Начало
 
 

Осиротя търновската книжовност без Христо Медникаров

02.12.2019 /14:48 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Христо Медникаров бе и поет, и голям журналист

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

Оглавяваше го младият по онова време Христо Медникаров. 

Висок, изпънат като дръжка на знаме, с очила – изглеждаше строг. За разлика от веселяците от Секретариата – шефа на хумористите Петър Борсуков, уредника Марин Крусев, закачливите зевзеци Николай Томов, Веселин Долчинков, фотографа Иван Русков.

Появих се там като стажант – през лятото, за месец, след завършването на първи курс в тогавашната Катедра по журналистика, станала по-късно Факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Запознах се, както с всички други от редакцията, и с Христо Медникаров.

Случваше се в обедната почивка да вземе от столовата на първия етаж храна за вкъщи – в ония някогашни съдинки, сложени една връз друга, не може да не ги помните - и с несравнимата си лека и бърза стъпка се стрелваше към дома си на улица „Козлодуй” – досами парка „Дружба”.

Каза ми веднъж, че имал син и дъщеря, а съпругата му работела в окръжната Проектантска организация. След по-малко от час отново бе в редакцията, в стаята си. Зачетен в ръкописи, подготвящ материалите за поредния брой, сновящ и до Секретариата, неизменно – на планьорките около огромната маса, покрита с тъмночервено сукно в най-голямата преходна стая. 

Тъй - ден след ден, брой след брой, година подир година...   

Сетне редакцията бе преместена в нова сграда – на територията на Старите казарми – най-хубавото място в града. Там – в дъното на дълъг, дълъг коридор, вляво, бе новата му обител. Там – заедно с Петър Борсуков създадоха фантастичното литературно приложение на в. „Борба” – „Светлик”. 

В него Христо Медникаров събираше най-талантливите сред талантливите местни литератори, студенти от Търновския университет също тъй, добре дошли бяха и други автори. И поети, и белетристи, и литературни критици, и чудесни художници - илюстратори... А и сам той не спираше да пише.

Работи за търновската „Борба” повече от 20 години  

До пенсионирането си. Последва връщане в родното и тъй мило на душата му Разпоповци – сега: квартал на Елена.

Написа рояк книги. За земляка си Емилиян Станев. Може би десетина стихосбирки. Книга с балканджийски хумор. Книги с краеведски находки. Бе близък другар от младини с Александър Пиндиков, Пенчо Чернаев, Васил Славов, Илия Пехливанов... 

Виртуозно превеждаше стихове от руски и съветски поети. Как инак да е – бе завършил „Руска филология” в Софийския университет. Печаташе и свои творби в не едно и две столични издания, стана член на Съюза на българските писатели, отдавна-отдавна бе член и на Съюза на българските журналисти. 

Освен че по старовремски вярно, доживотно влюбен бе в съпругата си Росица, обичаше със същата преданост и природата. Душата му бе пленник на чара на родното Разпоповци; не се уморяваше да разказва за живота в него, а и в Елена; за тамошните театрални постановки в читалището, за гостуванията по празници на Златаришката духова музика, за местните чешити, за Георги Георгиев – Гец, още един негов земляк... 

Готов бе да помогне на всекиго,     

у когото бе видял почтеност и талант. Водеше, за да го представи, а и авторът да представи поредната си творба в Общинското радио в Търново, в къщата-музей на Емилиян Станев, в Народната библиотека „Петко Р. Славейков”. А домът му бе „като конак” за всеки приятел и колега. По всяко време. 

През последните десетина години се чувахме по телефона всяка събота заран. Отлиташе по половин час в разговори за града, за вестници, приятели, за кахъри по осигуряването на вечно недостигащите пари за отпечатването на поредната книга. 

Ала земляците му го тачеха – стана почетен гражданин на Елена, негово стихотворение се превърна в химн на градеца, кметовете го канеха на всеки празник и това го радваше. 

Като студент и млад учител бе живял под наем в мниатюрна стаица на къщица на улица „Гурко”, надвесени – и къщата, и улицата над - извилистита Янтра. Сетне домът му бе на споменатата вече тиха улица „Козлодуй”. От там – от балкона на високия етаж, на който бе апартаментът му, гледаше с радост Царевец, търновските хубости се разстилаха през взора му, наслаждаваше се вечер – по празници – на зарята над митичния хълм... 

А почти всеки ден, вече пенсионер, сядаше зад бюрото с любимата си пишеща машина – до прозореца, обърнат към парка. И машинката запяваше под пръстите му. С мобилния телефон свикна, но компютърът не го спечели. Останаха си чужди. Но не съжаляваше. 

Познаваше ги и му бе приятно да бере гъби, билки, обичаше понякога и да готви, да ходи до близкия до дома му пазар и да се диви и там на изобилието и на чудесата на природата. На късните октомврийски-ноемврийски дини, например. На работливостта на селяните. Но тъй и не можеше да приеме и преглътне горчилката, тъгата си по изтляването на десетки селца не само в Еленско, но и в целия Търновски, Дряновски, Габровски край. 

Последните няколко години стоически се бори с болежки, със здравни неволи. И около година почти не писа. Тежеше му, че нявгашни приятели рядко ставали мокаят да му звъннат поне по телефона и да разменят по някоя дума...Но – прощаваше им, все им намираше някакво оправдание.

Дни преди да си иде от тоя свят на 89 в средата на ноември ми каза, че му дошло вдъхновение и написал няколко стихотворения. И обеща да ми ги прати. 

Получих ги – по пощата – след края му. Изчетох ги просълзен. 

Ето две от тях. 

От Христо Медникаров: приятелят, за когото колкото и добри думи да се кажат и напишат, колкото и да са много – все ще са малко. 

Селска картина  

През мойто село минах. 

Бе тъмно като в рог.

Ни звук, нито картина.

То спеше сън дълбок.

Не чух язът да шушне,

дере да ромоли,

коминче да запуши,

дъждец да завали. 

В салона беше тъмно.

Във двете кръчми – мрак.

И гарата осъмна

без пътник и без влак.

Това е то разруха

без маска и без грим.

И никаква разтуха.

Во век-веков. Амин.

х х х 

Дали си моя сетна, ти, есен златолистна

със ореол лозинен, с цвят алено-червен,

във жеравния клин, над Дълги вир увиснал,

от полет във небето безкрайно уморен.

Но между вас и мене е разлика голяма –

вий пак ще долетите във ранна пролет тук.

Но друг ще ви посрещне. Мен вече ще ме няма.

Вас тук ще ви приветства един запял капчук.

Ноември, 2019 


 

Сподели в
 

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019/15:19

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019/14:48

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019/20:26

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019/17:43

Книгата му се казва „Репортер от Миналото време” и е издадена от „М3 Communications Group, Inc.” Страниците й са 200, илюстрирана е с повече от дузина факсимилета от публикации в наши вестници и списания, с няколко снимки и рисунки-винетки от Борис Димовски, които не се нуждаят от подписа му, за да се знае чии са. Хартията е лека – вестникарска...

15.09.2019/12:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки