Начало
 
 

Иван Бакалов: Кеф, гръмнаха ИПК „Родина”. Или епизод от летописа на българската глупост

28.04.2020 /21:08 | Автор : Иван Бакалов | Източник: e-vestnik.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


ИПК „Родина“ по времето, когато още не са окрадени всички стъкла.

Никой не се сети, че това е взривяване на милиони от нашия джоб. Народни пари, както обичат да казват. ИПК „Родина“ бил вторият паметник от соца, след мавзолея, който събарят с взрив, коментираха тук и там из Фейсбук. Не. Не е соц паметник. Това е паметник на българския преход.

Защо сме най-бедните в ЕС? - задава полуриторчен въпрос авторът Иван Бакалов в коментара си в e-vestnik.bg.

Не е толкова чудно, като прегледа човек заглавията в медиите за взривяването на сградата на ИПК „Родина” (издателско-полиграфическия комплекс) - отговаря си сам колегата Бакалов. И продължава: С някаква радост съобщават, че вече е в историята. Взривен бил мастодонт от бетон и желязо. Екшън, недостроената сграда паднала за секунди. Бил партиен дом за журналисти и т. н.

Никой не се сети, че това е взривяване на милиони от нашия джоб. Народни пари, както обичат да казват.

ИПК „Родина“ бил втория паметник от соца, след мавзолея, който събарят с взрив, коментираха тук и там из Фейсбук.

Не. Не е соц паметник.

Това е паметник на българския преход

През 1989 г. ИПК „Родина“ беше чисто нова сграда, специално построена за издателства и редакции на повечето всекидневници (не само на „Работническо дело“), с комплекс печатници до нея.

Беше завършена до покрив и остъклена със специална дограма по Второ направление, както се казваше навремето – за 2 млн. западногермански марки. Зарязаха я да седи така, дори не демонтираха кулокрана до високия 17-етажен корпус. На петата година кулокранът падна върху двете платна на „Цариградско шосе“ пред автобус 306 и пред редица коли. Слава Богу без жертви.

Оставиха сградата да се руши с години, оглозгаха я. Тя илюстрира неспособността на българите да управляват и стопанисват.

Полека-лека изчезваха от фасадата т. нар. соларни стъкла, светлоотражателни, не пускат топло отвън, не пускат топло навън. Кой ли ги е рязал и пригодявал за други прозорци – не е известно, дали въобще е било възможно. Казват, че кражбите на стъкла започнали още в края на соца, правели си от тях стъклени масички. В ония времена е нямало как да крадат пари, да надписват разходи с подизпълнители. Просто крадяха материали за вилите си.

И така сградата посрещна падането на Живков остъклена. И по фасадата започнаха да зейват дупки, стъкло по стъкло изчезваха, все по бързо през годините.

Всички правителства години наред бяха неспособни да я продадат или опазят, да й намерят друго предназначение. Искаха да стане сграда на НАП. Ама нещо не могло да стане. Искаха да я продадат, ама и това не станало, много пари й искали. Сега я събарят, поради „нефункционалност и конструктивни проблеми”.

А защо не продължат?

Защо не съборят хотел „Балкан” (бивш „Шератън”, сега „Лъкшъри колекшън“) – който някак се е настанил в такава нефункционална сграда, паметник от соца. Защо не бутнат и министерския съвет, и президентството – все нефункционални сгради.

Пеевски, Домусчиев и прочее пъргави инвеститори ще вдигнат на техните места модерни билдинги, може и небостъргач нещо, като символ на модерността. Нещо стъклено, като онази начупена фасада на евросградата на завоя на „Раковска”.

Читателят, който не е ходил в Рим, може да си направи труда като иде, да огледа сградите в старите части на града. Всички сгради по на 6-7 етажа от времето на фашизма и отпреди това си седят, никой не е посмял да плесне сред тях такъв стъклен кич, като този на „Раковска”. И не, не е само в Рим така.

Но, да оставим естетиката, у нас не може да се очаква барба ганьовци да са естети.

Не е въпрос и на носталгия по соца, а на чист прагматизъм.

Не можело тая сграда на ИПК „Родина” да се продаде. Всичко може. Малко преди тази сграда в края на соца беше довършена „Интерпред“. И досега стои, работи, никой не й е окрал стъклата и прочее. За всяко нещо има решение. Само у нас не могат да го намерят.

У нас винаги ще ти обяснят, как нещо не може да стане, а не как може да стане.

Ще ти обяснят как БГА „Балкан” бил с дългове и затова го продали евтино и той фалирал. Защо? Защо не го продохте на стратегически инвеститор, а не на ликвидатор? Някой намаза, няма съмнение. Не можело да работи завода за автобуси в Ботевград, не можело онзи за мотокари, не можело да се продаде завода за гуми във Видин (всички бивши соц-страни си продадоха заводите за гуми на големите компании в бранша, само България не можа, някой не се е разбрал за комисионите). И т. н., това е цяла дългогодишна поредица от българска простотия.

За 30 години преход, вместо да развиват и надграждат, развалиха един куп неща, които можеха да работят и дават хляб.

Днес, след 30 години, щом нови поколения се радват, че гръмнали мастодонт от соца, и никой не се замисля какво седи зад това, заслужаваме си дереджето.

Няма леви, няма десни, няма невинни. Това е паметник на общобългарската глупост.

И на българската корупция.

Защото има продължение. Около собствеността се завърта кълбо от фирми, ипотеки, кредити от КТБ, след което банката фалира и едни милиони за ипотекирани имот е трябвало да се върнат във фалиралата КТБ, но вместо това вземането е продадено за без пари, пак започва въртележка от фирми, съдии изпълнители и т. н., докато последният собственик, както и да се казва, събори сградата и разчиства терена да си построи каквото там му е на далавера.

Строежът на ИПК „Родина” започва през 1986 г.

Първата копка, както е редно за национален обект, прави другарят Тодор Живков. Фотографите от онова време разказват, как го наобиколили в кръг да го снимат, той бил само по сако, копнал веднъж-два пъти, после му подали бутилка шампанско да я счупи в кофата на багера. Живков замахнал и я хвърлил, но уцелил някаква част от железата, по която имало полепнала пръст от разкопаването и бутилката не се счупила. Човек от охраната притичал, вдигнал бутилката и ударил по-силно, та се счупила. Живков си вдигнал сакото да се пази да не го опръска.

Знамение, ще каже някой, щом не се е счупила бутилката…

Не, историята на тази сграда, както и на много други сгради, заводи, ферми, комплекси, е епизод от летописа на българската глупост.

 

Сподели в
 

Авторката Дея Йорданова анализира в своя публикация в сайта "Гласове" ролята на медиите в изграждането на "неподражаемата кариера на Бойко Борисов".

20.07.2020/20:59

Тони Николов коментира в Портал Култура публикуваната във в. "Труд" статия на Вежди Рашидов „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги”.

07.07.2020/20:50

Предлагаме фейлетона на колегата Румен Белчев от "Стършел", който казва много за еволюцията на някои медийни герои в схващанията им дали се полага на журналистите затвор.

29.06.2020/15:25

Проектът на известния майстор на фотообектива предлага архивни кадри във фейсбук страницата „О, спомняте ли си, госпожо”, за да попречи на политици и партии постоянно да си препират миналото и да влизат „преродени” в нови роли.

18.06.2020/20:34

Известният журналист Иван Бакалов коментира на сайта на "Свободна Европа" казуса с "Божков тв", както нарече премиерът Бойко Борисов най-голямата частна телевизия в България, вкарвайки я в конфликта си с избягалия в Дубай бизнесмен Васил Божков.

13.06.2020/19:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020 /11:27 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки