Начало
 
 

Христина Николова, издател на „9 месеца“, разказва как се прави хартиено списание днес

02.12.2019 /18:22 | Автор : Диана Юсколова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Христина Николова, издател на списание "9 месеца"

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

Когато говорим за счетоводител, отдавна не си представяме скучна канцеларска мишка без фантазия, но за сметка на това - с очила. И Христина Николова не е от скучните, сиви счетоводители, тя е усмихната, позитивна, взискателна, педантично коректна, амбициозна...

Но тя не е само счетоводител. Тя е и издател на книжно списание, което всеки месец тръгва към своите читатели с усмихнато дете на корицата си. Месечникът се нарича „9 месеца“ и се занимава изключително с  положителната емоция от очакването и посрещането на нов живот.

Случайно или не чак толкова, списанието се оказало нейният мечтан подарък за рожден ден. Във време като днешното, когато да се поддържа и управлява такова издание у нас е равносилно на подвиг, няма как да не започнем разговора с нея точно с такъв въпрос.

Да се издава списание в България, не е лесно, свидетели сме на това, колко много издания загиват. Как се решихте на тази стъпка?

Винаги съм имала мечта да се занимавам с проект, който да бъде насочен към децата. Нямах съвсем ясна картина пред себе си, не бях уточнила всички подробности. Един щастлив ден мъжът ми ме попита дали проявявам интерес към издателската дейност, по-точно към управлението на списание „9 месеца“.

Как стигна това предложение до самия него? Не е било планувано, оказал се е на подходящото място с правилните хора. На мен не ми беше трудно да се съглася, дори напротив – преди да осъзная с какво се захващам, „9 месеца“ се оказа подарък за рождения ми ден. Но в живота няма нищо случайно, нали?

Имаше ли конкретна причина да поискате да се занимавате с тази дейност?

Желанието ми да бъда полезна на децата и на родителите им, да правя щастливи семействата се оказаха в основата на всичко. Едва ли някой е открил рецептата за това как да бъдеш „най-добрият родител“, но  търсим и сякаш успяваме да се доближим до формулата. Ако в началото причината да поема по този път е била само една – децата, то сега вече имам поне още няколко хиляди причини.

Не сте професионален журналист. Какво научихте от практиката?

От практиката научих следното: човек никога не бива да се занимава с нещо, което не познава. Това е моят ценен бизнес урок. Не знам кое беше най-трудното… Всичко! Не ни беше ясен процесът отвътре – подготовката на броя, разпространението, издаването. Най-сложно обаче се оказа да открием точните хора, които да се присъединят към екипа. Трябваше да намерим съмишленици, които да прегърнат мисията, наречена „9 месеца“.

Освен всичко останало, аз съм жена, майка, съпруга. След това издател. Съпричастна съм към всички истории, надежди и съдби, за които разказваме от страниците на списанието. Отговорността за мен е голяма, удовлетворението от добре свършената работа – незаменимо.

Кое е по-важно – да си добър журналист, да имаш отношение към писменото слово и към новината, или да си добър мениджър?

Успешният мениджър е на първо място, защото благодарение на него екипът ще бъде сплотен и целеустремен, ще се справя отлично с работата и ангажиментите.

Ако имахте възможност, какво бихте променили в издателския бизнес?

Пазарът е твърде сложен, сякаш хората предпочитат бързо да консумират информацията, да я получават само с един клик, например във Фейсбук или в сайт. Но със сигурност печатното издание ще продължи да бъде доверен приятел, особено за онези хора, които предпочитат тази форма.

Информацията в списанието си остава вътре в него, прилежно събрана и защитена от разпиляване. Списанието няма срок на годност. Читателите ни споделят, че с удоволствие подаряват стари  броеве на свои близки и приятели. Повечето от темите, интервютата с популярни специалисти, любопитните материали, посветени на бъдещите и настоящите родители, винаги са актуални.

Списанието излиза под Вашето ръководство от 2012 г. Сигурна съм, че не е било лесно. Как оцеляхте и какво Ви костваше?

Костваше ни много време, енергия, усилия и емоции, но силната любов към това, което правим, ни държи в добра кондиция вече седем години. Тук няма как да не спомена и безрезервната подкрепа във всяко отношение, която моят съпруг Кръстьо Касабов оказва на списанието. Без неговата всеотдайност и вяра в каузите едва ли щяхме да се справим. Той е моята опора за реализиране на смели идеи, учи ме да бъда непреклонна пред трудностите. Благодаря му, че заедно търсим нови хоризонти, запазвайки ценностите, които ни доведоха дотук.

Как виждате бъдещето?

Хубавата книга е добро наследство. Същото мога да твърдя и за качественото съдържание в печатно издание като нашето. Например имаме неповторима рубрика – „Из старите вестници в Националната библиотека“. В нея споделяме какви са били препоръките за отглеждане на дете преди 100 години. Е, ще бъда откровена – някои от тях се прилагат и до днес. Това четиво е приятно и сантиментално преживяване, привилегия е да се докоснеш до миналото,  нали? Винаги ще има нов живот, винаги ще се раждат деца и списание „9 месеца“ също ще бъде винаги там – в сърцата и ръцете на родителите.

Трудно ли се събира работещ екип? Как избрахте професионалисти, с които да работите, и как поддържате екипния дух?

За нас е важно да има добър екип и здраво звено - хора, удовлетворени от работата. Напрежението пречи на успеха и краде от атмосферата. Трудно е да намериш правилните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипният дух винаги е на ниво. Избираме професионалисти по традиционния начин – среща, разговор, въпроси, отговори, другото е ясно. Препоръките от познати невинаги се оказват правилни, защото личните отношения са различни от професионалните.

Имате ли планове за друга медия, в която да се включите?

Към момента нямаме такива планове, фокусирани сме към два чудесни проекта, които успешно реализирахме. Единият е сборник с разкази „Лабиринт на любовта“ (2018), а другият – сборник с детско творчество „Моето семейство“. Неговата премиера е на 7 декември от 12:00 ч. в „България Мол”, София.

Преди тези две книги да се родят на белия свят, организирахме конкурси, имаше жури и най-добрите произведения станаха част от съдържанието им. Няма да издавам повече, очакваме всички на официалното представяне на „Моето семейство“. Обещаваме, че ще бъде незабравимо!

Какво мислите за гражданската позиция, която една медия трябва да има?

Честността, коректността и независимостта би следвало да бъдат в основата на всяка медия. Списание „9 месеца“ е платформа, която дава възможност на много и различни гласове да бъдат чути. Вярваме обаче, че създаването на нов живот, 9-те месеца и отглеждането на дете трябва да бъдат приоритет на държавата. Стараем се да поддържаме баланс, отразявайки различните гледни точки. Никога няма да се откажем от каузите, които подкрепяме – всички те са свързани със семейството.

Какви хора са читателите на „9 месеца“? Какво търсят и какво намират на страниците на списанието?

Читателите ни са любопитни, взискателни, будни, жадни за качествена информация и интелигентни. Определено са добронамерени бъдещи и настоящи родители на деца (предимно) до 3-годишна възраст. Търсят много, намират всичко. Сигурна съм, защото получаваме множество писма и имаме постоянна обратна връзка с аудиторията.

Влизайки в света на „9 месеца“,  те имат достъп до разнообразни текстове за зачеването, бременността, раждането, кърменето, развитието на бебето, взаимоотношенията между партньорите, здравословния начин на живот и безброй други теми. Общо взето, за целия процес от самото му начало. Читателите са нашата мотивация да продължаваме да работим. Благодаря им за доверието, любовта и подкрепата.

Сподели в
 

872 дни - една цифра, пълна не само с героизъм, но и с много страдания, мъка и жажда за живот. Толкова дни жителите на Ленинград го защитават от фашистките окупатори и са били готови на всичко, за да не стъпи никога хитлеристки ботуш в града на Нева. От 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. продължава блокадата на града. 76 години след като се слага край на ада, не е забравен и подвигът на журналистите в Северната Палмира

26.01.2020/15:44

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

26.01.2020/15:37

Родената в Токио през 1914 г. Цунеко Сасамото има следната рецепта за житейското си и творческо дълголетие: „Никога се оставяйте на мързела. Важно е да бъдете позитивни и да не се отказвате. Само се мобилизирате и гледате да оставате в крак с времето - така винаги ще продължавате напред.”

25.01.2020/19:27

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020/12:47

Журналистите трябва да имат просветителска и образователна мисия, смята именитият актьор. Разочарован е от липсата у управляващите на стратегия в изкуството и културата, чието финансиране би облагородило обществото и би дръпнало развитието ни напред

21.01.2020/14:20

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

872 дни - една цифра, пълна не само с героизъм, но и с много страдания, мъка и жажда за живот. Толкова дни жителите на Ленинград го защитават от фашистките окупатори и са били готови на всичко, за да не стъпи никога хитлеристки ботуш в града на Нева. От 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. продължава блокадата на града. 76 години след като се слага край на ада, не е забравен и подвигът на журналистите в Северната Палмира

26.01.2020 /15:44 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

26.01.2020 /15:37 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Родената в Токио през 1914 г. Цунеко Сасамото има следната рецепта за житейското си и творческо дълголетие: „Никога се оставяйте на мързела. Важно е да бъдете позитивни и да не се отказвате. Само се мобилизирате и гледате да оставате в крак с времето - така винаги ще продължавате напред.”

25.01.2020 /19:27 | Източник: random-times.com

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020 /12:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

27.01.2020 /15:53 | Източник: Национална библиотека

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020 /10:56 | Автор: Никола Терзиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Състоянието на медиите и на журналистиката у нас е от фундаментално значение за функционирането на демокрацията. По тази будеща много въпроси и безпокойства тема думата трябва да има цялото общество, а не само комисии, регулатори и работни групи.”

24.01.2020 /20:05

900 медийни работници са убити по света в последното десетилетие. През 2019-та има спад наполовина на жертвите, но повечето са дадени в страни без военни действия, което е тревожен сигнал за натиска срещу професията. Това сочи доклад на Монигоринговата служба за убити журналисти, действаща към световната организация за образование, наука и култура.

24.01.2020 /19:45

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки