Начало
 
 

Вестникарството олицетворява цивилизацията

06.04.2020 /15:25 | Автор : Альона Нейкова | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Четенето на преса е страст, несравнима с нищо друго

Въпреки нарастващия информационен поток, който извира от всички кътчета на интернет, и напук на песимистичните прогнози за все по-упорито наближаващия край на печатните издания, вестници продължават да излизат.

И слава Богу!   

Не само защото на някои хора просто им харесва да разлистват шумолящите страници с новини и анализи, да усещат специфичния аромат на печатарско мастило, да си изрязват и запазват в кутии и класьори определени статии, снимки или заглавия.

А и понеже вестниците, дори и променени визуално и съобразени с напредъка на новите технологии, завинаги ще се запазят като непреходен белег на цивилизацията, коментира авторката в "Дума":

Смята се, че първите вестници се появяват в Древен Рим. Закачат се на видни места в града и се доставят лично на знатните патриции. Целта е била населението да научава най-важните новини. Самият Юлий Цезар се разпорежда в бюлетина да се включват и сведения за законодателни промени, съдебни процеси и други политически и военни въпроси, както и взетите от сената решения. 

Древно издание, което може би най-много се доближава до днешните ни разбирания за вестник, започва да се прави в Китай преди близо 1200 години. Нарича се "Столични съобщения" и се списва по метода на възпроизвеждане на йероглифи върху дъска. 

Хартиени вестници стават достъпни на широката публика в средата на XV век, когато германският златар Йоханес Гутенберг създава механично задвижвана печатна преса. Изобретението му не само се оказва икономически изгодно за разпространителите на писаното слово, но и дава възможност за масово производство на книги и периодични издания. 

Любопитен факт е, че през XVII век френският La Gazette е толкова популярен вестник, че самият крал се превръща в автор на някои информации, публикувани в него. Изданието остава в историята и като първото, в което започват да се пускат платени рекламни съобщения.

В Америка вестник се появява през 1690 г. 

Но заради неприличното съдържание броят се оказва единствен и последен. Следващ подобен опит се прави едва 14 години по-късно. 

Освен че управлява страната си над 45 години, кралят на Прусия - Фридрих Велики (1740-1786), се прочува и със следната фраза: "Ако искате да направите едно издание интересно и стойностно, не може да му заповядвате". Това прозрение обаче не пречи на монарха да наложи в редакциите на всички вестници длъжността на цензор. 

Не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че на 4 май 1817 г. "Кьолнише цайтунг" излиза с празна челна страница като протест срещу стремежа на властите да упражняват контрол над съдържанието на вестникарските публикации. 

"Северен край", списван през 1905 г. в един от най-старите руски градове - Ярославъл (основан през ХI век), остава в аналите като излизащия с най-много названия - променя си името цели 42 пъти, понеже заради твърде опозиционните си статии непрекъснато бива спиран. 

Добре е да се знае, че въпреки напредъка на новите технологии в света и до днес се издава ръкописен вестник. Прави се в Индия, нарича се "Мюсалман" и е предназначен за владеещите езика урду. Излиза на 4 страници, като първата е отделена за важни държавни и международни новини, втората и третата - за местни информации, а последната - на спорта.

В случай, че при приключването на броя може да се появят важни съобщения, за тях винаги се пази място в долния десен ъгъл. След списването му от четирима калиграфи и залепването на илюстрации се размножава с помощта на печатарски стан. Абонатите на всекидневника надхвърлят 22 000, като се разпространява и чрез свободна продажба. 

За най-популярен вестник в света се смята британският "Гардиън", който през 2021-ва ще навърши 200 години. 

За най-малък е признат Terra Nostra. Излиза в ограничен тираж през 2012 г. в Португалия. С размерите си 18 на 25 милиметра и тегло от 1 грам изданието е вписано в Книгата с рекордите на Гинес.

Периодичността на "Свещта на сапьора" е веднъж на всеки 4и години и, както някои вече са се досетили, може да се прочете на високосния 29 февруари. Вестникът задължително публикува кръстословица, отговорите на която, разбира се, се сверяват в следващия брой. Всеки желаещ може да се абонира за изданието за цял век, като цената е само 100 евро. 

Тези, които не са почитатели на подобна цикличност на пресата, вероятно биха харесали "Най-последните новини". Изданието на авиокомпанията "Пан Ам" излиза на всеки час и привилегията да бъдат негови читатели имат пасажерите, летящи от Вашингтон до Ню Йорк. 

На японския всекидневник The Yomiuri Shimbun, публикуващ материали на английски, смело може да се присъди титлата "Най-тиражен вестник" - от 1874 г. до днес се печата в близо 10 млн. екземпляра.

Дори на Антарктида имат пълното основание да се похвалят с издание, за чието съдържание се грижат обитателите на полярната станция "Мак-Мердо". Тоест няма континент на Земята, където да не излиза поне един вестник. 


 

Сподели в
 

Неизвестни лица разбиха автомобила на зам.-главната редакторка на в. „Монитор“ Наталия Радославова. Радославова е част от ръководството на медийната група и от разследващия екип на медията.

30.05.2020/15:49

САЩ обявиха награда от 3 млн. долара за информация, която ще помогне за задържането на „висшия лидер и ключов пропагандист“ на групировката „Ислямска държава“ Мухамед Хадир Муса Рамадан, съобщава пресслужбата на Държавния департамент, цитирана от РИА Новости.

29.05.2020/16:53

Двете Големи награди от 8-ото издание на Националния ученически журналистически конкурс "Григор Попов" бяха изпратени на победителите в конкурса.

26.05.2020/15:25

Миглена Ангелова отпразнува 55-ия си рожден ден на 20 май в курорта Свети Влас щастлива, влюбена и вдъхновена да разгърне пълния си потенциал в новото си начинание.

25.05.2020/15:25

Всяка събота от 10 часа улиците на градове и села в България опустяваха. Защото започваше “Бързи, смели, сръчни”. Уникалното предаване за деца, което бе на екран цели 22 години.

24.05.2020/17:13

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки