Навръх 82-годишнината на скъпия ни колега Величко Хинов - известен журналист, филмов критик, сценарист и писател - СБЖ му честити рождения ден и му пожелава още много вдъхновения за неговата несекваща творческа енергия. Публикуваме и стихотворно поздравление до рожденика от Стефан Таулов.
От над шест десетилетия неуморното перо на колегата ни Величко Хинов блести по „културните фронтове” на българската журналистика. Безброй публикации в периодичния печат, книги, киносценарии - това е само част от „арсенала” му.
И до днес той не пропуска никоя заслужаваща си премиера на книга или филм, дискусия, изложба, пресконференция. Неизчерпаем на интересни истории за родните и световните литература, кино и други изкуства, с винаги отворена, широка душа за многобройните приятели, с неизменната светла усмивка, нашият обичан от всички Чичко-Величко никога не липсва и от събитията, организирани в СБЖ. Остава си един от най-дейните членове на нашия Съюз.
Не е за вярване, но днес той навършва 82 години! Да му е честит рожденият ден и още много вдъхновения да зареждат несекващата му творческа енергия!
А ето и някои акценти от биографията на Величко Хинов, които вече сме припомняли в публикация по повод 80-годишния му юбилей преди две години.
Роден е в Луковит на 2 декември 1937 г. в семейство на учители. Дядо му е бил един от кметовете на града по времето на Александър Стамболийски, а баба му е от рода на Иван Вазов.
„Децата на учителите или са много глезени, или на мушката, за да дават пример. Помня, като ученик, когато излизам от учителската стая с филия с мармалад, отчупвам и давам на другите, а ако са повече - разчупвам и я раздавам цялата. Невероятно удоволствие изпитвам, все едно съм я изял”. Така е цитиран Величко преди време от блога TimeHeroes.
Става околийски кореспондент на в. „Народна младеж” още като деветокласник. Когато идва да продължи образованието си в София, се сближава с Дамян Дамянов, Пеньо Пенев, Слав Караславов. „Това бяха младите сърдити мъже на онова време”, спомня си сега.
Дамянов и Пенев са му посвещавали стихотворения и се гордее с това. Има и друга гордост: „Най-голямото нещо, което съм направил - 3 студии за Червения кръст: История на хуманитарното игрално, документално и научнопопулярно кино. Книга, издадена в Женева и разпространена в много от страните-членки на ООН в края на 70-те”.
За изявите си като критик казва следното: „Най-неблагодарната професия е критиката. Защото никой творец не обича истината за себе си. И защото всяко мнение търпи да бъде субективно. Към този, когото обичаш, трябва да си изключително взискателен. Това малко хора го разбират”.
Истината е, че и малко хора днес са способни да даряват и да пробуждат толкова обич сред колеги и приятели, колкото нашият Чичко-Величко. Да ни е жив и здрав!
А ето и един издържан точно в този дух специален поетичен подарък за него по случай рождения му ден от приятеля и колегата Стефан Таулов:
ОБИЧ ЗА ВСИЧКИ
На Величко Хинов, известен журналист, писател, критик и редактор
Знам, Величко „знае всичко!”
Бързо, срочно редактира,
точна думичка намира.
Български е Той писател
и мислител, и деятел.
Той будител е известен
или просто казано е свестен.
И красив е мъж, и снажен,
никой няма да рече - и важен.
А роден за словото с късмет -
не продава „сливите за смет”.
Знам, от Луковит си ти, Величко,
журналист, писател и обичан си за всичко!
ЧРД, 2 декември 2019 г.
Стал Тал (Стефан Таулов)