Начало
 
 

Последното дерибейство на Рашидов

07.07.2020 /20:50 | Автор : Топи Николов | Източник: Портал Култура Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Вежди Рашидов

Тони Николов коментира в Портал Култура публикуваната във в. "Труд" статия на Вежди Рашидов „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги”.

Препечатваме от Портал Култура коментара на автора Тони Николов относно публикуваната във в. "Труд" статия на Вежди Рашидов „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги”:

Заживяхме в доста „срамни времена”, както ги определи наскоро Захари Карабашлиев, макар и все да се питаме не му ли е дошло времето за оттласване от дъното. Нали всичко си има предел? Оказва се, според прословутата формула на Цветан Стоянов, че България наистина няма и няма дъно: не можем да се измъкнем от калта, затуй тънем във все същия двоен срам („зле сме в калта! добре сме в калта!“).

И ако у някого все още има и капка от съмнение в това, нека прочете статията на Вежди Рашидов, носеща гръмкото заглавие „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги”, публикувана във в. „Труд”. Там „чистота на духа” няма, ала за сметка на това помията е в индустриални количества. Досущ според рецептата, описана във „Вестникар ли?” на Вазов през далечната 1900 г.: Кал, лъжи и глупости в тях… От сламката – планина!.

В случая – много кал, мутренски език, омаскаряване на всички неугодни нему лица, отричане на свободното мнение и на свободата на словото, конспиративни измишльотини и планини от плява.

Бързам веднага да уточня: нямам и никога не съм имал високи морални очаквания от Вежди Рашидов. Писал съм за дерибействата му като министър на културата, както и за бруталната му атака срещу БНТ през 2016 г., провъзгласена от него за „държавна хранилка“, като на работещите там журналисти се спускаше изискването просто да зобят заплатите си и услужливо да клепат с уши.

Тъй че ако последният му срамен опус бе подписан от него в лично качество – като скулптор на свободна практика (бил той бивш министър и още по-бивш „мултак на републиката”), сигурно щях да го отмина с безразличие. Защото калта и глупостите вътре не се различават съществено от помията и конспиративните щуротии, каквито можете да чуете на всяка крачка. Във време, когато примитивите са на мода, подобни изблици едва ли могат да смаят някого.

Ала работата е там, че Вежди Рашидов не е „бивш фактор”, а продължава да бъде политически овластена фигура от управляващата партия ГЕРБ – най-вече в качеството си на председател на парламентарната комисия по култура и медии. И като такъв неговият „манифест на омразата” следва да се чете по съвсем друг начин. Включително като рецидив от едни други времена, на които се надявахме да сме сложили край.

Целта на упражнението му е лична мъст и заклеймяване на свободата на словото, разполовено на две: на „полезна свобода“ (упражнявана от хора и медии, подкрепящи безусловно властта, или нейни клакьори) и „вой на хрантутници“, злоупотребяващи със свободата на словото („хрантутници” на неизбежния Сорос, „сладури с нежни души“, грантаджии на „Америка за България“…).

Които си позволяват… какво?

Да пишат, говорят, да анализират и критикуват. На езика на г-н Рашидов: „да плюват властта” и „всеки неин успех“. И най-страшното – по техни публикации били „уволнявани отговорни хора, министри дори”.

Представяте ли си? И докъде ще я докараме така?

Вместо да бият чело, да коленичат в „тишината на свободното слово“ (метафората е на В. Р.) или да съберат примерно в шапка пари за отливане на „лъва на Мултигруп“, дело на гения на скулптора-политик, който да бъде поставен от другата страна на Лъва на Андрей Николов край паметника на Незнайния воин.

А те критикуват – според речника на Рашидов: „плюват държавата“.

И тук, подобно на Георги Марков, аз също започвам да си представям „как часовниците са спрели“ и направо се връщам към обезсмъртената от него среща на отговорника за идеологията Митко Григоров с интелигенцията, който, за да покаже къде ѝ е мястото, взима от масата хляб и нож, произнасяйки незабравимите думи: „у нас е хлябът, но и у нас е ножът!”. Тъй че си мълчете, благодарете, че и целувайте ръка! Което някои побързали да сторят, а други – като Радой Ралин или Валери Петров – попарени напуснали срещата.

За онова време си мечтае Вежди Рашидов. И продължава да си живее в него. Там се е формирал той и друго време не знае – от антуража на Георги Джагаров в антуража на Илия Павлов, преди окончателно и политически да пристане на Бойко Борисов.

Трябва да призная, че един от големите потреси в журналистическата ми кариера бе може би първият му брифинг като министър на културата, на който трябваше да се обяви важна културна спогодба с Франция, включваща и изложба на Огюст Роден. Тогава Рашидов, напълно неадекватен, слезе при журналистите с думите: Аз малко се насосах горе, малко ме хвана така… И докато в неговите ръце бе поверена съдбата на българската култура, аз от хигиенни съображения не прекрачих прага на това министерство.

Днес, след два мандата като министър на културата, Вежди Рашидов бе „заточен” от Бойко Борисов в парламента. Културата му беше „отнета” (за всеобщо облекчение). Ето защо във вестникарския му опус ясно прозира и непомерно нараненото му тщеславие: „Искахте Министерството на културата, защото смятахте, че това е мястото, откъдето ще имате влияние върху духовната част на обществото. Ето, аз ви го сервирах на тепсия“.

И понеже „културата“ му е била „отнета“, на Вежди Рашидов не му остава друго освен да се провъзгласи за „отговорник по медиите“ – най-вече по обществените, защото все пак има и частни… И тъй като с БНР вече стана гаф и „началникът“ му е дал знак там да не пипа, единствената играчка в ръцете на г-н Рашидов си остава БНТ, която има сериозни дългове и е зависима от благоволението на парламентарната комисия по култура и медии.  

Тъй че напълно си представям как г-н Рашидов сутрин си пуска „своята медия“, след което възмутено пита по телефона, когото трябва: „Абе, как ги пускате тия хора да говорят такива работи! Ама това творци ли са? Истинските творци са… (следва списък на еди кой си и еди кой си…)

Защото всичко това е част от неговата битка и неговата омраза.

Честолюбието на Рашидов бе сериозно попарено и от неизбирането му за академик в БАН.

Оттогава той още по-силно възневидя „красивите и интелигентните“, пуснали подписка срещу него и злоупотребата му с обществено положение.

Затова и интелектуалците вече официално са разделени на „добри“ и „лоши“ – за да не се объркват подопечните медии. Сакън, да не дадат думата на проф. Александър Кьосев или на проф. Ивайло Дичев! И въобще – какви са тези „културолози, пришили си професорски звания, които днес се раздават наляво и надясно“… От някакъв си там Софийски университет, дето никой не му е чувал името… Да му мисли академичната общност в Алма Матер!

По същата причина и медиите са „добри и лоши“, а има и направо токсични – като „Икономедия”.

Да не говорим за журналистите, където има „креслива шайка“, пълни боклуци и плювачи, но, слава Богу, има и „гении”, а и добро „младо поколение“, след което той прави реверанс и пред колеги с качества.

Само че паметта е странно нещо и тя тутакси ме връща към онзи първи брифинг на министъра на културата Вежди Рашидов, където той също бе зациклил на темата за „добрите журналисти”, преди да стигне до потресаващото признание: Навремето имаше журналисти, с които заедно пиехме, заедно повръщахме, заедно ставахме от масата. Бяхме като едно цяло тяло.

Да не си помислите, че си измислям! Проверих, изказването го има в интернет, дигиталната памет е дълготрайно нещо.

Затова, за да приключа с „казуса Рашидов”, от който, често казано, ми се повдига, колкото и да съм станал резистентен към простотии, искам да формулирам няколко питания.

Първото от тях е към останалите 18 народни представители, членове на Комисията по култура и медии: те как ще реагират на „опуса“ на своя председател и някой от тях няма ли да му поиска оставката? Персонален въпрос към Тома Биков, Александър Симов и останалите.

А второто ми питане е към СЕМ. Регулаторният орган с основание в момента се занимава със съдбата на предаването „Вяра и общество” и на водещия Горан Благоев, който заслужава пълна подкрепа като автор на дискусионно предаване в обществената телевизия.

Въпросът обаче е: СЕМ ще реагира ли оттук насетне на случващото се в БНТ след спуснатите „предписания“ от г-н Рашидов?

Имам предвид връщането на екран от есента на „Култура.бг” и съдбата на водещата Александра Гюзелева (Шани) след персоналната атака от председателя на парламентарната комисия по култура и медии.

Едно нейно отстраняване от екрана би означавало, че „ножът и хлябът” са влезли в добре познатата ни тоталитарна симбиоза.

Мониторингът на СЕМ би трябвало внимателно да следи и дали политически заклеймените от г-н Рашидов „неудобни интелектуалци“ не са подложени на остракизъм от обществената медия.

Ако това се случи, „медийният дерибей“ ще е удържал частична победа.

Истината обаче е, че опусът му вкара тежък автогол на ГЕРБ и предвещава нов срив на България в класациите по медийна свобода.

Така че оттук насетне Вежди Рашидов е „политически пътник“.  

 

Сподели в
 

На фона на отработения в Орбанова Унгария механизъм по превземане и преобръщане на независими медии в обслужващи властта, внимание привлича предизвикателството на новия информационен сайт Telex.hu, финансиран от читателите.

21.10.2020/16:15

Чакаме повече Тим Себастиан и Мария Цънцарова, а получаваме шербет, обобщава медийната панорама у нас Енчо Господинов в своя статия в e-vestnik.bg.

04.10.2020/18:01

Може ли политиката да се обяснява в гръб и един "народ", който иска оставки, да бъде заменен с друг "народ", който не иска оставки? Може. А може ли всичко това да се показва в централните емисии на националните медии? И това е възможно. За целта са необходими няколко условия.

01.10.2020/09:54

За да има свободни медии, трябва да има несъгласни журналисти, които не приемат обслужваща роля. За съжаление обслужващите са повече и се чувстват прекрасно в тази си роля, пише авторът в коментара си в e-vestnik.bg.

29.09.2020/12:13

Започналото тази седмица изслушване за екстрадиране е последното действие от англо-американската кампания за загробване на основателя на WikiLeaks. Това не е справедлив процес, а чисто отмъщение, заяви Джон Пилджър пред сградата на съда, където в понеделник започнаха заседанията. Препечатваме публикацията от сайта "Барикада", превел статията на Пилджър в Consortium News.

09.09.2020/18:29

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Всички решения и финансови отчети на УС на СБЖ са публикувани и са достъпни за всекиго, а разпространяваните недобронамерени писма са манипулативни, заблуждаващи и целят злепоставяне работата на колективния ръководен орган на СБЖ – Управителния съвет, отбелязва в свое изявление председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.

27.10.2020 /17:03

Европейската федерация на журналистите и Международната федерация на журналистите се присъединиха към Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и 22 други организации от целия свят в общо обръщение до правителството на САЩ по повод негови планове за промяна в издаването на американски визи от категория I. Тази промяна удря по чуждестранните журналисти, посочва се в изявлението.

27.10.2020 /16:44

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 43 гости

Бързи връзки