Начало
 
 

Напусна ни Лъчезар Еленков. Поклон!

06.09.2020 /14:27 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Дълбок поклон пред паметта на Лъчезар Еленков

Големият поет, писател, публицист, общественик, който до последно ръководеше вестниците „Жарава” и „Моята вяра”, си отиде на 84-годишна възраст след тежко боледуване. СБЖ изразява дълбоки съболезнования на семейството и на близките. Оля Ал-Ахмед му посвети стихотворение, много интелектуалци, творци, общественици, дипломати му отдадоха почит с топли думи. Прощаването с Лъчезар Еленков ще е на 9 септември, сряда, от 13.30 ч. в църквата "Света София" - до мемориала на Незнайния воин. 

Печална за българската култура и литература вест дойде навръх Деня на Съединението - напусна ни големият поет, писател, публицист, общественик Лъчезар Еленков, до последно ръководил вестниците „Жарава” и „Моята вяра”. Той си отиде на 84-годишна възраст след тежко боледуване.

СБЖ изразява дълбоки съболезнования на семейството и на близките. Загубата оставя огромна празнина в духовния живот на България. Послон пред паметта на Лъчезар Еленков!

Той е роден в село Горни Лом, община Чупрене, област Видин на 21 юли 1936 г. Завършва Московския нефтен институт и българска филология в Софийския държавен университет.

Бил е главен редактор на редица списания и вестници, сред които сп. „Дружба”, в. „Славянски вестник”, в. „Български писател”, преименуван по-късно в „Жарава”. Работил е също и в БНР. Автор е на над 40 книги с поезия и публицистика. Негови книги са превеждани и издавани в много страни по света.

Удостоен е с множество награди, между които литературната награда „Гео Милев”, наградите „Михалаки Георгиев” и „Иван Нивянин”, Димитровска награда, орден „Св. Св. Кирил и Методий” -  първа степен. Народен деятел на културата и член на Перуанската академия на поетите.

Бил е секретар (21 октомври 1976 – 2 октомври 1980 г.) и главен секретар (2 октомври 1980 – 28 март 1988 г.) на Съюза на българските писатели, както и дипломат с ранг пълномощен министър на длъжност директор на Българския културно-информационен център в Москва в края на 80-те.

Винаги участва активно в социално-политическия живот, изразява непоколебимо своите леви позиции. Последната му поетична книга, излязла за 110-годишнината от рождението на Никола Вапцаров, носи заглавието „Птицата удариха в сърцето” и подзаглавие „Свободна поема за Никола Вапцаров”.

Заедно със съпругата си - испанистката Тамара Такова, Лъчезар Еленков бе активен участник в асоциациите за приятелство "България-Куба" и "България-Венесуела".

Прощаването с поета ще е на 9 септември, сряда, от 13.30 ч. в църквата "Света София" - до мемориала на Незнайния воин.

.......................................................................

Проф. Ваня Добрева написа на профила си във Фейсбук следното:

"Имах честта да познавам големия ни поет, публицист, общественик и човек Лъчезар Еленков. Както и неговото семейство - Тамара Такова и Йордан Еленков...
 
За разлика от мнозина, които в годините на прехода бързо и удобно преустроиха ценностната си система, Еленков остана верен на идеалите си за справедливо, свободно и солидарно общество. До края бе активен привърженик на БСП, един от най-активните й членове.
 
С особен пиетет се отнасяше към Русия и руската култура. Работеше за възстановяване на културните ни контакти с братската държава и страдаше от късогледството на БСП, от липсата на реална политика за възстановяване на контактите ни.
 
Познаваше в детайли западноевропейската литература. Поддържаше връзки с големи имена в световната култура, чието творчество, заедно с Тамара превеждаха и публикуваха.
 
Особено се вълнуваше от заличаването на истината за антифашистката съпротива у нас. За нарочната забрава на 9 септември. За грубото изопачаване и фалшифициране на историята за модерна и просперираща България през втората половина на ХХ век...
 
Във вестник "Жарава", чийто ръководител и основен двигател бе той, се публикуваха основно свидетелства за онези черни времена на българския фашизъм, заедно с предупреждения за надигащата се вълна на неофашизъм. На страниците на вестника излизаха гениални антифашистки творби на световни писатели...
 
Но, така поне си мисля, неговият кумир си остана Никола Вапцаров. На Вапцаров той посвети последното си крупно поетично дело - "Птицата удариха в сърцето. Свободна поема за Вапцаров". Вестникът, създаден и ръководен от него - "Моята вяра" - Еленков приемаше като синовен дълг на настоящите поколения към делото на световния ни поет.
 
За свой и на БСП дълг считаше връщането на паметника на Вапцаров, дело на големия ни скулптор Николай Шмиргела, в градинката зад Двореца.
 
Еленков е автор и съставител на десетки поетични книги и сборници, за които е удостояван с престижни държавни и международни ордени и награди. Негови са идеята и реализацията за поредицата "Разстреляният Пегас" - сборник с класически творби на убити и разстреляни български поети, които днес са изхвърлени от учебниците на децата ни...
 
Лъчезар Еленков пое пътя към звездите...БСП и лява България загубиха един достоен и верен поет! Най-искрени съболезнования на съпругата му Тамара Такова, на сина му Йордан Еленков и на неговото семейство! Поклон пред паметта му..".

......................................................................................

Дълбоко развълнувана от вестта за кончината на Лъчезар Еленков, който заедно със съпругата си Тамара Такова е бил свързан с топло приятелство със също вече покойната поетеса Ваня Петкова и нейното семейство, дъщеря ѝ - поетесата и журналистката Оля Ал-Ахмед написа и изпрати до сайта на СБЖ следното стихотворение:

 

В памет на Лъчезар Еленков

 

Ти бе верен приятел на една поетеса.

За мнозина бе странна,

за други - контеса...

Ти бе поет единак,

Наскоро поел с последния влак

към планета, пълна с поети,

на Земята с правата отнети...

И ти си същият като тях,

за които талантът бе земният грях!

Ти бе лъч светлина,

в това обедняло изкуство,

с публика, аплодираща новото гнусно!

Но лъчезарният лъч на твоето слово,

ще свети отново и отново!

На слава обречен,

без да позира,

поетът е вечен!

Той не умира!

 

Оля Ал-Ахмед

07.09.2020 г., с. Езерово, Родопите, къщата на Ваня Петковаq написано на нейната пишеща машина

.........................................................................

Фондация „Устойчиво развитие за България” с председател Станка Шопова излезе със следното възпоменание за Лъчезар Еленков:

 

ЛЪЧЕЗАР ЕЛЕНКОВ

Смъртта винаги е ненавреме, винаги прекъсва полет!

Винаги ни лишава от частица от нас самите.

Особено силно усещаме това днес, когато дойде вестта за кончината на поета, общественика, ярката личност, големия ни приятел и съратник.

Благодарим му за това, че така щедро раздаваше своя талант, смело отстояваше гражданската си позиция, патриотизма си, принадлежността си към славянството, към каузата на българ-руското приятелство, към антифашизма и миротворчеството, към грижата за достойното бъдеще на децата и младежта на България.

Поклон пред делото му! Да е светла паметта за него!

........................................................................................

Асоциацията за приятелство "България-Куба" също почете отдалия на нея много от силите и вдъхновението си Лъчезар Еленков:

С активната си дейност в асоциацията, с ръководените от него вестници "Жарава" и "Моята вяра", с неизчерпаемата си енергия той допринесе за популяризирането и развитието на българо-кубинската връзка.

Лъчезар винаги ще е сред нас с неговото творчество, с активната му гражданска позиция, с грижата му за развитие на младите таланти като дългогодишен председател на жури на детски конкурси. Ще го помним с уважение и признателност.

Почивай в мир, приятелю!

С дълбок поклон.

.....................................................................

Съболезнователни писма са изпратили също Съюзът на писателите на Русия, Кубинският институт за дружба между народите и още редица организации от различни държави и от България.

 

 

Сподели в
 

Когато получих книгата на нашия колега Живодар Душков от най-красивия български град на Дунав – Русе, да си призная останах изненадана. Без да проявявам стремеж да го хваля, ще кажа само, че наистина „Нашият град днес“ се оказа нестандартна, но същевременно и вълнуваща книга.

16.01.2021/12:56

Дружеството на практикуващите „Връзки с обществеността“ при СБЖ в партньорство с Комисията за защита на личните данни организира уебинар „Предизвикателства пред защитата на личните данни” на 22 януари 2021 г., от 10.00 до 12.30 часа

16.01.2021/09:24

Интересна дописка публикува на 4 февруари 1859 г „Цариградски вестник“, основан и редактиран от Иван Богоров. Новината е, че в Свиленград сгодените българи не бързали да се женят . За да понапълни кесията си обаче, Одринският епископ Хрисант ги принуждавал да побързат да застанат пред олтара.

12.01.2021/09:03

Премиерата бе в Клуб „Журналист” на СБЖ при спазване на всички предпазни санитарни мерки

29.12.2020/08:29

Н. Пр. Фам Куок Бао, който представляваше страната си в София до 2009 г., написа в чест на 70-годишнината от установяването на българо-виетнамски дипломатически отношения книгата „Земята на розите България”

27.12.2020/11:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки