Дълбок поклон пред паметта на Лъчезар Еленков

Печална за българската култура и литература вест дойде навръх Деня на Съединението - напусна ни големият поет, писател, публицист, общественик Лъчезар Еленков, до последно ръководил вестниците „Жарава” и „Моята вяра”. Той си отиде на 84-годишна възраст след тежко боледуване.

СБЖ изразява дълбоки съболезнования на семейството и на близките. Загубата оставя огромна празнина в духовния живот на България. Послон пред паметта на Лъчезар Еленков!

Той е роден в село Горни Лом, община Чупрене, област Видин на 21 юли 1936 г. Завършва Московския нефтен институт и българска филология в Софийския държавен университет.

Бил е главен редактор на редица списания и вестници, сред които сп. „Дружба”, в. „Славянски вестник”, в. „Български писател”, преименуван по-късно в „Жарава”. Работил е също и в БНР. Автор е на над 40 книги с поезия и публицистика. Негови книги са превеждани и издавани в много страни по света.

Удостоен е с множество награди, между които литературната награда „Гео Милев”, наградите „Михалаки Георгиев” и „Иван Нивянин”, Димитровска награда, орден „Св. Св. Кирил и Методий” -  първа степен. Народен деятел на културата и член на Перуанската академия на поетите.

Бил е секретар (21 октомври 1976 – 2 октомври 1980 г.) и главен секретар (2 октомври 1980 – 28 март 1988 г.) на Съюза на българските писатели, както и дипломат с ранг пълномощен министър на длъжност директор на Българския културно-информационен център в Москва в края на 80-те.

Винаги участва активно в социално-политическия живот, изразява непоколебимо своите леви позиции. Последната му поетична книга, излязла за 110-годишнината от рождението на Никола Вапцаров, носи заглавието „Птицата удариха в сърцето” и подзаглавие „Свободна поема за Никола Вапцаров”.

Заедно със съпругата си - испанистката Тамара Такова, Лъчезар Еленков бе активен участник в асоциациите за приятелство "България-Куба" и "България-Венесуела".

Прощаването с поета ще е на 9 септември, сряда, от 13.30 ч. в църквата "Света София" - до мемориала на Незнайния воин.

.......................................................................

Проф. Ваня Добрева написа на профила си във Фейсбук следното:

......................................................................................

Дълбоко развълнувана от вестта за кончината на Лъчезар Еленков, който заедно със съпругата си Тамара Такова е бил свързан с топло приятелство със също вече покойната поетеса Ваня Петкова и нейното семейство, дъщеря ѝ - поетесата и журналистката Оля Ал-Ахмед написа и изпрати до сайта на СБЖ следното стихотворение:

В памет на Лъчезар Еленков

Ти бе верен приятел на една поетеса.

За мнозина бе странна,

за други - контеса...

Ти бе поет единак,

Наскоро поел с последния влак

към планета, пълна с поети,

на Земята с правата отнети...

И ти си същият като тях,

за които талантът бе земният грях!

Ти бе лъч светлина,

в това обедняло изкуство,

с публика, аплодираща новото гнусно!

Но лъчезарният лъч на твоето слово,

ще свети отново и отново!

На слава обречен,

без да позира,

поетът е вечен!

Той не умира!

Оля Ал-Ахмед

07.09.2020 г., с. Езерово, Родопите, къщата на Ваня Петковаq написано на нейната пишеща машина

.........................................................................

Фондация „Устойчиво развитие за България” с председател Станка Шопова излезе със следното възпоменание за Лъчезар Еленков:

ЛЪЧЕЗАР ЕЛЕНКОВ

Смъртта винаги е ненавреме, винаги прекъсва полет!

Винаги ни лишава от частица от нас самите.

Особено силно усещаме това днес, когато дойде вестта за кончината на поета, общественика, ярката личност, големия ни приятел и съратник.

Благодарим му за това, че така щедро раздаваше своя талант, смело отстояваше гражданската си позиция, патриотизма си, принадлежността си към славянството, към каузата на българ-руското приятелство, към антифашизма и миротворчеството, към грижата за достойното бъдеще на децата и младежта на България.

Поклон пред делото му! Да е светла паметта за него!

........................................................................................

Асоциацията за приятелство "България-Куба" също почете отдалия на нея много от силите и вдъхновението си Лъчезар Еленков:

С активната си дейност в асоциацията, с ръководените от него вестници "Жарава" и "Моята вяра", с неизчерпаемата си енергия той допринесе за популяризирането и развитието на българо-кубинската връзка.

Лъчезар винаги ще е сред нас с неговото творчество, с активната му гражданска позиция, с грижата му за развитие на младите таланти като дългогодишен председател на жури на детски конкурси. Ще го помним с уважение и признателност.

Почивай в мир, приятелю!

С дълбок поклон.

.....................................................................

Съболезнователни писма са изпратили също Съюзът на писателите на Русия, Кубинският институт за дружба между народите и още редица организации от различни държави и от България.

Сподели в