Начало
 
 

Леда Милева – „детска библия“ в сърцата и душите на поколения българи

07.02.2020 /12:26 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И ако през 1929 г. Атанас Далчев написа в стихотворението си „Сняг“ „Бял сняг ще има само във градините,/ където са играели деца.“, сега побелялото от дългочакания сняг отечество с обич и признателност отбелязва 100-годишнината от рождението на любимата писателка на малки, големи и пораснали отдавна, но запазили в душата си чистотата на дете българи, Леда Милева.

Вечерта, посветена на нейната личност и творчество, чиито организатори бяха Столична библиотека, Държавна агенция „Архиви“, Българският П.Е.Н. център, Съюзът на българските писатели, Международната фондация „Гео Милев“ и издателство „Захарий Стоянов“, събра в Американския център на библиотеката толкова много нейни почитатели, че залата се оказа тясна. И сякаш всеки един от дошлите за миг се беше върнал назад в годините на детството и същевременно с това като че ли търсеше с поглед да съзре от някъде Леда. Магьосницата разказвачка на детски приказки и на истории за вече порасналите деца. Мнозина си припомниха думите на Леда Милева, която искаше стихотворенията, които пише, да могат да направят малко по-умни, по-честни и по-добри децата, за които още от малки е важно да запомнят, че не броят на прочетените книги е важен, а това, което са научили от тях.

Неслучайно мнозина наричат Леда Милева „дамата на българската култура“. Блестящ преводач, ерудиран публицист, дългогодишен председател на Съюза на преводачите в България и на Българския П.Е.Н. център, постоянен представител на България в ЮНЕСКO (1972-1978), генерален директор на БНТ (1966-1970), Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. С нейните детски стихове са отраснали не едно поколение българи. Незабравими са книжките „Работна мецана“, „Заю на разходка”,„Няма време” и някои от последните като „Кънки на колелца”. А „Зайченцето бяло“ и до днес е любимо на малки и големи. Това е първото стихотворение, което научават малчуганите, които започват да говорят, а по-късно е и тяхната първа песничка.     

„Аз съм закърмена още от люлката с мисълта, че литературата и изкуството, че духовността не са лукс,

а движещата сила, която може да стимулира творческите заложби, генетично заложени в българския народ – тези думи на Леда Милева прозвучаха в документалния филм, посветен на живота и делото й,автор на който е режисьорът Андрей Аврамов. - Тази мисъл ме е движила през дългите десетилетия на моя живот и през всичките превратности на нашето време.“ И това сякаш подсказа на всички присъстващи, че такива хора като нея днес са до болка необходими в нашия така вече изпосталял откъм вкусове към изкуството и литературата живот, в който все по-уютно и трайно се настаняват сметките и меркантилността.

Вечерта започна с един приятен и вълнуващ ритуал –валидиране на пощенско издание, което включваше и пощенска марка „100 години от рождението на Леда Милева“. Преди него обаче споделиха свои размисли зам.-кметът на София доц.Тодор Чобанов и директорът на „Български пощи“ Деян Дънешки. „Леда Милева е отпечатана като една детска библия в сърцата и душите на поколения български деца –заяви Тодор Чобанов. - Неслучайно нейните герои са станали нарицателни, когато говорим за детска поезия и приказки. Тя изиграва за детската книжнина в България роля, подобна на тази, която изиграва и Иван Вазов, който ще почетем през следващите месеци по повод неговия юбилей.“ Той съобщи, че Столична община с партньори ще направи акция за предоставяне на книги на Леда Милева на детски градини и училищни библиотеки, за да може нейното огромно литературно наследство да бъде достъпно за всяко българско дете. „И аз съм от поколението раснало с изкуството на Леда Милева и имам щастието да валидирам с наследниците й такова красиво издание – каза Деян Дънешки.- От днес (5февруари) тази марка тръгва по пътя на писмото.“  Шефът на „Български пощи подчерта, че темата за българските писатели е застъпена широко в българското маркоиздаване. Вече има издания за Иван Вазов, Яна Язова, Димчо Дебелянов, Петя Дубарова, Николай Хайтов, Елисавета Багряна, Емилиян Станев. Предстои да бъде почетена и 100-годишнината на Валери Петров. Марката за Леда Милева е в 11 хиляден пощенски тираж и със специален печат. Автор е художничката Маглена Константинова. Във валидирането участваха  освен Чобанов и Дънешки и племенникът на писателката Андрей Аврамов, художничката на марката, нейният внук и директорката на Столична библиотека Юлия Цинзова.

Водещият на вечерта Иван Гранитски с присъщото си сладкодумие успя да създаде много настроение, с което припомни за ведрия характер на Леда Милева, на която не й липсваше елегантното и заразително чувство за хумор. „Ако на българския народ след разрушенията на паметниците и крушението на идеалите му бяха останали забележителни фигури от миналия век със значение за интелектуално достойнство,Леда Милева бе между тези опори на духа и таланта – беше написал писателят Никола Инджов, чиито думи прочете Иван Гранитски поради неговото отсъствие. - В пренаситеното на идеи и интереси психологическо пространство между два милениума Леда Милева с недвусмислено гражданско поведение и с несекваща творческа енергия предопредели в голяма степен индивидуалния смисъл на съвременника.“ С особено вълнение сподели за своите срещи, макар и малобройни, с Леда Милева писателката Здравка Евтимова, която я нарече Вселена. Тя разказа как при първата си среща с известната писателка загубила ума и дума, но нейните „окуражителни слова“ - „Не бой се, аз не ям хора!“, отприщили питанките. „Попитах Леда Милева от какво се вдъхновява, че кара децата да й вярват, а тя ми отвърна: „Как какво? Една усмивка на дете е достатъчна да направя нещо. И аз не знам какво да направя, но усмивката е пътят към това, да направя нещо.“ – върна лентата на спомените Здравка Евтимова. – Попитах я за баща й Гео Милев, чиято поема „Септември“ е една от най-много обичаните от мен. Тя ми каза нещо, от което ми настръхна косата: „Всеки народ пише думата свобода с кръвта си и с таланта си.“ Това още си го спомням, а и другото, което тя изтъкна, беше, че ако сме умни, ние няма да копираме образци, а ще запазим самобитността на нашата култура, за да я дадем на света. Много съм й благодарна за тези може би три, пет, десет минути, които тя ми подари.

Леда Милева никога няма да си отиде от българското съзнание, от българската кръв. Тя ще се усмихва с усмивките на нашите деца, на нашите внуци и правнуци и оттатък, отгоре, по земята, която е ходила ще помага.“

За своето дългогодишно приятелство с Леда Милева разказа и проф. Рандал Бейкър, който особено много силно се впечатлил от разказа й за това, как полицията е дошла у дома им и е извела баща й, когото повече не видели. 

А директорката на Столична библиотека Юлия Цинзова каза, че Леда Милева е била голям приятел на библиотеката и във времето от 2000 до 2010 г. тя се е срещала с родители, деца и библиотекари в храма на книгата.

Бойко Ламбовски, Георги Константинов и Михаил Неделчев също си припомниха мигове от своите срещи с голямата българска писателка. А на края на вечерта стихове на Леда Милева прочете нейният племенник Андрей Аврамов.

Отбелязването на 100-годишнината е съпроводено и с изложбата „Детският свят на Леда Милева“, която разказва за пътя на голямата поетеса. Сред експонатите е тефтерчето на тогавашната 9-годишна Леда, орденът ѝ „Стара планина“, много грамоти, ордени, медали, снимки и първите издания на нейни книги, първите ѝ стихосбирки, както и създадените от писателката комиксови герои „Мирчо и Немирчо“.

И нещо лично…

Имах късмета Съдбата да ме срещне с Леда Милева преди повече от 30 лета. Неведнъж съм правила интервюта с нея. Но като че ли за мен най-скъпите ми разговори бяха малко преди тя да си отиде от нас. Последното си интервю Леда Милева даде за сайта на СБЖ в края на 2012 година. Отидох в дома й и няколко часа разговаряхме, разглеждахме албуми със снимки… Тя имаше някакъв особен магнетизъм и чак не ти се разделя с нея, когато я слушаш. Не можех до откъсна поглед от празното кресло до насрещната стена, над която стоеше познатият до болка автопортрет с кичура над загубеното във войната око... Невероятна тръпка! Не, мястото не е празно – усещаш сякаш Гео присъства. И жената, с която разговарям, е негова дъщеря и носи не само фамилията му...

Срещата с такава личност като Леда Милева е докосване до нещо съкровено, което оставя задълго в душата приятното усещане, че си общувал с човек, от когото си научил нещо ново и си разбрал, че колкото е по-стойностен някой, толкова е по-скромен. Освен това Леда Милева може с чиста съвест да бъде наречена дама, защото от нея лъхаше аристократизъм, добронамереност и готовност да сподели всичко, което я вълнува.  

На тръгване ми подари току-що излязлата книга на леля й Пенка Касабова „Любов и талант“, посветена на голямата любов между нея и световноизвестния бас Борис Христов. Представянето на книгата в Музикалния център „Борис Христов“ на 8 ноември 2012 г. беше една от последните срещи на Леда Милева с нейни почитатели. Когато се чухме на другия ден, за да й кажа, че съм пуснала репортаж от софийската премиера на книгата,тя ме попита защо не съм й се обадила след премиерата, на което отвърнах, че много съм се зарадвала като видях огромната опашка от хора с книга в ръка,чакащи да получат автограф от нея – от Леда Милева. Повече не се видяхме.

Оказа се, че разговорите ми с Леда Милева тогава бяха не за едно, а за две интервюта.След като пуснах едното в сайта на СБЖ, другото го оставих с мисълта, че и на него ще му дойде времето. И наистина дойде. След нейната кончина се видяхме с Ани Георгиева, издател на списание „Парламенти“, и като разбра, какво имам тя поиска да го пусне. Сега, когато отбелязваме100-години от рождението на Леда Милева, Ани Георгиева отново публикува това последно интервю на дамата на българската култура.

Като малка дан за незабравата…

Още по темата: http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=16286

 

 Снимки Иван Василев и личен архив      

Сподели в
 

Лятна филмова панорама стартира в Клуб „Журналист” на СБЖ с емблематични творби на Елдар Рязанов, Микеланджело Антониони и Лукино Висконти. Местата са ограничени заради извънредната обстановка, затова ползвайте телефон за резервации: 0878/91 24 87.

07.07.2020/20:07

Във време на пандемия и летни жеги се оказа, че може и да се случи нещо интересно. И това нещо е свързано с нашата известна колежка Ани Заркова, която предизвикателно насред извънредната ситуация ни зарадва с нова книга с интригуващото заглавие „Главните прокурори“, в която иде реч за жреците на Темида от Татарчев до Гешев.

03.07.2020/16:47

Изложба на Ромео Стилянов откри летният гастрол на изкуствата в Междунородния дом на журналистите, в чийто парк на 10 юли ще бъде и първата прожекция в започващото да функционира тук безплатно лятно кино.

02.07.2020/18:44

Поклон пред напусналия ни писател, страстен летописец, издател, журналист, литературен критик и културен деец, член на СБЖ и СБП, носител на „Златно перо” на СБЖ

02.07.2020/16:24

Известният журналист и дипломат издаде книга, събрала удивителни истории от пътуванията му като вестникарски кореспондент или пратеник на Червения кръст из най-различни точки на планетата - при това разказани в неговия магнетичен стил и видяни с погледа му отвъд видимото.

30.06.2020/14:09

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки