Начало
 
 

Имало едно време в София и кино „Журналист”

23.12.2019 /17:20 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Едноименният с киното пл. "Журналист" – салонът бил на 50-ина метра на юг...

Неотдавна излезе от печат книгата на издателство „Иврай” – „Софийска импресия”. Пълна с какви ли не любопитни истории за миналото на града отпреди 9 септември 1944-та до днес.

За спорт става дума, за музика, за строителство, за бита, за нравите на старите софиянци, за журналстика, за изчезнали  вече професии...

 

Неин автор е Божидар Н. Крапчев.

 

Този достолепен мъж е прехвърлил 80-те и е родственик на Данаил Крапчев – собственика на митичния всекидневник „Зора”, чиято редакция и печатница се помещавали на улица „11 август” № 18.

Сградата съществуваше допреди 2 години и там бяха набирани и печатани – в различни времена – и вестниците „Отечествен фронт”, „Работническо дело”, „ПОГЛЕД”, „Кооперативно село”, „Трудово дело”, „Еврейски вести”...

 

Дядото на Божидар Крапчев почва работа преди век в отдела за обяви на „Зора”. А сетне баща му – Никола, е шеф на Издателско-печатарското дружество „Преса”. Негова била грижата и за разпространението на изданието. Но Никола Крапчев никога не е писал и ред във вестника.

 

Което не попречило след 9 септември да бъде лашкан по затвори, да бъде репресиран. Ала работата в „Зора” го дарила със скъпи познанства и приятелства – с Димитър Талев и Димитър Подвързачов, Светослав Минков и Николай Райнов, Борьо Зевзека, Райко Алексиев, Йордан Бадев, Дан Колов, Кръстьо Сарафов, Владимир Трендафилов, Петър Дънов, владиката, а по-късно: Екзарх Стефан...

 

Колкото до Божидар Крапчев, той завършва Техническия университет в София и става инженер. От млад е запален турист и спортист – скиор, плувец, боксьор, баскетболист, ездач.

 

40 години работи в строителството и енергетиката на София

 

Но - освен всичките си енциклопедични интереси и умения - притежава и великолепно разказваческо майсторство. Роден разказвач. С усет за хумор, за интересни детайли, за помнещ се завършек на историята, за неочакван край...

 

Освен на „Софийска импресия”, автор е и на „Отбрулени мигове”. Запознахме се, гостувах му, говорихме часове, сприятелихме се още от първите приказки. А след като прочетох в спомените му, че в „Лозенец” някога имало кино „Журналист”, настойчиво го помолих да разкаже нещо повече за него. Тъкмо в годината на толкова много юбилеи на българското вестникарство – отиващата си 2019-а.

 

Човек на дадената дума, даде ми почти 6 страници на машина. Прочетете ги, позволих си само да „обера” малка част от споделеното.

 

И тъй:

 

„Ако днес имаше сграда като някогашния „Журналист”, нямаше да я ползват дори за складиране на употребявани кашони или на повредени кофи за смет. Но тогава...

 

Тогава киното се намираше на улица „Криволак”, която и днес си е с това име, на „Колелото” на „двойката” в квартал „Лозенец”. Полупаянтова сграда, ниска, прихлупена, сто пъти боядисвана и все изглеждаше като болна от едра шарка. По две-три стъпала се влизаше в тесновато предверие, където надничаше гишето на касата.

 

Прожекциите вече не помня как вървяха през деня, но неизменно имаше два вечерни сеанса, а в събота и неделя – и един по пладне. Ако ви кажа, че билетчетата струваха 40 стотинки, вие речете 32. Ако пък си припомня такава цена, вие пак ме поправете, примерно – 24. Толкова малко, такава евтиния беше в цялата киномрежа, с изключение на няколко представителни салона в самия център на града. Може би затова кината бяха пълни.

 

А и нямаше кой знае какви други развлечения

 

Откъснат ли ви  „контролата” на тясната, винаги полузатворена двойна врата,  попадате в помещението, назовано „салон”. Сгъваеми столове, които скърцаха всеки със свой глас не само при отваряне, но дори и при мирно седене. Тряскаха при ставане и това пречеше да се чува и озвучителната уредба, която и без това поправяха през ден.

И прожекционните апарати – два на брой – не бяха като хората, но ги редуваха и така им даваха възможност да се охлаждат. Разбира се, при нужда прекъсваха, служебен глас обяваваше много кратка пауза и тогава трясъкът на столовете напомняше танкова атака...

 

През зимата две грамадни кюмбета от варели се мъчеха да направят положението що-годе търпимо. Кюнците преминаваха на зиг-заг през половината салон. Лелята, която при вратата късаше „контролите”, подхвърляше сегиз-тогиз по някоя лопата кюмюр, а при големи студове – дърва. Едри пънове и цепеници нажежаваха печките до червено и топлеха чак до ... няколко метра от тях.

 

Почти под целия таван беше опъната ситна рабицова мрежа. Защо ли? Много просто: за да се улавят в нея мишките, които отвреме-навреме пробягваха по таванските летви и - макар и рядко - се строполясваха долу, върху публиката.

 

Имаше два служебни котарака, но те бяха постоянно сити, та не проявяваха особен интерес към мишето население на кино „Журналист”. Не се усмихвайте скептично, не ви послъгвам,

 

говоря ви за годините от 1950-а до около 1955-а

 

когато заживяхме на 150 метра от киното и тези неща ги помня, като да са били вчера.

 

Отново да се върна на прожекцията. Често пускаха филми едновременно в няколко кина. Юнаци с велосипеди „се светкаха” от кино в кино и носеха извъртените ролки от единия салон в другия, по-периферния. Така – „на точки и тирета” -- гледахме гледахме чудесиите от Дивия запад; така потъващите кораби се задържаха много дълго над вода, макар и пробити; някои целувки траеха по четвърт час, а индианците препускаха сума време край едни и същи скали.

 

Заглавията бяха от бита на Зоро и неговата банда, пиратите от Тортуа и Карибите все бяха между нас. Соня Хени с нейния „Снежен рай” покори сърцата ни завинаги първо в „Журналист”, а после до премала я гледахме в централните кина.

 

„Шампионът на ринга” ни накара да се втурнем всички в безкрайни спорове за неща, които не познавахме добре, но ни бяха заинтригували страхотно.Все пак от нас „излязоха” двама прилични боксьори, които дължат ухажванията на момичетата и възхитата на момчетата именно на този филм.

 

Много рядко пускаха филми от т.нар. „капиталистически страни”

 

Имаше седмици в годината, когато това ставаше и се сбивахме за билети. В плаката на киното се появяваше и хумор, но тъповат, струва ми се. Помня „Отмъщението на копчето” с някой си Калман Латабар. Чудя се как сме се блъскали за него, та и сме примирали от смях...

 

От кино „Журналист” отнесохме в живота си мелодии от съветски филми, които и до днес си тананикаме, а от някои от тях си направихме сигнали. Изсвириш с уста два-три такта от „Веселите момчета”, да речем, и това значеше, че или викаш някого, или теб някой те търси.

 

Няма да се мъча да си спомням други заглавия, артисти и герои, само ще добавя, че

 

киното ни подтикваше и да четем

 

Съпоставяхме литературните и филмови представяния на едни и същи герои и сами почвахме да създаваме собствени измерители за добро и зло, за красиво и отблъскващо, за благородство и подлост. Не прокуди киното книгата от нас, а напротив. Ето този феномен исках да споделя, без да мога да го обясня.

 

Най-после ще добавя, че на кино се ходеше и защото можеше да се попритиснеш към харесваното момиче, склонило да бъде с теб...

 

Най-същественото на кино „Журналист” бе публиката му

 

Не мога възрастово да я охарактеризирам. Не мога интелектуално да я  наименовам. Не мога и на полов признак да разчитам. Защото всички лозенчани си обичаха киното и си го спохождаха. Нуждата от глътка друг въздух, извън твърдата хватка на тогавашния ден, бе всеобща.

Макар тази глътка да не идваше от свежа атмосферна зона, все си беше някак по-друга и затова всички ходеха на кино. За момчетата и девойчетата разбрахте защо се мушкаха в тясната зала, но и зрели жени, та и баби хълцаха на „Каменното цвете” или „Кубански казаци” и се заливаха – пак там – от смях. Чудо на киното!

 

Но една прослойка от публиката беше знаменита – циганетата! Главно ваксаджийчета. Днес ги няма, но тогава бяха на всяка крачка. Лъснат някой и друг патък, вземат някоя и друга стотинка и – веднага на кино! Някои от тях излизаха, лъскаха, припечелваха, после отново влизаха – на същия филм, след 2 часа или на следващия ден. Знаеха текстове, реплики, мелодии наизуст. Дори имаше приказка, че причакват навън някой вазрастен човек да дойде да гледа. Цигането се присламчва и се примолва да го вкара ей така – с него. Тогава този номер вървеше. Ако възрастният почне да шикалкави, цигането заплашва:

 

„Ако не ме вкараш, че ти кажем кой е убиецо!”

 

Е, няма ли да проявите разбиране и да промушите Черньо вътре? Така тези момчетии оставаха без места. Събираха се пред първия ред, сядаха на ваксаджийските си сандъчета и се включваха. Защото знаеха всичко и просто участваха! Особено колоритна беше данданията, която вдигаха, ако вървеше филм с музика. Така стана с „Бродяга”, например. Индийска „боза” със запомнящи се мелодии, които точно пасваха на циганския етнос.

 

Освен на циганетата киното си беше царство и за момчетиите от махалата. Днешните деца не знаят що е това чудо „махала”, но по-възрастните помнят. Тук царстваха по-големите. Те първи гледаха филмите, те решаваха кой и кога от нас – по-малките, да бъде допуснат и дали филмът „става” за него.

 

Нещо като цензори бяха Ангата, Цапето, Весо Касапчето, Бате Киро Хориста, Бого, та дори и треньорът по футбол бай Ангел Зафиров. Те ни респектираха и с възрастта си, и с опитността си, и с някой тупаник по врата при волнодействие или волнодумство. Всеки от тях бе гледал всеки филм по няколко пъти и бяха готови кинокритици. Вечерните разисквания пред бакалницата на бай Атанас на „Милин камък” си бяха академия и половина.

 

При шумното гледане, при прякото ни участие във всяка действие на екрана, особено при по-опасните, всички  крещяха и даваха акъл на героите как да постъпят. Съвети от типа „Бегай, зад тебе е!”, „Къса се въжето, бе!”, „Ти луда ли си, ма, глей я тая!”, „Скивайте какво става!” и още десетки такива ехтехя пак и пак... Свиркахме по подлите, пляскахме на „добрите”, и си беше направо лудница в тясното салонче. На „Музика за милиони”  почти всички танцувахме между столовете, а на

 

„Смели хора” – един опит за съветски уестърн,

 

всичко гърмеше от копита на екрана и от удари в такт с тях по столове, сандъчета и кой каквото намереше за шумопроизводство.

 

В събота и неделя на линия бяха предимно войничета от поделенията над Лозенец. Тогава ги пускаха в т.нар. „градски отпуски”. Покрай тях идваха на кино и някои момета от слугинчетата по околните къщи или просто независими момичета, с които нашите храбри воини флиртуваха и яко се целуваха. Това ни бяха първите практически уроци по „онзи” въпрос. После се намесваха и батковците от махалата и неусетно прекрачихме прага на сладкото тайнство, та почти всички рано се изпоженихме...

 

След прожекция в салона и преддверието оставаха отпадъци от тиквени и слънчогледови семки, хартийки от бонбони, фасове (да, понякога някой нахалник припалваше), книжни кесии, парчета вестници и още сума ти боклуци. Май такава е била картинката и по другите периферни салончета в София.

Из страната може би нещата са изглеждали доста по-подредени, но ние в града винаги сме били по-разглезени и по-невъзпитани. Може някой да не приеме това ми твърдение, но аз стоя зад него. Много по-късно се възприе по-сдържано поведение на обществените места. Днес по модерните киносалони отново се яде, пият се напитки, макар и уж невинни, но не е по-тихо и по-спокойно от тогава, струва ми се.

 

х х х

 

За целия квартал това кино беше център. Какъв точно – не ми е работа да го оценявам или причислявам към някоя интелектуална група. Но днес няма нищо подобно. Е, има две кина в двата великански МОЛ-а, но те не са „Журналист”, „Уфа”, „Феникс”,”Аура” и още няколко от онова време. Отвя ги епохата.

 

Днес на „Криволак” се мъдрят 2 демодирани блока, строени през 50-те години на миналия век.

 

Там беше „Журналист”.”

 

о о о

 

Така разказва, така пише Божидар Н. Крапчев. Ако ви е спечелил с думите си (обратното ни за миг през ум ми не минава), с малко упорство може да намерите книгите му.


 

izmir escort alsancak escort bornova escort buca escort izmir escort bayan izmir escort izmir escort iskenderun escort

Сподели в
 

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020/13:47

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020/19:01

Прочутият ни генерал и командващ Първа българска армия е единственият чуждестранен пълководец, който преминава редом до съветските генерали от Трети украински фронт по Червения площад в Москва на Парада на победата на 24 юни 1945 г.

24.06.2020/10:00

Презрение за тия, дето нямат „Ни срам, ни очи”, и петнят езиковото ни пространство и човешките ни души.

23.06.2020/15:50

Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ напомня за 565-ата годишнина от началото на съвременното книгопечатане .Под заглавие „Гутенберговата революция“ културната институция е публикувала онлай данни и илюстрации за откривателя на модерното книгопечатане и развитието му в света.

22.06.2020/11:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки