Начало
 
 

Стари вестници пазят спомена на руската емиграция в Харманлийска околия

16.03.2020 /12:59 | Автор : Златка Михайлова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Вестник “Кубанец-Алексеевец“ от 19 декември 1924 г.

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

Изследването се основава на малко познати документи от Държавна агенция „Архиви“ и на материали , публикувани в местни вестници и в периодични издания на руската емиграция, пояснява авторът, на когото не липсва и журналистически стаж. 

През 20-те години на миналото столетие в Харманлийска околия са разположени руско военно офицерско училище и смесена гимназия.

В Търново Сеймен (сега Симеоновград) руските емигранти обзавеждат малка палаткова църква, посещавана и от българи от околните села. Играят се пиеси от Чехов и Островски, оркестър изпълнява произведения на Чайковски, Глинка и Шопен. Вестник „Подем“ публикува възторжена статия за младите музиканти и техния диригент.

В Харманли се състоя футболен мач на „Сокол“-Харманли и отбора на Кубанското военно училище, пише „Донской осведомительный листок“, бр. 130, 1922 г. В „Сокол“ били привлечени петима белогвардейци. Така “ Сокол“ става първият български отбор с толкова много чужди играчи, които помагат на тима да се противопостави на отбори от Пловдив, София, Чирпан, Ямбол, Стара Загора.

Същата година пловдивският в. „Борба“ отбелязва, че в състава на сборния отбор на Харманли играят руснаци. Интересно е , че руският емигрант от германско потекло Фридрих Клюд стига до „Левски“-София, а оттам до националния отбор на България и така става първият чужденец, играл в представителния ни тим.

Българските военни съдействали на кубанските казаци да проведат демонстрация по джигитовка, която се състояла на 29 юни 1924 г и е описана във в. “Кубанец- Алексеевец“. В началото на репортажа се казва, че в малкия български град Харманли дядо Петко удря барабан и обявява на всеки кръстопът, че кубански казаци ще направят една много хубава джигитовка.

Последни разпореждания дава есаул Астахов от Първи Корниловски кубански полк. Казаците са яхнали строевите коне на Шести български конен полк. Под аплодисментите на публиката те демонстрират игра на карти между двама ездачи, кражба на булка, спасяване на ранен, атака с вик и стрелба, изправени на седлото. Джигитовката завършва с кавказка лезгинка, пояснява вестникът.

Същата година руската общност в Харманли с готовност събира парични помощи за българските бежанци от Гърция и Турция след Първата световна война, свидетелстват вестниците. 

В село Елена  (тогава в Харманлийска околия) още живее споменът за руския д-р Алексей Успенски, общински лекар през 1927 г. През 1941 г. той е изпратен в Беломорието като лекар на 6-и харманлийски полк. В село Долно Съдиево цели 15 години преподавала рускинята Наталия Смирнова от град Нова Одеса.

В 30-те години част от руските емигранти остават в Харманли. Към 1934 г. руската колония в града наброява 60 души - 27 мъже, 19 жени и 14 деца. Четирима служат в харманлийския конен полк, един търгува с платове, друг ръководи строителни обекти в частна фирма, информира сп. „Казаки за границей“

Ролята и мястото на руските бежанци в живота на този край са слабо проучени, отбелязва Милен Вълчев. Тогавашните руски емигранти никога не забравят, че България им е подала ръка в труден момент за тях, обобщава той. 


 

Сподели в
 

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020/11:27

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020/18:35

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020/12:36

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020/20:19

Днес се навършват 10 години от кончината на известния писател Дончо Цончев. По този повод в родния му град Левски се организира литературна среща-възпоменание за автора с водещ литературния критик Иван Гранитски. Тя ще се състои в лилавата зала на общината.

22.07.2020/12:11

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020 /11:27 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки