Начало
 
 

Наталия Чернишова: Журналистите са организатори на обществения диалог

25.03.2020 /18:19 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Наталия Чернишова

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

Разговорът ми с нея за сайта на СБЖ започна на софийска земя, а по-късно тя изпрати отговори и на останалите мои въпроси виртуално, тъй като поради кризата, породена от коронавируса, гостите побързаха да се приберат в Русия.   

 Наталия Александровна, вие сте председател на Съюза на журналистите в Подмосковието. Бихте ли разказали за него що за организация е и с днешна дата младите колеги търсят ли ви?

Нашият съюз е една от най-големите и авторитетни регионални организации в рамките на Съюза на журналистите на Русия. В неговите редици членуват над 1500 журналисти,специалисти, редактори от вестниците и радиото, телевизиите и интернет медиите.

Благодарение на дейността му той се превърна в център за обединение на журналистите от регионалните и местни медии и организатор на обществен диалог. За популярността му свидетелства интересът на младите журналисти, които все повече желаят да се присъединят към неговите редици. През последните години възрастовият състав на нашата организация се промени и днес 39% от членовете на Съюза на журналистите в Подмосковието са млади хора под 30 години.

Какви са проблемите, с които най-често се сблъскват вашите членове, и как Съюзът защита правата на журналистите от Подмосковието?

Проблемите на журналистите винаги и навсякъде са едни и същи. Те са свързани с търсенето и разпространяването на актуална и значима за аудиторията информация, която може на някой да не му се харесва. И точно поради това е необходимо журналистите да имат своя организация – стабилна, сплотена, авторитетна, самостоятелна и неангажирана, способна да защити интересите и правата на журналистическата общност.Именно това е главната задача на Съюза на журналистите. Постоянна практика, характерна за нашата организация, са консултациите по правни въпроси, в случай на необходимост да се обърнем към правозащитните органи,съдебните представителства и т. н.

С днешна дата обществото вижда ли в лицето на журналистите представители на Четвъртата власт?

Съвременните информационни технологии позволяват на всички - власт, общество, обикновени граждани, да търсят и разпространяват информация. Това престана да е предимство само на журналистите. Органите на властта, големите компании и организации създават свои пресслужби, структури за връзка с обществеността, което им позволява самостоятелно да формират общественото мнение.Но журналистиката и в тези сложни условия е задължена да изпълнява своята мисия, защитавайки, просвещавайки и информирайки гражданите за всичко, което има значение за обществото.

По време на Международната журналистическа конференция в София, в началото на март, вие казахте,че живеем в условия на информационна война. Каква е ролята на журналистите в нея?

В информационната конфронтация, която днес засяга всички сфери на живота, включително културата, историята, хуманитарните знания, журналистите са начело в борбата за истината. Колкото и гръмко да звучи. А от това колко професионално и отговорно изпълняваме своята работа, зависи настоящото и бъдещето на нашето общество.

А какво е вашето мнение за това, че най-големите градове в света, които според вас са четири, формират медийното информационно съдържание?  

В света се наложи глобалната медийна система, в която своето място може да намери всеки ползвател или производител на съдържание: блогъри, политици, журналисти, обикновените граждани. Но днес медиите се концентрират предимно в мегаполисите, при това не всички от тях са медийни хъбове, формиращи потоците от информация.Такива са Ню Йорк, Лондон, Шанхай и Москва. В тях са съсредоточени най-големите информационни агенции, телевизии, печат, интернет ресурси, както и центровете за производство на информационно съдържание. Към това може да се отнасяме по разному, но то е реалността на нашия цифров свят.

А каква роля имат социалните мрежи и те могат ли да са средство за информация на младите хора? Те по-предпочитани ли са от тях от медиите?

Същата реалност се явява и това, че информацията се консумира по различен начин: младата част от аудиторията се възползва от възможностите на социалните мрежи и месинджърите. Социалните мрежи са уникален инструмент, който формира несамо мнението, информация и потребност от комуникация, но и системата от ценности и приоритети. И ако не развиете у младите хора умения за четене и писане, не защитите езика си, традицията да четат книги, вестниците на журналисти, то тогава рискуваме да загубим способността не само да пишем, да говорим, но и да мислим правилно. Днес никой не може да претендира за монопол в тази област. Техническите средства са навсякъде. Въпреки многото си недостатъци, блогърите се състезават с традиционните медии, принуждавайки журналистите бързо да овладеят новите технологии и да повдигнат остри проблеми. Те участват във формирането на дневния ред.

Между другото, има ли разлика между западноевропейската и руската журналистика днес? И ако да, в какво се състои тя?

Има разлика между западноевропейската и руската журналистика и тя се обуславя от особеностите на историческото развитие. Руската журналистика израства от класическата литература и поради това нейните традиции са във вниманието към проблемите на обикновения човек, гражданството и патриотизма. Руската журналистика е журналистика на мнението, докато западноевропейската до голяма степен е на фактите. Но с това темата не се изчерпва,тъй като тя е обширна и изисква отделен разговор.

Руските медии днес имат ли сили и смелост да се борят с корупцията? И как четвъртата власт е полезна в борбата с нея?

С темата за корупцията не е така лесно. Разбира се, журналистиката е призвана да участва в борбата с това зло и руските медии го правят. Достатъчно е само да се погледнат специализираните новинарски програми на руската телевизия, авторските предавания на Едуард Петров, Аркадий Мамонтов и други. Но понякога темата за корупцията се използва за спекулативни цели, в интерес на политическите сили, формиращи негативния образ на дадена страна. Нито на читателите, нито на зрителите им е лесно да разберат мотивите и истинските цели на авторите. Не е лесно да се разбере дали тази или онази публикация или предаване работят за разрушаването или за съзиданието и оздравяването на обществото.  

Вие сте ръководител на много проекти, каквито са за комплексното изследване на медиите в московска област, курса по практическа журналистика… След тяхното осъществяване какви на практика бяха резултатите и с какво тези проекти са полезни за младите журналисти? Сега работите ли по нов проект?

Ако дадени проекти на нашата регионална организация не бяха интересни за младите колеги, то те не биха се стремили да участват в тях. Проекти много.Това са прес обиколки, конференции, творчески конкурси. През септември всяка година провеждаме медийна седмица, целта на която е да привлече вниманието на местната общност към проблемите на журналистиката, работата в медиите. Сега подготвяме семинари с практически занятия за прессекретари, та нали от техния професионализъм много зависят контактите между пресслужбите и журналистите.

Медиите в Подмосковието чувстват ли се свободни да пишат за всичко, което искат, и имат ли свобода на словото?

Медиите в Подмосковието, както и в другите региони на страната, са в затруднено положение, и то е свързано с усвояването на цифровите технологии. В тази нова цифрова реалност журналистите загубиха монопола върху дневния ред. Той се формира от всички - и от политици, и от чиновници, и от бизнесмени, както и от обикновените граждани. И ако медиите премълчават някои проблеми, то за тях ще говорят други участници в медийната сфера.  Днес на свободата на словото е осигурена възможността да разпространява информация за всички. Важното обаче е да се помни и отговорността, която по законите на диалектиката е обратната страна на свободата.  С  отговорността обаче в ерата на интернет не е много добре. И никой все още не е намерил ефективни средства за борба с фалшивите новини.  

А вие как се отнасяте към новосформираната организация на независимите медии в Русия „Синдикат 100“ , тя има ли бъдеще?

Обединяващи журналистите организации може и вероятно трябва да има много. Стига обаче те да работят за създаване, а не за разрушаване. Колкото до новосъздаденото обединение „Синдикат 100“, то нашият народ има мъдрата пословица: Ще поживеем и ще видим!

При сегашното ви идване в България какво си занесохте в Русия за спомен? Не говоря за материални неща, а за духовните.

Да, аз не за първи път посещавам България, но всеки път тази ваша удивителна страна я възприемам по новому. Идвайки на конференцията, която организира СБЖ, видях каква велика сила се крие в благодарния спомен на България към руския народ. И колко важна е ролята на журналистите в нейното съхранение и пренасяне към новите поколения.

 

Снимки Мари Къналян и личен архив               

 

Сподели в
 

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020/17:45

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020/16:58

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020/08:00

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020/19:22

На 22 юни преди 79 години започва най-кървавата война на ХХ век- Великата отечествена, която за тогавашния Съветски съюз е на живот и смърт. Редом до воините са и журналистите, или както е модерно днес да казваме – на първа линия. И понякога те освен своите преки задължения, се сражават, но не с перо и камера, а с оръжие, и много от тях загиват, изпълнявайки своя дълг.

20.06.2020/10:35

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки