Начало
 
 

Стари вестници пазят спомена на руската емиграция в Харманлийска околия

16.03.2020 /12:59 | Автор : Златка Михайлова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Вестник “Кубанец-Алексеевец“ от 19 декември 1924 г.

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

Изследването се основава на малко познати документи от Държавна агенция „Архиви“ и на материали , публикувани в местни вестници и в периодични издания на руската емиграция, пояснява авторът, на когото не липсва и журналистически стаж. 

През 20-те години на миналото столетие в Харманлийска околия са разположени руско военно офицерско училище и смесена гимназия.

В Търново Сеймен (сега Симеоновград) руските емигранти обзавеждат малка палаткова църква, посещавана и от българи от околните села. Играят се пиеси от Чехов и Островски, оркестър изпълнява произведения на Чайковски, Глинка и Шопен. Вестник „Подем“ публикува възторжена статия за младите музиканти и техния диригент.

В Харманли се състоя футболен мач на „Сокол“-Харманли и отбора на Кубанското военно училище, пише „Донской осведомительный листок“, бр. 130, 1922 г. В „Сокол“ били привлечени петима белогвардейци. Така “ Сокол“ става първият български отбор с толкова много чужди играчи, които помагат на тима да се противопостави на отбори от Пловдив, София, Чирпан, Ямбол, Стара Загора.

Същата година пловдивският в. „Борба“ отбелязва, че в състава на сборния отбор на Харманли играят руснаци. Интересно е , че руският емигрант от германско потекло Фридрих Клюд стига до „Левски“-София, а оттам до националния отбор на България и така става първият чужденец, играл в представителния ни тим.

Българските военни съдействали на кубанските казаци да проведат демонстрация по джигитовка, която се състояла на 29 юни 1924 г и е описана във в. “Кубанец- Алексеевец“. В началото на репортажа се казва, че в малкия български град Харманли дядо Петко удря барабан и обявява на всеки кръстопът, че кубански казаци ще направят една много хубава джигитовка.

Последни разпореждания дава есаул Астахов от Първи Корниловски кубански полк. Казаците са яхнали строевите коне на Шести български конен полк. Под аплодисментите на публиката те демонстрират игра на карти между двама ездачи, кражба на булка, спасяване на ранен, атака с вик и стрелба, изправени на седлото. Джигитовката завършва с кавказка лезгинка, пояснява вестникът.

Същата година руската общност в Харманли с готовност събира парични помощи за българските бежанци от Гърция и Турция след Първата световна война, свидетелстват вестниците. 

В село Елена  (тогава в Харманлийска околия) още живее споменът за руския д-р Алексей Успенски, общински лекар през 1927 г. През 1941 г. той е изпратен в Беломорието като лекар на 6-и харманлийски полк. В село Долно Съдиево цели 15 години преподавала рускинята Наталия Смирнова от град Нова Одеса.

В 30-те години част от руските емигранти остават в Харманли. Към 1934 г. руската колония в града наброява 60 души - 27 мъже, 19 жени и 14 деца. Четирима служат в харманлийския конен полк, един търгува с платове, друг ръководи строителни обекти в частна фирма, информира сп. „Казаки за границей“

Ролята и мястото на руските бежанци в живота на този край са слабо проучени, отбелязва Милен Вълчев. Тогавашните руски емигранти никога не забравят, че България им е подала ръка в труден момент за тях, обобщава той. 


 

Сподели в
 

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020/13:47

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020/19:01

Прочутият ни генерал и командващ Първа българска армия е единственият чуждестранен пълководец, който преминава редом до съветските генерали от Трети украински фронт по Червения площад в Москва на Парада на победата на 24 юни 1945 г.

24.06.2020/10:00

Презрение за тия, дето нямат „Ни срам, ни очи”, и петнят езиковото ни пространство и човешките ни души.

23.06.2020/15:50

Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ напомня за 565-ата годишнина от началото на съвременното книгопечатане .Под заглавие „Гутенберговата революция“ културната институция е публикувала онлай данни и илюстрации за откривателя на модерното книгопечатане и развитието му в света.

22.06.2020/11:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки