Начало
 
 

Стари вестници пазят спомена на руската емиграция в Харманлийска околия

16.03.2020 /12:59 | Автор : Златка Михайлова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Вестник “Кубанец-Алексеевец“ от 19 декември 1924 г.

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

Изследването се основава на малко познати документи от Държавна агенция „Архиви“ и на материали , публикувани в местни вестници и в периодични издания на руската емиграция, пояснява авторът, на когото не липсва и журналистически стаж. 

През 20-те години на миналото столетие в Харманлийска околия са разположени руско военно офицерско училище и смесена гимназия.

В Търново Сеймен (сега Симеоновград) руските емигранти обзавеждат малка палаткова църква, посещавана и от българи от околните села. Играят се пиеси от Чехов и Островски, оркестър изпълнява произведения на Чайковски, Глинка и Шопен. Вестник „Подем“ публикува възторжена статия за младите музиканти и техния диригент.

В Харманли се състоя футболен мач на „Сокол“-Харманли и отбора на Кубанското военно училище, пише „Донской осведомительный листок“, бр. 130, 1922 г. В „Сокол“ били привлечени петима белогвардейци. Така “ Сокол“ става първият български отбор с толкова много чужди играчи, които помагат на тима да се противопостави на отбори от Пловдив, София, Чирпан, Ямбол, Стара Загора.

Същата година пловдивският в. „Борба“ отбелязва, че в състава на сборния отбор на Харманли играят руснаци. Интересно е , че руският емигрант от германско потекло Фридрих Клюд стига до „Левски“-София, а оттам до националния отбор на България и така става първият чужденец, играл в представителния ни тим.

Българските военни съдействали на кубанските казаци да проведат демонстрация по джигитовка, която се състояла на 29 юни 1924 г и е описана във в. “Кубанец- Алексеевец“. В началото на репортажа се казва, че в малкия български град Харманли дядо Петко удря барабан и обявява на всеки кръстопът, че кубански казаци ще направят една много хубава джигитовка.

Последни разпореждания дава есаул Астахов от Първи Корниловски кубански полк. Казаците са яхнали строевите коне на Шести български конен полк. Под аплодисментите на публиката те демонстрират игра на карти между двама ездачи, кражба на булка, спасяване на ранен, атака с вик и стрелба, изправени на седлото. Джигитовката завършва с кавказка лезгинка, пояснява вестникът.

Същата година руската общност в Харманли с готовност събира парични помощи за българските бежанци от Гърция и Турция след Първата световна война, свидетелстват вестниците. 

В село Елена  (тогава в Харманлийска околия) още живее споменът за руския д-р Алексей Успенски, общински лекар през 1927 г. През 1941 г. той е изпратен в Беломорието като лекар на 6-и харманлийски полк. В село Долно Съдиево цели 15 години преподавала рускинята Наталия Смирнова от град Нова Одеса.

В 30-те години част от руските емигранти остават в Харманли. Към 1934 г. руската колония в града наброява 60 души - 27 мъже, 19 жени и 14 деца. Четирима служат в харманлийския конен полк, един търгува с платове, друг ръководи строителни обекти в частна фирма, информира сп. „Казаки за границей“

Ролята и мястото на руските бежанци в живота на този край са слабо проучени, отбелязва Милен Вълчев. Тогавашните руски емигранти никога не забравят, че България им е подала ръка в труден момент за тях, обобщава той. 


 

Сподели в
 

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020/14:58

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020/13:50

На 20 май 1936 г. началникът на радиоразпръскването в България, видният интелектуалец Панайот Тодоров, познат с артистичния си псевдоним Сирак Скитник, издава разпоредба:

21.05.2020/11:22

„Ако човек може да направи в живота си мъничко добро, е най-доброто, защото зло всеки може да направи„. Така казва в интервю роденият в Харманли актьор Димитър Хаджиянев, от чиято кончина се навършиха 15 години.

19.05.2020/11:39

Малцина са хората, които знаят на кого е кръстена Плевенската университетска болница "Д-р Георги Странски". Самият д-р Странски не е от Плевен, но е бил високо ценен тук.

18.05.2020/17:50

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки