Начало
 
 

Индийката Рана Айюб е сред 10-те най-застрашени журналисти в света

02.05.2020 /08:12 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ/El Pais Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Рана Айюб със своята книга "Гуджаратски досиета. Анатомия на прикриването"

В навечерието на Световния ден на свободата на словото, отбелязван на 3 май, представяме една от най-нашумелите по света разследващи журналистки, станала обект на много заплахи, шантажи, разпространяване на фалшиви порновидеа с нейния образ и т. н. Родена е в Мумбай. Сега е колумнист на „Вашингтон пост”. Тя е тазгодишният носител на престижната награда McGill за журналистическа смелост на Колежа по журналистика „Грейди” в Университета на Джорджтаун.

Родената през 1984 г. Рана Айюб е „потомствена” журналистка и писателка - с това се е занимавал и баща й. Семейството й е мюсюлманско, родом е от западноиндийския град гигант Мумбай, който е най-големият в Южна Азия със своите над 18 милиона жители. Заради антимюсюлмански вълнения там през 1992-1993 г. фамилията се мести в мюсюлманското предградие на Мумбай - Деонар, където израства Рана.

Стартът й като разследваща журналистка е в излизащото в индийската столица Делхи политическо списание „Tehelka”. Докато тя работи там, Амит Шах, близък съратник на оглавяващия тогава щата Гуджарат, а днес вече индийското правителство Нарендра Моди, попада зад решетките за няколко месеца през 2010 г. На следващата година Рана получава престижната награда „Санскрити” за постижения в журналистиката.

Тя прави свое разследване за отговорността на Шах и Моди за избиването на хора по време на мюсюлманските бунтове в Гуджарат през 2002 г. Взима многобройни интервюта за онези събития, представяйки се за студентка от Американския филмов институт. Но в списанието откзават да публикуват разкритията й с мотива, че не представляват нищо ново и че данните не са пълни.

Рана напуска „Tehelka” през 2013 г. като протест срещу реакцията на ръководството на изданието срещу обвинения в сексуален тормоз, отправени към него от друга журналистка. Преминава на свободна практика и се заема да подготви своя авторска книга въз основа на записите, които е правила при разследването на събитията в Гуджарат. Резултатът е публикуваната й през 2016 г. книга „Гуджаратски досиета: Анатомия на прикриването”.

Книгата се превръща в бестселър и създава много проблеми на управляващите в Индия, включително премиера Моди. „Гуджаратските досиета” донасят на Рана през 2017 г. наградата на влиятелната международна НПО „Глобална мрежа за разследваща журналистика”.

Същевременно обаче срещу журналистката се надига и вълна от заплахи за физическа разправа, шантажи, охулвания, като се стига и до разпространяване на фалшиви порновидеа с нейния образ. Дори и при тази кампания Рана не отстъпва от позициите си, което й донася през 2018 г. още една награда - за най-издържлив глобален журналист. Тя й е връчена в Двореца на мира в Хага. Наградата се присъжда на журналисти, които въпреки заплахите, насилието и натиска продължават своята работа.

Списание „Тайм” обявява Рана Айюб за една от десетте най-застрашени журналисти в света. „Ню Йоркър” прави неин портрет. „Вашингтон пост” я кани за свой колумнист по глобални теми.

През февруари 2020 г. на Рана е присъдена и престижната награда McGill за журналистическа смелост на Колежа по журналистика „Грейди” в Университета на Джорджтаун.

Предлагаме тук разказа за смелата индийска журналистка, който миналата година публикува испанският в. „Ел Паис”. Неговата кореспондентка Ирене Касели се срещна и разговаря с Рана Айюб в италианския град Перуджа, при пътуване на индийката в Европа.

........................................................................................................................

...Рана Айюб седи в едно кафе в Делхи през пролетта на 2018-та, когато на телефона й се появява порнографско видео и я хвърля в шок: жената, извършваща сексуален акт, има нейното лице. Монтажът плъзва като чума. На Айюб й се повдига. Канонада от съобщения превръща телефона й в клоака от обиди и заплахи. „Това целеше да ме унизи, да ме пречупи,” казва журналистката, която изгради кариарата си, разследвайки политическата власт и която сега пише във „Вашингтон пост” и „Ню Йорк таймс”.

Всъщност кошмарът на Айюб, която в един момент дори мисли да се самоубие, започва още преди видеото. На 20 април 2018 г. тя получава наградата за младежки кумир, връчена й от индийското списание  „Outlook”, излизащо на хинди и на английски. На церемонията тя изразява радостта си, че книгата й се търси толкова и споменава възможността по нея да се снима филм.

Кошмарът идва на следващия ден, когато една приятелка я пита: „Как можа да направиш това?” „Какво съм направила?” - недоумява тя.

Оказва се, че вече циркулира подправен туит, внушаващ, че идва от информационен канал. Той включва снимка на Айюб и й приписва фраза, с която тя защитава изнасилвачите на деца. Всичко е фалшиво, но троловете си свършват работата и туитът стига до над един милион потребители. В отговор към нея се посипват съобщения със закани за групово изнасилване.

Скоро след това се появява още един фалшив туит, в който Айюб уж казва: „Мразя Индия, мразя всимки индийци”. Това също се разпространява масово. Заплахите се разрастват: „Ще те измъкнем от дома ти и ще те изпратим обратно в Пакистан, там е родината ти”.

Айюб предупреждава своите над 730 000 последователи в социалните мрежи, че туитовете са фалшиви. Но идва следващият удар, най-малко очакваният от нея. Един приятел я предупреждава, че циркулира нещо с нея и й го праща. „Беше порно видео с моя образ. Още преди да успея да се разплача, видеото вече беше в WatsApp из цялата страна и кадрите навлязоха и в моите социални мрежи. „А, значи винаги си била к...а?” - започнаха да ми казват.”

Същата вечер някой публикува в интернет номера на нейния телефон и адреса на дома й. Тя е обзета от паника. Получава лавина от съобщения, в която я питат каква й е тарифата. Страхува се, че ще я линчуват, ако стопи на улицата. Налага се да постъпи в болница: „Прекарах два дни в интензивното отделение. Налягането ми беше скочило и лекарите не знаеха как да го овладеят.”

На третия ден успява да отиде до полицията и да направи оплакване. „Полицаите гледаха видеото и се смееха. Отново се почувствах уницена. Знам, че не могат да бъдат арестувани направилите това видео. Но трябва да има законни действия срещу онези, които ме заплашваха да ме изнасилят групово. Нямаше обаче нвито един арест. След като на мен, която съм журналистка, ми се случва това, какво ли става с другите?” Айюб също се пита какво всъщност би им попречило да влязат в дома й и да я убият.

- Мислехте ли да се махнете от Индия?

- Не, никога.

- И родителите ви ли не ви насърчаваха да заминете?

- Те не искат да пътувам навън, дори когато ме канят на събития. Съглясяват се да ме няма най-много два дни. Седем дни за тях вече са проблем. Смятат, че още съм на 13 години.

One Free Press Coalition - една международна коалиция на медии и организации за защита на свободата на пресата, включва Рана Айюб през април 2019 г. в списък с 10 журналисти, нападките срещу които представляват най-големите заплахи срещу свободата на словото в света. „Репортери без граници” настояват превителството и полицията в Индия да я защитят и алармират, че нейният случай много напомня казуса с колежката й Гаури Ланкеш, която бе убита през 2017 г.

Айюб дъщо настоява за защита. „Единственото, което ми предложиха, е разрешително, за да нося пистолет. Какво ще правя аз с оръжие? Няма да стрелям по хора! Държавата е длъжна да ме защити, но не направи нищо!” - възмущава се тя. „Разследвам правителството, мюсюлманка съм и съм жена. Разполагам с всичко, за да бъда критикувана в страна като Индия, с едно патриархално общество”.

Призната и награждавана в чужбина, Айюб намира подкрепа, когато излиза от страната. Както се случи в Перужда, когато неколкократно бе аплодирана по време на нейни изяви на състоялия се в града Международен фестивал на журналистиката. Часове преди да потегли обратно към Индия, изглежда спокойна. Но да се върне у дома не е лесно. Бои се, че още по пътя ще се повторят пристъпите на тревожност, както й се случило, докато летяла към Рим. „Имах толкова ускорено дишане, че обмисляха извънредно кацане. Не можех да говоря,” разказва тя.

- Имало ли е лично нападение срещу вас?

- В Женева ме обраха и се оказа, че не е било случайно. На следващия ден всичко беше оставено в хотела ми, дори паспорта ми, въпреки че никой, освен мен, не знаеше къде съм отседнала. Знам, че ме следят навсякъде, дори тук, в Италия. Това е всекидневният ми живот. Много е трудно... Мислех дори да се самоубия... Но съм длъжна да живея заради хората. Лошите мисли идват, когато и медикаментите на помагат срещу депресията. Пристъпите на тревожност ме правят по-слаба. Такива часове могат да приключат с живота ти. Но аз се научих да преодолявам това.

- Как?

- В исляма самоубийството е забранено. Така че в сложните моменти ставам религиозна и си казвам: „Животът не е мой. Той ми е подарък”. Гледам родителите си и си мисля каква травма и мъка бих им причинила.

За да разберем как Айюб стига до тази ситуация, трябва а се върнем към 2010  г., когато по време на нейната работа в списание „Tehelka” зад решетките отива тогавашният министър на вътрешните работи в западния щат Гуджарат Амит Шах. Той се оказва замесен в убийството на мюсюлманина Сохрабудин Шейх и на съпругата му Каусер Би.  Освен това Шах е обвинен и за екзекуциите през 2002 г. - по време на едно от най-трагичните избухвания на етническо насилие в индийската история, едно клане, което причинява смъртта на над хиляда мюсюлмани. „Днес той е вторият на-влиятелен човек в страната - министър е на вътрешните работи и председател на управляващата партия. Когато го арестуваха, започнаха моите трудности,” казва журналистката.

Между 2010 и 2011 г. Айюб се инфилтрира във властовите структури в продължение на осем месеца, представяйки се за Маитхили Тяги, американска студентка по кино от индийски произход, която мрази мюсюлманите и следва ултранационалистическата и фундаменталистка хиндуистка идеология на Раштрия Суайамсевак Сангх. С осем камери, разположени по тялото й и използвайки фалшиви документи, тя стига до служители от полицията, чиновници и политици от високи рангова в Гуджарат, включително и до Нарендра Моди, който тогава оглавява този щат. От 2014 г. той е министър-председател на Индия.

„Исках да покажа съучастията на Моди в геноцида от 2002-ра,” казва журналистката. „Моята истинска самоличност на два или три пъти за малко не беше разкрита. Рискувах да бъда убита. Накрая списанието отказа да публикува резултатите от моята работа под политически натиск. Казаха ми, че е голямо разследване, като за корица, като за списание „Тайм”, но не можели да го публикуват. Това ме разби”.

Айюб напуска „Tehelka”. Опитва се да публикува историята в други медии, но й отказват. „Получих две оферти да публикувам в книга всички записани разговори, но в един момент издателите спряха да отговарят на обажданията ми.” През 2016 г. сама публикува 500 екземпляра на книгата си под заглавието „Гуджаратски досиета: Анатомия на прикриването”.  „Стана бестселър. Отначало никоя медия не искаше да го отрази, но после започнаха да правят сравнения с „Уотъргейт”.

Успоредно с успеха на книгата животът на Айюб затъва в тунел от трудности. „Вече са публикувани 500 000 екземпляра на книгата на 17 езика. Станах публична личност, но трябваше да платя висока цена. Започнах да получавам заплахи за смърт”.

- Винаги ли сте искали да станете писателка?

- Исках да стана лекарка, но не успях. Баща ми каза: „Защо не учиш литература?” Имаше хора, чиито истории можех да разкажа. Основното в журналистиката е да дадеш глас на онези, които го нямат. Да съм все още жива в Индия, правейки такъв вид журналистика, е привилегия.

- Комисарката по човешките права на ООН Мишел Бачелет алармира, че малцинствата в Индия са мишени за атаки заради политиката на разсделение. „Human Rights Watch” сочи, че най-малко 44-ма мюсюлмани са били убити през последните три години. Какво е да си мюсюлманин в Индия?

- За мен не е толкова страшно, колкото е за по-малко привилегированите. Аз живея в стая с климатик. От високата средна класа съм. Но всекидневно има линчувани по улиците, защото са подозирани, че ядат говеждо. Никога не е било по-лошо да си мюсюлманин в Индия. Собствените ти приятели ти обръщат гръб.

Последната година е била особено тежка за Айюб, но напрежението подкопава здравето й още в края на 2015-та, когато се разраствата пристъпите на тревожност и на паника. Бори се с тях, гълтайки по девет хапчета вечер и по шест сутрин. Чувства се лишена от подкрепа.

След публикуването на книгата започва да полечва повече внимание. Очаква, че през 2020 и 2021 г. ще се снима сериал за живота й (подготвя го Netflix), както и две адаптации по книгата й - един индийски филм и един документален, осъществяван от група южноафриканци и канадци.

„Онова, което ме държи мобилизирана, е постоянното усилие на заобкалящия ме свят, да ме уязви и злепостави. Също и надеждата на индийците, които вярват в мен. Не мога да ги подведа,” уверява. „Има хора, които ми пишат мейли, че са кръстили дъщеря си Рана. Този тип обич е онова, заради което живея. Индия е моята страна, принадлежа й, там са моите хора. Независимо дали ме обичат или мразят, там оставам”.

Айюб твърди, че дори правосъдието я напада. През 2003 г. е убит Харен Пандя, бившият вътрешен министър на Гуджарат. В един от своите тайни записи журналистката достига до информацията, че Асгар Али, основният обвиняем за убийството, е бил изтезаван, за да даде фалшиви показания. „Трябваще да обвинят който и да е мюсюлманин,” разказва на Айюб полицаят Шайх - първият, който разследва случая.

През 2011-та съдът в Гуджарат обявява за невинни 12-имата олбвинени мюсюлмани. Но тази присъда е анулирана от Върховния съд на 5 юли 2019 г. „Книгата на Рана Айюб не служи за нищо. Няма докадателствена тежест,” записва в присъдата съдията Арун Мишра. И тръгва нова вълна атаки в мрежите. „Съдът влоши състоянието ми, причинявайки ми огромна ментална трамва и агония,” разказва Айюб пред медиите. Поискала е нейните тайно направени записи и книгата да бъдат включени като доказателства пред Върховния съд.

За да продължи напред, Айюб трябва да ходи на терапия. „Това е най-хубавото време - един час, през който мога да плача и да говоря за моята изолация. Разбира се, семейството ми също е гледало тази бълвоч.” Когато тя не пише, баща й я пита защо нищо не прави. „Ако всяка журналистка има баща като моя, няма да има за какво да се притеснява. Когато стана това с видеото, аз си мислех, че ще каже: „Зарязвай тази професия”. Но той каза: „Учуден съм, че тгова не се случи по-рано”. Не е много обичайно за Индия. Той е от консервативно мюсюлманско семейство, много религиозно”.

Баща й е бил част от движението на прогресивните писатели, пишещи на езика урду. Но дори и той смята, че никой индиец няма да се ожени за дъщеря му, защото мъжете я намират за смущаваща и не искат да си създават проблеми. „Според него единственият отговор, който можеш да дадеш на тези хора, е да продължиш да пишеш.”

Следващата й книга - „Да бъдеш нея” - е най-личната й досега” „Животът винаги е бъл труден за ме. Като малка имах полиомиелит, не можех да си служа с лявата ръка и с десния крак... Това е книга със спомени какво е да си мюсюлманка, какво стана с мен при бентовете в Мумбай, за моята журналистическа кариара, за омразата срешу мен, за изолирането ми, зя следващите неща, които ще направя”.

- Чувствате ли се в риск?

- Особено докато Моди е на власт. Тези хора се смятат за всемогъщи. Когато до мен са спрели две коли, попаднали в задръстване, аз си мисля: „Този, който ме гледа, дали има пистолет?” Приятелката ми Гаури Ланкеш беше убита на входа на дома си през 2017 г. Две седмици преди това тя беше публикувала книга, преведена на нейния регионален език канада. Може и на мен да ми се случи до една година, до десет или никога. Винаги живея в страх.

- Как си представят бъдещия си живот?

- Оптимистка съм и вярвам. Много искам да имам дете. Това е усещането ми за щастие. Имам оосем племенници и племеннички. Нося заветите на баща си и бих искала някой да носи моите - в журналистиката. Да разказва историите, които съм написала. Ще бъде хубаво.

 

Сподели в
 

Тере, както я наричаха всичките й безброй приятели отсам и оттатък океана, бе здраво свързана със страната ни от личната си история още от 1961 г. През 70-те превежда на Фидел Кастро и Тодор Живков, после има три дипломатически мандата у нас, като от 2010 до 2015 г. е посланик на Куба в София. СБЖ изразява дълбоки съболезнования на семейството на Тересита и на кубинското посолство у нас.

03.06.2020/16:31

Макар и вече да звучи като клише, лято 2020 ще е различно. Пандемията от коронавируса постави предизвикателства пред всички – и пред бизнеса, и пред всеки един от нас. Независимо, че вече се отчита намаляване на броя на заразените и увеличаване на излекуваните, опасността от Ковид-19 все още не е отминала. Дори и най-известните светила в световната медицина не могат да кажат ще има ли втора вълна и дали тя няма да е по-опасна от първата. Затова и българските, а и международните здравни власти предупреждават, че трябва да не се отпускаме и да не се успокояваме, а да продължаваме се спазваме максимални хигиенни мерки за сигурност.

01.06.2020/18:20

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020/08:20

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020/20:41

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020/14:48

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Тере, както я наричаха всичките й безброй приятели отсам и оттатък океана, бе здраво свързана със страната ни от личната си история още от 1961 г. През 70-те превежда на Фидел Кастро и Тодор Живков, после има три дипломатически мандата у нас, като от 2010 до 2015 г. е посланик на Куба в София. СБЖ изразява дълбоки съболезнования на семейството на Тересита и на кубинското посолство у нас.

03.06.2020 /16:31 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада/СБЖ

Макар и вече да звучи като клише, лято 2020 ще е различно. Пандемията от коронавируса постави предизвикателства пред всички – и пред бизнеса, и пред всеки един от нас. Независимо, че вече се отчита намаляване на броя на заразените и увеличаване на излекуваните, опасността от Ковид-19 все още не е отминала. Дори и най-известните светила в световната медицина не могат да кажат ще има ли втора вълна и дали тя няма да е по-опасна от първата. Затова и българските, а и международните здравни власти предупреждават, че трябва да не се отпускаме и да не се успокояваме, а да продължаваме се спазваме максимални хигиенни мерки за сигурност.

01.06.2020 /18:20 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Навършват се 90 години от рождението на известния журналист проф. Димитър Георгиев. Роден в Симеоновград, той завършва българска филология в Софийския университет.

02.06.2020 /09:52 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки