Начало
 
 

Огнище на българщината и духовността стана на 5 години

04.05.2020 /17:36 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Дворът на Кирилицата е любимо място за малки и големи

В деня, когато отбелязваме рождението на св. княз Борис І Покръстител – 2 май, Дворът на Кирилицата отбеляза своята 5-годишнина. Но тъй като празникът на духовността съвпадна с карантината по повод пандемията, тя бе отбелязана виртуално. Но това не попречи основателят на мемориала Карен Алексанян да получи от цял свят поздравления и топли благодарствени думи за родолюбивото дело, което е сторил за делото на пресветите братя Кирил и Методий.

По този повод и за годишнината от съграждането на този толкова значим несамо за България, но и за световната духовна култура  културно-исторически комплекс, своите поздравителни думи изпрати и председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. „Най-сърдечно ви честитя 5-ия рожден ден на Двора на кирилицата - уникално ваше творение, създадено на българска земя в близост до българските светини Плиска и Преслав – пише Снежана Тодорова. -Този Музей на Кирилицата под открито небе в прослава на азбуката на славянския свят, за създаването на която България има забележителен принос, е открит на 2 май - рождения ден на св. княз Борис І Покръстител.

Поздравления и искрена признателност за уважението към българската история и историческите личности, които са символи на нашия духовен възход.

 Буквите, изящно претворени от арменски художници от характерния за Армения червен камък, са още едно доказателство за културно-историческите и духовни връзки между нашите братски народи.“

А областният управител на Русе Галин Григоров отбелязва, че в този ден отново си спомняме всички за „смисъла и силата на вярата и книжовността, благодарение на които българският народ зае своето достойно място,отредено от историята“. Родопската жрица на песента Валя Балканска и гайдарят Петър Янев,едни от най-близките приятели на Карен Алексанян, също отправиха своите топли поздрави до него и му пожелаха още дълги лета да сее българщина. Че Дворът на Кирилицата е влязъл в сърцата на хората и всички в него виждат горящото огнище на българщината говорят и топлите поздрави, отправени от министъра на културата и туризма на Република Нагорни Карабах Лерник Ованисян. „Имахме щастието да посетим този комплекс, да се възхитим от огромния мащаб на работата му, която обединява различни народи, започвайки от Хърватия и стигайки до далечна Якутия – е написал министър Ованисян. - И това културно многообразие от народи той представя в този музей. Радостно е, че нашият сънародник е създал средище, където са събрани бюстовете на писатели, поети, дейци на културата със световна значимост, творили на кирилица. Чрез него се формира една цялостна картина, която смятам, че има голямо въздействие и влияние за развитието както на самия град и региона, така и на туризма.“ Той припомня, че радостен факт е присъствието на паметници на творци от арменски произход в Алеята на писателите в Двора на Кирилицата, като Леонид Гурунц, Севда Севан и Агоп Мелконян. Лерник Ованисян е убеден, че макар по света да има много известни музеи, създаденото от Карен Алексанян е повече от уникално и не е случайно комплексът се е превърнал в любимо място несамо за българите, несамо за живеещите в страната арменци, и че се радва на общочовешко признание от Якутия до Хърватия и обратно. Особено вълнуващ факт е, че топли думи до Карен са изпратили и жителите на село Чъчъмах в далечна Якутия. Сигурно не би стигнало мястото да се споменат всички приятели на Двора на Кирилицата, които изпратиха своите топли и пълни с много обич и признателност думи на благодарност, но мен ми се иска да споделя защо всеки, който е пристъпил портата на комплекса, оставя там частица от себе си и в сърцето си, пък отнася един неизбледняващ спомен от докосването до българския дух.  

Имам късмета да познавам Карен. Да си призная, когато преди шест години разбрах с какво се е захванал един арменец, дошъл от Ереван у нас, създал дом и се заловил да развива бизнес, останах дълбоко изумена. Помислих си, че навярно има някаква българска жилка в кръвта си и затова е решил да гради дом на Кирилицата, но се оказа, че си е чистокръвен арменец. При нашия първи разговор Карен беше притеснен защото още се градеше Дворът и предстоеше да бъде открит. Попитах го кое е накарало един арменец дошъл на българска земя, научил бързо нашия език, да се захване в едно толкова трудно време да гради Двор на Кирилицата и каква ще е аджеба неговата мисия. „Мисията на Двора на Кирилицата е да опази свещената азбука и да покаже нагледно на народите от целия свят, че България, и в частност Първопрестолна Плиска, е родина на кирилицата – ми отвърна той – И най-вече неговата най-важна мисия е да възпитава децата и младите хора в дух на славянски патриотизъм. Нека те никога да не забравят, че българският език е свещен.“

И без да прави мощна реклама, без да се опира на известни личности този син на гордия и толкова изстрадал арменски народ, тихо и кротко изгради оазиса на българщината. Изгради Двора на Кирилицата, на която поляна от онзи 2 май преди пет лета та до днес винаги е пълно с детска глъч и хора, пристигнали от всички кътчета на България и от света. Двор, пълен с човешка радост. Ще си позволя да цитирам думи на стопанина му: „По тревата няма забранителни табели – всеки може да стигне до буквите, да ги пипне, да разгледа красивите изображения по тях. Хората ги прегръщат, целуват ги, снимат се всеки със своята…и благодарят! Оставят своите впечатления в книгата за гости и изразяват пожелания това място да бъде и да остане! Така Дворът получава своето покръстване и истинско предназначение – за Народа.“ И това е така,защото там не идват само когато трябва да бъде открит поредният паметник в Алеята на писателите (има и такава, в която са творците на държавите, използващи Кирилицата), а там наред с хилядите гости и туристи идват млади родители да кръстят децата си в подножието на паметника на св. княз Борис І Покръстител, да положат цвете пред монумента на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, да сторят кръст пред 12-метровия църковен символ, бдящ над Двора на Кирилицата. И още нещо, там вече се градят и традиции, както споменах деца приемат Божието кръщене, а и млади двойки се вричат във вярност. Така че за радост на Карен и всички около него, които се раздават в името на духовната идея, така както вярващият намира пътя към храма, така вече мнозина са открили и пътя към Двора на Кирилицата.

Много пъти съм споменавала и няма да се уморя да напомням, че за нас е един добър урок благородната инициатива на дошлия от Армения Карен Алексанян, който събра в Двора на Кирилицата късчета от най-славното време на българската история. Един човек, роден в героична и красива страна, дава добър пример как трябва да се цени и пази историята на един народ. 

Снимки Двор на Кирилицата и авторката

Сподели в
 

Тези дни се навършиха 2 години от кончината на големия български художник Светлин Русев. Прrживе Русев подари на родния Плевен ценнатата си сбирка изобразително изкуство от цял свят.

27.05.2020/17:37

Шоуто на "Евровизия" "Europe Shine a Light", което се състоя на 16 май вместо финала на песенния конкурс, е било проследено от 73 млн. зрители, съобщиха холандските организатори на мероприятието.

27.05.2020/14:05

След дългите месеци на раздяла със зрителите Театър „Българска армия" отваря врати с хитови комедийни заглавия. В знак на благодарност за търпението, доверието и любовта на публиката, трупата на театъра обещава истински маратон от усмивки, опустошително забавление и невероятни емоции.

26.05.2020/18:03

Информационен справочник, подготвен от българския почетен консул в Румъния Росен Русев, събира на едно място най-важните информации и юридически норми, които регулират живота за българите в северната съседка.

25.05.2020/20:56

За първи път от 2002 г. възстановеното Висше военно-въздушно училище „Георги Бенковски“ край Плевен отбеляза своя патронен празник на 25 май.

25.05.2020/18:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки