Критична година за медиите

18.01.2020 /18:28 | Източник: capital.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


"Да преминеш рубикон", означава, че си на прага да направиш такъв избор, връщане назад след който няма. Българските медии са точно в такава ситуация. Изправени са пред ключови промени, които ще определят бъдещето им за дълго време напред.

В сектора на частните медии предстои в средата на тази година да завърши сделката за придобиването на една от двете най-влиятелни търговски телевизии - bTV. Инвестиционния фонд PPF на чешкия милиардер Петр Келнер трябва да финализира придобиването на българския канал заедно с други четири медийни актива в региона (Румъния, Хърватия, Чехия и Словакия) от сегашния ѝ американски мажоритарен акционер СМЕ. Изходът от тази сделка е особено важен на фона на променената медийна собственост в основния й конкурент на тв пазара - "Нова тв".

През април 2019 г. братята Домусчиеви купиха "Нова тв" от скандинавския й собственик MTG за 185 млн. евро. След влизането им в медията започна процес на освобождаване и напускане на ключови журналисти и редактори и каналът пое изцяло проправителствен курс.

Затова и в сектора съществуват опасения да не би bTV да последва съдбата на "Нова". В момента тя все още е алтернатива на властта и казионната журналистика. Попадането й в ръцете на собственик, незапознат и нечувствителен към медийната среда в България, може сериозно да подкопае доверието и в нея. На етапа изглежда твърде вероятно Петр Келнер да продаде много бързо телевизията и изборът на купувач ще определи до голяма степен посоката, в която ще се развива медийният пазар. Чешкият бизнесмен ще може да избира между местен играч и международна компания, която има инвестиционен, а не политически интерес, прогнозира capital.bg.

През тази година ще продължи обсъждането и ще се промени Законът за радиото и телевизията, което пряко ще засегне основните играчи в сектора, но най-много двете обществени медии. Предстои Съветът за електронни медии (СЕМ) да избере нов генерален директор на БНР. Очаква се прокуратурата да обяви резултатите от разследването на причините за финансовата криза в БНТ. Институцията влезе и в БНР след като през миналата година сигналът на програма "Хоризонт" в най-слушаното време спря без ясна и оправдана причина.

БНТ трябва да продължи да предприема сериозни стъпки за предотвратяване на фалита на медията. Най-важното в този процес обаче, е тя да не загуби мисията си да предлага обществено полезно програмно съдържание и да се върне там, където й е мястото - при хората и качествената, аналитична и критична журналистика. Положителни сигнали в тази посока все още няма. Защо телевизията затъва и как ще устои на кризата предстои да разберем скоро от първия отчет, който генералният директор Емил Кошлуков е задължен да представи пред СЕМ. Също и от проверката на прокуратурата.

"Независимостта на медиите ще е основният проблем и тази година. Предстои да видим какво ще се случи с bTV, но се надявам да дойдат инвеститори, които разбират, че всеки може да прави телевизия, но не всеки може да прави журналистика. Затова ще гледаме внимателно новините на bTV и "Нова тв" – те на зрителите ли говорят или техните репортери са с широко отворени очи дали има дузпа. Сливането на футболна собственост и медийна собственост не е новост на нашия пазар", коментира преподавателят в журналистическия факултет на Софийския университет доц. Жана Попова. Тя е категорична, че очаква през тази година журналистите да са застрашени от "съдебни дела, финансови проверки и прокурорски думи". "И единственото възможно спасение е журналистите да работят като гилдия, а не като наемни служители", каза Попова.

Изпитът БНР

Годината започва с конкурс за нов директор на радиото. Съветът за електронни медии реши да проведе процедура за избор на генерален директор на БНР, след като предсрочно бе прекратен мандатът на Светослав Костов заради безпрецедентното спиране на сигнала на програма "Хоризонт" и съмнения за намеса в редакционната независимост на медията. За изпълняващ длъжността беше посочен Антон Митов, който беше директор на архивния фонд в радиото. По закон той може да заема временно поста не повече от три месеца. Сега той е един от шестте претенденти да поемат за постоянно управлението на БНР.

Според журналистката в БНР Силвия Великова процедурата по избор на директор е важна и защото от него ще зависи общественото радио да остане трибуна за различни гласове. "Този избор е още по-важен, защото е предсрочен – след тежка криза и след безпрецедентно прекратяване мандата на генералния директор заради грубо нарушаване на Закона за радиото и телевизията. Тази криза, заради която все още текат прокурорски проверки", коментира тя.

Изключително важно е през 2020 г. да се напомни и да се защити задължението на обществените медии да бъдат именно обществени, подчертава медийният анализатор и докторант в журналистическия факултет на Софийския университет Николета Даскалова.

През изминалата година станахме свидетели на достатъчно недопустими заявки и действия БНТ и БНР да бъдат отдалечени от обществената си мисия. "Ако това продължи да се случва и през тази година, ще бъде фатален удар срещу плурализма и съпротивителните сили на медийната среда като цяло. В този смисъл изборът за генерален директор на БНР е знаков тест за 2020 г.", категорична е Даскалова. А крайният резултат от това състезание има потенциала както да обнадежди, така и силно да обезвери защитниците на свободното слово в България.

Изборът, който предстои, ще покаже дали опасността за БНР е неутрализирана, или просто ще бъде изпълнена поредната поръчка за овладяването и на общественото радио, но този път "по-интелигентно".

Внимание със закона

Не бива да забравяме, че заради кризата в общественото радио беше създадена специална парламентарна комисия и се ускори работата по промените в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). "Но пак е време да припомним на пишещите закони – медиите са фирми, но по-особени от другите. Техните собственици трябва да инвестират в журналистическите разследвания, в качествено направени новини, а защо не и в по-сложни форми", коментира Жана Попова.

До края на март правителството трябва да подготви план за развитието на медийната среда, както и да предложи модел за финансиране на обществените медии, който да гарантира независимостта им.

Отвъд конкретните проблеми на средата и хората, и представителите на бизнеса искат от медиите да им дават стойностно съдържание с добри примери и успехи, които да вдъхновяват всички, за да си поставят цели, да се развиват, да искат да са дейни и да са двигател в обществото.

Влошаването на медийната среда и компромисите в съдържанието доведоха до понижаване на доверието в медиите. Как това влияе на рекламодателите, които искат да инвестират бюджетите си в качествено съдържание? Според управляващия директор на агенция Media Club Катерина Буюклиева са малко телевизионните рекламодатели, които вече имат изграден рефлекс и за които се подбира много прецизно съдържанието, около което се позиционира спотова реклама. "Въпросът е къде и как аудиторията избира да гледа това съдържание. Огромният ежедневен информационен поток (в голямата си част със съмнителен произход и качество) променя нагласите и разклаща доверието към медиите", коментира Буюклиева.

По думите й все още бизнесът в България не се стреми да инвестира в качествено съдържание, "има светли примери, но наистина са по-скоро изключение", допълва Буюклиева.

Според изпълнителния директор на All Channels Communication Group Александър Дурчев за съжаление спадането на качеството на съдържанието в националните телевизии е повсеместно в момента. "Има една ирландска поговорка, че когато приливът дойде, вдига нивото за всички лодки. Ние за съжаление сме в обратната ситуация. В тази връзка очакванията и изискванията на рекламодателите се адаптират към средата. Или рекламодателите странят от конкретни предавания, чието съдържание генерира интерес, но е противоречиво, или търсят алтернативни канали за марките си", коментира Дурчев. Той очаква през 2020 г. тенденцията от последните години за лек ръст в рекламните инвестиции в медиите да продължи. В най-голяма степен ръстът ще се генерира от дигиталните медии и телевизията. "От гледна точка на инвестициите в съдържание може да очакваме положително развитие", допълни Александър Дурчев.

 

м.л.

Сподели в
 

Основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж се оплака, че няма възможност да води поверителни разговори с адвокатите си, като прекъсна за кратко третия ден от гледането на американската молба за екстрадирането му в британски съд, предаде АФП.

27.02.2020/12:00

Американска журналистка, която очаква да бъде експулсирана от Китай заради криза между нейния вестник и Пекин, ще трябва да остане в Ухан - града епицентър на коронавируса, докато епидемията не приключи, обявиха китайските власти, предаде АФП.

26.02.2020/18:54

Г-н Велков, как общественият съвет ще помага на БНТ?, пита в интервю авторката председателя на Обществения съвет на БНТ, който е и председател на Съвета на директорите на НДК.

25.02.2020/16:51

За подобаващото отбелязване на 70-годишнината от създаването на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) се организира конкурс за вдъхновяващи интерпретации на Te Deum на Марк-Антоан Шарпантие.

24.02.2020/16:53

Вoйнaтa мeжду Нoвa тeлeвизия и bTV oтвaря нoвa cтрaницa. Кoнкурeнциятa мeжду двe от нaй-глeдaните тeлeвизии у нac ce oчeртaвa дa e мнoгo жecтoкa.

23.02.2020/18:53

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американска връзка”

23.02.2020 /20:18 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

21.02.2020 /09:10 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020 /15:34 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод хаоса с разпространението на пресата, настъпващ след фалита на отгледания с държавна благословия монополист в продажбите, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

26.02.2020 /08:02

В речта си в памет на Апостола на свободата Васил Левски президентът Румен Радев призова „да изправим глави” и да не забравяме, че „всичко зависи от нашите задружни усилия“, „че времето нас обръща, но и ние него обръщаме”. Преди официалната церемония държавният глава поведе гражданско шествие от президентството до паметника на най-тачения български герой.

19.02.2020 /22:27

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки