Начало
 
 

Осиротя търновската книжовност без Христо Медникаров

02.12.2019 /14:48 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Христо Медникаров бе и поет, и голям журналист

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

Оглавяваше го младият по онова време Христо Медникаров. 

Висок, изпънат като дръжка на знаме, с очила – изглеждаше строг. За разлика от веселяците от Секретариата – шефа на хумористите Петър Борсуков, уредника Марин Крусев, закачливите зевзеци Николай Томов, Веселин Долчинков, фотографа Иван Русков.

Появих се там като стажант – през лятото, за месец, след завършването на първи курс в тогавашната Катедра по журналистика, станала по-късно Факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Запознах се, както с всички други от редакцията, и с Христо Медникаров.

Случваше се в обедната почивка да вземе от столовата на първия етаж храна за вкъщи – в ония някогашни съдинки, сложени една връз друга, не може да не ги помните - и с несравнимата си лека и бърза стъпка се стрелваше към дома си на улица „Козлодуй” – досами парка „Дружба”.

Каза ми веднъж, че имал син и дъщеря, а съпругата му работела в окръжната Проектантска организация. След по-малко от час отново бе в редакцията, в стаята си. Зачетен в ръкописи, подготвящ материалите за поредния брой, сновящ и до Секретариата, неизменно – на планьорките около огромната маса, покрита с тъмночервено сукно в най-голямата преходна стая. 

Тъй - ден след ден, брой след брой, година подир година...   

Сетне редакцията бе преместена в нова сграда – на територията на Старите казарми – най-хубавото място в града. Там – в дъното на дълъг, дълъг коридор, вляво, бе новата му обител. Там – заедно с Петър Борсуков създадоха фантастичното литературно приложение на в. „Борба” – „Светлик”. 

В него Христо Медникаров събираше най-талантливите сред талантливите местни литератори, студенти от Търновския университет също тъй, добре дошли бяха и други автори. И поети, и белетристи, и литературни критици, и чудесни художници - илюстратори... А и сам той не спираше да пише.

Работи за търновската „Борба” повече от 20 години  

До пенсионирането си. Последва връщане в родното и тъй мило на душата му Разпоповци – сега: квартал на Елена.

Написа рояк книги. За земляка си Емилиян Станев. Може би десетина стихосбирки. Книга с балканджийски хумор. Книги с краеведски находки. Бе близък другар от младини с Александър Пиндиков, Пенчо Чернаев, Васил Славов, Илия Пехливанов... 

Виртуозно превеждаше стихове от руски и съветски поети. Как инак да е – бе завършил „Руска филология” в Софийския университет. Печаташе и свои творби в не едно и две столични издания, стана член на Съюза на българските писатели, отдавна-отдавна бе член и на Съюза на българските журналисти. 

Освен че по старовремски вярно, доживотно влюбен бе в съпругата си Росица, обичаше със същата преданост и природата. Душата му бе пленник на чара на родното Разпоповци; не се уморяваше да разказва за живота в него, а и в Елена; за тамошните театрални постановки в читалището, за гостуванията по празници на Златаришката духова музика, за местните чешити, за Георги Георгиев – Гец, още един негов земляк... 

Готов бе да помогне на всекиго,     

у когото бе видял почтеност и талант. Водеше, за да го представи, а и авторът да представи поредната си творба в Общинското радио в Търново, в къщата-музей на Емилиян Станев, в Народната библиотека „Петко Р. Славейков”. А домът му бе „като конак” за всеки приятел и колега. По всяко време. 

През последните десетина години се чувахме по телефона всяка събота заран. Отлиташе по половин час в разговори за града, за вестници, приятели, за кахъри по осигуряването на вечно недостигащите пари за отпечатването на поредната книга. 

Ала земляците му го тачеха – стана почетен гражданин на Елена, негово стихотворение се превърна в химн на градеца, кметовете го канеха на всеки празник и това го радваше. 

Като студент и млад учител бе живял под наем в мниатюрна стаица на къщица на улица „Гурко”, надвесени – и къщата, и улицата над - извилистита Янтра. Сетне домът му бе на споменатата вече тиха улица „Козлодуй”. От там – от балкона на високия етаж, на който бе апартаментът му, гледаше с радост Царевец, търновските хубости се разстилаха през взора му, наслаждаваше се вечер – по празници – на зарята над митичния хълм... 

А почти всеки ден, вече пенсионер, сядаше зад бюрото с любимата си пишеща машина – до прозореца, обърнат към парка. И машинката запяваше под пръстите му. С мобилния телефон свикна, но компютърът не го спечели. Останаха си чужди. Но не съжаляваше. 

Познаваше ги и му бе приятно да бере гъби, билки, обичаше понякога и да готви, да ходи до близкия до дома му пазар и да се диви и там на изобилието и на чудесата на природата. На късните октомврийски-ноемврийски дини, например. На работливостта на селяните. Но тъй и не можеше да приеме и преглътне горчилката, тъгата си по изтляването на десетки селца не само в Еленско, но и в целия Търновски, Дряновски, Габровски край. 

Последните няколко години стоически се бори с болежки, със здравни неволи. И около година почти не писа. Тежеше му, че нявгашни приятели рядко ставали мокаят да му звъннат поне по телефона и да разменят по някоя дума...Но – прощаваше им, все им намираше някакво оправдание.

Дни преди да си иде от тоя свят на 89 в средата на ноември ми каза, че му дошло вдъхновение и написал няколко стихотворения. И обеща да ми ги прати. 

Получих ги – по пощата – след края му. Изчетох ги просълзен. 

Ето две от тях. 

От Христо Медникаров: приятелят, за когото колкото и добри думи да се кажат и напишат, колкото и да са много – все ще са малко. 

Селска картина  

През мойто село минах. 

Бе тъмно като в рог.

Ни звук, нито картина.

То спеше сън дълбок.

Не чух язът да шушне,

дере да ромоли,

коминче да запуши,

дъждец да завали. 

В салона беше тъмно.

Във двете кръчми – мрак.

И гарата осъмна

без пътник и без влак.

Това е то разруха

без маска и без грим.

И никаква разтуха.

Во век-веков. Амин.

х х х 

Дали си моя сетна, ти, есен златолистна

със ореол лозинен, с цвят алено-червен,

във жеравния клин, над Дълги вир увиснал,

от полет във небето безкрайно уморен.

Но между вас и мене е разлика голяма –

вий пак ще долетите във ранна пролет тук.

Но друг ще ви посрещне. Мен вече ще ме няма.

Вас тук ще ви приветства един запял капчук.

Ноември, 2019 


 

Сподели в
 

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020/20:49

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020/14:31

Талантливият актьор и дългогодишен директор на столичния театър „Сълза и смях“ Стойчо Мазгалов (починал през 2006 г.) е първият почетен гражданин на община Любимец.

25.08.2020/10:23

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020/11:27

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020/18:35

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

Събранието се провежда в два дни - на 19 и 20 септември - в сградата на СБЖ в София, ул. „Граф Игнатиев” 4. Заседава се едновременно в две свързани помежду си с видеоконферентна връзка зали - на 1-ия и на 3-ия етаж, при спазване на санитарните изисквания в условята на пандемия от Covid-19.

19.09.2020 /22:33

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки