Начало
 
 

Как „паролата - българин” отваря за Христо Събев всички врати в СССР

26.12.2019 /13:43 | Автор : Денчо Владимиров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Постоянно се разраства поредицата на Христо Събев "Докосване до звезди"

Щрихи от портрета на журналиста Христо Събев пред премиерата на новата му книга от знаменитата поредица „Докосване до звезди”.

Нито един от „стоте водещи български журналисти“  от   манипулативната  злополучна класация  през 90-те години , при всичките си кръстосвания на държавна сметка по свет , не може да се похвали с толкова   журналистически срещи със знаменитости, колкото е имал бившият български строител в Коми АССР Христо Събев.

Едно негово спонтанно  участие в анкета на „Народна младеж“ преди десетилетия го поставя внезапно на пътя на журналиста -  преди заминаването му за СССР от вестника му заръчват да им  изпраща оттам „дописки“ и снимки  от срещи със съветските хора.

В Коми той си купува съветски фотоапарат „Смяна“ и денем работи като строител , а вечер  прави снимки и пише кореспонденции за България.

Една съдбоносна среща със Стефан Продев го превръща в желан сътрудник  на  най-популярното българско списание „ Паралели“ и му отваря вратите за стотици срещи  в Москва и други  градове  с  асове във всички сфери.

А през отворената врата на Московските филмови фестивали,  започва своите знаменити „докосвания до звезди”  от цял свят.

Съхранените журналистически интервюта и снимки от тези срещи, по съвет на Стефан Продев,  със съдействието на Съюза на българските журналисти и други българи –патриоти,  той  започва да издава в документалните си книги от поредицата „Докосване до звезди”.

Срещнах се с Христо Събев на  откриването на фотоизложбата му в пловдивско читалище  и в спомените му се върнахме двама във времето, когато  България  имаше до рамото си вярното рамо на  народа  от  „една шеста от земната суша“...

Попитах го как е започнал творчеството си в СССР. Ето разказа му:

„Започнах още със заминаването си  в СССР  като работник в дърводобива в Коми през 1969-та.  Изкарах четири години там като строител. Бях млад, само на 30 години. Освен по заръката от България, носех  материали и в местния български вестник в Коми “ Дружба“…

А после ме „изтеглиха“ в Москва, работих и в Ростов, всичкото си време през почивните дни използвах да се срещам  със съветски знаменитости. Но това можеше да се случи само в СССР, в Русия, със съпричастието на хора с прословутата широка руска душа.

Ще спомена например Станислав Ростоцки. Той беше 7 пъти председател на журито на прочутия Московски кинофестивал.  Обичаше българите,  имаше много приятели в България.  И редовно ме включваше в журналистическия екип по отразяване на фестивала.

Даже по едно време отникъде да не бивах официално акредитиран като журналист за фестивала, той ми осигуряваше широк достъп навред. Включително имах и привилегията  да бъда предварително осведомен кои са носителите на  наградите! Само ме помолваше за дискретност и да не пиша преди официалното обявяване на победителите.

И ставаше така – след пресконференциите с  водещия ги руснак отивахме при победителите, оттеглили се на почивка в стаите си. И така аз можех безпроблемно да снимам  примерно  Роберт де Ниро заедно с водещия пресконференцията. Но и аз бивах сниман с  филмовата звезда  в стаята му, където ми се осигуряваше такъв  специален достъп.

И чувах, че често питали за мен други журналисти  от акредитираните и от най-големи  медии: „Какъв е този дето го пускат навсякъде?” И получавали кратък отговор: „Българин”. „Аааа, затова значи” – клатели глави разбиращо колегите .

Бяха времена, когато при руснаците като се кажеше за някой , че е българин , беше нещо като парола,  в моя случай – като пропуск , като акредитация.

И това се случваше не само в Москва. На кинофестивала в Ташкент, например, не можех да не отида. Ташкент бе побратимен град с Хасково, където живея, аз съм роден в  хасковското село Николово… Земляк съм на президента Радев…

В ония години самолетният билет от  София до Москва струваше 40 лева , нямаше визи и аз, даже и намирайки се в отпуск в България, не пропусках да отивам  на кинофестивалите в СССР.  Навред ме считаха  даже и за руснак.

Така бе и в Ташкент, където нощувах  в хотела по тарифа за  съветски гражданин  - като човек от побратимения  Хасково в Ташкент ме считаха  за свой човек и съответно се ползвах с „пропуск“ за навсякъде из фестивалите

Не мога да забравя  Ташкент, там през май, целият град ухае на ягоди -  както у нас в някои  малки с не мръсен въздух градове ухае  в началото на лятото  на  цъфнал липов цвят…

А когато бях на работа в Москва, се сприятелих с генералния директор на Болшой театър. През деня си вършех работата в строителната компания, а вечерта снимах опери,  балет, срещах се с певци, певици,балерини , интервюирах Галина Уланова, Мая Плисецка и прочие,  ходех им на гости по домовете  дори… Паролата „българин“ действаше навред като акредитационна карта…

Снимах по онова време даже и краля на Швеция, който бе на посещение в Москва със семейството си - нали като българин имах достъп и до „царската ложа”  в Болшой театър… Даже ми бе дадено и правото да водя със себе си и по 5-6 други българи на представленията на прочутия театър.

Незабравимо време... Изживях го в СССР „с три очи”  – моите две и обектива на фотоапарата.

Началникът на Звездното градче Пьотър Илич Плимук веднъж  ме взе с колата си  и  ме закара при космонавтите. Заснех почти  целия процес на подготовката им. Толкова навътре налязох в процеса, че за малко и аз да стана космонавт…

Моят  материал за Звездното градче излезе тогава на първа страница в България, също така на първа страница бе и материалът  ми  от моята среща с три пъти героя на СССР Василий Кожедуб,  тогава заместник-министър на отбраната на СССР.

По повод откриване на паметник на  маршал Георгий Жуков интервюирах дъщеря  му. И  тогава тя ми разказа как  легендарният пълководец е преживявал драмата с принудителното му изпращане в пенсия от Никита Хрушчов, как по цели дни седял в стаята си и се измъчвал в самотата си… Тогава и телефонът му не звънял…

Имах среща и със сина на Климент Ворошилов - Пьотър.

После, като работех  известно време в Ростов, се срещнах като журналист и със сина на Андрей Жданов, който бе ректор на ростовския университет.

И от всички тези срещи се раждаха моите  журналистически материали за България, за „Народна младеж“, за „Паралели“… Там ги чакаха и  ценяха.

Срещал съм се и със съветски  творци на словото: Андрей Вознесенски, Евгений Евтушенко, Юрий Казаков, почти всички от най-известните писатели и поети.

И естествено в моите бележници и в  обектива на фотоапарата ми имаше много хора от филмовия свят на СССР - Сергей Бондарчук,  Вячеслав Тихонов, Людмила Чурсина,  считана за най-красивата съветска киноактриса, която на кинофестивал с участието на филми с Клаудия Кардинале и София Лорен взе първа награда за женска роля. София Лорен  първа я поздравява , прегръщайки я сърдечно като сестра.

В интервюто пред мен Чурсина  сподели, че не е очаквала тъкмо на нея да дадат първата награда при толкова силната конкуренция.  С нея съм имал много срещи по московските  филмови фестивали, впечатлявали са ме  красотата й, талантът й, но  и скромността й…

Много ползотворен се оказа животът ми в СССР – тогава , макар и с друга професия, на строител, аз използвах максимално времето си, за да запозная българите с  творци от всички фронтове  на голямата страна. Даже когато работех по 20 дни в месеца и 10 дни ми бяха давани заслужено за почивка, зарязвах почивките  и се вдигах с фотоапарат и бележник да се срещам  със забележителни хора. Създадох така незабравими приятелства. И  емоциите, вълненията от  всичко това , изпълваха като в приказка живота ми. Не се забравя такава приказка…"

Сподели в
 

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020/13:28

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

16.03.2020/12:59

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020/14:57

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020/15:45

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

27.01.2020/15:53

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Какви истории стоят зад прочутия кадър, заснет на 5 март 1960 г.? Каква драма я предшества и още какви следват? Защо тиражиралият я италиански издател Джанджакомо Фелтринели и изнеслият илюстрирания с нея „Боливийски дневник” Антонио Аргедас загиват еднакво? Крачил ли е Бърни Сандърс до Че и Фидел в Хавана?

09.03.2020 /14:45 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020 /13:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

16.03.2020 /12:59 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ, смята председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.03.2020 /20:47

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки