Начало
 
 

Елена Алекова с най-голямото отличие на СБЖ „Златно перо“

23.03.2020 /15:00 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Както е казал мъдрецът, винаги след черната река идва златната. И при нас е така във време, когато над планетата е размахан бичът на страшна пандемия, каквато е короновирусът, има място и за добри вести. Такава е, че на 10 март известната българска публицистка,поетеса и журналистка Елена Алекова получи най-престижното отличие на СБЖ „Златно перо“.

Тя получи голямата награда за книгата си „Родопа е предел“, която излезе миналата година в престижното столично издателство – ТАНГРА ТанНакРа ИК. Председателят на СБЖ Снежана Тодорова подчерта, че мисията на журналиста и публициста е да служи на истината и само на истината. А авторката на „Родопа е предел“ напълно отговоря на това условие, защото в сборника й са събрани статии, рецензии, интервюта от 90-те години на миналия век до днес, в които са разобличени много от модните в наше време лъжи, фалшификации и манипулации във връзка с историята на Родопите и съвременното житие-битие на българите там.

Наградената не скри вълнението си от високата оценка на колегите.

По време на церемонията Снежана Тодорова припомни също, че "Златното перо" е направено по проект на гениалния Борис Ангелушев, за да има то много повече морална, а не материална тежест, че обикновено журналистите се награждават с него или за цялостно творчество, или за определени свои публикации, книги, проекти.

А ето какво сподели пред сайта на СБЖ носителката на престижното отличие

 

ЕЛЕНА  АЛЕКОВА ЗА „ЗЛАТНОТО ПЕРО“, НЕВИДИМИТЕ НЕЩА И ГОЛЯМАТА ТУПУРДИЯ

Честита награда, Елена! Какво за теб означава да получиш това признание във време като сегашното?

Получих наградата в разгара на паниката от първите случаи на коронавирус у нас. Беше хем тържествено, хем някак тягостно. И в душата ми – хем радостно, хем някак не съвсем.

След като гръмна новината за коронавируса, спомняте си, първото нещо, което се предприе, бе да се отменят културните събития... Така че вече се беше наложило например да отложим паметна вечер за двама наши близки приятели – невероятния журналист и публицист Петко Тотев и съпругата му, енциклопедистката Петрана Колева. А преди месец-два излезе книгата със статии, отзиви, спомени и бележки за тях „ЦВЕСТОСЛОВИЯ. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева“ и предвиждахме на 18 март да й направим премиера тъкмо в Съюза на българските журналисти.

Оттогава досега мина време. Паниката по света се разрасна до абсурд. Обяви се извънредно положение. Градовете опустяха... Невероятно – как може едно толкова малко нещо, толкова малко, че чак невидимо, да вдигне такава огромна тупурдия! Невероятно, невероятно, но факт! Е, и първоначалното ми стъписване мина и отмина. Дойде трезвата преценка. А с нея и всичко си дойде на мястото.

Такова признание дава кураж на всеки творец, че онова, което той прави, има смисъл и че си заслужава да работи и занапред в името на истината. А на това ме научиха моите учители в публицистиката, като започна от Черноризец Храбър и Презвитер Козма, мина през Ботев и Вазов и стигна до Николай Хайтов, Петко Тотев и създателите на в. „Дума“  Стефан Продев и Тодор Коруев.

Какво значи да си носител на най-голямото журналистическо отличие? И „Златното перо“ прави ли те по-свободно боравеща със словото?

Има хора, които пишат, за да осигуряват хляба си. Те по правило търсят слава и известност, които гарантират геометрично, а понякога, при особена повратливост или нагаждане, и космическо нарастване на доходите им... Други пишат заради „тръпката“, заради предизвикателствата – тръпка е да жонглираш по въжето, да танцуваш по ръба, адреналинът се покачва, мисълта се изостря, главата е като пред взрив... А има хора, за които писането е призвание, мисия, които знаят, че именно те, а не някой друг трябва да свърши това, което вършат. Тях не ги блазнят парите, нито славата и „тръпката“ не им по вкуса. Живеят скромно, избягват прожекторите. Но когато надвисне опасност над човека, над живота, над обществото, те пренебрегват риска, напускат зоната на комфорт, осигуряваща им спокойствие и сигурност, преодоляват страха, който е най-естествено да възникне при положение, че се изправят в неравни битки – с лъжата, със силните на деня или силите на нощта... Мислиш, че преувеличавам? Примерът ни е под ръка. Само преди дни бе пребит с метални пръти водещия разследващ журналист Слави Ангелов. Колкото и невероятно да звучи – в центъра на столицата, при въведено извънредно положение!.. Попитайте го дали днес той би се отказал от една своя дума, въпреки случилото се с него. Въпросът ви ще е риторичен...

А „Златното перо“ за мен означава, на първо място, признание на колегите. За което благодаря. Когато човек пише, често се замисля дали това или онова има смисъл, съмнява се, колебае се, но продължава напред, макар и често да не намира удовлетворителен отговор на въпросите си. И затова признанието на колегите е от голяма значение, вдъхва кураж, дава криле, че има смисъл да не се отказва, въпреки съмненията и колебанията; че има смисъл да остава верен на истината и на себе си, въпреки че е трудно да я отстоява и да се отстоява.

На второ място, „Златното перо“ за мен означава отговорност. Отговорност пред словото, но и пред читателя. Днес много се заиграва с т.нар. „свобода на словото“. Защо – тъй наречената? Ами защото мнозина мислят, че могат да си плямпат безнаказано каквото поискат и каквото им скимне. Истинската свобода на словото ще рече преди всичко отговорност какво казваш и защо го казваш. Отговорност пред себе си и пред онези, на които го казваш. Ако така се разбира от всички свободата на словото, то, сигурна съм, фалшивите новини от само себе си ще изчезнат, от манипулативните хватки и подвеждащите реплики в публичното пространство няма да остане и следа. Паниката покрай коронавируса според мен се създава най-вече от безотговорно боравене със словото. Кой има сметка от това? Който и да има, май крива ще му излезе... Лично аз не се страхувам от коронавируса – ще повилнее-повилнее и ще изчезне. Страх ме е от човека, чиято алчност е безгранична. От тази алчност произлиза всяко зло – лъжи, кризи, побоища, войни, та дори и до бой за тоалетна хартия... Някога беше казано: не само с единия хляб живее човек... Докъде я докарахме? Дотам, че да кажем: не с едната тоалетна хартия живее човек... Какво падение! И все от алчност...

Какви послания крие днешното време?

Днес е време за покаяние не само защото са дните на Великия пост, а и защото сме изправени пред, както го беше казал емоционално генералът, „епидемия с невиждана ярост“, с други думи, пред напаст Божия – неслучайно коронавирусът ни удари тъкмо през първата седмица на Великия пост.... Нима покаяние с фалшиви, лъжливи и празни думи върши някому работа и хваща дикиш? И това хората на словото би трябвало много добре да го знаят. Ако не го знаят, поне би следвало да го предчувстват. И да запретнат ръкави, да се захванат с истинската работа.

Не знам защо, но ми идва наум онази реплика от края на филма „Покаяние“ на режисьора Тенгиз Абуладзе: „За какво е пътят, който не води към храма?“. Ще я перифразирам леко: за какво е пътят, който не води към истината?

Снимки Василка Балевска

Сподели в
 

Във време на пандемия и летни жеги се оказа, че може и да се случи нещо интересно. И това нещо е свързано с нашата известна колежка Ани Заркова, която предизвикателно насред извънредната ситуация ни зарадва с нова книга с интригуващото заглавие „Главните прокурори“, в която иде реч за жреците на Темида от Татарчев до Гешев.

03.07.2020/16:47

Изложба на Ромео Стилянов откри летният гастрол на изкуствата в Междунородния дом на журналистите, в чийто парк на 10 юли ще бъде и първата прожекция в започващото да функционира тук безплатно лятно кино.

02.07.2020/18:44

Поклон пред напусналия ни писател, страстен летописец, издател, журналист, литературен критик и културен деец, член на СБЖ и СБП, носител на „Златно перо” на СБЖ

02.07.2020/16:24

Известният журналист и дипломат издаде книга, събрала удивителни истории от пътуванията му като вестникарски кореспондент или пратеник на Червения кръст из най-различни точки на планетата - при това разказани в неговия магнетичен стил и видяни с погледа му отвъд видимото.

30.06.2020/14:09

Двайсет и четвъртият ден на юни е белязан още преди 75 лета с победен знак. И сега благодарение на драконовите мерки заради К-19 (звучи като име на подводница) парадът на победата, който винаги е на 9 май в Москва, се състоя на 24 юни. На тази дата през 1945 г. сърцето на Русия – Червения площад, стана място, на което хората приветстваха победителите, преминаващи в парадния строй на победата. Ние също трябва да сме горди, защото единственият чужденец участник в онзи парад е бил храбрият български пълководец ген. Владимир Стойчев. И никога не бива да забравяме този факт.

25.06.2020/15:57

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки