Начало
 
 

Асанж направи това, към което трябва да се стремят всички журналисти

24.02.2020 /15:37 | Автор : Патрик Кокбърн | Източник: Independent/Барикада Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Джулиан Асанж

Основателят на WikiLeaks е цел на многобройни опити да бъде дискредитиран, или най-малкото да бъдат размътени водите около неговия случай, който би трябвало да се свежда единствено до свободата на словото.

Авторът на британския Independent Патрик Кокбърн публикува своя статия за случая с Джулиан Асанж, която сайтът "Барикада" преведе и публикува на български. Предлагаме ви статията на Кокбърн по превода на "Барикада":

Намирах се в Кабул, когато през 2010 г. Джулиан Асанж и WikiLeaks публикуваха огромния архив от класифицирани правителствени документи на САЩ, разкриващи как Вашингтон реално гледа на случващото се по света. Бях особено заинтересован от едно от тези разкрития, дошло под формата на видео, което Пентагонът не отказал да публикува въпреки отправеното искане по Закона за свободен достъп до информация.

Когато WikiLeaks публикува кадрите, стана очевидно защо щатските генерали са искали да ги държат в тайна. Аз бях в Багдад три години по-рано, когато щатски хеликоптер стреля с картечници и ракети по група цивилни, за които пилотите твърдяха, че са бунтовници, убивайки и ранявайки много от тях.

Журналистите в Ирак не вярваха на твърденията на американските военни, тъй като сред убитите бяха и двама репортера от агенция Reuters. Не изглеждаше вероятно и бунтовници да се разхождат на открито с оръжията си, докато щурмови хеликоптер „Апачи“ лети над главите им.

Но не можехме да докажем нищо, преди WikiLeaks да публикуват видеото от камерите на хеликоптера. До ден днешен кадрите успяват да предизвикат шок. Докато ловуват плячката си, включително хора, дошли да помагат на ранените, пилотите самодоволно подмятат реплики като „О да, виж ги тия мъртви копелета“ и „Хаха, как ги целнах“. Всеки, който се интересува защо САЩ се провалиха в Ирак, трябва да изгледа това.

Разкритията на WikiLeaks през 2010 и 2016 г. са днешен еквивалент на публикуваните през 1971 г. от Даниел Елсберг документи на Пентагона, които свалиха маската на историята за ролята на САЩ във Виетнамската война. Те са дори още по-важни, защото имат по-голям обхват и дават представа как властите в САЩ виждат света.

Разкритията на WikiLeaks вероятно бяха най-големият журналистически удар в историята. Вестници като The New York Times разпознаха това и им отделиха огромно внимание на страниците си. Тяхната важност бе потвърдена и от яростта на щатските служби за сигурност и задграничните им съюзници, както и от бясната решимост, с която започнаха да преследват съоснователя на WikiLeaks Джулиан Асанж.

Даниел Елсберг с право е третиран като герой, разкрил истината за Виетнам. Но Асанж, чиито действия си приличат много с тези на Елсберг, в момента е държан в затова с максимална сигурност Белмарш в Лондон. Тази седмица има изслушване пред съда, който ще реши дали той ще бъде екстрадиран в САЩ заради обвиненията в шпионаж. Ако Асанж бъде екстрадиран, има голям шанс да бъде осъден на до 175 години по Закона против шпионажа от 1917 г.

Откакто Асанж организира разгласяването на документите през WikiLeaks, той се превърна в цел на многобройни опити да бъде дискредитиран, или най-малкото да бъдат размътени водите на неговия случай, който би трябвало да се свежда единствено до свободата на словото.

Първият опит за демонизиране на Асанж дойде веднага след публикуването на документите – твърденията, че това ще коства живота на хора, чиито имена се споменават в материалите. Властите в САЩ все още продължават да твърдят, че WikiLeaks са изложили животи на риск, макар никога да не са представили доказателства за това.

Даже напротив – експертът по контраразузнаване, който ръководеше разследването на Пентагона за ефекта от разкритията , призна през 2013 г., че не е имало дори и един случай на човек, убит от вражески сили в следствие на направеното от WikiLeaks. Бригаден генерал Робърт Кар, ръководител на специалната група за преглед на информация на Пентагона, заяви по време на съдебно изслушване срещу Челси Манинг, че първоначалните твърдения за убит от талибаните в Афганистан човек не са били верни. „Името на тази личност не е споменато в разкритите документи“, призна той.

В деня, в който WikiLeaks публикуваха документите през 2010 г., аз имах насрочена среща с официален представител на САЩ. Той ме попита с какъв код са обозначени изтеклите книжа. Когато му го прочетох, той отхвърли идеята, че това са най-дълбоките тайни на американската държава.

По-късно научих защо той реагира толкова спокойно. Базата данни, от която Манинг изтегля документите, е наречена SIPRNet (Secret Internet Protocol Router) – интернет системата, използвана от армията на САЩ. След атентатите на 11 септември тя е използвана за да се подсигури, че наличната конфиденциална информация е достъпна за всички държавни служби. Броят на хората с такова ниво на достъп до секретна информация, което им дава теоретична възможност да ползват SIPRNet, е бил около 3 млн. (макар че броят на разполагащите с правилната парола трябва да е бил много по-малък, но също значителен).

Властите в САЩ не са толкова наивни, че да вкарват истински тайни в система, отворена за толкова много хора, включително нископоставен сержант като Манинг. Чувствителни материали от военни аташета и подобни източници са пращани по алтернативни, по-добре подсигурени канали. Ако службите за сигурност на САЩ използваха система като SIPRNet за обозначаване на индивиди, чийто живот би бил в опасност ако самоличността им бъде разкрита, бързо щяха да останат без новобранци.

Фалшивите обвинения, че заради WikiLeaks са били убити или е можело да бъдат убити хора, накърниха образа на Асанж. Много по-сериозни вреди нанесоха обвиненията срещу него за изнасилване и сексуален тормоз на две жени в Швеция, които се появиха през 2010 г. Той винаги е отричал обвиненията, но те го обрекоха да има постоянен статут на парий в очите на мнозина. Шведската прокуратура прекратиха разследванията за изнасилване през миналарта година, но това не промени нищо за онези, според които всяко нещо, което Асанж прави или казва е опетнено, и че разкритията на WikiLeaks са само периферен проблем. Много медии считат персоната на Асанж и твърденията за поведението му за единствената история, която си струва да бъде отразявана. Макар информацията за  SIPRNet и признанията на генерал Кар да са публични отдавна, много малко журналисти изглежда са наясно с това.

Само че причината Асанж да е заплашен с екстрадиране в САЩ няма нищо общо с това, което може да се е случило в Швеция. Всички обвинения срещу него са свързани с разкриването на държавни тайни – нещо, което всички журналисти трябва да се стремят да правят, и което мнозина във Великобритания и САЩ са правили, без да се превръщат в обект на официални репресии.

Сравнете нетърпението на британските власти да задържат Асанж с абсолютната им липса на интерес да разкрият кой е предоставил на вестник Mail on Sunday секретните грами на британския посланик в САЩ Ким Дароч през миналата година. Негативните коментари по адрес на Доналд Тръмп провокираха гневна реакция на президента и посланикът бе принуден да подаде оставка.

Асанж разкри пред обществеността информация за дейности на щатските власти, които са по-значителни от разкритията на Пентагонските документи. Затова той бива преследван така неумолимо, а наказанието му е неимоверно по-жестоко от всичко, понесено от Даниел Елсберг.

Сподели в
 

Най-мразя, когато пребият някой журналист, сещат се, че аз съм първа в списъка на осакатените с насилие журналисти, и ме канят за интервю. Винаги отказвам.

21.03.2020/12:26

Основателят на WikiLeaks е цел на многобройни опити да бъде дискредитиран, или най-малкото да бъдат размътени водите около неговия случай, който би трябвало да се свежда единствено до свободата на словото.

24.02.2020/15:37

МФ спало, МВР - бляло, прокуратурата - хич я няма, даже Валери Симеонов се мотал. Но всички те са целите "в бяло"

14.02.2020/10:02

Дойде времето управляващите да платят за медийния модел "Пеевски", който експлоатират, откакто са на власт. Дойде, защото България е изправена пред исторически избор - за или против еврото. Налага се той да бъде информиран. Последиците от невеж избор по този въпрос могат да бъдат трагични.

13.02.2020/09:57

Без да навлизам в дълбочина и да се правя на интересен, като се опитвам да анализирам зловонната помия, която се изля по адрес на президента Радев от парламентарната трибуна и от телевизионните екрани след обръщението му към нацията, ще ми се само да кажа, че по-печално, отчайващо и омерзително е поведението на голяма част от българските журналисти, включително и ансамбъла на мисирките, които крякаха около премиера на фона на героичните тръби някъде около Перник.

05.02.2020/17:20

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Да бъдеш първи е предизвикателство. На първо място за самите нас, защото не е прието да се страхуваме от предизвикателства. Защото Първи, това за нас е съдба!“ Така огромната армия от журналисти, режисьори, продуценти, водещи, оператори определят работата си в Първи тв канал, или както всичките му казват Главният канал на Русия. На 1април той навъртя четвърт век. 25 години упорит труд и катерене към върха.

03.04.2020 /15:05 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Легендарният антифашист, прочул се със свалянето на нацисткия флаг от Акропола през 1941 г., бе и пламенен журналист, оглавявал вестниците "Ризоспастис" и "Авги". Той си отиде на 97-годишна възраст.

01.04.2020 /20:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Талантлив журналист, поет, редактор, истински поборник- така остава в историята роденият в Свиленград Александър Кипров, от чието рождение се навършиха 140 години.

02.04.2020 /18:37 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 1927 г. в Хасково киносалоните са затворени за дезинфекция, а учениците са във ваканция.Това са едни от най-сериозните противоепидемични мерки, прилагани в града и документирани от тогавашната преса.

01.04.2020 /14:28 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният секретар на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерес подкрепи предложенията на британската организация „ЧЛЕН 19” към медии и журналисти как да действат, за да предоставят само достоверни факти насред пандемията от коронавирус. Но и държавите не бива да злоупотребяват със ситуацията и да я използват като предлог за преследване на свободното слово, настоява още ЕФЖ.

03.04.2020 /16:51

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки