Георги Лозанов: Милен Цветков бе нормален човек във време, когато нормалните са герои

27.04.2020 /14:25 | Автор : Георги Лозанов | Източник: Дойче веле Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Милен Цветков замислен

Стилът му се превърна в жестока метафора на журналистическата му схватка с елитите и хората го припознаха като свое алтер его, пише авторът в Дойче веле.

Ужасяващата смърт на Милен Цветков – още по-непоносима, тъй като е резултат от виновно човешко поведение – разкри един неподозиран потенциал на гражданска солидарност в днешното българско общество, коментира в Дойче веле, доцент Георги Лозанов. Той пише: 

Хората масово преживяха случилото се с него като лична загуба и дадоха израз на скръбта си в социалните мрежи. Даже предизвикаха упреци от типа – какво общо сте имали с Милен Цветков, че да се подреждате до тези, които наистина имаха; направихте ли нещо за него, докато беше жив, че да имате право да го обсъждате, когато вече не е.

Вероятно някои се опитаха да постигнат безвкусен пиар на гърба му, както вероятно за някои от упрекващите ги са валидни собствените им упреци. Но това в случая не е важно. Защото става дума за спонтанна колективна идентификация с журналист, каквато досега не се е случвала у нас. И която посмъртно го превърна в герой за общността, а върху героите няма монопол, те принадлежат на всички.

Ако това определение звучи прекалено силно, то е защото сме склонни да възприемаме героите според учебникарските клишета – като исторически икони, по възможност загинали от вражески куршум. И да забравяме, че приживе бъдещата им слава не е личала, че са приличали на сънародниците си с техните стремежи, перипетии, несъвършенства и лайфстайл.

От името на "малкия човек"

Не казвам, че Милен Цветков ще попадне в учебниците по история, освен задължително – по история на медиите през прехода, но казвам, че смъртта му задвижи културния механизъм на героическото. Защо това се случи точно на него и точно сега?

Най-напред заради драматургията на журналистиката му, която следваше все пó задълбочаващия се конфликт между елитите и „малкия човек“, с когото Милен се отъждествяваше. Питаше, изнервяше се и се съгласяваше от негово име и в негов интерес.

Но и повече от това – пусна го в ефир, остави го сам да изразява недоволствата си, като не го жалеше, когато те звучаха хленчещо и безпочвено, защото искаше да го направи равностоен участник в публичния диалог. Така Милен Цветков превърна сутрешния блок на "Нова телевизия" в политически праймтайм, който дотогава в телевизиите беше запазен за следобедните часове.

И политиците трябваше фактически да отговорят с посредничеството на водещия на въпросите на хората; трябваше да излязат от комфорта на заучените професионални роли. Най-безмилостни към тях, разбираемо, бяха възрастните, които понасяха голямата тежест на прехода. И също разбираемо, развиваха насрещна привързаност към Цветков, когато гальовно зовяха по телефона: Миленчо, Миленчо...

Естествено, елитите не можаха дълго да понесат тази журналистическа драматургия и Цветков трябваше да напусне сутрешния блок. Но вече беше създал модел на политическо предаване „по пижами“ с непротоколен и директен разговор с тях.

Моделът започна да се възпроизвежда и от другите телевизии – Коритаров, Бареков, ББЦ – разликата сама обяснява носталгичната идентификация с Цветков. Управляващите от не един мандат и приближените до тях говорители настояваха да се върне безопасният за политиците сервизно-информационен модел на сутрешните блокове. Днес това вече до голяма степен се е случило.

А Милен, сред поредния си принудителен антракт, тръгна да се движи надолу по програмната схема на "Нова" към “малките часове“. Предаването, станало негова емблема – „Часът на Милен Цветков“ – буквално се излъчваше среднощ. Което пък му позволяваше да даде простор на иронията и забавлението, като типични черти на екранния му почерк.

В журналистическа схватка с елитите

Иронията е задължителна за модерната журналистика, особено за общество, в което нещо рядко е такова, за каквото се представя. А забавлението, освен че извираше от самия нрав на Милен, беше и последната защита на „малкия човек“ от абсурдите на социалния свят. То позволяваше на водещия да седне срещу фолк звезда, плеймейтка или шофьор на такси и да разговаря с тях по същия начин, както с политици и бизнесмени.

Така предаването рушеше предварителната претенция за значимост на елитите. Всеки събеседник беше толкова значим, колкото в отредените му минути, успяваше да убеди публиката. А тя преживяваше Милен като свой екранен закрилник, като „риторически побойник“, бранещ честа й в „тъмна доба".

Именно този образ за броени часове го вкара в „героическа матрица“ след смъртта му – чак тогава, защото във всекидневното общуване с някого „от телевизора“ трудно си даваш сметка за професионалната и човешка цена, която му се налага да плаща. Разбираш го едва когато срещата с него ти е отнето безвъзвратно.

Заедно с това самата му смърт се превърна в жестока метафора на журналистическата му схватка с елитите, чиято безконтролна разпуснатост му отне живота. Гневът обаче е късоглед и се изсипа върху 22-годишния младеж, предизвикал катастрофата и там се изчерпа след поредица от морализаторски упражнения в социалните мрежи.

А младежът, дрогиран до козирката, е само зловеща проява на дълъг процес, минал през далаверите, насилието и безнаказаността на прехода, за да стигне назад до сценариите на бившата номенклатура и ДС и оттам до несъстоялата се европейска демокрация в България.

Милен стана герой, защото беше безкористен борец за нея от екрана, без патетика, лозунги и протести, като нещо, което естествено ни се полага, но все някой успява да го открадне. Нямаше намерение да освобождава други народи, нито дори собствения си, просто беше нормален човек във време, когато нормалните се герои.

"Другото Аз" на обикновения гражданин

Има значение и контекстът на пандемията, който позволи на властта да убеди хората, че за да оцелеят, трябва временно да се откажат от демокрацията. Но в тях остана символическо несъгласие със собственото им самосъхранително поведение.

И когато трагичната кончина на Милен фокусира вниманието им върху последните му изяви – не сме стадо да ни навикват всеки ден, маските не са, за да ни пазят, а за да мълчим – хората откриха в него своето алтер его. То изричаше на глас онова, което те не смеят.

Произведохме от Милен съвременен герой, дано да не е ден до пладне. И да отвори сетивата ни и за други като него, които са на съседната маса, или в момента дават интервю по някоя маргинална телевизия.


 

Сподели в
 

Министър-председателката на Нова Зеландия Джасинда Ардърн запази хладнокръвие по време на земетресението в района на столицата Уелингтън, докато даваше интервю на живо за телевизията, предаде Ройтерс.

26.05.2020/14:01

Във връзка с необходимостта от освобождаване на радиочестотен спектър в обхват 700 MHz се налага промяна на част от използваните в България телевизионни канали за разпространение на цифрова ефирна телевизия.

25.05.2020/13:55

Кой има нужда от Индекса за свобода на словото на „Репортери без граници“, доколко е важен за медиите и правителствата в различни държави по света и как влияе на обществените нагласи към тях – поглед отвън и отвътре.

24.05.2020/15:21

Инициативата „Журналисти в училище“, проведена тази година изцяло в онлайн формат поради обявените епидемични мерки и социална изолация, приключи успешно през изминалата седмица.

24.05.2020/14:21

В ситуация на пандемия фалшивите новини са форма на мародерство, заяви медийният експерт доц. Георги Лозанов в предаването „Бизнес старт“ с водеща Живка Попатанасова.

23.05.2020/15:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки