Начало
 
 

Изложба за 145 г. на Каравеловото списание „Знание”

27.01.2020 /15:53 | Източник: Национална библиотека Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Част от експозицията в Националната библиотека, посветена на 145-годишнината на Каравеловото сп. "Знание"

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” отбелязва с интересна изложба 145-годишината от издаването на Каравеловото списание „Знание”, започнало да излиза през януари 1875 г.

Експозицията е разположена на 1-ия етаж в западното крило на библиотека и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов.

Книжовността в различните й проявления – литературно творчество, публицистика и журналистика – е съществена част от житейския път на Любен Каравелов. След вестниците „Свобода” и „Независимост”, в които намира израз неговото политическо кредо,  на бял свят през януари 1875 г. се появява списание „Знание” с подзаглавие „Издание за наука и литература”.

Любен Каравелов  е радетел за популяризирането на научните знания между народа, за демократизация на образованието и културата. Още докато списва в. „Свобода” , той обмисля  идеята да създаде „Дружество за разпространение на полезни знания”.

Списание „Знание” става орган на дружеството.То излиза редовно в 24 книжки през 1875 г., а през 1876 г. се появяват само четири броя. След Освобождението Каравелов възстановява изданието.

В първия брой на „Знаниe” от 15 януари 1875 г. е публикувано „Предисловие” , което започва с мисълта на английския философ Франсис Бейкън: „Знанието е сила”. Следва  „Програмата” на списанието, представена в пет параграфа.

1. Ние желаем да дадеме в ръцете на българския народ такъв един сборник, който би го опознал барем какво годе със съвременната наука и знание.
2. Ние желаеме да изнесеме пред очите на българската публика онова учение, което е припознато за велико, за полезно и за животворяще от всичките здравомислящи хора.
3. Ние мислиме да изнесем на видело всичките добри и лоши страни на нашата народност и да очистиме полезното от безполезното.
4. Ние ще да употребиме всичките си сили да опознаеме българите с живота на другите европейски народи.
5. Ние ще се мъчиме да бъдеме полезни не само на учениците и на учителите, но и на търговците.” .

Така Любен Каравелов формулира  основните  цели, които си  поставя с новото периодично издание. Доскорошните му съратници го упрекват, че противопоставя просвещението на революцията. Но нито в „Предисловието”, нито в публикациите му читателят  открива такава идея.

На страниците на „Знание” Любен Каравелов популяризира постиженията на естествознанието, публикува статии от областта на медицината, земеделието, географията. Макар и да не помества политически статии,  материалите му, посветени на историята, възпитанието и културата, показват, че промени във възгледите му като общественик и демократ няма.

Изложеното в програмата се реализира във всички рубрики  на списанието: „Словесност”, „Наука”, „Природни науки”, „Селско стопанство”, „Търговия”, „Критика и библиография”, „Разни”.  Така всеки брой получава своята завършена цялост.

В рубриките  Каравелов обикновено пише основна обширна статия в много последователни броеве като „Кратки понятия за земеделието”, „За доисторическите времена”, „За воспитанието въобще”, „Из физиологията” и др. Често той  използва за основа съчинение от чуждестранен автор, което коментира в различни аспекти и съотнася към българската действителност.

В литературната част на списанието Каравелов помества голяма част от собствените си стихотворения и белетристични произведения („Хубава си моя горо”, „Мамино детенце”, „Стана” и др.), които показват приемствеността с предшестващите  вестници „Свобода” и „ Независимост”. Връзка с тях е и запазената рубрика „Книжевност”, в която той дава оценка на всичко по-важно, оригинално и преводно, излязло на български.

В поместените собствени произведения, Любен Каравелов остава верен на демократичната насока в своето художествено творчество, а в подбора на чуждите автори, продължава своята практика да превежда тези, които са му сродни по дух.

Списание „Знание” е плод на трупани с десетилетия знания, оформени възгледи и дългогодишни  размисли на своя създател Любен Каравелов. Той се стреми да разшири хоризонтите  на българския читател и затова запознаването с материалите, публикувани в списанието, създава впечатлението, че са предназначени за една различна аудитория, с по-висока образованост и широта на интересите.

Сподели в
 

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020/14:57

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020/15:45

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

27.01.2020/15:53

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020/10:56

Предаването на Радио Кърджали "Полет над Родопите" отбелязва третия си рожден ден. Автор и водещ на 2-часовото предаване е Божидар Чолаков.

05.01.2020/17:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Преди дни, и в навечерието на 3 март, в Дома на киното се състоя премиерната прожекция на документалната лента Breaking news на режисьора Асен Владимиров. В него авторът разказва как пресата на ХІХ век отразява Руско-турската война 1877-1878 година. Това е може би най-отразяваното събитие за онова време. Едни от най-известните военни кореспонденти и художници от цял свят отразяват двете страни на сражаващите се.

27.02.2020 /15:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американска връзка”

23.02.2020 /20:18 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

21.02.2020 /09:10 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод хаоса с разпространението на пресата, настъпващ след фалита на отгледания с държавна благословия монополист в продажбите, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

26.02.2020 /08:02

В речта си в памет на Апостола на свободата Васил Левски президентът Румен Радев призова „да изправим глави” и да не забравяме, че „всичко зависи от нашите задружни усилия“, „че времето нас обръща, но и ние него обръщаме”. Преди официалната церемония държавният глава поведе гражданско шествие от президентството до паметника на най-тачения български герой.

19.02.2020 /22:27

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки