Начало
 
 

Божана Апостолова: Добра книга като „Роден на Великден“ досега моето издателство не е издавало

14.09.2020 /08:49 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

Неочаквано за мързеливия и топъл септемврийски съботен следобед, но да се докоснат до новата творба на Бойка Асиова бяха дошли много нейни почитатели, които преди и след представянето на „Роден на Великден“ се редиха на опашка за нейния автограф по време на пандемия. „Радвам се,че сте дошли да чуете една изумителна жена, една изключителна писателка – с тези думи се обърна към дошлите собственичката на издателство „Жанет 45“ сладкодумната Божана Апостолова. - Добра книга май като тази „Роден на Великден“ досега моето издателство не е издавало. Като я четях, преповтарях някои от изреченията, а след това й звъннах (на Бойка Асиова –бел.авт.), за да кажа мнението си. Дадох й един пример от самия й текст. В книгата има един абзац, в който едно малко пиле слуша как пеят големите пилета. И по този начин се учи и то да пее. Казах й, че два пъти чета книгата, ама май е права, че не мога да се науча да пиша като нея. Смяхме се от сърце, защото съм горда, че има такъв автор. Заради нея се скарах с Господ. Викам му, как може такова нещо! На нея сипваш с лейка, на мен с чаена лъжичка даваш. Еми не става!“

И което си е право, право си е. Бойка Асиова поднася една книга, която кара всеки прочел я да я скъта в сърцето си, защото е късче несамо от историята ни, а и от самите нас, които сме съпричастни към миналото и настоящето, без които нямаме бъдеще. Дали е съвпадение или пък просто някой е предначертал, но книгата се появява в най-правилното време, когато българския дух се е пробудил в търсене на правдини и как всички наши сънародници, пръснати по шарения свят, се обръщат към майка България с желание тя да си върне достойнството. И те като всички, далеч от родината, живеят и пазят в сърцата си споените за нея, за родния край. И както казва героят от книгата на Бойка Асиова: „Да си забравиш спомените, не е ли греховно, като да ги убиеш? Да ги пожертваш, за да пуснеш корен на чужда земя. Щото те, спомените, наистина пречат на чуждата земя. Понякога.“  И още нещо мъдро може да се прочете в „Роден на Великден“: „Никоя памет не оцелява в мълчание.“ Боже, колко звучи в ритъм с днешното ни време!   

Удоволствието да представи новата книга на Бойка Асиова бе за  журналистката Елена Трифонова. „Четейки книгата, се пренесох в едно друго време, в един друг свят и намерих много общи неща, които мен лично много ме интересуват и много засягат – каза тя. - Ако познавате Бойка Асиова като автор, знаете, че тя е безкрайно добър разказвач. Но добрият разказвач у нея се появява от това, че тя е един много добър журналист. А журналистът по принцип е разказвач на истории. Още повече, че тя се е учила от много добри български журналисти, които за съжаление вече не са сред нас.

Нейната книга, която ще прочетете, ще ви върне в един много шарен период от историята, за да ви разкаже историята на едно малко момченце, което по стечение на обстоятелствата остава сирак. Световните събития така ще го завъртят, че ще го направят гражданин на света.“

Според нея Бойка Асиова подхожда много детайлно към всичко, което описва в книгата си, изхождайки от един много богат опит, пречупвайки го през творческото си виждане. „Тази книга за мен е едно изригване на творческия й талант – казва Елена Трифонова. - Когато я прочетох и говорих с нея, й казах, че това е един вулкан на творческото й можене. Според мен, в един момент тя може да донесе Нобелова награда за литература на България и Бойка Асиова, защото разказва съдбата несамо на едно дете, а на цяло поколение. Освен това, в книгата има много просветителски елементи. Младите хора ще разберат, че Джеймс Баучър не е само спирка на метрото, или пък че Пиърс Махони не е само площад, който се намира наблизо. Ще разберат за многото общи черти между българи и ирландци, за една неподозирана любов и много голяма зависимост в определен исторически период. Книгата ще ви даде много голяма наслада. В нея всеки от вас ще намери нещо за себе си. Но има и едни пасажи, с които могат да се направят препратки към нашето време. За хората, които ни управляват, дали те са цялостни хора, както тя пише, дали са богати, дали са можещи или са само едното, което изключва другото. В крайна сметка всичко опира до родовата памет, езиковата памет. Когато човек приключи с книгата, си дава сметка,че тя е както за историята на един доктор, така и за словото и за езика. За езика, като нещо, което ни свързва и разделя от нашите корени, от родовата памет и от всичко, което наричаме детство, родина, майчин език…“

Елена Трифонова сподели, че новата книга е много по-различна от всичките книги, които е написала Бойка Асиова, и които са преведени на немски и на турски език. А това е признание за нейния талант. „Тази книга заслужава това, защото да си роден на Великден означава нещо ново, Възкресението – е убедена Трифонова. - И аз мисля, че това ще е Възкресение за българския дух и култура. Радвам се, че я познавам несамо като колега и приятел, а и като писател. Неслучайно се обръщам към нея и към още две български дами на българската култура, с „маестра“,защото тя е майстор на словото. Тя използва такива български прекрасни думи, които мнозина вече са забравили. Така описва последиците от Илинденско-Преображенското въстание, все едно е била пряк участник в него. Така ще ви опише подножието на Килиманджаро, все едно е имала вила там. Или чая в Англия с неговите традиции, все едно наистина е била там.

Това, което Бойка Асиова е написала в книгата си „Роден на Великден“, има голяма заслуга и за българо-ирландските отношения, за общото, което ни свързва с една нация и народ, които ние не познаваме много добре, за личностите, които са имали хъс да се обявят за българофили в едно изключително трудно време, направили изключително много за България, и които заслужават съдбите им да бъдат пресъздадени.“

Преди да кажа какво сподели с гостите на премиерата на книгата Бойка Асиова ми се ще да цитирам едни нейни размисли за героите й, за тяхната съдба: „Научих, че кончето, което яздил Джейм Баучер се казвало Сандански. Да, оня Сандански, когото Калина Тасева го нарече Царот на Пирина, нарисува го скръстил нозе по турски, седнал досущ като у дома си на самия престол на Бог Перун. Пищови настръхнали в силяха му… Същият който с другари причака американката мис Елън Стоун, за да я откупят от него. Американците да я откупят. Пари му трябваха за пушки…

Та Джеймс Баучер като шетал по Софийско равно поле с кончето на име Сандански, хванал кют да се отбива в тамошните кръчми. Облечен с нещавено кожухче, обут с цървули, ръцете на кръста играе… ръченица. Нозете му на една въздишка над пода, отнесен нейде си… Шопите пият и се кефят. Наш човек демек. И да вземе да го види Мърквичка. И да ни го нарисува този велик чех. И всичките ние да го знаем. От тая картина да си го познаваме. Та, Джеймс Баучер, ирландец, кореспондент, да напише в лондонския „Тайм“: „Не ще ли се намери един от вас да похарчи малко пари и да помогне на тия клети дечица…“

Клетите дечица са кръгли сираци от Илинденско-Преображенското въстание. Още не изстинали опожарените, къщи в България пристига Пиърс О`Махони. Ирландският благородник създава сиропиталище в София. В него стават човеци трийсетина от тях. Наричат се помежду си побащими, а чуждия мъж – Татко Махони. През съдбата на едно от тези момченца, родено на Великден воистина и преносно, ще научите какво се е случило преди повече от сто години.

Читатели мои, ще влезнете в стъпките на една история… Ще научите много неща за любов, смърт, чест, успех. Ще преживеете изгреви и залези по чужди земи. Ще срещнете днешни люде, кой знае защо също клети и щастливи. И себе си ще намерите между страниците. И ще ви се прииска да си поговорите с някого за тази книга. Сигурна съм.“

Не е ли красиво и разтърсващо? Не ви ли звучи, като че ли днес тези герои са между нас по-живи от всякога? Ами да, защото в някои от тях можем и ние да се познаем. И всички тези размисли събужда у всеки от нас Бойка Асиова, която като един Сладкодумец Храбър реди думи, по-ценни от жълтици, защото ни връща към корените, към историята, без която сме нищо. А тя умее да го прави така,че да се чувстваме съпричастни към историите, които реди в книгата.

Самата авторка смята, че „с тази книга в ръце ще е много по-интересно на читателите“. И това е така,защото през последните години се забелязва, че българинът започна все по-често да влиза в книжарниците и да купува книга. Появи се отново у него желанието да се усамотява с книга в ръце. А Бойка Асиова има какво да разкаже, а читателите имат какво да научат от нейните книги.

И така беше и на представянето на „Роден на Великден“. Авторката върна лентата на спомените към онзи неин дивен и магичен роден край – „едно много красиво място от Бога дадено, което наричам поднебие. Това е небето, което човек вижда когато се роди и то остава в него. А моето поднебие и оградено от три планини – Пирин, Рила и Родопите. Исторически много трудно е сложен животът на хората в този край. И аз ви казвам, родена съм на Великден, защото има такива хора около мен. Без никакви претенции. Баба и дядо неграмотни, не можеха да се подписват. Дядо ми изписваше Ю, казваше се Юрдан. И на всяко сечиво я имаше тази буква – на мотика, лопата, чапа… Мама като ни тъчеше чеиза на ресначи, излизаше едно Ю, за да не се обърка. И сега аз как да не кажа,че нашата фамилия си имаме герб.“

Тя сподели с гостите си,че черпи сюжетите, герои, имена от срещите си с хората. И мнозина след това разпознават свои близки, прочитайки поредната й нова книга. „Сега аз мога да срещна човек, който като „добър ден“ ще ми каже нещо, и то утре ще цъфне в моята книга – повдига тя завесата на тайнството, каквото е писането на нова книга. - Така една моя съседка ме среща и иска да ме поздрави за „Вълчицата излиза привечер“. Искаше да ми каже колко е хубава, какво е чула за нея и се разплака. И ми вика: „Знаеш ли, искам да ти кажа нещо, ма дали го съм прочела, дали го съм чула, не знам. Ред гугутки, ред кръстчета, сетне равно синьо.“ Такива са били чорапите на някой мъж убит, изложен на площада за назидание. И майка му си го познала по чорапите – ред гугутки, ред кръстчета, сетне равно синьо. С тези чорапи е обут един от моите герои – Тодор Пандур. Той е от нашия край, но не го помня. Бил е пазач на Рилския манастир и спал в Хрелювата кула. И аз се питам, този мъж планина, перчема му се развявал като корона на дъб, съм написала, как е спал там. Могъл ли е да си изправи краката. Той е пазил от крадци, от нападатели, от всякаква такава сган, която е имало в планината. Но той е съпровождал и Дядо Вазов по пътя му през Великата рилска пустиня. И нямаше да я има нея точно такава, каквато я е видял Дядо Вазов, защото го е водил Тодор Пандур. За него Вазов пише,че с вързани очи е познавал планината. И ето с такива хора е населено моето поднебие. Кое от спомени, кое от роднини, кое от лични срещи и затова те звучат много автентично, защото неможеш да седнеш да пишеш книга и да редиш думи. То се страда, не се спи, па се ядосваш. Омръзнал си на домашните си. Автентичността е това, което твърдя, че се харесва на моите читатели.“

Някои казват, че Бойка Асиова пише архаично, което не я смущава, защото тя пише български, но не на този беден, работен, телевизионен и не знам си още какъв речник. И то защото на нея й е скучно и с такъв речник не може да опише Тодор Пандур. Не може да опише своите герои така,че читателят да припознае в тях свои съседи или пък съселяни.

На добър час на „Роден на Великден“ и на Бойка Асиова към следващата нова нейна история!

А ето какво сподели тя за сайта на СБЖ:

БОЙКА АСИОВА: ГУРБЕТЪТ Е И МЪКА ЗА РОДНИЯ КРАЙ, И СПАСЕНИЕ

Кое те накара да напишеш за момчето, родено на Великден? Днешната ни ситуация, в която сме затънали, или нещо друго?

Не, не днешната ситуация. Тази история отдавна ме привличаше. Епохата винаги ми е била интересна. Родният ми край е на картата на Илинденското въстание. Наивно, неподготвено, обречено, но натоварено с много надежда и чиста саможертва. Истина е, че в Разложкото поднебие има много памет за този период. Не само исторически документи, а жива памет. На живо и от малки нашето поколение слушаше разкази за истински хора, с имената им, с родовете им, свидетели и участници. Да не говоря за песните. Те са като въздуха около планините ни.

Нищо не ме е възпирало да напиша този роман. Май сега му е дошло времето. А пък времето му идва, ако работиш. Опитвам се да не се обезверявам от това, което ме заобикаля, което ни заобикаля. Да слушаш от сутрин до вечер как народът ни изпростява, как децата не четат, как модерните средства за информация и обучение ще глътнат книгата… И прочее страхотии. Разсъждавам така: Аз да си свърша моята работа, пък после да се жаля, че никой не ме чете.

Та колкото повече навлизах в историята на романа, толкова повече виждах, че е актуален. Гурбетът е бил и мъка за родния ми край, и спасение. Мъка, защото са заминавали мъжете в „пуста тугина“, без да знаят какво ги чака и кога ще се върнат. И дали изобщо ще се върнат. Оставяли са жени и деца, стари родители, без да знаят дали някога ще се видят.  А спасение, защото намират хляб там, че някои забогатяват… А бе, колкото човеци, толкова съдби. Дали по причини на войни и въстания, или само заради единия хляб – и в двата случая неизвестността е тази, която тежи. И чуждата земя. Това понятие включва всичко.

Днес дали ще се намерят човеци като Джеймс Баучер и Пиърс О`Махони, които да откликнат на случващото се у нас? Има ли нужда днес България от такива личности?

Разбира се, че има такива хора. Винаги е имало и никога не са били мнозинство. Е, днешният човек е потребител повече, отколкото създател. Такава е икономическата доктрина на онзи свят, към който имаше, ако не влечение, то голяма доза любопитство и самосъжаление, че не сме част от него. А тази доктрина повелява да се произвеждат стоки с по-кратък живот, за да се купува често. Да се купува, да се купува – лавина страшна и помитаща.

Старите българи повече са си помагали един на друг. За прости неща, дребни или по-едри, но необходими. Мама все ми повтаряше, че дедо ми Юрде пролет първо е изоравал нивиците на Тенекиджиеви, бежанци от Егейска Македония. Жената вдовица от европейската война, синът ѝ съученик и приятел на татко. Това е достатъчно основание да се погрижи първо за техния имот.

Дълбоко ненавиждам демонстрацията на подаяние. Разни бизнес дами даряват пред окото на телекамера. Ядат и пият благотворително. Противно.

Може ли да се каже,че отваряйки забравени страници от нашата история ти искаш да покажеш на днешните нашенци как да прокарат пътеката към честния и нормален живот у нас?

Да разкажа – да. Да посочвам назидателно с пръст – не.  Не обичам да се разказва възпитателно – това е правилно, това – не. Този е отрицателен герой – онзи не. В живота е всичко толкова заплетено по невъобразим начин. Но че имаме величави имена, но не винаги известни, някои забравени несправедливо.  И за тях трябва да се говори да се пише, да се знае. На мен са ми интересни  обикновените хора, не мога измисля друга дума. В смисъл не от олтара на безсмъртните. А ония, на които се крепи животът и в празник, и в делник. Тях ги има в малките общества, по градчета и села, в махалата, в която живеем. Оттатък реката или на задната ни улица. За книгата ми „Мъжко можене“ Валентин Караманчев каза, че това е книга за женското можене. Жените, по-слабият пол, най-често те са диреците и за дневните, и за големите дела. Имам си такива две героини, които се явиха и в трите ми романа Рабието и Госпожа Йордана. Макар и в покрайнините, те населяват и  трите ми романа  „Яловата вдовица“, „Вълчицата излиза привечер“ и сега новият. Рабието, която пее в черковния хор на храма „Свето Благовещение“ в неделя сутрин, а в събота – се черкува с протестантите и с благо лице слуша музиката на Госпожа Йордана. За нея Бог е един и неговото име е Човещина. Ако трябва да се разтърчи да се посрещнат сватите на Блага ракия у братовчедка, ще го направи. Ако трябва да се поседи до главата на мъртвец през нощта, ще поседи. И вечеря ще спретне за опечалените близки и ще ги покани, защото умрелият си е умрел, ще рече, а вие требува да си отчупите лебец. Такива ми ти работи. Е, такива жени са погребали Гоце Делчев  до камбанарията на черквата „Свети Димитър“ в Баница. Прочее там, в това село, лобното място на Гоце съм ходила като на Божи гроб. Ще го прочетете в романа ми. 

Съвпадение ли е, че излиза книгата ти точно сега?

Щом привърших ръкописа, изпратих го на Божана. Не крия, че със свито сърце то направих. Изпитвах неудобство да занимавам когото и да било със себе си. Беше няколко дни след като се разпали тревогата с пандемията. Изпозатвориха се сума ти действащи фирми. Нищо известно. Писах ѝ две мили изречения, че искам новата ми книга да е на сигурно място. Не питах за издаване.  Изключвах, че може скоро да се работи нормално. След десетина дни, прочела я, Божана ми се обади с: „Целувки, скъпа! Безумно си талантлива“ и рече, че ще бърза да я издаде. Пусна я по реда да се работи. Редактор, коректор, художник. Обичайни неща, на едно необичайно производство.

Имам изключителен редактор. Здравко Дечев се казва. Още като пишех и ако нещо ме притеснява, зная, че го имам. И заедно ще развържем възела. Той измисли вътрешните заглавия на разделите. Изключително органични с моя език. Грамотен и уважителен към автора. Художникът, Христо Гочев, се позабави. Първо той не рисува преди да е изчел ръкописа, че и малко да му отлежи. Намерил е графичния образ на конфликта вътре в героя точно. Харесвам си РОДЕН НА ВЕЛИКДЕН – корици,  шрифт, снимки, всичко изпипано. Затова казах, че искам книгата ми да е на сигурно място. И вече е на пазар. Че и оттук натам има шетня по нея, докато стигне до читателя. Ето, този разговор с теб за вашия сайт не е ли момент от тази необходима шетня? Благодаря за колегиалното отношение, което си е чисто приятелско.

Снимки Иван Василев и личен архив

Сподели в
 

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020/12:35

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020/07:32

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020/08:49

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020/09:41

Първата журналистка, получила Нобелова награда за литература с книги с документална публицистика, е и член на Координационния съвет на опозицията в Беларус. Повикана да свидетелства в Минск пред разследващите дейността на този съвет, тя отказа да дава показания, но преди това направи изявления пред медите отвън. Какъв е бил пътят ѝ до международната слава?

27.08.2020/10:41

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки