Начало
 
 

Ирина Асиова-Диамант: Аз съм разказвач на истории

03.02.2020 /12:07 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ирина Асиова-Диамант

За Ирина Асиова-Диамант в журналистическата гилдия често се казва, че вече е заела своето място сред холивудските съпруги, но за разлика от тях тя е доказала, че не суетата е нейно кредо, а здравото стъпване по земята и като всяка българка държи да има своето заслужаващо респект място в обществото.

Дали защото корените й са от най-българския революционен и дивно красив край, или пък защото е закърмена не само с българщина, а и с таланта да пише интересно и силно, предадено й от майка й, известната наша журналистка и писателка Бойка Асиова, но Ирина благодарение на тази закваска се е утвърдила като познато име в журналистиката.

Първите стъпки в занаята тя прави още като студентка по културология в  СУ „Св. Климент Охридски“ - сътрудничи във в. „Дума“ в периода, когато главен редактор там е майсторът на перото Стефан Продев. Шлифова се в „24 часа“, където 12 лета е репортер и редактор в светската хроника. Ирина е имала късмета да се срещне и интервюира почти всички звезди на Холивуд, които са снимали у нас, както и големите имена в българската култура.

Причината за приказката, че тя е холивудска съпруга е бракът й с топродуцента Моше Диамант, и това прави нейния живот не само обвит от очарователния аромат на любовта и здравата семейна връзка, а и го дели между България, САЩ и Израел. Ирина не е скъсала с журналистиката, а продължава да работи и следи не само киноиндустрията, за която пише редовно, а и живота като цяло. Тя не е безразлична към случващото се у нас и по света, което може да се види в нейния блог и влог.

В момента тя дели времето си между София и Букурещ, тъй като в съседна Румъния се снима филмът с работно заглавие The Asset, продуцент на който е Моше Диамант.

В Букурещ Ирина Асиова-Диамант остава вярна на себе си и заедно със звездите, участващи в лентата, се среща и с известни румънски политици. В разговорите с тях тя не пропуска да направи сравнение между действителността в северната ни съседка и нашата страна.

„И вЕрвайте ми, далеч по-вълнуващо ми беше да си говоря с румънските политици, отколкото с холивудските звезди – написа Ирина в свой пост във фейсбук.- Като фанАх един министър в ъгъла, не го пуснах докато не ми каже как така са успели да вкарат в затвора цял премиер, цял лидер на управляваща партия, сочен за най-влиятелния румънски политик - Ливиу Драгня и цял синджир министри. Важното е, вика министърът, че в момента 90% от действащите политици в Румъния вече не мислят за корупция. Едно, че повечето доста се замогнаха, друго, че присъдите свършиха добра работа. Е, викам, то и нашите политици забогатяха, ама...

Та като гледам тия дни нашите олигарси как си преразпределят държавата за пореден път, новините фрашкани с ужасяващо, потресаващо насилие над деца и възрастни в домове, изнасилвания, особено жестоки убийства, репортажи от села, разкапани от мизерия, като след ядрен взрив... Не знам дали Господ е българин, ама Жокера със сигурност е! Май верно живеем в Готъм сити и само Батман може да ни оправи. Да взема да го поканя!“

Красивата фурия гостува и на сайта на СБЖ. С нея си говорим за всичко в живота по света и у нас, за нашата професия, че и за още много интересни неща.        

Ирина, жена с фамилия по съпруг Диамант - това май напълно отговаря за една чаровна и талантлива българка като теб. А ти как се чувстваш?

Че коя жена би казала: Диамант? Не, благодаря, предпочитам Петрова (смее се). Но аз все пак запазих и бащината си фамилия Асиова, защото тя носи важна родова памет на македонското ми потекло. Думата идва от персийски през турски и означава бунтовник. Баща ми твърди, че всичко започнало с дедо Лазо Асията, който теглил ножа на турски бей, задето посегнал на честта на сестра му. И до ден-днешен се храним с два ножа вместо с вилица. Семейна традиция (смее се).

Малко са обаче късметлийките българки да открият истинската любов в кинопродуцент от ранга на Моше Диамант. Той ли те откри, или ти го плени с красотата и таланта на българка? Как се случи тази история като на кино?

Намерихме се на снимачната площадка в “Бояна”, където аз се опитах да му взема интервю. Вече 11 години го интервюирам и още не съм го разгадала.

Да, вярно е, че извадих късмет с моята намера, както викаше баба ми Дана. Тя не доживя да види съпруга ми, но със сигурност щеше да го хареса, заради няколкото качества, на които държеше у един мъж и Моше ги притежава до едно.

Той говори, само когато има какво да каже. Баба ми много мразеше празнодумци. Държи на думата си… още на двайсетата минута, след като се запознахме, каза: Ти ще бъдеш следващата ми съпруга и …така и стана. Като повечето израелци е герой от няколко войни, калèн в истински битки - нещо, което по нашите ширини рядко се среща.

Освен това е респектиращо умен - инженер и изобретател. Благодарение на ноухауто си за прехвърляне на субтитри на видеокасети стига до Америка и попада в голямото кино. Мъж с визия, необятен хоризонт и устойчив на бури. Скала. И не на последно място е изключителен баща! Не бях срещала такава комбинация. Очевидно мога да дам цяло интервю, говорейки само за мъжа ми.

А какво е да си „холивудска съпруга“? Да си призная, когато чуем за такъв брак, веднага си мислим: „Удари шестица от тотото“. 

Да, ударих шестицата, поради изброените по-горе качества на мъжа ми. Титлата “холивудска съпруга” е по-скоро във въображението на хората. Тя не носи никакви автоматични привилегии и облаги. Всичко е въпрос на вътрешна семейна динамика между двамата партньори.

Познавам холивудски съпруги, които получават месечна издръжка и не могат да похарчат нито цент извън нея. Има и такива, които градят кариера наравно с мъжете си. Моето холивудско всекидневие е свързано с много пътувания. Следвам половинката си навсякъде, където го отведе поредният проект. Стремим се да не се разделяме за дълго, което често пъти е фатално за доста кинаджийски връзки. Ето сега непрекъснато правя совалки между София и Букурещ, където Моше продуцира поредния екшън. Този път с Майкъл Кийтън и Самюел Джексън.

Някои съпруги си уплътняват свободното време с шопинг, други се превръщат в лични асистентки на известните си съпрузи. Аз правя и двете, но се опитвам и да открадна малко истории за блога ми https://irinadiamant.com и Youtube канала ми Irina Diamant. Аз съм разказвач на истории и, където и да попадна, това е основната двигателна сила в моя живот. Да отида, да видя, да вкуся и да разкажа. А да, за малко да забравя…, когато не е на детска градина, във врата ми се е впило едно любопитно коте. Казва се Леа, на 5 години е, батериите му никога не падат и работи на четири основни режима: “скучно ми е”, “гладна съм”, “разказвай” и “гуш”.

Майка ти Бойка Асиова е може би единствената писателка, на която българските корени са здраво впити в земята и буди възхищение, че в това наше забързано и пълно вече с какви ли не модерни и технически изненади време, тя не се предава и българщината е нейното верую. Каква е връзката майка и дъщеря? И какво си взела от Бойка в твоя така различен живот зад океана?

В моя презокеански разложки чеиз има малко, но жизненоважни елементи. Едно дебело вълнено одеяло, тъкано от баба ми Дана, подписано с буквата Ю, в памет на нейния свекър дедо Юрде. Пробвах с какви ли не американски одеяла, така и не се намери нещо достатъчно тежко, което да ме затисне и да ми създаде усещането за уют като чергата на баба.

Един пържолник за сандвичи, който обаче така и не проработи в американската електрическа мрежа, което беше ясно, но аз бях длъжна да опитам (избухва в смях).

Две разложки носии – една за мен и една за дъщеря ми. Даже правихме презентация с тях в лосанджелиската детска градина на Леа. Но най-важният елемент от моя роден чеиз, унаследен от майка ми, е онова неуморно, ненаситно, вечно гладно любопитство и копнеж за познание. Когато ми дойде на гости в Америка, Бонето непрекъснато искаше да ходи по къщите на хората, да види как живеят, да наднича по дворовете им, да разбере що е то американец. Даже на неделна проповед ходихме. Молове и шопинг не я интересуват.

Можеш ли да опишеш какви са вашите отношения с нея в твоя живот като на кино?

Когато съм в България, живеем през два етажа и сме на практика постоянно заедно. Да имам жива и здрава майка под ръка, която да разказва истории на дъщеря ми, е безценно. Непрекъснато коментираме събитията по света и у нас и забъркваме общи творчески проекти. Понякога и буквално. Ето преди малко баба и внучка забъркаха разложка шупла. Баба меси, Леа превежда на английски за моя влог. Истински културен мост между Разлог и света!

През последните години, когато се появи новият елемент блогър, активно се заговори дали пък да не се признае блогърството за дял от журналистиката?  Какво мислиш ти за това?

Категорично да! Моят блог и влог са класическо доказателство, че днес всеки човек е медия и че един журналист няма нужда непременно да принадлежи към голямото заглавие, за да разказва своите истории. Разбира се, влиятелната медия е ракета носител и дава възможност да стигнеш до повече хора, но в България, уви,  това е свързано с тежки зависимости, което практически обезсмисля работата в голяма медия. Страшно е това, което се случва с водещи журналисти у нас. В този смисъл блогърството и влогърството все пак дават възможност чрез съвременните технологии и платформи да кажеш каквото искаш. Макар и пред по-ограничен кръг хора.

В Ел Ей, София, Тел Авив или Разлог, къде се чувстваш по-уютно, в свои води – и храниш ли надежда за възраждането на българския корен?

Добър въпрос. И аз самата се чудя често. С мъжа ми се чувствам уютно, където и да ме запрати силата на съдбата. Това, което се опитвам да открадна от еврейската култура, е умението да пускам корен навсякъде по света. Този талант е вроден у еврейския народ в резултат на гоненията, на които е бил подложени през вековете. Те могат да виреят навсякъде без да губят идентичност.

Но много зависи от това, с какво се занимаваш. Има професии, които са конвертируеми по цялото земно кълбо, има и такива, които закрепостяват човека. Това твърди и моят любим футурист Ювал Харари, според когото, ако досега образованието е било стабилна къща, която сме градили тухла по тухла, то бъдещето принадлежи на хора, които имат една лесно сгъваема палатка.

За мен колчетата на палатката са езиците и умението да се вписваш в различни култури. Това се опитвам да постигна с дъщеря ми, която на 5 говори прекрасен български и английски с български акцент. Балансът между двата езика ще се променя през годините в зависимост от мястото, в което ще живеем, но имам достатъчно добри примери около мен, които показват, че не е невъзможно едно дете да бъде гражданин на света със здрави български корени.

Имаш ли привързаност към родовата памет, традициите – все неща, които идват от семейството? Какво ти даде то като начало? Какво научи за себе си, за живота и характера на българина?

Традициите в моето семейство и моя роден край Разлог са от време оно и не са резултат от така модните напоследък хорá и ръченици в езера, реки, пред Народния театър и прочее неподходящи за целта места. От незапомнени времена в Разлог на първи януари народът излиза на хорото, облечен в носии и кози кожи. Във всяка къща има поне по една. В този смисъл аз съм привилегирована да не се лутам и да не търся тепърва традицията. Тя винаги е била в скрина на баба ми.

От моите блог и влог през последните години научих много за българската народопсихология в директен, направо интимен контакт с читатели и зрители. Непрекъснато получавам лични съобщения и коментари от едната крайност в другата. По гледаемостта на епизодите в канала ми също много може да се разбере за вълненията на българина. Без да се правя на Иван Хаджийски, смея да твърдя, че имам доста преки и актуални наблюдения. Самата аз още се опитвам да ги анализирам.

Ето някои от най-пресните ми изводи. Българинът не е апатичен и аполитичен, не е вярно, че не се вълнува от това, което се случва в родината му, но се активира и възпалява най-вече, когато се излагаме в чужбина. Корупция, насилие над деца и възрастни, липса на правосъдие… нищо не го вълнува така, както излагацията пред света. Разбрах го наскоро от един мой пост във Фейсбук, в който обединих кривите ни политици на посещение в Белия дом, придружаващата ги крива журналистика и наскоро назначената ни крива Мис България.

Този пост достигна близо 10 000 органични лайка, близо 5 000 споделяния и над 1000 коментара по групи на българи и по света и у нас. Без да буствам. Единственият бустер беше – ужас, майко мила, как се излагаме пред света само! По едно време си помислих, че алгоритъмът се е бъгнал. Не можех да повярвам, че броячът продължава да катери дни наред, получих стотици покани за приятелство и коментари на лични. Такова единение на българи от всички краища на планетата аз поне не съм срещала в 10-годишната си Фейсбук история. Въпросът е кой да канализира тази енергия българска.

Другото неизменно вълнение на българина е готвенето. Еле па по празници, еле па на нещо традиционно. Като разложката капама, която майка ми направи за моя канал. И много обича да дава акъл българинът кое как се готви. Значи здравето и пенсията можеш да му вземеш, но ако сложиш сланината върху зелето, а не отдолу, става страшно. Разместваш целия му свят.

Къде и с какво си ангажирана сега? Как виждаш най-близкото си бъдеще?

В момента отново стягам багажа за Букурещ, където ще навестим съпруга ми за няколко дни. И междувременно ще заснема поредния епизод за Youtube канала ми, в който ще разкажа и покажа как изглежда бекстейджа на една холивудска продукция. Щипка Майкъл Кийтън, лъжичка Самюел Джексън, много безименни кинотруженици, каравани, престрелки, висене в дългите зимни нощи. От всичко ще има. Всъщност снимачният процес не е никак бляскав. Повечето е хамалогия при тежки метеорологични условия, които остават скрити за публиката.

За точка на нашия разговор искам да те питам: кое е любимото ти изречение, което си повтаряш най-често?

Ако трябва да излъжа ще кажа: Животът е кратък, изкуството вечно. Но ако питаш дъщеря ми е: Леа, подреди играчките. Истината е, че най-често си повтарям: Още две кила и съм перфектна.

 

Снимки Личен архив 

Сподели в
 

Преди дни, и в навечерието на 3 март, в Дома на киното се състоя премиерната прожекция на документалната лента Breaking news на режисьора Асен Владимиров. В него авторът разказва как пресата на ХІХ век отразява Руско-турската война 1877-1878 година. Това е може би най-отразяваното събитие за онова време. Едни от най-известните военни кореспонденти и художници от цял свят отразяват двете страни на сражаващите се.

27.02.2020/15:48

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американска връзка”

23.02.2020/20:18

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

21.02.2020/09:10

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020/17:25

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020/15:34

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Преди дни, и в навечерието на 3 март, в Дома на киното се състоя премиерната прожекция на документалната лента Breaking news на режисьора Асен Владимиров. В него авторът разказва как пресата на ХІХ век отразява Руско-турската война 1877-1878 година. Това е може би най-отразяваното събитие за онова време. Едни от най-известните военни кореспонденти и художници от цял свят отразяват двете страни на сражаващите се.

27.02.2020 /15:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американска връзка”

23.02.2020 /20:18 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

21.02.2020 /09:10 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод хаоса с разпространението на пресата, настъпващ след фалита на отгледания с държавна благословия монополист в продажбите, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

26.02.2020 /08:02

В речта си в памет на Апостола на свободата Васил Левски президентът Румен Радев призова „да изправим глави” и да не забравяме, че „всичко зависи от нашите задружни усилия“, „че времето нас обръща, но и ние него обръщаме”. Преди официалната церемония държавният глава поведе гражданско шествие от президентството до паметника на най-тачения български герой.

19.02.2020 /22:27

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки