Начало
 
 

Стари вестници пазят спомена на руската емиграция в Харманлийска околия

16.03.2020 /12:59 | Автор : Златка Михайлова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Вестник “Кубанец-Алексеевец“ от 19 декември 1924 г.

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

Изследването се основава на малко познати документи от Държавна агенция „Архиви“ и на материали , публикувани в местни вестници и в периодични издания на руската емиграция, пояснява авторът, на когото не липсва и журналистически стаж. 

През 20-те години на миналото столетие в Харманлийска околия са разположени руско военно офицерско училище и смесена гимназия.

В Търново Сеймен (сега Симеоновград) руските емигранти обзавеждат малка палаткова църква, посещавана и от българи от околните села. Играят се пиеси от Чехов и Островски, оркестър изпълнява произведения на Чайковски, Глинка и Шопен. Вестник „Подем“ публикува възторжена статия за младите музиканти и техния диригент.

В Харманли се състоя футболен мач на „Сокол“-Харманли и отбора на Кубанското военно училище, пише „Донской осведомительный листок“, бр. 130, 1922 г. В „Сокол“ били привлечени петима белогвардейци. Така “ Сокол“ става първият български отбор с толкова много чужди играчи, които помагат на тима да се противопостави на отбори от Пловдив, София, Чирпан, Ямбол, Стара Загора.

Същата година пловдивският в. „Борба“ отбелязва, че в състава на сборния отбор на Харманли играят руснаци. Интересно е , че руският емигрант от германско потекло Фридрих Клюд стига до „Левски“-София, а оттам до националния отбор на България и така става първият чужденец, играл в представителния ни тим.

Българските военни съдействали на кубанските казаци да проведат демонстрация по джигитовка, която се състояла на 29 юни 1924 г и е описана във в. “Кубанец- Алексеевец“. В началото на репортажа се казва, че в малкия български град Харманли дядо Петко удря барабан и обявява на всеки кръстопът, че кубански казаци ще направят една много хубава джигитовка.

Последни разпореждания дава есаул Астахов от Първи Корниловски кубански полк. Казаците са яхнали строевите коне на Шести български конен полк. Под аплодисментите на публиката те демонстрират игра на карти между двама ездачи, кражба на булка, спасяване на ранен, атака с вик и стрелба, изправени на седлото. Джигитовката завършва с кавказка лезгинка, пояснява вестникът.

Същата година руската общност в Харманли с готовност събира парични помощи за българските бежанци от Гърция и Турция след Първата световна война, свидетелстват вестниците. 

В село Елена  (тогава в Харманлийска околия) още живее споменът за руския д-р Алексей Успенски, общински лекар през 1927 г. През 1941 г. той е изпратен в Беломорието като лекар на 6-и харманлийски полк. В село Долно Съдиево цели 15 години преподавала рускинята Наталия Смирнова от град Нова Одеса.

В 30-те години част от руските емигранти остават в Харманли. Към 1934 г. руската колония в града наброява 60 души - 27 мъже, 19 жени и 14 деца. Четирима служат в харманлийския конен полк, един търгува с платове, друг ръководи строителни обекти в частна фирма, информира сп. „Казаки за границей“

Ролята и мястото на руските бежанци в живота на този край са слабо проучени, отбелязва Милен Вълчев. Тогавашните руски емигранти никога не забравят, че България им е подала ръка в труден момент за тях, обобщава той. 


 

Сподели в
 

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021/12:17

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021/16:16

През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.

04.12.2020/14:05

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020/15:47

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020/16:51

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 33 гости

Бързи връзки