Начало
 
 

Стефан Продев завеща: „Подчинявай се само на заповедите на съвестта си”

15.09.2020 /18:08 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Стефан Продев

Навършват се 93 години от рождението на големия публицист, вдигнал високо летвата на морала и гражданската позиция в родната журналистика. Роден на 15 септември 1927 г. и напуснал ни на 3 септември 2001 г., той е оглавявал и СБЖ

Всяка година заедно с първия учебен ден ни огрява и отблясък от светлата диря, която остави в българската духовност, етика и журналистика незабравимият Стефан Продев. Той е роден тъкмо на 15 септември преди 93 години - и съвпадението с тази символна дата никак не е случайно. Както учението и просветата водят напред народа ни възродени, така и Стефан Продев дори и от вечността вдъхва кураж и сила на журналистиката ни и на гражданското ни съзнание, за да не се губят никога в лабиринта на обществените битки.

По-актуален отвсякога е днес и заветът му: „Подчинявай се само на заповедите на съвестта си”. Това е универсалният код, който може да роди и онази истинска промяна, от която всички се нуждаем.

Нека си припомним житейския и професионален път на Стефан Продев. Той е роден на 15 септември 1927 г. в семейството на железничаря и локомотивен машинист Иван Продев и Надежда Продева – касиерка в софийско кино и сестра на революционера Борис Милев. Прадядото на Стефан Продев по бащина линия - поп Шино, е криел Васил Левски в село Енчовци, а после е бил ятак на четата на капитан Дядо Никола.

Младият Стефан израства в софийския квартал Банишора. Първите си публикации прави още 15-годишен във в. „Железничарски подем”.

А когато е 16-годишен - през 1943 г., става член на РМС. Участва в Деветосептемврийското въстание през 1944 г. и е от типичните ремсисти идеалисти, замечтани за един по-справедлив и хуманен свят. Години по-късно ще изрече станалите си легендарни думи, че не е нито комунист, нито социалист, а завинаги си е останал ремсист...

Завършва гимназия в София през 1946 г. В периода 1945-1947  г. е един от създателите на първия ученически вестник „Средношколско единство”. Горе-долу по същото време е и репортер във в. „Труд” - между  1946 и 1948 г.

Завършва Висшето артилерийско училище. Офицер е в БНА (1950-1954) и работи във в. „Народна армия” (1951-1954). След това - във в. „Народна младеж” (1954-1956), в отдел „Култура” на в. „Отечествен фронт” (1957-1959) и в сп. „Септември” (1960-1961).

От 1962 до 1964 г. е отговорен секретар и завеждащ отдел „Публицистика” на в. „Литературни новини”. През 1965 г. е в сп. “Българска музика”.

Следващите 15 г. от живота си работи в БТА. Главен редактор е на изданията на БТА „Лик” и „Паралели” (1965 - 1979). През 1973 г. е специален кореспондент на БТА във Виетнам по време на войната със САЩ.

Става главен редактор на сп. „София” (1979-1984) и на вестник „Народна култура”/„Култура” - от 1984 до 1988 и от 1989 до 1990).

Именно като ръководител на превърналата се в онзи период в трибуна на много полемични и критични статии „Народна култура” Стефан Продев е поканен и на прочутата „дисидентска закуска” в посолството на Франция по време на посещението у нас на френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 г.

След промените през ноември 1989 г. оглавява вестник „Работническо дело”, превръщйки го във в. „Дума” и оставяйки негов главен редактор до 1999 г. На страниците на вестника под негово ръководство се раждат много емблематични инициативи и публикации, включително и ярката коментарна колонка „Ние пак сме тук”.

Пак от онзи период е и станалата нарицателна метафора на Продев за „червените бабички” и „червените мобифони” - като олицетворение на основното разяждащо БСП отвътре нейно противоречие. „Червените мобифони” не му простиха. През 1999 г. именно силите зад тях намериха начин да го махнат от любимата му „Дума”, та дори за известно време да присвоят и преименуват вестника - гавра, която Продев не можа да понесе и само две години по-късно, на 3 септември 2001 г., жестока болест ге отнесе към звездите...

Съюзът на българските журналисти също е имал честта да бъде оглавяван от Стефан Продев - от 1990 до 1992 г.

Той бе и народен представител от БСП в Седмото Велико народно събрание, а също и в 36-ото и 37-ото НС (1990-1997).

Автор е на книгите: „Работнически вестник” - разобличител на милитаризма и царската военщина. 1900-1912 г.” (1953), „Паралели” (1962), „Фред или Пролетта” (1963, 1965, 1970, 1977, 1984, 1996), „Отблясъци” (1968), „Редове” (1971), „Пътеписи” (1973), „Червеното чудо. Есета за революцията” (1974; 1975), „С обич и гняв” (1977), „Живи теми” (1978), „Мозайка” (1980), „Пътуване към пижамата” (1982), „Раждането на шедьоврите” (1983), „Имало едно момче” (1986), „Разказът на палача” (1987), „Фо и ербика” (1987), „В края на 80-те” (1990), „Носене на кръста” (1993), „Забравени новели” (1994), „Под знака на Дева” (1997), „Картини от камък” (2000), „Да се чете след сто години” (2001), „Неприятни разкази” (2001).

С авторство на Стефан Продев са и излезлите след смъртта му книги „Избрано за журналистиката, вестниците и хората” (2002), „Есента на думите. Фред или пролетта. Картини от камък” (2004), „Носене на кръста: Хроника на три години” (2004), „Под знака на дева. Неприятни разкази” (2004), „Сваляне от кръста” (кн.1, 2005), „Сваляне от кръста” (кн.2, 2005), „Картини от камък” (2007), „Векът ни, видян отблизо” (2011).

Негови книги са преведени на руски, украински, арменски, киргизки, виетнамски език.

Стефан Продев е и сценарист на игралния филм „Поетът и дяволът” (1984), в който се разказва за живота на поета Христо Смирненски. Режисьор е Иван Росенов. Сценарист е и на документалния филм „Дни „(1964), с режисьор Юлий Стоянов.

Заслужил деятел на културата (1979). Лауреат на наградата на Съюза на издателите „Черноризец Храбър” (2005, посмъртно) и на наградата „Георги Кирков” (2007, посмъртно).

Стефан Продев бе съпруг на оперната певица Божана Продева (1930-1999) и баща на скулптора Иван Продев (1951-2016), който на свой ред също остави забележима следа в българските творчески среди. Иван създаде талантливи малки пластики, сатуетки и плакети за награди, правеше дизайн за екстериорни и интериорни решения, реставрации, паметни плочи и барелефи.

Иван Продев е автор на статуетката на Голямата награда на СБЖ „Йосиф Хербст” и на почетните плакети на Съюза.

Освен това той изработи и паметна плоча с посланието на СБЖ към идните поколения, която сега посреща всеки гост, влизащ в сградата на Съюза.

Спомняйки си днес за големия Стефан Продев, нека отдадем почит и на неговия син, който остана верен на заветите, на съвестта и на морала на баща си...

 

Сподели в
 

Събитието ще се проведе на 22 октомври 2020 г. на онлайн платформата на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ). Желаещите да участват трябва да изпратят регистрационните си форми най-късно до 15 октомври т.г.

24.09.2020/17:35

Яркото му перо и острото му фотооко блестят днес и на сайта на СБЖ, а са оставили забележителна диря през десетилетията на професионалната му кариера и във вестниците „Земеделско знаме”, „Кооперативно село”, „Поглед”, „Труд”. Филми за БНТ, много преведени книги и разтърсваща авторска публицистика допълват уникалния журналистически профил на Иван Василев.

22.09.2020/17:45

Получено е благодарствено писмо от синдикатите в БНТ, които изразяват благодарност за почивката на служителите от обществената телевизия в Международния дом на журналистите край Варна.

19.09.2020/06:59

Навършват се 93 години от рождението на големия публицист, вдигнал високо летвата на морала и гражданската позиция в родната журналистика. Роден на 15 септември 1927 г. и напуснал ни на 3 септември 2001 г., той е оглавявал и СБЖ

15.09.2020/18:08

Известният журналист раздаде автографи върху „Живея в светлина” в Павилион 11 на издателска къща „Хермес”. Биографичната книга за големия художник, напуснал ни преди две години, ще бъде представена и на 12 септември в къщата-музей на Пейо Яворов в Чирпан, откъдето е родом Никола Манев.

09.09.2020/20:38

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки