Начало
 
 

Леда Милева – „детска библия“ в сърцата и душите на поколения българи

07.02.2020 /12:26 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И ако през 1929 г. Атанас Далчев написа в стихотворението си „Сняг“ „Бял сняг ще има само във градините,/ където са играели деца.“, сега побелялото от дългочакания сняг отечество с обич и признателност отбелязва 100-годишнината от рождението на любимата писателка на малки, големи и пораснали отдавна, но запазили в душата си чистотата на дете българи, Леда Милева.

Вечерта, посветена на нейната личност и творчество, чиито организатори бяха Столична библиотека, Държавна агенция „Архиви“, Българският П.Е.Н. център, Съюзът на българските писатели, Международната фондация „Гео Милев“ и издателство „Захарий Стоянов“, събра в Американския център на библиотеката толкова много нейни почитатели, че залата се оказа тясна. И сякаш всеки един от дошлите за миг се беше върнал назад в годините на детството и същевременно с това като че ли търсеше с поглед да съзре от някъде Леда. Магьосницата разказвачка на детски приказки и на истории за вече порасналите деца. Мнозина си припомниха думите на Леда Милева, която искаше стихотворенията, които пише, да могат да направят малко по-умни, по-честни и по-добри децата, за които още от малки е важно да запомнят, че не броят на прочетените книги е важен, а това, което са научили от тях.

Неслучайно мнозина наричат Леда Милева „дамата на българската култура“. Блестящ преводач, ерудиран публицист, дългогодишен председател на Съюза на преводачите в България и на Българския П.Е.Н. център, постоянен представител на България в ЮНЕСКO (1972-1978), генерален директор на БНТ (1966-1970), Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. С нейните детски стихове са отраснали не едно поколение българи. Незабравими са книжките „Работна мецана“, „Заю на разходка”,„Няма време” и някои от последните като „Кънки на колелца”. А „Зайченцето бяло“ и до днес е любимо на малки и големи. Това е първото стихотворение, което научават малчуганите, които започват да говорят, а по-късно е и тяхната първа песничка.     

„Аз съм закърмена още от люлката с мисълта, че литературата и изкуството, че духовността не са лукс,

а движещата сила, която може да стимулира творческите заложби, генетично заложени в българския народ – тези думи на Леда Милева прозвучаха в документалния филм, посветен на живота и делото й,автор на който е режисьорът Андрей Аврамов. - Тази мисъл ме е движила през дългите десетилетия на моя живот и през всичките превратности на нашето време.“ И това сякаш подсказа на всички присъстващи, че такива хора като нея днес са до болка необходими в нашия така вече изпосталял откъм вкусове към изкуството и литературата живот, в който все по-уютно и трайно се настаняват сметките и меркантилността.

Вечерта започна с един приятен и вълнуващ ритуал –валидиране на пощенско издание, което включваше и пощенска марка „100 години от рождението на Леда Милева“. Преди него обаче споделиха свои размисли зам.-кметът на София доц.Тодор Чобанов и директорът на „Български пощи“ Деян Дънешки. „Леда Милева е отпечатана като една детска библия в сърцата и душите на поколения български деца –заяви Тодор Чобанов. - Неслучайно нейните герои са станали нарицателни, когато говорим за детска поезия и приказки. Тя изиграва за детската книжнина в България роля, подобна на тази, която изиграва и Иван Вазов, който ще почетем през следващите месеци по повод неговия юбилей.“ Той съобщи, че Столична община с партньори ще направи акция за предоставяне на книги на Леда Милева на детски градини и училищни библиотеки, за да може нейното огромно литературно наследство да бъде достъпно за всяко българско дете. „И аз съм от поколението раснало с изкуството на Леда Милева и имам щастието да валидирам с наследниците й такова красиво издание – каза Деян Дънешки.- От днес (5февруари) тази марка тръгва по пътя на писмото.“  Шефът на „Български пощи подчерта, че темата за българските писатели е застъпена широко в българското маркоиздаване. Вече има издания за Иван Вазов, Яна Язова, Димчо Дебелянов, Петя Дубарова, Николай Хайтов, Елисавета Багряна, Емилиян Станев. Предстои да бъде почетена и 100-годишнината на Валери Петров. Марката за Леда Милева е в 11 хиляден пощенски тираж и със специален печат. Автор е художничката Маглена Константинова. Във валидирането участваха  освен Чобанов и Дънешки и племенникът на писателката Андрей Аврамов, художничката на марката, нейният внук и директорката на Столична библиотека Юлия Цинзова.

Водещият на вечерта Иван Гранитски с присъщото си сладкодумие успя да създаде много настроение, с което припомни за ведрия характер на Леда Милева, на която не й липсваше елегантното и заразително чувство за хумор. „Ако на българския народ след разрушенията на паметниците и крушението на идеалите му бяха останали забележителни фигури от миналия век със значение за интелектуално достойнство,Леда Милева бе между тези опори на духа и таланта – беше написал писателят Никола Инджов, чиито думи прочете Иван Гранитски поради неговото отсъствие. - В пренаситеното на идеи и интереси психологическо пространство между два милениума Леда Милева с недвусмислено гражданско поведение и с несекваща творческа енергия предопредели в голяма степен индивидуалния смисъл на съвременника.“ С особено вълнение сподели за своите срещи, макар и малобройни, с Леда Милева писателката Здравка Евтимова, която я нарече Вселена. Тя разказа как при първата си среща с известната писателка загубила ума и дума, но нейните „окуражителни слова“ - „Не бой се, аз не ям хора!“, отприщили питанките. „Попитах Леда Милева от какво се вдъхновява, че кара децата да й вярват, а тя ми отвърна: „Как какво? Една усмивка на дете е достатъчна да направя нещо. И аз не знам какво да направя, но усмивката е пътят към това, да направя нещо.“ – върна лентата на спомените Здравка Евтимова. – Попитах я за баща й Гео Милев, чиято поема „Септември“ е една от най-много обичаните от мен. Тя ми каза нещо, от което ми настръхна косата: „Всеки народ пише думата свобода с кръвта си и с таланта си.“ Това още си го спомням, а и другото, което тя изтъкна, беше, че ако сме умни, ние няма да копираме образци, а ще запазим самобитността на нашата култура, за да я дадем на света. Много съм й благодарна за тези може би три, пет, десет минути, които тя ми подари.

Леда Милева никога няма да си отиде от българското съзнание, от българската кръв. Тя ще се усмихва с усмивките на нашите деца, на нашите внуци и правнуци и оттатък, отгоре, по земята, която е ходила ще помага.“

За своето дългогодишно приятелство с Леда Милева разказа и проф. Рандал Бейкър, който особено много силно се впечатлил от разказа й за това, как полицията е дошла у дома им и е извела баща й, когото повече не видели. 

А директорката на Столична библиотека Юлия Цинзова каза, че Леда Милева е била голям приятел на библиотеката и във времето от 2000 до 2010 г. тя се е срещала с родители, деца и библиотекари в храма на книгата.

Бойко Ламбовски, Георги Константинов и Михаил Неделчев също си припомниха мигове от своите срещи с голямата българска писателка. А на края на вечерта стихове на Леда Милева прочете нейният племенник Андрей Аврамов.

Отбелязването на 100-годишнината е съпроводено и с изложбата „Детският свят на Леда Милева“, която разказва за пътя на голямата поетеса. Сред експонатите е тефтерчето на тогавашната 9-годишна Леда, орденът ѝ „Стара планина“, много грамоти, ордени, медали, снимки и първите издания на нейни книги, първите ѝ стихосбирки, както и създадените от писателката комиксови герои „Мирчо и Немирчо“.

И нещо лично…

Имах късмета Съдбата да ме срещне с Леда Милева преди повече от 30 лета. Неведнъж съм правила интервюта с нея. Но като че ли за мен най-скъпите ми разговори бяха малко преди тя да си отиде от нас. Последното си интервю Леда Милева даде за сайта на СБЖ в края на 2012 година. Отидох в дома й и няколко часа разговаряхме, разглеждахме албуми със снимки… Тя имаше някакъв особен магнетизъм и чак не ти се разделя с нея, когато я слушаш. Не можех до откъсна поглед от празното кресло до насрещната стена, над която стоеше познатият до болка автопортрет с кичура над загубеното във войната око... Невероятна тръпка! Не, мястото не е празно – усещаш сякаш Гео присъства. И жената, с която разговарям, е негова дъщеря и носи не само фамилията му...

Срещата с такава личност като Леда Милева е докосване до нещо съкровено, което оставя задълго в душата приятното усещане, че си общувал с човек, от когото си научил нещо ново и си разбрал, че колкото е по-стойностен някой, толкова е по-скромен. Освен това Леда Милева може с чиста съвест да бъде наречена дама, защото от нея лъхаше аристократизъм, добронамереност и готовност да сподели всичко, което я вълнува.  

На тръгване ми подари току-що излязлата книга на леля й Пенка Касабова „Любов и талант“, посветена на голямата любов между нея и световноизвестния бас Борис Христов. Представянето на книгата в Музикалния център „Борис Христов“ на 8 ноември 2012 г. беше една от последните срещи на Леда Милева с нейни почитатели. Когато се чухме на другия ден, за да й кажа, че съм пуснала репортаж от софийската премиера на книгата,тя ме попита защо не съм й се обадила след премиерата, на което отвърнах, че много съм се зарадвала като видях огромната опашка от хора с книга в ръка,чакащи да получат автограф от нея – от Леда Милева. Повече не се видяхме.

Оказа се, че разговорите ми с Леда Милева тогава бяха не за едно, а за две интервюта.След като пуснах едното в сайта на СБЖ, другото го оставих с мисълта, че и на него ще му дойде времето. И наистина дойде. След нейната кончина се видяхме с Ани Георгиева, издател на списание „Парламенти“, и като разбра, какво имам тя поиска да го пусне. Сега, когато отбелязваме100-години от рождението на Леда Милева, Ани Георгиева отново публикува това последно интервю на дамата на българската култура.

Като малка дан за незабравата…

Още по темата: http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=16286

 

 Снимки Иван Василев и личен архив      

Сподели в
 

От 4 до 6 март в РКИЦ ще се проведе организирана от СБЖ българо-руска журналистическа конференция на тема „140 години от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. Журналистически поглед”.

27.02.2020/11:03

С Указ на крал Фелипе Шести председателката на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България и отговорна редакторка на сайта на СБЖ е удостоена с Офицерски кръст на Ордена за граждански заслуги заради цялостния й журналистически принос в опознаването на испаноезичния свят у нас

25.02.2020/20:45

Ректорът на Русенския университет чл.-кор. проф. дтн Христо Белоев и председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова се договориха за осигуряване на стажантски програми за студенти, организиране на съвместни семинари и конференции и обмен на информация чрез електронните портали на двете институции.

25.02.2020/09:02

Издатели на печатни медии са в стрес за начина на разпространението оттук-нататък, за съдбата на непродадените бройки на изданията им, за непогасените дългове

23.02.2020/20:53

Йорданка Кузманова изненада рожденичката с челната страница на някогашния вестник „Телевизия и радио”, заета от снимката на водещата на „Разговор с вас”. Снежана Тодорова връчи грамота на СБЖ на „Златния глас” на БНР. Красиви съвместни истории с Божана разказаха Лили Райчева, Поля Станчева, Светла Петрова и др.

23.02.2020/12:09

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Преди дни, и в навечерието на 3 март, в Дома на киното се състоя премиерната прожекция на документалната лента Breaking news на режисьора Асен Владимиров. В него авторът разказва как пресата на ХІХ век отразява Руско-турската война 1877-1878 година. Това е може би най-отразяваното събитие за онова време. Едни от най-известните военни кореспонденти и художници от цял свят отразяват двете страни на сражаващите се.

27.02.2020 /15:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американска връзка”

23.02.2020 /20:18 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

21.02.2020 /09:10 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод хаоса с разпространението на пресата, настъпващ след фалита на отгледания с държавна благословия монополист в продажбите, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

26.02.2020 /08:02

В речта си в памет на Апостола на свободата Васил Левски президентът Румен Радев призова „да изправим глави” и да не забравяме, че „всичко зависи от нашите задружни усилия“, „че времето нас обръща, но и ние него обръщаме”. Преди официалната церемония държавният глава поведе гражданско шествие от президентството до паметника на най-тачения български герой.

19.02.2020 /22:27

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки