Начало
 
 

Джон Пилджър: Сталинисткият процес срещу Джулиан Асанж

09.09.2020 /18:29 | Автор : Джон Пилджър | Източник: consortiumnews.com/baricada.org Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Започналото тази седмица изслушване за екстрадиране е последното действие от англо-американската кампания за загробване на основателя на WikiLeaks. Това не е справедлив процес, а чисто отмъщение, заяви Джон Пилджър пред сградата на съда, където в понеделник започнаха заседанията. Препечатваме публикацията от сайта "Барикада", превел статията на Пилджър в Consortium News.

Предлагаме статията на известния авсрталийски журналист Джон Пилджър, публикувана в независимото издание за разследваща жуурналистика Consortium News, откъдето тя бе преведена и препечатана в българския аналитичен сайт "Барикада".

Когато срещнах Джулиан Асанж за пръв път преди повече от десет години, го попитах защо е създал WikiLeaks. Той отговори: “Прозрачността и отговорността са морални проблеми, които би трябвало да са същността на обществения живот и журналистиката”

Никога не бях чувал издател или редактор да се позовава на моралността по такъв начин. Асанж вярва, че журналистите са агенти на народа, а не на властта: че ние, хората, имаме право да знаем за най-мрачните тайни на онези, които твърдят, че действат от наше име.

Ако тези с власт ни лъжат, ние имаме право да знаем. Ако казват едно нещо насаме и точно обратното публично, ние имаме право да знаем. Ако те заговорничат срещу нас, както Буш и Блеър заговорничеха за войната в Ирак, докато претендираха, че са демократи, ние имаме право да знаем.

Именно тази моралност на целта е толкова заплашителна за сговора на сили, които искат да потопят голяма част от света във война и да заровят Джулиан жив във фашистката Америка на Тръмп.

Още през 2008 г. свръхсекретен доклад на Държавния департамент на САЩ описва подробно как Съединените щати възнамеряват да се борят с тази нова морална заплаха. Тайно направлявана кампания за очерняне срещу Асанж трябва да доведе до „разобличаване и наказателно преследване“. Целта бе да WikiLeaks и основателят ѝ да бъдат заглушени и криминализирани. Страница след страница, в доклада описваха предстоящата война срещу едно човешко същество и самия принцип на свобода на словото, свободата на мисълта и демокрацията. Ролята на имперски щурмоваци бе предвидена за онези, които се наричаха журналисти: големите играчи в т.нар. мейнстрийм, особено “либералите”, които маркират и патрулират позволените параметри на несъгласието.

Точно това и се случи. Репортер съм от повече от 50 години и никога не съм виждал подобна кампания за очерняне: изфабрикувано унищожаване на името на човек, който отказва да се присъедини към клуба, който вярва, че журналистиката трябва да е служба на обществото, и никога обслужване на тези отгоре.

Асанж посрами преследвачите си. Той произвеждаше разкритие след разкритие. Той изобличи мошеничеството на войните, които бяха промотирани от медиите, убийствената същност на водените от Америка войни, корупцията на диктатори, злините на Гуантанамо.

Той принуди нас, на Запад, да се погледнем в огледалото. Той разобличи официалните говорители на истината в медиите като колаборационисти – тези, които той наричаше “Виши журналисти”. Никой от тези самозванци не вярваше на Асанж, когато той предупреждаваше, че животът му е в опасност; че “секс-скандалът” в Швеция е постановка, и че крайната цел е да го пратят в американския затворнически ад. Той се оказа прав – отново и отново.

Започналото тази седмица изслушване за екстрадирането му е финалното действие в англо-американската кампания Джулиан Асанж да бъде загробен. Това не е справедлив процес. Това е чисто отмъщение. Американските обвинения са очевидно подправени, лесно доказуеми фалшификации. Досега съдебните изслушвания напомнят на сталинистките си еквиваленти от времето на Студената война.

Днес земята, която ни даде Магна Харта, Великобритания, се отличава само с изоставянето на собствения си суверенитет, като позволява на злонамерена чуждестранна сила да манипулира съдебната система и да подлага Джулиан на жестоки психологически изтезания – форма на изтезания, които, както посочи експертът от ООН Нилс Мелзър, е била усъвършенствана от нацистите, защото се е оказала най-ефективна за пречупване на жертвите им.

Всеки път като посетя Асанж в затвора Белмарш, виждам ефектите от тези изтезания. Последния път , когато го видях, беше изгубил над 10 килограма, по ръцете му нямаше мускули. Не е за вярване, че хапливото му чувство за хумор бе останало непокътнато.

Родината на Асанж, Австралия, демонстрира единствено раболепно малодушие. Правителството ѝ тайно заговорничи срещу един от собствените си граждани, който би трябвало да бъде прославян като герой. Не е случайно, че Джордж Буш-младши помаза тогавашния премиер на Австралия като негов “заместник-шериф”.

Казва се, че каквото и да се случи с Джулиан Асанж през следващите три седмици, това ще отслаби и дори унищожи свободата на пресата на Запад. Но коя преса? Guardian? BBC, New York Times, или Washington Post на Джеф Безос?

Не, журналистите в тези организации няма защо да затаяват дъх. Юдите от Guardian, които флиртуваха с Джулиан, експлоатираха неговата забележителна работа, а после се надпреварваха да го предават, няма от какво да се страхуват. Те са там, защото са нужни.

Свободата на пресата сега разчита на малцината почтени: изключенията, дисидентите в интернет, които не принадлежат към никой клуб, които нито са богати, нито са затрупани с "Пулицър"-и, но произвеждат добра, непокорна, морална журналистика – тези като Джулиан Асанж.

Междувременно нашата отговорност е да застанем до този истински журналист, чийто истински кураж трябва да служи за вдъхновение на всички нас, които все още вярваме, че свободата е възможна. Аз му отдавам чест.

Сподели в
 

Отказът той да бъде екстрадиран в САЩ е повод за радост - но същото съдебно решение отхвърля свободата на словото и представя дисидентството като психично заболяване

05.01.2021/20:53

Да наречеш един журналист „махленска клюкарка с тъпи въпроси“, е не просто израз на слабост. А връх на политическата арогантност и убеждение, че вече всичко ти е позволено.

07.12.2020/20:17

Макар в делото срещу основателя на WikiLeaks да е заложено собственото им бъдеще, повечето водещи медии съзнателно прикриват беззаконните действия на Вашингтон и Лондон, пише авторът Джошуа Чо в изданието FAIR. Статията е преведена на български и публикувана в "Барикада".

23.11.2020/19:53

Известният публицист Любомир Давидков в навечерието на 10 ноември публикува свой коментар във Фейсбук и зададе остри въпроси: Защо днес някой не ми подскаже, кои позволиха професията на журналиста да бъде заробена от медийните преторианци на властта? Как критерий за професионализъм станаха съчинителите на измислени истории, удобни за търговци и безродници? Препечатваме коментара му.

09.11.2020/20:32

На фона на отработения в Орбанова Унгария механизъм по превземане и преобръщане на независими медии в обслужващи властта, внимание привлича предизвикателството на новия информационен сайт Telex.hu, финансиран от читателите.

21.10.2020/16:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки