Начало
 
 

С „На многая лета“ преди 30 лета Мурманск посрещна паметника на Кирил и Методий

19.03.2020 /16:45 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Площадът с паметника на светите братя ще посрещне обновен юбилея

На 17 март преди 30 години в Далечния руски север град Мурманск посреща скъп дар от България - паметник на равноапостолните братя Кирил и Методий. Едва ли някой би оспорил, че това е равносилно на подвиг. Преди 30 лета от сърцето на София потегля КамАз, натоварен с копие на паметника на братята Кирил и Методий, дело на Владимир Гиновски.

Пренасянето на паметника е истинска епопея, която е увенчана с успех. Васил Попов е преминал в камиона, возещ скулптурата, целия маршрут до Мурманск, като Калина Канева се присъединява към композицията в Киев. И двамата днес си спомнят с голямо вълнение как са били посрещани по пътя. Хората са се прекланяли пред паметника на славянските просветители и са го докосвали като светиня. За тази свята мисия Васил Попов разказва в своята книга „С Кирил и Методий на път. Мисия без край“. Пътуването до Мурманск припомня мисията на светите братя, които заедно с учениците си просветиха Европа и дадоха на славянския свят четмо и писмо. Навсякъде, където е минал КамАз-ът с монумента, е бил посрещан със сълзи, песни и трепет. Не бих си позволила да разказвам аз за това, което са преживели всички ангажирани около пренасянето на паметника, но ще цитирам какво сподели за сайта на СБЖ една от участничките в експедицията, известната журналистка Калина Канева, само за един от градовете, където е спирал камионът с ценния товар: „Това беше едно невероятно пътешествие. Аз пресрещнах кортежа в Киев, а там се случи може би най-силното посрещане,където след 60 години мълчание за първи път и в чест на случващото се, забиха камбаните на храма „Св. София“. Без някой да ги кара насила, на площада, където спря камионът с паметника, се бяха събрали стотици, които искаха да се докоснат до него. Стълпотворението около мен беше толкова голямо, че аз дори не можех да си вдигна ръцете, за да направя поне една снимка или да записвам с магнетофона. След приключването на тържествената литургия цялото това хилядно множество се обърна и тръгна към паметника. Пеейки. Докосваха го и след това докосваха себе си.“

Вероятно някои ще се питат: защо точно Мурманск беше пръв. Ами защото точно там група творци начело с писателя Виталий Маслов решават да отбележат Деня на славянските просветители през 1986 г. и така се започва, за да се стигне до днес, когато в цяла Русия празнуват славянската писменост и култура, споделя Калина Канева.

„Случилото се сякаш беше вчера, пише в книгата си „С Кирил и Методий на път. Мисия без край“ журналистът Васко Попов. -Четвърт век откак светите братя, изваяни от бронз, изминаха пътя на старите български книги и застанаха за вечни времена на брега на Северния ледовит океан под ореола на Северното сияние. Да се чудиш, че това можа да се случи. А се случи!“

А случилото се преди 30 лета от София до Мурманск наистина е чудо, белязано от духовността и преклонението пред тяхното дело – дело свято и дарило просвещение и светлина на славянските народи. За пътя на монумента може да се каже, че е една вълнуваща експедиция, преминала през цяла България, Украйна и Беларус, за да влезе на руска земя. Където през няколко региона достига до заветната цел – Мурманск. И навсякъде по пътя камионът е срещан с църковни песнопения, празнични служби и развълнувани хора, които, прекланяйки се пред делото на Равноапостолните братя, докосват паметника като светиня.    

И какво по-вълнуващо мигновение има от това, че при пристигането на паметника в далечния Мурманск жителите му излизат на 17 март в началото на града и срещат с хляб и сол камиона със свещения товар и пътуващите с него български пратеници. Васил Попов си спомня за първите мигове на мурманска земя: „Вечерта, когато там се беше събрал многохиляден митинг, за да срещне паметника, двама свещеници – български и техен местен, извършиха водосвет на паметника, а когато запяха „На многая лета“, в небето изгря Северното сияние. Сякаш някой го беше програмирал. И това никога няма да го забравя. Всички ахнаха и много от тях плачеха. За мен беше знамение, и то за това, че и двете страни направиха тогава крачка. Тогава още Съветският съюз започна да празнува 24 май като Ден на славянската писменост и култура, а това наистина е огромна крачка. И за това

голямата заслуга е на Виталий Маслов и на мурманските писатели,

на всички, които сложиха сърцата си и умовете, за да го има делото на св. Кирил и св. Методий.“

Писателят, полярникът и историкът Виталий Маслов мечтае от искрата да разпали огъня на преклонението пред делото на светите братя Кирил и Методий, дали на руския народ несамо писменост, но и църковните книги на разбираем език. Маслов желае тяхното дело да бъде отбелязвано така, както ние в България ги почитаме и отдаваме нашето преклонение на 24 май. „Мечтая този празник да стане общоруски“ – пише Виталий Маслов в статията си „На огъня на моя грях“. И преди 24 май 1986 г. когато Мурманск за първи път отбелязва Деня на славянската писменост и култура официално и така показва на цяла Русия какво трябва да направи, макар и със закъсняло прозрение в далечния северен край. Според самия Виталий Маслов „Дълбоко са прави българите с празнуването на славянската писменост“, защото е много важно „да осъзнаваме необходимостта от единството на славянските земи, мисълта за което небива да ни напуска никога“. „Сега, когато новият празник  най-накрая се превърна в официален празник не само в Беларус, Украйна, но и в Русия – пише Маслов, - не трябва да забравяме, че отбелязването му се дължи несамо на Мурманск, но и на село Саян  в Архангелска област, където благодарение на усилията на библиотекаря Александър Крапивин и учителите от местното училище за първи път отбелязаха Деня на славянската писменост на 24 май 1986 година.“

Освен известен руски писател, Виталий Маслов е и активен общественик. Почетен гражданин на Мурманск, почетен полярник, ветеран, служил на атомния ледоразбивач“Ленин“ и над 20 години отдал на Арктика. След промените в Съветския съюз той се свързва с акад. Дмитрий Лихачов, който тогава е започнал изграждането на фонда за култура. Маслов тръгва по неговите стъпки и става председател на Мурманския филиал на Общоруския фонд за култура още при създаването му. Бил е член и на Международния фонд за славянска писменост и славянска култура, както и отговорен секретар на мурманската организация на Съюза на писателите на Русия. Но най-великото дело на Виталий Маслов е че благодарение на него и група мурмански писатели и хора на културата днес в Мурманск се издига паметник на светите братя Кирил и Методий, дар от България.

За своите срещи с Маслов и как той постига своята мечта да се празнува 24 май не само в Мурманск, а и в цяла Русия разказва за сайта на СБЖ Калина Канева. Запознава се с руския писател преди години, когато работи във в. „Антени“. Тогава тя и нейните колеги от редакцията начело с главния редактор Веселин Йосифов стават „виновниците“ тогавашният министър на културата Георги Йорданов да вземе важното решение на Мурманск да бъде дарено копие на паметника на светите братя, защото нито ордените, нито книгите могат да бъдат та  ка ценен дар за жителите на Мурманск,  както един монумент на онези, които са им дарили четмото и писмото. Цитирайки девиза на ген. Скобелев, че само невъзможното е действително възможно, Калина Канева смята, че точно такъв е бил Виталий Маслов, постигащ от невъзможното възможното. Журналистката споделя, че през 1985 г. в писмо Маслов й описва как ще празнуват Деня на славянската писменост и култура в Мурманск там били подредени всички броеве на в. „За буквите – О писменех“, които тя му била изпратила.

А Васил Попов и днес е убеден, че

мисията на св. Кирил и св. Методий не може да има край,

защото 1000 години след тях всеки от нас носи по нещо от нея, и то несамо ние, българите, а и всички славянски народи. Всички страни, които пишат на кирилица, носят по нещо от светите братя. Всеки от нас по своему продължава тази мисия. Това го разбираше и Виталий Маслов и затова може би неговият живот беше изпълнен с мисълта да върви след мисията. Може би точно това го окрили да организира и Славянски ход, в който участват писатели, интелектуалци, журналисти. Те потеглят на юг и преминават през градовете на Русия, България и Черна гора. След приключването на хода Виталий Маслов с удовлетворение казва, че мисията е изпълнена. И може и днес трябва да си повтаряме девиза на Виталий Маслов: „Поддържайте огъня, защото над врящия котел мухи не кацат!“

И днес мурманчани продължават да изпълняват заветите на Виталий Маслов и поддържат огъня на просвещението. В навечерието на отбелязването за 30-ти път Деня на славянската писменост и култура в Мурманск се обърнах към колегата ни в града на брега на океана, кореспондентът на ТАСС Иля Виноградов, който сподели пред сайта на СБЖ за предстоящите тържества и какво е за него делото на светите братя.

ИЛЯ ВИНОГРАДОВ: ТРЯБВА ДА СЛЕДВАМЕ НАШИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ И ДА ПРОДЪЛЖИМ ДЕЛОТО ИМ

Иля, Мурманск беше пръв, който постави паметник на Равноапостолните братя и първи в Русия отбеляза Деня на славянската писменост и култура. За жителите на града какво е паметникът - дар от българите, и за вас какво значи да живеете по знака на Славянските просветители?  

Действително през 1986 г. в Мурманск за първи път в страната след революцията през 1917 г. отбелязаха 24 май. Това стана възможно благодарение на българите, защото у вас отбелязването на Деня на Кирил и Методий не е прекъсвано. След като в Мурманск той беше отбелязан, честванията се “пръснаха“ из цялата страна и така празникът стана държавен с център на тържествата в Москва.

А през 1990 г. в града ни беше докаран паметникът на Кирил и Методий, който беше първият в страната. Осветиха го на 22 май. Той беше дар от българския народ в по повод възраждането на деня на славянската писменост и култура, като на неговото откриване присъстваха и гости от София. Оттогава в Русия се появиха няколко десетки паметника. Но мурманският, освен че беше първият, но и единственият, изработен от автора на софийския монумент - Владимир Гиновски. Тогава това беше голямо събитие за целия Мурманск, празнуваше целият град, но за съжаление през последните години мащабът някак си намаля както и интересът като цяло към славянската и руската култура. За страната това бяха нелеки години. Но празникът в Мурманск се отбелязва всяка година с шествие в центъра на града пред паметника, като в него се включват много ученици. Извършва се молебен и звучат слова на представителите на градската управа и творческата интелигенция. Организират се и много концерти. В училищата се посвещават кътове на Деня на славянската писменост и култура. Областната библиотека работи по създаването на виртуален музей, посветен на Славянския ход и има намерение да си сътрудничи с НБКМ в София. Въпреки, че жив интерес към празника днес  и към славянската култура сред младите, както и сред управляващите, почти няма. Да бъде възродено това, днес е главната ни задача.

През 1997 г. беше проведен и Славянският ход до България, който успяхме да повторим и през 2018 година.

За мурманските писатели и други граждани тази история безусловно е повод за гордост, тъй като мурманските литератори и самият Мурманск бяха първи.Така се получи, че днес за това рядко си спомнят. А лично за мен и за другите писатели това е още и допълнителна отговорност.

Какво означава да сте първи в Русия, която благодарение на Мурманск започна да отбелязва Деня на славянската писменост и култура?

В Москва смятат празника за свой. Но най-важното е, че празникът е жив и паметници на Кирил и Методий се издигат в много градове и приятелството с България продължава.  

Как с днешна дата се почита паметта на светите братя?

Трябва да следваме нашите предшественици и да продължим тяхното дело. Учудващо е, че именно Мурманск, вратата на Арктика, стана център за възраждането на славянското движение. Мурманск трябва да остане този център, който беше и преди. Това трябва да се помни и да се продължи започнатото. Делото на светите Кирил и Методий и славянската писменост са основата на руската култура, литература, за всички славянски народи, без който няма да има почва под краката им.     

Снимки Иля Виноградов и архив   

 

Сподели в
 

„БЛАГОДАРИМ! Душите ни са богати. Случаите, в които малкото означава наистина много,” написаха трогнатите медици на страницата на здравното заведение във Фейсбук.

06.04.2020/19:27

Ректорът на Медицинския университет в Плевен проф. д-р Славчо Томов призовава всички студенти по медицина от V и VI курс, желаещи да бъдат полезни в овладяване на пандемията и да преминат интензивен онлайн обучителен курс, да подадат своето име, курс на обучение, факултетен номер, имейл адрес и телефон за връзка, до 5 април 2020 г на електронния адрес на учебното заведение.

02.04.2020/18:52

Издатели, автори, художници, дизайнери и страньори, преводачи, редактори, коректори, печатари, търговци и агенти се обединиха в една обща кауза – да помогнат на книгата днес, за да я има в бъдеще. Близо 100 издателства и книжарници застанаха зад кампанията "Купи 1 книга".

02.04.2020/18:26

Посланието до премиера Бойко Борисов, към което се присъедини и СБЖ, е подписано още от Съюза на българските писатели, Съюза на българските филмови дейци, Съюза на артистите в България, Съюза на българските художници, Сюза на българските композитори, Съюза на българските музикални и танцови дейци, Съюза на преводачите в България, Съюза на архитектите в България

01.04.2020/19:40

И Софийската филхармония се присъедини към инициативата на Младежкия театър „Николай Бинев“ артистичната гилдия и зрителите да обединяват усилията си с цел закупуване на медицинска техника за лечение на COVID-19

31.03.2020/20:23

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Да бъдеш първи е предизвикателство. На първо място за самите нас, защото не е прието да се страхуваме от предизвикателства. Защото Първи, това за нас е съдба!“ Така огромната армия от журналисти, режисьори, продуценти, водещи, оператори определят работата си в Първи тв канал, или както всичките му казват Главният канал на Русия. На 1април той навъртя четвърт век. 25 години упорит труд и катерене към върха.

03.04.2020 /15:05 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Легендарният антифашист, прочул се със свалянето на нацисткия флаг от Акропола през 1941 г., бе и пламенен журналист, оглавявал вестниците "Ризоспастис" и "Авги". Той си отиде на 97-годишна възраст.

01.04.2020 /20:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В тези изпълнени с много напрежение, тревоги и дори страх дни, е много хубаво, когато някой ни поднесе споделен от него спомен. А този на колегата ни Енчо Господинов за ненадминатия Кърт Вонегът наистина ни дава разтуха и приятно усещане.

07.04.2020 /12:10 | Автор: Енчо Господинов | Източник: kvadrat5.bg

Известният фотожурналист, работил много години в легендарния седмичник на СБЖ в. „Поглед”, пусна във Фейсбук свои снимки от модно дефиле в Международния дом на журналистите отпреди 36 години, както и репортажа за събитието с автор Ева Костова, излязъл в съюзния вестник.

05.04.2020 /20:03 | Източник: Фейсбук/СБЖ

 Акценти и позиции

Европейската федерация на журналистите настоява за бързи, целенасочени и координирани действия в защита на всички работещи в медиите и отправя конкретни предложения за субсидии, облекчения и социални гаранции.

08.04.2020 /20:49

Генералният секретар на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерес подкрепи предложенията на британската организация „ЧЛЕН 19” към медии и журналисти как да действат, за да предоставят само достоверни факти насред пандемията от коронавирус. Но и държавите не бива да злоупотребяват със ситуацията и да я използват като предлог за преследване на свободното слово, настоява още ЕФЖ.

03.04.2020 /16:51

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки