Величко Хинов. Снимка: Иван Василев

От над шест десетилетия неуморното перо на колегата ни Величко Хинов блести по „културните фронтове” на българската журналистика. Безброй публикации в периодичния печат, книги, киносценарии - това е само част от „арсенала” му.

И до днес той не пропуска никоя заслужаваща си премиера на книга или филм, дискусия, изложба, пресконференция. Неизчерпаем на интересни истории за родните и световните литература, кино и други изкуства, с винаги отворена, широка душа за многобройните приятели, с неизменната светла усмивка, нашият обичан от всички Чичко-Величко никога не липсва и от събитията, организирани в СБЖ. Остава си един от най-дейните членове на нашия Съюз.

Не е за вярване, но днес той навършва 82 години! Да му е честит рожденият ден и още много вдъхновения да зареждат несекващата му творческа енергия!

А ето и някои акценти от биографията на Величко Хинов, които вече сме припомняли в публикация по повод 80-годишния му юбилей преди две години.

Роден е  в Луковит на 2 декември 1937 г. в семейство на учители. Дядо му е бил един от кметовете на града по времето на Александър Стамболийски, а баба му е от рода на Иван Вазов.

„Децата на учителите или са много глезени, или на мушката, за да дават пример. Помня, като ученик, когато излизам от учителската стая с филия с мармалад, отчупвам и давам на другите, а ако са повече - разчупвам и я раздавам цялата. Невероятно удоволствие изпитвам, все едно съм я изял”. Така е цитиран Величко преди време от блога TimeHeroes.

Става околийски кореспондент на в. „Народна младеж” още като деветокласник. Когато идва да продължи образованието си в София, се сближава с Дамян Дамянов, Пеньо Пенев, Слав Караславов. „Това бяха младите сърдити мъже на онова време”, спомня си сега.

Дамянов и Пенев са му посвещавали стихотворения и се гордее с това. Има и друга гордост: „Най-голямото нещо, което съм направил - 3 студии за Червения кръст: История на хуманитарното игрално, документално и научнопопулярно кино. Книга, издадена в Женева и разпространена в много от страните-членки на ООН в края на 70-те”. 

За изявите си като критик казва следното: „Най-неблагодарната професия е критиката. Защото никой творец не обича истината за себе си. И защото всяко мнение търпи да бъде субективно. Към този, когото обичаш, трябва да си изключително взискателен. Това малко хора го разбират”. 

Истината е, че и малко хора днес са способни да даряват и да пробуждат толкова обич сред колеги и приятели, колкото нашият Чичко-Величко. Да ни е жив и здрав!

А ето и един издържан точно в този дух специален поетичен подарък за него по случай рождения му ден от приятеля и колегата Стефан Таулов:

ОБИЧ ЗА ВСИЧКИ

На Величко Хинов, известен журналист, писател, критик и редактор

Знам, Величко „знае всичко!”

Бързо, срочно редактира,

точна думичка намира.

Български е Той писател

и мислител, и деятел.

Той будител е известен

или просто казано е свестен.

И красив е мъж, и снажен,

никой няма да рече - и важен.

А роден за словото с късмет -

не продава „сливите за смет”.

Знам, от Луковит си ти, Величко,

журналист, писател и обичан си за всичко!

ЧРД, 2 декември 2019 г.

Стал Тал (Стефан Таулов)

Сподели в