Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

23.02.2020 /11:34 | Автор : Весислава Антова/ Капитал | Източник: Капитал Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Почти едновременно през последната седмица двамата генерални директори на БНТ и БНР обявиха, че искат да се откажат от рекламата в държавните медии. Това се случва в контекста на дебатите за промени в медийния закон и като централна тема в него се налага моделът на финансиране на обществените медии.

Ако телевизията и радиото се откажат от този приход, те ще освободят ресурс от близо 10 млн. лв. предвид приходите им през миналата година. Сумата не е особено голяма, ако я сравним с данните на Асоциацията на комуникационните агенции, според която нетните приходи за 2018 г. на телевизионния пазар са 240 млн. лв., а на радиопазара - 19.6 млн. лв. Тя обаче може частично да компенсира отпадането на "Национална лотария" като рекламодател, която през 2019 е инвестирала близо 36 млн. в реклама, от които близо 30 са отивали в "Нова тв".

Спирането на рекламата в БНТ и БНР все още е само идея. В момента се събират предложения от две експертни групи: една към Комисията по "Култура и медии" в Народното събрание (НС) и втора към Министерството на културата, които да изработят функциониращ модел на финансиране на БНТ и БНР. Засега са ясни само идеите на групата към парламента, която включва представители на БНТ, БНР и асоциацията на търговските медии АБРО.


Защо БНТ и БНР не искат реклама

Идеята на БНР и БНТ да отпадне рекламата като приход логично се харесва и от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Частните медии отдавна са на мнение, че хибридният модел на финансиране на обществените медии - от бюджета, и от търговска реклама, трябва да бъде прекратен. Това предложение обаче е най-малкото спорно. Ако обществените медии станат изцяло финансово зависими от държавата, те ще се превърнат в напълно държавни. Хибридният модел на финансиране им даваше макар и малка независимост от политиците на власт. Моментът, в който се случва това, също е особен. След като Нова телевизия беше купена от близкия до властта бизнесмен Кирил Домусчиев, се правят опити за увеличаване на приходите в нея с помощта на държавата. Най-видимият пример бяха акциите на полицията и прокуратурата срещу кабелните оператори, а по-скритият - увеличаването на бюджета на Национална лотария, преди Васил Божков да бъде низвергнат.

В момента има проект на споразумение между БНТ, БНР и АБРО, което предстои да бъде подписано и текстовете, залегнали в него, да бъдат внесени за обсъждане в НС. В него се защитава идеята финансирането на обществените услуги, предоставяни от БНТ и БНР, да бъде осъществявано от държавата и "да съответства на необходимото за покриването на разходите за изпълнение на задълженията, свързани с предоставянето на обществената услуга и което не засяга търговията и конкуренцията по непропорционален начин", пише в предварителното споразумение между страните. В проекта се предлага за 2021 г. увеличението на бюджета на БНТ, съответно на БНР, да е с една трета по-високо спрямо предвиденото в Закона за държавния бюджет през 2020 г. За 2022 и след тази година за следващите бюджетът им да е в размер не по-голям от размера на годишната инфлация за предходната година, съобразено с официалните данни на Националния статистически институт. АБРО, БНТ и БНР следва да се споразумеят одобряването на проекта за субсидия от държавния бюджет да се прави от независимия по закон, но съставян от парламента и президента Съвет за електронни медии (СЕМ). Съответно регулаторът да приема отчет за изпълнение на бюджета.

Пред  Капитал Емил Кошлуков каза, че БНТ ще се откаже от рекламата само ако държавата ги компенсира с подходящо държавно финансиране, което да им позволи да изпълняват обществените функции. По думите му в бъдещия текст на закона трябва да бъде описана и обществената мисия на телевизията - "какво съдържание сме длъжни да създаваме", каза Кошлуков. "Готови сме да минем към модел на единично финансиране срещу компенсация за обществената ни мисия. Искам ясно да заявя, че тази компенсация трябва да е адекватна и значителна. Ако трябва да правим специализирани предавания за хора в неравностойно положение, ако трябва да покриваме целия спектър, ни трябват повече пари", категоричен е той. По думите му трябва да бъдат разсеяни съмненията, че БНТ харчи неефективно. Държавата от своа страна вече декларира, че може да отпусне повече средства на телевизията, но само срещу реформи.

Генералният директор на БНР Андон Балтаков също е на мнение, че радиото може да се откаже от рекламата, но само ако получи допълнителна подкрепа заради това. В интервю за Капитал той коментира, че за 2019 г. приходите, свързани с рекламна дейност на БНР, са 1,1 млн. лв. "Както виждате, на базата на тези близо над 50 млн. разходи, които имаме, това е една незначителна част. БНР никога не е било основен играч на рекламния пазар", кометира той.

Отпадането на рекламата все още не е окончателно и предстои идеята да бъде обсъждана, след като със свои текстове за модела на финансиране излезе и работната група в Министерството на културата. Очаква се крайният законопроект да бъде предложен от културното министерство през март, а когато поправките стигнат до комисията по култура в НС - предложенията на двете групи, които са одобрени, да се обединят. Решаващ ще е и гласът на Министерството на финансите.

Как се финансират сега

По закон БНТ и БНР имат смесен модел на финансиране. Основно перо за издръжката им (близо 90%) е годишната държавна субсидия. За 2020 г. бюджетът на БНТ е 70 млн. лв. Народните представители гласуваха 47 млн. лв. бюджет за БНР. Двете медии имат право и на собствени приходи от реклама, спонсорство и медийно партньорство (за събития). Излъчването на реклама в тях все пак е ограничено по закон, за да не се наруши равновесието на пазара.

Колкото и да е гъвкав търговският отдел на БНТ, телевизията има ограничение за продажбата на рекламно време - 15 минути на денонощие и 5 мин. в праймтайм, за разлика от търговските телевизии, които имат възможност да излъчват по 12 мин. на час.

Заради променената пазарна ситуация и поради факта, че през годините властта невинаги е увеличавала държавната субсидия, напротив, намалявала я е, в различни свои управленски екипи телевизията е водила битка да й бъде увеличено времето за реклама поне в праймтайма. Частните телевизии обаче винаги са били против, за да не се наруши балансът на пазара. Факт е обаче, че през последните години БНТ запълва едва 20% от позволеното й по закон рекламно време, но в силни години като 2018 г. с големи спортни събития генерира добри печалби.

С днешна дата курсът вече е друг - пълен отказ от реклама. По този въпрос има гласове и за, и против. Основното, което е важно да се направи е оценка на въздействието й върху пазара и върху двете обществени медии, ако се въведе изцяло държавно субсидиране на обществените функции на БНТ и БНР. Трябва да вземем и друго под внимание - че в проектоспоразумението - БНТ, БНР, АБРО за отпадане на рекламата не се урежда въпросът със спонсорството и продуктовото позициониране. Няма ограничения и за онлайн рекламата, на която и БНТ, и БНР имат право. Друг е въпросът, че дигиталната реклама е евтина и на българския пазар нараства бавно.

Не бива също да се забравя, че когато законодателят преди години предложи смесен модел на финансиране на двете обществени медии, го е направил не толкова с цел те да печелят от реклама, а за да не губят връзка с пазара, което да ги прави по-конкурентни в създаването на програмно сържание.

В Европа има достатъчно примери за обществени медии със смесен модел на финансиране. Но не е малък и броят на тези, финансирани доминиращо с държавни средства и преки данъци. Така е в Холандия (67%), Естония (96%), Армения (94%), България (94%), Румъния (83%), Кипър (92%), Черна гора (90%), Унгария (79%), Литва (93%), Латвия (78%), Люксембург (98%), Украйна (93%), френската част на Белгия (73%), фламандската част на Белгия (63%) и др.

Ефектите

Какво би се случило на рекламния пазар, ако БНТ и БНР изгубят правото да продават рекламно време? Според директорката Изследвания в агенция Publcis Groupe България Светлана Тачева това няма да се отрази съществено, защото към момента БНТ доставя пренебрежимо малък дял от аудиторията за кампаниите на рекламодателите, което означава, че привлича пренебрежимо малък дял от рекламните им инвестиции. Според нея има смисъл да се рекламира в БНТ и БНР, ако те продават рекламното си време на конкурентни цени и изградят адекватен модел и политика на продажби, който да е привлекателен и разумен за рекламодателите, оставайки в рамките на някакво ограничение за минутите реклама на час различно и по-малко от това на търговските медии. "Проблемът е, че сегашните законови норми, които определят лимита за минути реклама на час в държавната телевизия, остават практически нереализирани. БНТ като медия не се възползва от тях поради спецификите на търговската си политика и блоковете остават празни откъм реклама, но пълни откъм "Анонси на собствени предавания", казва Тачева.

Управляващият директор на агенция Media Club Катерина Буюклиева обръща внимание, че палитрата от рекламни форми, които присъстват в програмите на БНТ и БНР, е много голяма, използват се за реклама всички канали (online и offline, social media etc.). "Всичко това означава, че много точно трябва да бъде дефинирано какво е разрешено и какво е забранено да се рекламира", коментира Буюклиева.

Други представители на агенциите са на мнение, че рекламите от БНТ и БНР ще компенсират донякъде спирането на постъпления от лотариите. Наприме пред "24 часа" главният изпълнителен директор на "Publicis Groupe България" Николай Неделчев кометира, че ако двете медии минат изцяло на бюджетни пари, позитивите ще са повече. "Сега се освобождава доста голям ресурс от лотариите в частните телевизии. Така че инвестициите от БНТ и БНР вероятно биха се пренасочили към частните медии и така ще компенсират спирането на рекламни постъпления от такъв тип продукти като лотариите", коментира Неделчев.

 

м.л.

Сподели в
 

И ако вестникът и днес е по будките, то е защото е духовен хляб, без който читателите му не могат, убеден е известният журналист, публицист, писател и дългогодишен зам.-главен редактор на "Дума", дал интервю пред любимия си вестник по повод юбилея му.

04.04.2020/20:35

“Дума” става на 30 години! Честит празник на всички редактори, журналисти и верни читатели на вестника!" Този поздрав отправи през Фейсбук президентът на ПЕС и български евродепутат Сергей Станишев.

04.04.2020/20:09

Предпазни маски получиха хасковските журналисти. Те са дар от Ирена Узунова, бивш областен управител на Хасковска област и бивш народен представител.

04.04.2020/16:09

Вярната информация е еквивалент на доверието. Доверието ще ни изгради колективния имунитет срещу всички вредни и фалшиви новини, които получаваме в момента.Това каза в предаването "Панорама" председателят на Обществения съвет на БНТ Борислав Велков.

04.04.2020/12:21

Оцеляването на журналистите или на правото да знаем, обидните взаимоотношения на четвъртата власт с останалите и монополът на „големите” върху информацията, когато малките ги няма. Журналистът-творец – в дните, когато не само достоверната информация е важна, а и анализът, онова, което ни показва повече от същината на случващото се. Журналистът Руслан Трад коментира в "Нашият ден".

03.04.2020/12:20

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Да бъдеш първи е предизвикателство. На първо място за самите нас, защото не е прието да се страхуваме от предизвикателства. Защото Първи, това за нас е съдба!“ Така огромната армия от журналисти, режисьори, продуценти, водещи, оператори определят работата си в Първи тв канал, или както всичките му казват Главният канал на Русия. На 1април той навъртя четвърт век. 25 години упорит труд и катерене към върха.

03.04.2020 /15:05 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Легендарният антифашист, прочул се със свалянето на нацисткия флаг от Акропола през 1941 г., бе и пламенен журналист, оглавявал вестниците "Ризоспастис" и "Авги". Той си отиде на 97-годишна възраст.

01.04.2020 /20:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Талантлив журналист, поет, редактор, истински поборник- така остава в историята роденият в Свиленград Александър Кипров, от чието рождение се навършиха 140 години.

02.04.2020 /18:37 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 1927 г. в Хасково киносалоните са затворени за дезинфекция, а учениците са във ваканция.Това са едни от най-сериозните противоепидемични мерки, прилагани в града и документирани от тогавашната преса.

01.04.2020 /14:28 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният секретар на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерес подкрепи предложенията на британската организация „ЧЛЕН 19” към медии и журналисти как да действат, за да предоставят само достоверни факти насред пандемията от коронавирус. Но и държавите не бива да злоупотребяват със ситуацията и да я използват като предлог за преследване на свободното слово, настоява още ЕФЖ.

03.04.2020 /16:51

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки