Начало
 
 

Иван Бакалов: Свободата, Санчо, не се дава от властта. Сам си я извоюваш

29.09.2020 /12:13 | Автор : Иван Бакалов | Източник: e-vestnik.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Нека се огледаме – колко медии наистина са критични към властта? - пита в коментара си Иван Бакалов

За да има свободни медии, трябва да има несъгласни журналисти, които не приемат обслужваща роля. За съжаление обслужващите са повече и се чувстват прекрасно в тази си роля, пише авторът в коментара си в e-vestnik.bg.

Много хора се вълнуват – защо сме на 111-о място по свобода на словото? По въпроса разсъждават и колеги в медиите, и читатели и писатели из социалните мрежи, на които им е ясна журналистиката и я обясняват с лекота, пише авторът Иван Бакалов в e-vestnik.bg.

Една регулаторка на медийната свобода, Бетина Жотева, каза преди време, че не разбирала как България е до Гана и Того по свобода на словото. Защо там ни била подредила организацията "Репортери без граници"? Какви били критериите?
Гана, обаче, е на 32-о място, а Того на 71-о по медийна свобода в класацията за 2020 г. Далеч пред България.

Жалката шефка на СЕМ. Самият ѝ въпрос показва невежество и опит да защити цензурата. А критериите за класацията са съвсем ясни и конкретни, има ги на сайта на организацията (виж тук). Няма ала-бала. Класацията дори не включва такива тежки посегателства върху свободата на словото у нас, като например купуването на телевизия BiT, само за да я закрият.

Свободата на словото, обаче, не е нещо, което зависи само от правителството и управляващите. Зависи и от свободния дух на хората в медиите.

Ако някой иска да си отговори защо е така у нас, може лесно да го направи точно сега – по филмовия канал на най-обслужващата властта телевизия у нас („Кино Нова”) дават филма „Вестник на властта“ (The Post) – на Стивън Спилбърг, с Том Ханкс и Мерил Стрийп. По действителни исторически събития. Достатъчно е да изгледа този филм и ще си отговори сам на въпроса защо сме толкова зле.

Филмът мина и по екраните по-рано, без особен интерес. Може би е разбираемо при тази степен на медийна свобода у нас.

Ето няколко реплики във филма, които може би звучат неестествено за българските нрави. Главният редактор на „Вашингтон поуст“ Бен Брадли казва на издателката си Катрин Греъм: „Не ми се бъркай“. Тя от своя страна се оправдава, че не би искала да му се меси.

И какво става? Двамата рисковано тръгват срещу властта с публикация, за която рискуват да влязат в затвора. Изправят се срещу приятели политици, срещу юристи, срещу банки и срещу акциите си на борсата. И срещу върховната власт в Белия дом, която е по-силна от тази на банкянския популист и на Каскета му.

Още един дребен епизод – когато главният редактор носи на издателката и подрежда на масата още 6-7 вестника, преразказали на първа страница тяхната публикация за секретен доклад на Пентагона и застанали в тяхна защита. Нарича се медийна солидарност. Да подкрепиш конкуренцията, когато става дума за свобода.

И така два вестника се изправят пред Върховния съд на САЩ, който решава в тяхна полза с 6 на 3. Заключението на един от съдиите е: „Пресата трябва да служи на управляваните, не на управляващите“.

Двамата – редактор и издател – разсъждават за приятелството си с политици и президенти, и как трябва да изберат дали да са приятели с тях или да служат на професията си и на обществото.

Пита се – колко журналисти у нас биха разсъждавали дали да запазят приятелството си с политици и хора във властта или да пускат нелицеприятни неща срещу тях? Според скромния ми професионален опит, у нас даже не си задават такива въпроси. Изборът е предрешен. Обслужване на властта и гавра с критиците й и опозицията.

Колко главни редактори у нас казват на издателите си – „Не ми се бъркай”? Колко издатели ще тръгнат срещу банка, която ги кредитира или зависят с нещо от нея? Срещу влиятелни хора от бизнеса? И срещу върха на властта – министър-председателя?

Нека се огледаме – колко медии наистина са критични към властта? Кои имитират плурализъм, правят се на независими, а всъщност са казионни и бранят статуквото.

А може ли някой да си представи главен редактор на вестник на Пеевски да му се опълчи и да му каже „Не ми се бъркай”? Та той си е заврял главата дълбоко в задника на издателя си и се чувства прекрасно там. Той даже изпреварва мислите му и се олива да очерня посочените му врагове, тоест враговете на премиера Борисов.

Защото у нас го има и този абсурд – издателят Пеевски е депутат от опозицията, който с вестниците и телевизиите си върти мощна пропаганда в подкрепа на властта и лично на управляващия премиер.

Бизнесмени милиардери вместо да демонстрират независимост, се поставят в услуга на премиера. Купуват телевизии, за да го обслужват.

Колко са редакторите и журналистите, които са критични към управляващите? Да, малко сме. На мен ми омръзна да слушам, как сме останали само неколцина, които пишат и говорят против Борисов. Защо трябва да е така?

Сега е Борисов, по-рано бяха други. Имаше период, в който медиите активно интригантстваха в полза на едни политически играчи срещу други, или за един или други бизнесинтереси. Не че са били много свободни, пак бяха обслужващи. Но имаше някакъв абсурден плурализъм. Сега няма. Има имитация на обективност и всички гледни точки.

Сега почти всички обслужват Борисов, а половината вестници и телевизии са на Пеевски. Само че в последните години мощно се намесиха социалните мрежи и слугинската роля на медиите личи повече.

И социалните мрежи не са медия на истината. Те са нож с две остриета. Те ретранслират както скрити от големите медии новини и мнения, така и всички лъжи и измислици срещу критиците на властта.

Свободата, както казва в едно свое стихотворение Радой Ралин, е като хляба – всеки ден се изпича, всеки ден се изяжда. Всеки трябва да си отстоява свободата. За да има свободни медии, трябва да има несъгласни журналисти, които не приемат обслужваща роля. За съжаление обслужващите са повече и се чувстват прекрасно в тази си роля.

„Всички се отклониха от пътя и вкупом станаха негодни(ци). Няма кой да прави добро, няма ни един… с езиците си лъстят, …устата им пълна с клетва и горчилка…“ – това казва апостол Павел към римляните в Новия завет (3:12-3:18).

Това стана с българската журналистика и 111-ото място е заслужено от самите журналисти.

Сподели в
 

Макар в делото срещу основателя на WikiLeaks да е заложено собственото им бъдеще, повечето водещи медии съзнателно прикриват беззаконните действия на Вашингтон и Лондон, пише авторът Джошуа Чо в изданието FAIR. Статията е преведена на български и публикувана в "Барикада".

23.11.2020/19:53

Известният публицист Любомир Давидков в навечерието на 10 ноември публикува свой коментар във Фейсбук и зададе остри въпроси: Защо днес някой не ми подскаже, кои позволиха професията на журналиста да бъде заробена от медийните преторианци на властта? Как критерий за професионализъм станаха съчинителите на измислени истории, удобни за търговци и безродници? Препечатваме коментара му.

09.11.2020/20:32

На фона на отработения в Орбанова Унгария механизъм по превземане и преобръщане на независими медии в обслужващи властта, внимание привлича предизвикателството на новия информационен сайт Telex.hu, финансиран от читателите.

21.10.2020/16:15

Чакаме повече Тим Себастиан и Мария Цънцарова, а получаваме шербет, обобщава медийната панорама у нас Енчо Господинов в своя статия в e-vestnik.bg.

04.10.2020/18:01

Може ли политиката да се обяснява в гръб и един "народ", който иска оставки, да бъде заменен с друг "народ", който не иска оставки? Може. А може ли всичко това да се показва в централните емисии на националните медии? И това е възможно. За целта са необходими няколко условия.

01.10.2020/09:54

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.

04.12.2020 /14:05 | Източник: Банкеръ

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020 /15:47 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки