Георги Лозанов: Милен Цветков бе нормален човек във време, когато нормалните са герои

27.04.2020 /14:25 | Автор : Георги Лозанов | Източник: Дойче веле Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Милен Цветков замислен

Стилът му се превърна в жестока метафора на журналистическата му схватка с елитите и хората го припознаха като свое алтер его, пише авторът в Дойче веле.

Ужасяващата смърт на Милен Цветков – още по-непоносима, тъй като е резултат от виновно човешко поведение – разкри един неподозиран потенциал на гражданска солидарност в днешното българско общество, коментира в Дойче веле, доцент Георги Лозанов. Той пише: 

Хората масово преживяха случилото се с него като лична загуба и дадоха израз на скръбта си в социалните мрежи. Даже предизвикаха упреци от типа – какво общо сте имали с Милен Цветков, че да се подреждате до тези, които наистина имаха; направихте ли нещо за него, докато беше жив, че да имате право да го обсъждате, когато вече не е.

Вероятно някои се опитаха да постигнат безвкусен пиар на гърба му, както вероятно за някои от упрекващите ги са валидни собствените им упреци. Но това в случая не е важно. Защото става дума за спонтанна колективна идентификация с журналист, каквато досега не се е случвала у нас. И която посмъртно го превърна в герой за общността, а върху героите няма монопол, те принадлежат на всички.

Ако това определение звучи прекалено силно, то е защото сме склонни да възприемаме героите според учебникарските клишета – като исторически икони, по възможност загинали от вражески куршум. И да забравяме, че приживе бъдещата им слава не е личала, че са приличали на сънародниците си с техните стремежи, перипетии, несъвършенства и лайфстайл.

От името на "малкия човек"

Не казвам, че Милен Цветков ще попадне в учебниците по история, освен задължително – по история на медиите през прехода, но казвам, че смъртта му задвижи културния механизъм на героическото. Защо това се случи точно на него и точно сега?

Най-напред заради драматургията на журналистиката му, която следваше все пó задълбочаващия се конфликт между елитите и „малкия човек“, с когото Милен се отъждествяваше. Питаше, изнервяше се и се съгласяваше от негово име и в негов интерес.

Но и повече от това – пусна го в ефир, остави го сам да изразява недоволствата си, като не го жалеше, когато те звучаха хленчещо и безпочвено, защото искаше да го направи равностоен участник в публичния диалог. Така Милен Цветков превърна сутрешния блок на "Нова телевизия" в политически праймтайм, който дотогава в телевизиите беше запазен за следобедните часове.

И политиците трябваше фактически да отговорят с посредничеството на водещия на въпросите на хората; трябваше да излязат от комфорта на заучените професионални роли. Най-безмилостни към тях, разбираемо, бяха възрастните, които понасяха голямата тежест на прехода. И също разбираемо, развиваха насрещна привързаност към Цветков, когато гальовно зовяха по телефона: Миленчо, Миленчо...

Естествено, елитите не можаха дълго да понесат тази журналистическа драматургия и Цветков трябваше да напусне сутрешния блок. Но вече беше създал модел на политическо предаване „по пижами“ с непротоколен и директен разговор с тях.

Моделът започна да се възпроизвежда и от другите телевизии – Коритаров, Бареков, ББЦ – разликата сама обяснява носталгичната идентификация с Цветков. Управляващите от не един мандат и приближените до тях говорители настояваха да се върне безопасният за политиците сервизно-информационен модел на сутрешните блокове. Днес това вече до голяма степен се е случило.

А Милен, сред поредния си принудителен антракт, тръгна да се движи надолу по програмната схема на "Нова" към “малките часове“. Предаването, станало негова емблема – „Часът на Милен Цветков“ – буквално се излъчваше среднощ. Което пък му позволяваше да даде простор на иронията и забавлението, като типични черти на екранния му почерк.

В журналистическа схватка с елитите

Иронията е задължителна за модерната журналистика, особено за общество, в което нещо рядко е такова, за каквото се представя. А забавлението, освен че извираше от самия нрав на Милен, беше и последната защита на „малкия човек“ от абсурдите на социалния свят. То позволяваше на водещия да седне срещу фолк звезда, плеймейтка или шофьор на такси и да разговаря с тях по същия начин, както с политици и бизнесмени.

Така предаването рушеше предварителната претенция за значимост на елитите. Всеки събеседник беше толкова значим, колкото в отредените му минути, успяваше да убеди публиката. А тя преживяваше Милен като свой екранен закрилник, като „риторически побойник“, бранещ честа й в „тъмна доба".

Именно този образ за броени часове го вкара в „героическа матрица“ след смъртта му – чак тогава, защото във всекидневното общуване с някого „от телевизора“ трудно си даваш сметка за професионалната и човешка цена, която му се налага да плаща. Разбираш го едва когато срещата с него ти е отнето безвъзвратно.

Заедно с това самата му смърт се превърна в жестока метафора на журналистическата му схватка с елитите, чиято безконтролна разпуснатост му отне живота. Гневът обаче е късоглед и се изсипа върху 22-годишния младеж, предизвикал катастрофата и там се изчерпа след поредица от морализаторски упражнения в социалните мрежи.

А младежът, дрогиран до козирката, е само зловеща проява на дълъг процес, минал през далаверите, насилието и безнаказаността на прехода, за да стигне назад до сценариите на бившата номенклатура и ДС и оттам до несъстоялата се европейска демокрация в България.

Милен стана герой, защото беше безкористен борец за нея от екрана, без патетика, лозунги и протести, като нещо, което естествено ни се полага, но все някой успява да го открадне. Нямаше намерение да освобождава други народи, нито дори собствения си, просто беше нормален човек във време, когато нормалните се герои.

"Другото Аз" на обикновения гражданин

Има значение и контекстът на пандемията, който позволи на властта да убеди хората, че за да оцелеят, трябва временно да се откажат от демокрацията. Но в тях остана символическо несъгласие със собственото им самосъхранително поведение.

И когато трагичната кончина на Милен фокусира вниманието им върху последните му изяви – не сме стадо да ни навикват всеки ден, маските не са, за да ни пазят, а за да мълчим – хората откриха в него своето алтер его. То изричаше на глас онова, което те не смеят.

Произведохме от Милен съвременен герой, дано да не е ден до пладне. И да отвори сетивата ни и за други като него, които са на съседната маса, или в момента дават интервю по някоя маргинална телевизия.


 

Сподели в
 

Буквално преди дни директорът на БНР Андон Балтаков подаде оставката си пред СЕМ. Медийният регулатор уважи „дълбоко личните причини“, по думите на г-н Балтаков, довели до това решение и прие оставката му. СЕМ назначи и.д. генерален директор, в лицето на г-н Милен Митев, който до този момент беше административен директор на Радиото. В срок от три месеца регулаторът трябва да избере чрез конкурс новия директор на БНР.

08.08.2021/11:58

„Пегас" е един от най-големите съвременни шпионски скандали - засегна и френския президент. Дигиталното проследяване определено крие опасности - но е неизбежно.

05.08.2021/18:13

„В Европейския съюз Унгария е с може би най-хлабавото законодателство по отношение на следенето. Това означава, че всеки тук може да бъде поставен под наблюдение от съображения за националната сигурност. Не е задължително самият ти да представляваш риск за сигурността. Достатъчно е да познаваш някого или някой да говори с теб...

25.07.2021/15:31

„Законът за радиото и телевизията трябва да бъде премислен. Той е не само остарял, но и вреден. Очакваме парламент и да започнат промените, защото ситуацията е наистина нетърпима.“

08.07.2021/16:33

През 2018 г. се заговори усилено за телевизия „Алма матер“ – студентска телевизия към СУ „Св. Климент Охридски“. Тя има учебни студиа за студенти. Тогава дискутирани бяха както изборът на директор на телевизията, така и един рекламен клип със спорни стилистика и послание. Рекламният клип не беше в съответствие с академичния тон. По-късно Университетът се разграничи от клипа. "Клипът е начало на сюжет", пише проф. Нели Огнянова още тогава.

03.07.2021/11:35

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

 Мнения

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки