Начало
 
 

Сърдечни и делови срещи с красноярските журналисти край Енисей

07.02.2020 /09:57 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


По повод отбелязването на 100-годишнината на Красноярския съюз на журналистите на посещение в сибирския град беше председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. Във връзка с юбилея тя поднесе поздравления от името на българските журналисти.

За журналистическата организация в този регион всички са на мнение, че тя освен пазителка на историята е и лаборатория за добри кадри. Регионалната преса винаги се е отличавала със стремеж да бъде полезна и да помага на хората, което показва, че тя притежава чувство за висока гражданска отговорност.

За опита в България при своите срещи с журналистическите екипи и редакции в Красноярск разказа Снежана Тодорова. За сайта на СБЖ тя сподели своите впечатления от посещението си там.

Завърнахте се от Красноярск, г-жо Тодорова. Какво бихте споделили от това ваше посещение?

Поводът беше покана от Красноярската журналистическа организация, която отбеляза 100-годишнината от своето създаване. През 2019 година беше чествана 100-годишнината от създаването на Съюза на журналистите на Русия (СЖР) и както каза техният председател, сега  всички региони ще започнат проучвателна дейност за  своето начало. Красноярските журналисти първи  откриват документи, които свидетелстват за създаването на журналистическа организация в Красноярск преди 100 години.  Честването включваше не само празничен концерт, но и  много сериозен разговор за днешния ден на руската журналистика и по-точно за проблемите, които изпитват колегите в този район на Русия.

Искам да подчертая, че Красноярският регион е на площ  от 2 млн. кв. км.: територията на България, умпожена по 20!

Прави впечатление, че някои от журналистическите организации в Русия се наричат съюзи. Искам да уточните Красноярският съюз на журналистите като тези в Москва и Петербург самостоятелен ли е? Имаше идея те да се обединят със СЖР.         

 Красноярският съюз на журналистите е регионална структура към СЖР. Съюзът на журналистите на Москва някога беше отделна структура, но вече е в рамките на СЖР. За Санктпетербургския съюз говорих с председателя на СЖР Владимир Соловьов и той каза, че са водили разговори с Петербург и вече е създадена голяма секция на СЖР с председател главния редактор на в. „Санкт-Петербургски ведомости“ Дмитрий Шерих. А всички останали, които се наричат съюзи, са местни регионални организации на СЖР.

Имате ли информация какъв е броят на членовете на Красноярския съюз на журналистите и останалите журналистически регионални структури отделни ли са или са под неговата шапка?

Всички са под шапката на Красноярския съюз на журналистите. А общият брой на членовете е 465 души. Той спомена,че територията е 2 млн кв км, а населението - само 6 милиона души.

На мен обаче ми направи много силно впечатление огромният брой издания, който излиза в този регион. В Русия регионалната преса е развита много сериозно, имат десетки хиляди регионални издания. Имат проблем с финансирането, въпреки подкрепата на държавата.

 Друг основен проблем, който предизвика сериозно обсъждане,  е разпространението на медиите в региона, възникнал вследствие новата политика на руските пощи. СЖР пое ангажимент да се опита чрез Министерството на информацията и съобщенията да съдейства  в тази насока.

Руските хора се отнасят от памти века с огромно уважение към печатното слово, към книгата. Има повишен интерес сред младите хора към печатните издания и книгата.

Вярно, че поводът на посещението ви в Красноярск е празничен, но при срещите с колегите от изданията в този регион сигурно не е имало само празнични слова. Споделяха ли и за своите болни проблеми и само разпространението ли е това, което не достига?

Направи ми впечатление, че журналистите бяха много откровени в изказванията си. И подчертаваха, че имат надежда, че ръководството на СЖР ще откликне с помощ. Слушах внимателно изказването на Владимир Соловьов и видях колко много общи неща ни свързват.  СЖР, както и СБЖ на първо място поставя защитата на правата на журналистите. В този контекст те правят едно сериозно проучване и към тях все по-често се обръщат колеги, които смятат, че правата им са нарушени. СЖР има много голям юридически отдел и благодарение на компетентната и навременна намеса проблемите се решават. Докато бях там станах свидетел на разрешаването на един проблем. Губернаторът на Чувашия беше свален след едно обидно изказване по отношение на журналистите. СЖР моментално реагира  и губернаторът беше уволнен. Надявам се колегите в Красноярск  да нямат подобни проблеми, тъй като имат „свой” човек сред управляващите: бившият председател на Красноярската журналистическа организация сега е зам. -областен управител. В Русия има журналистическа солидарност, съпричастност с проблемите на колегите.  През настоящата година всички в Русия се готвят да честват 75-годишнината от Победата във Втората световна война. Журналистите също имат различни инициативи, проекти, проучвания. С голямо уважение и респект се отнасят към ветераните, към историята на своя регион.

В една от залите на Красноярската журналистическа организация, беше подредена фотоизложба на доайена във фотожурналистиката от този край Юрий Бармин, който е починал. Изложените негови снимки бяха от 30-те до 70-80-те години на ХХ век и показваха живота в региона по съветско време. А втората част от изложбата включваше  снимки на неговия син Борис Бармин за днешния ден и красотите  на Сибир.

А темата България присъства ли в медиите там и какво е отношението на журналистите към нашата страна?

В Красноярск и в другите райони на Русия, в които съм била (ние имаме подписани договори за сътрудничество освен със СЖР и със съюзните организации на Тюмен, Башкортостан и Красноярск),  руските хора се отнасят с изключителна обич към Българи и българите. В Красноярск доайенът на радиожурналистика  се представи с признанието, че неговият дядо е воювал на Шипка.  Споменът за общото историческо минало е много силен. Всички знаят за Шипка, за паметника „Альоша“ в Пловдив и за съжаление за оскверняването на паметници на руската бойна слава у нас. Докато бях в Красноярск телевизиите съобщиха за поредното оскверняване на паметника „Альоша“ и  трябваше да отговарям на въпроси защо се случва това. Подобни срамни деяния излагат България и слагат негативен отпечатък върху нашите взаимоотношения. Въпреки това,  руските хора обичат България. Много от тях са били на почивка или  екскурзия у нас, познават нашето Черноморие и тази година в нашия МДЖ във Варна ще почива първата група журналисти от Красноярск.

А други идеи за сътрудничество с журналистите от този регион обсъждахте ли?

Ние спечелихме  проект на Фонд „Руски свят“ и от 4 до 6 март  ще проведем българо-руска журналистическа конференция на тема: „Журналистически поглед върху развитието на българо-руските дипломатически отношения“. Очакваме авторитетни гости от Русия. По случай 75-годишнината от края на Втората световна война поканихме техни автори, наследници на участници във войната, да разкажат  спомени за преживяванията на своите родители и по-възрастни близки. Стана дума и за това, че в последно време често се сблъскваме с подмяна на историята. Проблем, който вълнува честните хора по света и най-вече руснаците. Кощунствено е твърдението, че решаващ принос за Победата в най-кръвопролитната война на XX век , имат коалиционните партньори, а не Русия, която изгуби 30 милиона  свои синове и дъщери.       

И накрая бихте ли споделили и впечатленията си от този суров сибирски край?

Иска ми се да спомена,че веднага след пристигането ми беше организирано  пътуване до прочутата Красноярска ВЕЦ. На път за там  минахме през град Дивногорск, който е изграден специално за строителите на централата. Градчето е много симпатично и се намира на брега на Енисей.Там имахме възможност да посетим редакцията на в. „Огньовете на Енисей“. Попътно минахме през селището Овсянка, родно място на големия руски писател Виктор Астафиев. Къщата, в която е живял, е на баба му, която го е отгледала. Тя е превърната в музей на писателя Виктор Астафиев. Отбихме се и в библиотеката в селото, създадена по негова инициатива и носеща днес името му. Там ни разказаха, че има възвръщане на интереса на младите хора към книгата и библиотеката е едно от най-посещаваните места. По начало в Русия винаги са ценели книгите и руснаците са известни като една от най-четящите нации. Хубаво е, че младите хора днес отново си връщат интереса към книгите. Близо до Дивногорск, на брега на Енисей, има паметник на Цар Риба от прочутата творба на Виктор Астафиев. Той е на една от най-прочутите риби в Енисей – есетрата. Има и поверие, че който хване косъмче от брадичката на рибата, ще има късмет и успех през годината.  За сетен път се уверих, че руските хора притежават умението да отдават почит на заслужилите си съграждани. А там са родени големият руски художник Суриков, великият руски актьор Инокентий Смоктуновски и световноизвестният бас Дмитрий Хворостовски. Впечатли ме надписа на една от сградите в града: „Красноярск  - душата и багрите на Сибир“, а аз мисля, че може да се добави и „гласът на Сибир”.

Снимките са предоставени от Владимир Соловьов и Татяна Голованова

Сподели в
 

В отговор на изпратения поздравителен адрес от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова до Корейската асоциация на журналистите по повод 30-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Република България и Република Корея, в СБЖ се получи следното писмо, подписано от Ким Донг-кхун, Председател на Корейската асоциация на журналистите (JAK):

26.03.2020/19:14

По повод организираната от СБЖ и проведена в началото на март Международна журналистическа конференция „140-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. Журналистически поглед“ Съюзът на журналистите на Русия изпрати благодарствено писмо до председателя на СБЖ, подписано от председателя на организацията Владимир Соловьов и секретаря на СЖР и вицепрезидент на МФЖ Тимур Шафир, които участваха във форума.

19.03.2020/10:26

По повод отбелязването на 100-годишнината на Красноярския съюз на журналистите на посещение в сибирския град беше председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. Във връзка с юбилея тя поднесе поздравления от името на българските журналисти.

07.02.2020/09:57

От 21 до 27 септември за 13-ти път черноморската перла Сочи беше домакин на Международния медиен форум за съвременна журналистика „Цяла Русия“ („Вся Россия“), като тазгодишното издание е 23-то. Форумът се ползва с изключително голяма популярност, за което говори участието на над 1200 журналисти и чуждестранни гости от 40 страни. За първи път в „Цяла Русия 2019“ гост е и цялото ръководство на Международната федерация на журналистите (МФЖ). От българска страна участва председателят на СБЖ Снежана Тодорова.

02.10.2019/18:52

В града герой Севастопол на път за Сочи акостира круизният лайнер „Княз Владимир“, на борда на който се намират участниците във Форума за съвременна журналистика „Вся Россия 2019“, съобщиха за сайта на СБЖ от СЖР. Сред тях са председателят на СБЖ Снежана Тодорова, представяща България, президентът на "Тесла глобал форум" Горан Марич и зам.-началникът на управление „Култура“ в Нови Сад Мирияна Лукич Маринкович.

19.09.2019/17:51

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 36 гости

Бързи връзки