по-различен от проблемите с българския бизнес.” Тя даде пример как неработещи институции влошават медийната среда – как Комисията за защита на конкуренцията първо отказва продажбата на Нова тв на чешкия милиардер Петър Келнер, но по-късно разрешава това на братята Домусчиеви.

Галя Прокопиева изрази задоволството си, че протестите у нас, както и представителите на България в Брюксел, са помогнали ЕС да прогледне за необходимостта от отстояване на медийната свобода и на върховенство на закона в страната ни. „Журналистиката, която трябваше да е кучето пазач на независимите институции, първа падна жертва на политическата корупция, след това я последваха и институциите”, каза Галя Прокопиева. Тя разказа за натиска върху издателите и медиите на „Икономедия”, чийто изпълнителен директор е, като посочи за пример делото срещу издателя и неин съпруг Иво Прокопиев.

Има тенденция за унищожаването на журналистиката в България, която трябва да обърнем, каза Прокопиева.  Според нея е нужно най-вече върховенство на закона, а не толкова промени в законодателството.

Къдринка Къдринова наблегна в изказването си върху необходимостта от законова защита на правата на журналистите и на журналистическия труд в България. „Нуждаем се от европейска регламентация, която да подтикне страните членки на ЕС да впишат в законодателствата си гаранции за правата и за труда на журналистите. В България темата е особено болезнена от много години,” подчерта Къдринова. Тя изреди: „Журналистите масово са ощетявани в заплащането и осигуровките си от собственици на медии, които ги осигуряват само върху минимална заплата. Злоупотребява се с извънредния труд и с рисковите условия за труд на журналистите. Създаден е климат, възпрепятстващ сформирането и членуването в журналистически и всякакви други синдикати. Журналистите са поставяни в зависимост от политическите и икономическите интереси на издателите си, като в националните медии този натиск е директно от управляващите. В българския парламент не се дава ход на предложения за законови гаранции на журналистическите права и труд, внесени още преди над 3 години от Съюза на българските журналисти”.

В същото време „на тъмно” и без обществена дискусия се подготвя нов медиен закон. А институции и лица, призвани да отстояват свободата на словото, заплашват журналисти заради задавани въпроси - както се случи и на самата Къдринова, когато преди три години беше заплашена от тогавашния член на СЕМ Бетина Жотева, днес вече оглавила този регулаторен орган. Къдринова изрази съмнение, че в такава среда трудно ще се сформира, камо ли да проработи действително независима комисия за подобряване на медийната свобода, каквато е предложена от „Репортери без граници” в споменатата „Пътна карта”.

Силвия Великова обърна внимание как премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Иван Гешев отказват интервюта, неглижират медиите, слагат им етикети, като същевременно приемат подкрепа от жълто-кафяви сайтове

 „Нито една институция, освен СЕМ, не каза защо преди една година БНР спря за 5 часа,” отбеляза също Великова. Тя поиска да разбере защо специално сформираната за този случай парламентарна комисия така и не е излязла със заключение по въпроса.

С това изказванията на панелистите приключиха. Отношение по повдигнатите въпроси взеха и много от присъстващите в залата журналисти.

Мартин Карбовски изрази недоволство, че дискусията засяга само общи въпроси и „не става ясно как много журналисти изчезнаха и никой не ги защитава”. Той поиска пред Европа да бъдат представени конкретни случаи на журналисти, загубили работата си или лишени от достъп до ефир, като спомена казусите с Генка Шикерова и Миролюба Бенатова. Карбовски призова да се разгледат и клаузите в договорите на журналистите, както и новите директиви и забрани за медиите.

Валя Ахчиева взе думата, за да направи конкретно предложение: „След като ЕС създаде поста на европейския главен прокурор като охранител на публичния интерес, не е ли време ЕС да направи и втората крачка – да създаде европейски пул с медии за критична разследваща журналистика с доказателства и за трансгранични разследвания. Защото медиите са другият охранител на публичният интерес.”

Депутатът Иван Ченчев, член на Комисията по културата и медиите в Народното събрание от опозиционната БСП, реагира на въпроса на Силвия Великова относно липсата на заключение на специалната парламентарна комисия за спирането на сигнала на БНР. Той обясни, че комисията, председателствана от представител на управляващата партия ГЕРБ, чакала обещани от предишния главен прокурор разпечатки от телефонни разговори, които така никога и не били предоставени. Затова накрая въпросната комисия, доминирана от управляващото мнозинство, излязла със следното "мъдро" заключение, независимо от несъгласието на опозиционни депутати: "Не е вярно, че е бил спрян сигналът, защото през това време радиото е излъчвало тишина"...

Адвокатът Велислав Величков от „Правосъдие за всеки” също засегна темата за специалната парламентарна комисия за случая с БНР, като посочи, че тя трябва да продължи да изисква от новия главен прокурор Иван Гешев институцията му да си свърши работата. Величков също така призова към общи усилия за подобряване на работната среда на журналистите особено в регионалните медии, където натискът поражда страх дори да се задават журналистически въпроси.

Ана Заркова направи емоционално изказване, заостряйки вниманието към следното: „Чухме силни и смели думи за свободата на словото и за неговата липса. Силни и смели думи, които не се чуват често и ние всички сме радостни да се чуем. Но тия думи бяха изречени тук от нас, от хора, зад всеки от които стои някой - или добър работодател, за да не кажа олигарх, или грант, или организация, или партия. Има един голям отсъстващ тук - обикновеният журналист, който се бори всеки ден за всяка своя дума, за всяко изречение, което не се срамува да подпише, в медия на собственик, чиито интереси са много далече от правилото на журналистиката - истината и само истината, потвърдена от три независими един от друг източника. Ние трябва да извикаме тези колеги, да ги подкрепим. Знам, че това е много трудно. Но искам да кажа, че за тях, които сега ни гледат и слушат, тази конференция ще бъде едно голямо разочарование ”.

Елена Йончева увери, че и тя изпитва болката, прозвучала в думите на Ана Заркова, и че това е и обща болка, отбелязвайки: „Още в началото казах, че не става дума за унищожаване само на една или друга медия, а за това, че е причинен тежък колапс на цялата българска журналистика. И това, както виждате, е показано и признато и в гласуваната преди няколко дни резолюция на Европарламента, това бе посочено и в доклада за върховенството на закона в ЕС, това ще присъства и в предстоящата резолюция за свободата на медиите не само в България, но и в целия ЕС, по която работим. Това наистина е тежка битка. Изпитвам болка, че колкото и думи да казваме тук, в тази зала, или другаде, сякаш вече не можем да си помогнем - на нас, на нашите колеги. Но въпреки всичко е важно, че нещата вече се казват, че не се страхуваме да ги говорим - и то не само тук, но и в Брюксел. И се надявам Брюксел да ни помогне с конкретни решения, защото очевидно ние сами вече много трудно можем да се справим.”

Павол Салай от „Репортери без граници” отново се включи в дискусията, за да потвърди, че неговата организация ще продължи да помага за медийната свобода в България. А по отношение на изразените съмнения как ще може да се сформира предлаганата от „Репортери без граници” независима комисия, той напомни, че „българските граждани имат и право на глас”. И подчерта: „Ако има мобилизация, правителството може и да променя неподходящи решения”. Изтъкна също, че в неговата родна Словакия именно силната обществена реакция след убийството на журналиста Ян Куцяк и годеницата му е принудила премиера на страната да подаде оставка”.

Думата взе и председателката на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова, която припомни, че организацията винаги остро реагира на всяко посегателство срещу журналист, като подпомага колегите и с юридическа помощ. Тя се присъедини към оценките, че ситуацията с медийната свобода у нас е възмутителна и крайно тревожна. Отбеляза и активното съпричастие към проблемите от страна на Международната федерация на журналистите и регионалната ѝ структура - Европейската федерация на журналистите, в които СБЖ е колективен член. Снежана Тодорова благодари на еврокомисар Вера Йоурова, отговорила с конкретни инициативи и на писмо на СБЖ с настояване Еврокомисията да не пропуска журналистите във възстановителните планове по повод пандемията от Covid-19.

Председателката на СБЖ изтъкна и отговорността на самите журналисти за преодоляване на тежкото състояние, в което е поставена професията в нашата страна. Тя припомни колко много добри идеи са давани на различни медийни дискусии и колко трудно след това се стига дори и до опит за реализирането им, как в много от частните медии е забранено членството на журналисти в СБЖ, защото работодателите нямат интерес от членство на своите служители в синдикална структура.

Снежана Тодорова информира, че СБЖ организира на 1 ноември - Деня на будителите, но и на българската журналистика - протест пред новата сграда на парламента под надслова „Не убивайте журналистиката в България” и покани цялата колегия да се присъедини.

Елена Йончева обобщи проведената дискусия като само едно начало на общи усилия и редовни срещи в този формат, които ще се изпълват и с още конкретика.

Пълен видеозапис на конференцията може да се види тук.

Свързани:

Вера Йоурова: Медийната свобода е сред стълбовете във върховенството на закона

Дата: 12.10.2020

Сподели в
 

Ще бъде проведен избор за попълване на съставите на Управителния съвет, Контролния съвет и Етичната комисия на СБЖ при спазване на противоепидемиологичните мерки.

29.10.2020/13:21

Всички решения и финансови отчети на УС на СБЖ са публикувани и са достъпни за всекиго, а разпространяваните недобронамерени писма са манипулативни, заблуждаващи и целят злепоставяне работата на колективния ръководен орган на СБЖ – Управителния съвет, отбелязва в свое изявление председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.

27.10.2020/17:03

Европейската федерация на журналистите и Международната федерация на журналистите се присъединиха към Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и 22 други организации от целия свят в общо обръщение до правителството на САЩ по повод негови планове за промяна в издаването на американски визи от категория I. Тази промяна удря по чуждестранните журналисти, посочва се в изявлението.

27.10.2020/16:44

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020/20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020/19:34

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Стойността на един писател се измерва с качествата на книгите, които е създал. Но и с думите, които споделя и отправя към всички в дни на големи изпитания, когато намира истинските опори в „миналото незабравимо и пресвещените старини“.

30.10.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Какво по-хубаво може да има от това в предверието на един от най-възрожденските и духовни български празници да си припомним за наши съвременници, които също оставят светла диря в българската култура идуховност. Които са посветили целия си живот на великите имена от нашата история и литература. Които са дали немалко и за българската журналистика. Такива са Петко Тотев и Петрана Колева, за които си припомнихме в клуб „Журналист“ на СБЖ по време на вечерта, посветена на тяхното дело и излязлата книга за тях „Цветословия. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева“.

29.10.2020 /15:52 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

 Спомени и архиви

Гостуваща изложба на Народна библиотека „Иван Вазов”, Пловдив, се открива утре в Хасково. Домакин е Регионалната библиотека „Христо Смирненски“, а поводът - Денят на будителите.

29.10.2020 /12:41 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ще бъде проведен избор за попълване на съставите на Управителния съвет, Контролния съвет и Етичната комисия на СБЖ при спазване на противоепидемиологичните мерки.

29.10.2020 /13:21

Всички решения и финансови отчети на УС на СБЖ са публикувани и са достъпни за всекиго, а разпространяваните недобронамерени писма са манипулативни, заблуждаващи и целят злепоставяне работата на колективния ръководен орган на СБЖ – Управителния съвет, отбелязва в свое изявление председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.

27.10.2020 /17:03

Европейската федерация на журналистите и Международната федерация на журналистите се присъединиха към Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и 22 други организации от целия свят в общо обръщение до правителството на САЩ по повод негови планове за промяна в издаването на американски визи от категория I. Тази промяна удря по чуждестранните журналисти, посочва се в изявлението.

27.10.2020 /16:44

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 38 гости

Бързи връзки