Начало
 
 

И един детски спомен за Вапцаров…

06.12.2019 /18:54 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Толкова десетилетия вече, винаги когато я видя тази снимка, оживява детският спомен за макар и мимолетното, но неизличимо докосване до личността, влязла дълбоко в съдбата на поколения българи с опора и вяра в утрешния ден. Никола Вапцаров. Доста преди да разбера от снимката му кой беше този човек, когото видях в летните дни на 1941 година в Годеч…

Още в началото на лятната ваканция бях отново в това райско кътче, където както винаги срещах многобройните братовчеди, игрите по Додовица, къпането и риболова от сутрин до вечер в Нишава – едно незабравимо детство. Но този път по-различно – започналата война даде своя отпечатък и върху него, и по-късно останахме до края й „евакуирани” там.

Тогава над стария площад, под боровата гора, имаше едно празно затревено място, като „стръмна градинка”, което беше любимо за събиране и игри на децата. В неделя, когато имаше хоро, там посядаха възрастните. Оттам наблюдавахме кой минава по площада, влиза и излиза в кметството и полицейския участък. По-големшките споделяха какво са чули от възрастните – там за пръв път чух думата „шумкари”, на площада бяха посрещнати първо немските части, които минаха към Сърбия, по-късно дойдоха съветските воини.

И в тази изпълнена с някакво тревожно очакване атмосфера един ден видяхме висок мъж, много различен от местните хора, да влиза в участъка. И когато излезе, не тръгна към чаршията, а се качи при нас. Но не седна близо, а встрани. Възслаб, с одухотворено лице, живи, но тревожни очи, къса брада, не помня, струва ми се, беше в голф. Наблюдаваше играта ни мълчешком, някак потънал в себе си, не се обади да се „подкачи”, както се случва, с играеща детска банда. След това слезе и тръгна по улицата към читалището. По обед пак влезе и излезе от участъка, а по-късно започна да се появява по веднъж. Да се „разписва”.

Тогава кой да ни каже кой е всъщност този интерниран, който приковаваше вниманието? Коментираше се, че са го виждали и в работилницата на Пейчо Милушев да помага в ремонта на някакъв трактор и на искането на Пейчо да му плати, бил отговорил „Не искам да ми плащаш…На мен ми е интересна техниката”. Знаехме, че живее в стара къща зад читалището, до дома на една от лелите ми...

След няколко месеца той изчезна. И когато след години видях тази снимка, правена в Годеч, и вече знаех кой е Вапцаров, детският спомен избухна неочаквано силен и ярък. И търсех, и още търся, нови и нови факти за престоя му в Годеч. Интерниран е заради участието му в Соболевата акция (да си спомним „Селска хроника”). Затова е поставен под строг полицейски контрол. И съм убеден, че този най-хубав и точен според мен негов портрет е направен от единствения там фотограф Рангел Социализма – ателието му беше до фурната на моя дядо.

А за условията и самочувствието му тогава  пише в спомените си Бойка Вапцарова: След полицейската проверка отидохме в квартирата му. В тясната стая, с измърсени стени, нямаше нищо друго освен един разкривен креват до стената, една малка маса и един счупен стол Кольо тежко изживяваше самотата, а и тревожните новини от Източния фронт още повече разкъсваха сърцето му”. А той й споделя: „В гостилницата сядам сам и разменям по две-три думи с някой случаен човек… Хората се страхуват да приказват с мен, за да не ги заподозрат като неблагонадеждни. По лицата на мнозина разбирам, че ми съчувстват, дори ме поздравяват крадешком…“. И въпреки строгия полицейски надзор успява да се свърже със „свои хора” в селата Туден и Мургаш.

Читалището сега носи неговото име. И когато открих, че той е вземал от него да чете разкази на Йовков и Елин Пелин, „Под игото”, Стефан Цвайг и Джек Лондон, стиховете на Багряна – какво по-силно доказателство колко опасен враг е бил за полицейската държава! – реших да снимам заемните списъци с неговия подпис. За съжаление, оказа се, читалнята е в ремонт и това трябва да се отложи. Но ме смути и друго: научих че скулпторът Александър Хайтов е направил паметник на Вапцаров, той е в Годеч, но „все още не е монтиран”…

И един друг спомен, вече като ученик в София. Близкото кино „Освобождение” ни събираше по различни поводи. При препълнен салон стана среща с майката на Вапцаров баба Елена и жена му Бойка – двете седяха далеч една от друга, сякаш не се познаваха… Беше ни непонятно и тъжно.

…Гледам, за кой ли път, снимката – и чрез нея сякаш се докосвам до същността на личността и цялото му творчество. Това усещане ми връща и преживяното на Додовица. И сега, със задна дата, се питам: не е ли звучало в него, когато ни е наблюдавал, току-що излязъл от участъка, стихотворението му: „Ала не бойте се, деца/ за утрешния ден!”.

Какво можем да му отговорим днес?!

 

 

 

Сподели в
 

Журналисти от 13 европейски държави, включително и в нашата, работят в условия на тревожно висок риск, алармира документът, изготвен от Европейския университетски институт, и разпространен от МФЖ, ЕФЖ и Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода.

26.07.2020/22:09

На 25 юли 1980 г. престана да бие страстното сърце на големия руски артист и бард Владимир Висоцки. А бе едва на 42. От тогава изминаха 40 лета, но Володя все продължава да е жив в сърцата на милиони, и то не само в Русия, но и по широкия свят. Българските медии сякаш случайно проспаха кръглата годишнина и ни дума, ни вопъл, ни стон. Единственото значимо събитие в памет на Висоцки бе творческата руска вечер в столичния Клуб „Журналист“.

26.07.2020/18:21

Юбилей днес празнува едно от емблематичните имена в българската международна журналистика - живеещият от години в Испания някогашен спецкор из „горещите точки” по света, който миналата година представи в СБЖ най-новата си книга „Репортер от миналото време”. СБЖ честити празника на Йосиф и семейството му.

25.07.2020/15:36

Известната журналистка и издателка спечели първа награда в раздел „Поезия” на националния конкурс „Диря в морето”.

24.07.2020/19:07

Навръх 78-годишнината от разстрела на Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов почит към тях бе отдадена в мемориала им в София. Пред паметта им се поклониха писатели, журналисти, интелектуалци, общественици, политици. Там бе и председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. В словото си вицепрезидентът Илияна Йотова свърза заветите на Вапцаров и другарите му с днешния ни ден.

23.07.2020/19:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020 /11:27 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки