Начало
 
 

За българските „осветени дворове“ в Русия и неосветените днес истини

23.01.2020 /10:56 | Автор : Никола Терзиев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Никола Терзиев с Шолоховата Аксиния, край Тихия Дон...

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

Споразумението става популярно с многозначителното име „Нефт-Газ-Желязо“, като  дешифровката е ясна: срещу прякото си строително участие България реципрочно ще получава нефт, газ, железен концентрат, а от Коми АССР – дървен материал.

Специално за Коми си струва да отворим една доста интригуваща скоба – тъй като има факти и обстоятелства, които са почти неизвестни за днешната, колкото широка, толкова и шарена публика. Ето за какво става дума. През седемдесетте години България се захваща с изграждането на своите действително крупни промишлени обекти, които „изяждат“ огромни количества дървен материал, близо 6-7 милиона кубометра за година. Учените бият тревога – сеч над 2,5 милиона кубометра означава страната да се обезлеси буквално за няколко години!

Правителството трескаво търси спасителни варианти, които всъщност са си чиста екзотика – внос от Етиопия, Конго, Малайзия, Индонезия, Иран, та дори и от степната Монголия? Но сметките хич не излизат, цените са непосилни за все още слабосилната българска икономика. Все пак уж някакъв договор е подписан с Гвинея – за съвместен добив на мебелна дървесина. Даже е сключено споразумение за създаването на обща дърводобивна компания, едно малко чудо за социалистическите догми и стереотипи! Но работата се разсъхва – и общото предприятие, слава богу, поне успешно е продадено на гвинейската страна…

Прави се опит съвместно предприятие да се създаде и с Канада – но условията на „капиталистите“ са безбожни: в компанията да работят само канадци, да получават заплати в местна валута, и то тамошни заплати!

Така се стига до решението „Коми“

Между България и СССР е сключено споразумение, съгласно което нашата страна ще добива за година 3,6 млн. кубометра дървен материал, при съотношение: 60 на сто от заготвения лес остава  за съветската страна, 40 на сто за българската. В северната автономна република пристигат близо 18 хиляди нахъсани български „лесоруби“ и строители, които за  няколко години буквално преобразяват тайгата. СССР предоставя на „братушките“ качествени горски терени, плюс съответната мощна техника. Българите секат и разкрояват дървения материал, строят жилища, училища, детски градини, болници, домове на културата. прокарват уникални пътища, изграждат промишлена инфраструктура, въобще, събуждат за живот тайгата. Донасят и южна емоция, невиждани за Севера български продукти (там и сега ги тачат и търсят, да не кажа  сънуват), колоритни обичаи, песни, танци, та ако щете и фамозните за онова време…дънки?!  А съвместният българо-съветски тръст „Мезенлес“ се превръща в най-крупното в СССР (смята се дори и в света!) дърводобивно предприятие. В периода 1968 – 1993-а година в Коми са работили около 150 хиляди българи! Неслучайно самите руски хора често наричат северната република – „Коми-България“…

За да дойде 1993-а, когато северната  одисея – за едни вълшебна приказка, за други неоправдана авантюра – приключва. Времената са се променили, „братство“ и „братушки“ са забравени думи, дори до обичайното „пито-платено“ се стига през сложности и перипетии. Филип Димитров и Иван Костов съдят руснаците за 150 милиона долара неиздължен дървен материал, Елцин ни го връща тъпкано с иск за 300 милиона нанесени екологични щети от „безразборна и дива (?) сеч“. Е, накрая има едно хладно ръкостискане за фифти-фифти – и в 1997 г. „братството“ унило  приключва; българското консулство в столицата на Коми Сиктивкар е закрито, просто вече не е нужно...)

Толкова за „дървения“ сюжет, нека се върнем към чисто строителното българско участие в СССР. За реализиране на внушителния замисъл  от българска страна през 1969-а е създадена специална (и мощна!) строителна организация.

Основните сили са съсредоточени в изграждането на няколко минно-обогатителни комбината (плюс съпътстващите ги жилищни, пътно-строителни и инфраструктурни обекти) на Курската магнитна аномалия – в Губкин, Стари Оскол, Курск, Железногорск, Белгород. Още тук ще спомена, че трийсетина хилядното селище Стари Оскол днес е почти половин милионен град!

Буквално за година-две в Голямата страна пристигат около двадесет хиляди квалифицирани български строители. Решението е не само икономическо, но и подчертано политическо! За читателите двайсет хиляди може да е просто цифра, но за специалистите е огромна, дори трудно въобразима, по замисъл и мащаби, задача! Да се „извадят“ от бранша толкова много най-опитни работници,  за „отрицателно“ време да се организират и изпратят в непознати и определено сурови условия – това си  е  изключително сериозно изпитание, с което България се справя повече от достойно. Справя се изумително!

През годините българското строително „нашествие“ в Съветския съюз става все по-мащабно. Дори самото споменаване на „географията“ на обектите предизвиква респект и удивление: Русия, Украйна, Белорусия, Прибалтика, Коми, Туркмения, Узбекистан, Азербайджан, Армения, Грузия, Дагестан, Чечено-Ингушетия, Казахстан (май не остана неспоменато и „непобългарено“ кътче от  необятната страна!) – това са азимутите, това са ширините и далнините, където нашите вграждаха майсторство, ум, сърце и  дух – в десетки и стотици наистина уникални строежи!

Тук, простете, ще  си позволя една шега. Докато – къде насериозно, къде с присмех, се спрягаше мистерията на века: „България –шестнайста република“, българските строители наистина я „създаваха“ и заселваха, тази „република“. Насред самия СССР…

Имах човешкото и професионалното щастие

да бъда първият български журналист, командирован в Коми

и да разкажа как са и какви ги вършат нашите „българи – юнаци“ в тази необятна и непозната тайга. А скоро след като се завърнах и публикувах серия репортажи (явно са впечатлили съответните фактори от „високото място“), ме изпратиха за много години в Москва, като част от екипа на бъдещия вестник „Български строител“. Под заглавието на тази удивителна „газета“ (още не проумявам как симпатичнитге руски момичета от типография „Гудок“ почти безпогрешно набираха непонятния за тях текст?) беше отбелязано точно така: „За българите, работещи и учещи в СССР“.

С един много специален парспорт в джоба имах фантастичния шанс да кръстосам Голямата страна, наистина надлъж и нашир – от Карпатите до Владивосток,  от Мурманск до Кавказ. Практически навсякъде, където бе стъпил български крак и твореше българска ръка!

И ето че след близо половин век отново бродих по местата на моята житейска и професионална младост. Когато  се отправях на едно наистина изключително, почти едномесечно  пътешествие (вижте ги само спирките по пътя: Москва, Сибир, Коми, Ростов на Дон, Зерноград!) един колега и приятел ми заръча да си отварям очите на четири и да се вглеждам  старателно в руските „неосветени дворове“. Както например го е правил Радичков, по времето на своите великолепно описани митарства из Сибир…

Е, вглеждах се повече от старателно, отварях си очите не на четири, ами на осем - но видях нещо много различно. Великата страна здраво се е захванала да освети и подреди своите „дворове“. Строи се както може би никъде другаде по света, вдигат се смайващи жилищни комплекси, впечатляващи търговски центрове, прокарват се опнати по конец пътища. Няма я някогашната сивота, полупразните магазини с километровите опашки, навъсената улица. Руснаците наистина са взели нещата в собствените си ръце и успяват – в днешния тъй сложен свят – да си преобразяват страната и да си оправят живота.

И си мисля нещо, колкото простичко, толкова и естествено: Защо са ни изкуствени, книжни думи за нашите връзки и отношения, както и всички неоснователни отричания и  зли хули към братската страна, когато животът ни поднася чисти, живи примери за истинност и непреходност!

И като че ли точно думите на настоятеля на строящия се от българска фирма храм на ул. „Красный маяк“ в Москва, отец Александър, са най-лаконичното, но и най-точното обобщение на този  разказ за удивителното българско присъствие в Русия:“Поклон, човешка и божия благодат за прекрасните български строители и люде!“

 И без всякаква патетика, за пореден път, ще се повторя: това присъствие е не само на строителните карти, а и в душите, в паметта на руските и българските  хора.

Снимки: Авторът и руски колеги и приятели

Сподели в
 

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020/14:57

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020/15:45

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

27.01.2020/15:53

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020/10:56

Предаването на Радио Кърджали "Полет над Родопите" отбелязва третия си рожден ден. Автор и водещ на 2-часовото предаване е Божидар Чолаков.

05.01.2020/17:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Преди дни, и в навечерието на 3 март, в Дома на киното се състоя премиерната прожекция на документалната лента Breaking news на режисьора Асен Владимиров. В него авторът разказва как пресата на ХІХ век отразява Руско-турската война 1877-1878 година. Това е може би най-отразяваното събитие за онова време. Едни от най-известните военни кореспонденти и художници от цял свят отразяват двете страни на сражаващите се.

27.02.2020 /15:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американска връзка”

23.02.2020 /20:18 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

21.02.2020 /09:10 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод хаоса с разпространението на пресата, настъпващ след фалита на отгледания с държавна благословия монополист в продажбите, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

26.02.2020 /08:02

В речта си в памет на Апостола на свободата Васил Левски президентът Румен Радев призова „да изправим глави” и да не забравяме, че „всичко зависи от нашите задружни усилия“, „че времето нас обръща, но и ние него обръщаме”. Преди официалната церемония държавният глава поведе гражданско шествие от президентството до паметника на най-тачения български герой.

19.02.2020 /22:27

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки