Начало
 
 

Четиво за безпаметници

04.05.2020 /13:37 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Василев

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

Тези спорове безспорно са чужди на онзи дух на откритост и уважение към приноса на всяка страна, който владееше в отношенията между ръководителите на коалицията, която обединена извоюва победата.

Можем да приемем за справедливо мнението, прочетено в "The Washington Times": „Западът трябва да признае приноса, който внесе Съветският съюз за победата над фашистка Германия. Болката, която нанесе на Русия Втората световна война, още не е утихнала. Тя завинаги остави своя следа в руската душа. И парадът на победата на Червения площад се провежда , за да се отдаде дан към жертвите на руския народ… Ние не можем да се стремим към мир, докато не се научим да разбираме миналото… Но очевидно е, че и Русия на свой ред трябва да се научи да живее в съгласие с цивилизования свят. Русия трябва да стане такава страна, която може да се гордее със своята история и в същото време да направи така, че талантът на нейния народ да служи за благото на целия свят…”

Но е истина, и че през изминалите 75 години все по-настойчиви  са опитите да се подменя историческата памет, че Русия понесе най-тежките загуби, но и има решаваща заслуга за победата. Един от многобройните примери е монографията на директора на Шотландския център за изследване на войната Филипс Пейстън О`Брайън „Как беше спечелена войната. Въздушните и морски сили и победата на съюзниците” (626 стр.). Според него „Във Втората световна война не е имало генерални сражения”. Кръвопролитните битки на Великата отечествена били само „странична сюжетна линия”, която не е повлияла на изхода от войната. Победата е дошла не когато Егоров и Кантария побиха червеното знаме над Райхстага, а когато флотът и авиацията на съюзниците унищожавали военните машини на Германия и Япония.

Други се спират на „решаващото откриване” на Втория фронт (бая закъсняло!) и го честват отделно от съюзника Русия – както и неучастие в тържествата в Москва. В освободените от съветската армия европейски страни тя вече се нарича… „окупатор”.

От своя страна разбираемо Русия отговаря с факти както за своите загуби, така и за победите си. Забравиха се срещата на Елба, обещанията на съюзническите ръководители за „искрена дружба с Русия, чийто народ, спасявайки себе си, помогна за спасяването на целия свят от нацистката заплаха” (Рузвелт). И светът затъна в студената война. Европейските страна започнаха да честват 9 май като Деня на Европа – сякаш можеше да го има този празник без победата!

Вместо да обединява, паметта (или по-скоро – липсата й) разединява и противопоставя този и без това сложен и все по-объркан свят. И става все по-трудно откриването и отстояването на Истината.

„През всичките тези години в Европа планомерно са работили да заставят своите граждани да забравят историята – пише президентът на института за национална стратегия Михаил Ремизов. – Според последните социологически допитвания само всеки осми жител на ЕС помни кой е изиграл решаваща роля за освобождението на Европа. Повечето са уверени че главни победители във Втората световна война  са Англия и САЩ. Отказът на западните лидери да посетят Москва в този смисъл не е просто демонстрация на недоволство от политиката на Русия”.

Вярно, срещат се и признания като публикуването през миналия  юни в The Baltimore Sun мнение на Дъг Малоук за „Оскърбителното отношение към Русия”: „Днес много американци самодоволно  мислят, че разгромът на нацизма се дължи главно на САЩ, които просто са използвали помощта на Съветския съюз. Но вярно е точно обратното. Никой не иска да принизява героичния принос на американците – както военните, така и гражданските – за победата, но все пак трябва да се разбира как е било в действителност... Във Втората световна война САЩ са загубили 500 хиляди души – огромна жертва. Съветският съюз е загубил 25 милиона души, тоест 50 пъти повече. Само в битката край Сталинград са загинали около милион съветски граждани – това е повече, отколкото са загубили във войната САЩ и Великобритания – взети заедно.

Битката край Сталинград стана повратен момент, променил хода на Втората световна война. Освен това, ако говорим за всички фронтове на тази война, обхванала три континента, именно на Източния фронт са загинали 85 процента от войниците на нацистка Германия…”

Може да привеждаме много и много противоположни едно на друго мнения, но каква полза? Може ли някой да утеши лудите, да налее акъл на безпаметните или да стресне фалшификаторите на историята?

Затова нека дадем думата на най-важните преки участници в събитията преди 75-80 години - ръководителите на голямата антихитлеристка коалиция. Ще се намери ли някой да оспори и техните мнения?!

УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ:

„Нито едно правителство не би издържало при такива страшни жестоки рани, които нанесе Хитлер на Русия. Но Съветите не само издържаха и се оправиха от тези рани, но и нанесоха на германската армия такъв мощен удар, какъвто не би могла да нанесе нито една друга армия в света”.

„Чудовищната машина на фашистката власт беше сломена посредством Руския маньовър, руската доблест, съветската военна наука и прекрасното ръководство на съветските генерали”.

„Освен Съветската армия, нямаше такава сила, която би могла да пречупи гръбнака на хитлеристката военна машина”.

„Фашистите на бъдещето ще се наричат антифашисти”.

ФРАНКЛИН Д. РУЗВЕЛТ:

„От гледна точка на голямата стратегия…трудно ще се отмине очевидният факт, че руските армии унищожават повече войници и въоръжение на противника, отколкото всичките останали 25 държави от обединените нации, взети заедно”.(Телеграма до ген. Макартър от 6 май 1942 г.)

„Под ръководството на маршал Йосиф Сталин руският народ показа такъв пример на любов към родината, твърдост на духа и саможертва, каквито още не познаваше светът. След войната нашата страна винаги ще се радва да поддържа отношения на добросъседство и искрена дружба с Русия, чийто народ, спасявайки себе си, помага за спасяването на целия свят от нацистката заплаха.” (28 юли 1943 г.)

„НЯМА ДА ЗАБРАВЯМЕ ТОВА. ЗАЩОТО, СТРУВА МИ СЕ, ОСВЕН НАС, ПОЧТИ НЯМА КОЙ ДА ПОМНИ” (Колко прав се оказа!)

ШАРЛ ДЬО ГОЛ:

„В момента, когато Свободна Франция става съюзник на Съветска Русия в борбата против общия враг, аз си позволявам да ви изкажа моето възхищение от непоколебимата съпротива на руския народ, както и от мъжеството и храбростта на неговата армия и пълководци. Като хвърли цялата си мощ срещу агресора, СССР даде на всички днес подтиснати народи увереност в своето освобождение. Аз не се съмнявам, че благодарение на героизма на съветската армия победата ще увенчае усилията на съюзниците и новите връзки, създадени между руския френския народ, ще са основен елемент за преустройството на света… Великата Русия и вие лично заслужавате признателността на цяла Европа, която може да живее и процъфтява само когато е свободна”.

Да продължаваме ли? Или безпаметниците вече имат отговор кое от тези исторически имена е „руски агент”?

Можем да посочим и други факти със 75-годишна давност. След войната много булеварди в европейски градове и столици се гордеят с името „Сталинград” – и никой не настоява те да бъдат прекръстени. В Брюксел булевард и до днес носи името „Сталинград”. В Париж има даже цял квартал „Сталинград” – със булеварди и станции на метрото „Сталинград” и „Севастопол” – с тях парижани си гордеят, тези имена неизменно присъстват в ежедневието им….

Или паметниците на признателността – в Европа има хиляди, И повечето не са изоставени и обругавани. В берлинския Трептов парк стои най-известният съветски военен паметник извън Русия. В подножието на безсмъртния руски воин със спасеното немско дете в ръцете винаги има цветя – и това ли нищо не говори? Паметникът на героите от Червената армия във Виена е построен в памет на 17-те хиляди съветски войници, загинали при офанзивата през април 1945 г. И освободили Виена…Съветският мемориален комплекс в Братислава „Славин” излъчва могъща сила от 11-метровата скулптура на войник, стъпил на 39-метров стълб. Пловдивският Альоша е неизменен символ на града под тепетата. "Руският паметник" в Киркенес, Норвегия. Паметникът на Съветската армия в София на колко кощунства издържа? В мемориалния комплекс на съветското военно гробище във Варшава са погребани 21 468 бойци, дали живота си за освобождаването на полската столица. Може ли някой да ги извади от историята?

Но неотдавна срещнах нещо, което е особено тревожно. В Щатите е издаден детски справочник по история на Втората световна война (World War II for Kids: A History with 21 Activities). В него Съветският съюз се споменава само във връзка с бомбардировките над Япония. Малкият, още невинен гражданин на най-великата страна, чете:

„8 август. Русия обявява война на Япония, нахлува в Манджурия.

9 август. Хвърлена е атомната бомба над Нагасаки”.

И кой първи е употребил най-варварското оръжие в историята? Как кой? Който обявява война!

И така стартът през годините е даден. Промиването на мозъците е тотално. Подмяната на истината – също.

Историческата амнезия е най-страшна. Вещае опасни неща…

В предсмъртния си репортаж големият чешки журналист Юлиус Фучик написа: „Хора, обичах ви! Бдете!”

Не е ли време да си припомняме думите му?

 

Сподели в
 

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020/16:20

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020/20:05

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020/16:29

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки