Начало
 
 

Мария Чернева: Свободна журналистика се прави в свободна среда, а не в страх

11.02.2020 /20:51 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мария Чернева има чного награди за журналистика

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

Мария Чернева е сред знаковите журналисти в БНТ. Работи в обществената медия от 1993 г. И колеги, и зрители са запомнили чудесните й репортажи и филми, заради които е носител на две награди „Валя Крушкина, журналистика за хората”. Мария смята за най-голямо зло в професията автоцензурата.

Родена е на 9 януари в София. Завършва биохимия и микробиология в СУ „Св. Кл Охридски“. Но не може да избяга от поговорката за крушата, която не пада по-далеч от дървото - като дъщеря на известните ни журналисти Пенка Чернева и Григор Чернев, в крайна сметка и тя свързва съдбата си със света на медиите. Насочва се към телевизията, където е вече 27 години. Има син Явор, студент по икономика.

- Мария, какво ново ще ни разкажете за себе си, освен онова, което вече всички знаем - че пак сте в БНТ след кратък период „на свобода”...

- Да, преди да се върна в БНТ през септември 2019-та, имах период на свободна практика, free lance. Пътувах до Антарктида, направих филма „Полярни изследователи“.

Обиколих и България, работих по различни проекти по „моята” социална тема, снимах, включително и с използване на дрон, монтирах.

По линия на фонда „Валя Крушкина” обикалях също и училища, срещах се с ученици. Беше интересен опит - да дам шанс на младите да разграничават фалшивите от истинските новини, да изградят своя хигиена на четене. Исках и дано съм успяла да им докажа, че фалшивите новини могат да им променят съществуването, избора на професия и на верния път в живота. По този проект обучаваме и самите учители, за да повишат културата на децата за фалшивите новини.

А след завръщането ми в БНТ започнах усилено да работя за възстановяването и утвърждаването на актуалната публицистика в националната телевизия.

- Бихте ли „върнали лентата” отново към случая с напускането ви от БНТ? Какво стана тогава?

- Напуснах БНТ през юли 2018 година. Тогавашното ръководство - г-н Константин Каменаров и г-жа Уляна Пръмова - ме отстраниха от ресора ми заради донос. Свободна журналистика се прави в свободна среда, а не в страх. Затова реших, че в тази телевизия няма място за мен и напуснах.

- Уволниха ли ви или напуснахте по свое желание?

- Изборът беше мой, но бях принудена да напусна. Нямаше условия да работя свободно. Пък и как да продължа да работя, когато доверието го нямаше?! Те повярваха на един донос, а не на журналист от тяхната телевизия. Доверието е много важно в нашата професия!

- Явно се иска кураж за такава постъпка...

- Иска се да си свободен и да държиш на свободата си. Явно бях засегнала нечии интереси с работата си…

- Имате предвид Фонда за лечение на деца?

- Да, оттам дойде доносът и това доказа, че с работата си съм била на прав път. Настъпила съм интересите на някои фирми и кръгове по болниците. Заинтересовани лица изпратиха този донос, който, уви, намери лесна почва в тогавашното ръководство на БНТ. Дотогава никой в цялата ми журналистическа практика не беше дръзвал да ме отстранява от ресора ми, а и сега не ми бе дадена възможност да се защитя.

Затова по-честно и по-достойно беше да изляза навън. Да напусна телевизията, за която работех години наред. Но не искам никой да ме съжалява! Не съм злопаметна, не ми се връща назад, не съм реваншистки настроена и не правя трагедия от случилото се. Това са уроците на живота, може би… Пък и аз получавах подкрепата на приятели и колеги. Това ме поддържаше.

- А кое ви накара да се върнете в БНТ?

- Професията! Телевизионерството е огромен набор от умения, които в никакъв случай не са за хвърляне в кошчето. През времето, когато бях навън, писах коментари и анализи за „Свободна Европа“. Но телевизията си е телевизия. Това е един голям и чудесен университет, който не се заменя с нищо друго.

- Някой покани ли ви?

- Да, покани ме Мариела Драголова, новият директор на новините, пък и аз поисках да видя има ли път назад…

- Споменахте, че със завръщането ви в БНТ искате да възстановите престижа на актуалната публицистика. Вие сте продуцент и е ваша идеята за новата рубрика на БНТ „След новините“.  Какво бихте казали за това предаване?

- То стартира на 11 януари като уикенд-продължение на новините. Има новинарски формат, излъчва се всяка събота и неделя след централната емисия, за да даде повече информация за важни, злободневни и актуални събития у нас и по света, да анализира и да обобщи казаното в новините за краткото време на репортажите. Предаването е десетминутно.

- Напоследък кипят много страсти и спорове около ролята СЕМ. Вашето мнение?

- СЕМ трябва да има по-категорични позиции и да защитава истината, обективността и интересите на гилдията ни. Има случаи - и то не рядко, когато се чудиш къде е СЕМ и защо не реагира на дадена ситуация...

- По свобода на словото България е на 111-то място в света. Това притеснява ли ви?

- Най-страшното от всичко е автоцензурата на журналистите. Особено в частните медии. Има теми, по които колегите там не са свободни да казват и пишат каквото искат. Дори и стремежът към висок рейтинг, желанието им да се продават по-добре, също ги прави несвободни. А да не говорим за определен натиск отвън понякога.

Но липсата на пари е водеща, когато става дума за свобода на словото. Затова, ако бюджетът на една обществена телевизия е недостатъчен, тя кляка и за съжаление, губи от достойнствата и предимствата си.

Медиите са пълни с репортери, новинари, но не и с истински журналисти, които се броят на пръсти. Слава Богу, че все пак ги има. Но като цяло професионалните критерии са занижени. Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията. При репортерите липсват ресорите и специализацията.

- Каква е Мария Чернева извън екрана?

- Същата! С моята чувствителност мога да бъда весела, гневна и любознателна.

- Какво обичате да правите в свободното си време?

- Да чета, да изследвам и да пътувам. И да се грижа за къщата си.

Сподели в
 

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020/17:45

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020/16:58

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020/08:00

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020/19:22

На 22 юни преди 79 години започва най-кървавата война на ХХ век- Великата отечествена, която за тогавашния Съветски съюз е на живот и смърт. Редом до воините са и журналистите, или както е модерно днес да казваме – на първа линия. И понякога те освен своите преки задължения, се сражават, но не с перо и камера, а с оръжие, и много от тях загиват, изпълнявайки своя дълг.

20.06.2020/10:35

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки