Начало
 
 

„Я, конечно, вернусь весь в друзьях и в делах, я, конечно, спою…“

26.07.2020 /18:21 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


На 25 юли 1980 г. престана да бие страстното сърце на големия руски артист и бард Владимир Висоцки. А бе едва на 42. От тогава изминаха 40 лета, но Володя все продължава да е жив в сърцата на милиони, и то не само в Русия, но и по широкия свят. Българските медии сякаш случайно проспаха кръглата годишнина и ни дума, ни вопъл, ни стон. Единственото значимо събитие в памет на Висоцки бе творческата руска вечер в столичния Клуб „Журналист“.

Проявата бе организирана от Съюза на българските журналисти, а вечерта бе открита от председателя на организацията Снежана Тодорова. Тя припомни каква голяма личност беше Висоцки, като цитира сина му, който преди години каза, че „един човек се разбира, че е живял достойно, като е посадил дърво или изградил къща, но има такива хора, които улавят настроенията на обществото и ги предават в творчеството си, какъвто беше и баща ми.“

„Колко хубаво е, че песните на барда и днес са живи, за тях бронебойни патрони няма открити, както е казал прекрасният български поет Вапцаров - сподели Ивайло Диманов. -  Скоро отбелязахме и неговата трагична гибел, а днес повече от всякога младите хора имат нужда от вдъхновяваща поезия в борбата за свобода, социална справедливост и демокрация".

На своеобразната „среща“ с Висоцки бяха показани филмови фрагменти от живота и концертната му дейност, уникални документални кадри от първия задграничен гастрол на театър „Таганка“ в България през 1975 г. с участието на Висоцки в емблематичните спектакли „Хамлет“ и „Десет дни, които разтърсиха света“. Поетът Ивайло Диманов разказа за своите вълнуващи срещи с Окуджава и други руски бардове, изпя и авторска песен, посветена на Висоцки.

Ще си позволя да споделя и нещо много лично. В годините, когато живях в Москва със съпруга ми Максим, имахме големия късмет да гостуваме в дома на Володя Висоцки, чиито врати бяха винаги отворени, както тези на храма. За него приятели и познати винаги бяха добре дошли. Та и ние бяхме на една такава вечер в дома му на „Малая Грузинская“.

Цяла нощ Володя не спря да пее, а в паузите между песните коментирахме текстовете им. За първи път го слушах наживо и така отблизо, и бях като омагьосана. От там си тръгнах с касета със записи от вечерта, която и до днес пазя като най-скъпоценната реликва.

За последно бяхме пред "Таганка" през юли 1980-та. И ако светът беше олимпиада, за нас беше черен ден. Прощавахме се с Владимир Висоцки. Още в 5 ч. сутринта станахме и тръгнахме към „Таганка“, за да можем да намерим място. Беше невероятно! Мълчание и тъга, и хора, много хора. Когато изнесоха ковчега, имаше аплодисменти, а последният път на великия бард беше постлан от килим от цветя. Той лежеше в костюма на Хамлет, неестествено притихнал и без своята китара!

40 години откакто го няма този не с ръст на исполин, но велик актьор, композитор, поет и певец Володя Висоцки. Но сякаш той никога не си е тръгвал от нас, защото всеки от нас носи своя Висоцки в сърцето. И когато ни е трудно или тъжно, винаги спасение търсим в неговия дрезгав глас и китара, в неговите песни и разтърсващи стихове. Самият той казваше за себе си: „Не, аз не съм дисидент. Просто си обичам родината, но я критикувам. По-скоро моето е сатира, отколкото да съм недоволен. Аз не съм против строя, а против това, че той се изопачава.“  

И както си му е редът, не може вечер, посветена на великия бард, да мине без неговите песни. И в клуб „Журналист“ се случи така. Творческата вечер завърши с „Он не вернулся из боя“, „На Большом Каретном“, „Еще не вечер“ и останалите хитове на безсмъртния бард.

А в интервю пред мен синът му Никита Владимирович на въпроса ми, че Маяковски е казвал, че обича живия Пушкин, а не онзи, музейния, и няма ли опасност и неговият баща да се превърне в музеен експонат, ми отговори: „Ще ви кажа, че аз не бях много привързан към идеята да се прави музей на Висоцки. Обратното, смятах,че трябва да се запази архивът, да се съберат повече материали, свързани с неговото творчество, и всичко да се предаде в някой от държавните архиви. Но музеят се появи от желанието на хората, и то още първия ден, когато баща ми вече го нямаше. А аз се захванах с тази работа едва преди десет години. Дотогава имаше фенклуб, където се събираха хора с различни професии, които обичаха Висоцки. И именно те се захванаха да правят този музей. Но както се знае, това е много сложна работа и нея могат да я свършат само професионалистите. А това, което е имал предвид Маяковски, е че Пушкин не се побира в музейните рамки,защото става скучен. Но въпреки това великият поет има много музеи из цялата страна, паметници, а и почти всеки град има улица, кръстена на него. Значи никой не го е превърнал в хербарий и музеен експонат. Мисля, че и Висоцки не го заплашва това. А точно обратното – музеят е определена форма за съхраняване на спомена за него. Освен това се издават много книги и дискове, така че всеки по различно може да си спомни за него. В нашия музей идват предано влюбени в него хора и понякога споделят, че са недоволни, защото музеят е направен за онези, които не познават Висоцки. Така е – тук идват и млади хора, които никога не са го виждали, но музеят ни позволява да го опознаят и обикнат. И тъй днес са се нароили много негови имитатори, бих искал да кажа, че втори Висоцки не е нужен, защото вече го има. И е по-жив от живите – истинският!“

Трудно е да се каже колко още прекрасни песни и театрални роли загуби светът с преждевременната му гибел. Вече е традиция в два дни от годината - в деня на рождението и в деня на неговата кончина, на Ваганковското гробище в Москва да се събират стотици почитатели, които пеят и четат стиховете на Висоцки.

Вечери в памет на световноизвестния бард бяха организирани и тази година както в Москва и Санкт Петербург, така и в няколко европейски столици, също и в бившите съветски републики. „Русский мир“ съобщава, че дори в Турция е бил организиран концерт в онлайн-формат, под наслов „Владимир Висоцки. Място на срещата... Измир“.

„- Где твои семнадцать лет?

- На Большом Каретном.

- Где твои семнадцать бед?

- На Большом Каретном.

- Где твой черный пистолет?

- На Большом Каретном.

- Где тебя сегодня нет?

- На Большом Каретном.“

А той остана завинаги там – и навсякъде  - в сърцата ни…

 

Снимки Мари Къналян и архив

Сподели в
 

В СБЖ бе получено становището на експертна група, изпратено до министерството на културата във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, публикуван на Портала за Обществени консултации на 19 октомври 2020 г. Предлагаме пълния текст на становището.

21.11.2020/15:27

Председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова отбеляза рождения си ден на своето работно място в Съюза, където мнозина от колегията дойдоха да я поздравят. Изпратени и изразени бяха и многобройни приветствия от организации, институции, посолства.

16.11.2020/20:35

Наскоро четирима журналисти от Силистра и Тутракан получиха за своите житейски юбилеи най-голямата награда на СБЖ - почетна значка „Златно перо“.

16.11.2020/11:05

На презентация в Клуб „Журналист” на СБЖ по повод 110-годишнината от установяване на дипломатически отношения между Испания и България Н. Пр. Алехандро Поланко специално отбеляза ролата на СБЖ и на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България за българо-испанското сътрудничество и приятелство.

14.11.2020/08:28

Н. Пр. Алфредо Атанасоф разказа на среща с медиите в СБЖ за външната политика на своята страна, за икономиката й, за казуса с Малвинските (Фолклендски) острови, за двустранните връзки с България, за предстоящата 90-годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете ни държави.

07.11.2020/19:22

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020 /20:10 | Автор: Белен Фернандес | Източник: baricada.org/middleeasteye.net

 Спомени и архиви

Със Стойчо Банчев бяхме колеги във в.”Народна младеж”. Беше недъгав: като дете го прегазила каруца и гръдният му кош беше деформиран. Но струваше колкото 10 „нормални”.

24.11.2020 /12:00 | Автор: Константин Иванов | Източник: nabore.bg

"168 часа" припомня емоционалното отразяване от пратеничката на БНТ на първенството по художествена гимнастика в Страсбург през 1983 г.

24.11.2020 /09:02 | Автор: Хортензия Маркова | Източник: 168 часа

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки