Българите бягали от страната заради лошите новини в медиите

18.11.2019 /19:12 | Източник: economic.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Част от участниците в дискусията. Снимка: actualno.com

Участниците в дискусията „Да извадим успеха от анонимност“ се опитаха да поучат медиите как трябва да хвалят добрините на бизнеса у нас.

Според тях обрисуваната от медиите икономическа картина би била по-достоверна, само ако се съобщават по-често добрите каузи на компаниите за корпоративната им социална отговорност.

„Масово из социалните мрежи, а впоследствие при разговорите между хората на спирките на градския транспорт слушаме как в България нищо не се произвежда, как в България няма индустрия. А в същото време сме над средното европейско равнище по дял на индустрията в брутната добавена стойност. Малко хора в България знаят, че първите две пера в българския износ са машиностроенето и автомобилостроенето, както и електротехниката и електрониката“, коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, цитиран от economic.bg.

Друг участник в дискусията обаче отбеляза, че именно социалните мрежи са единственият нерегулиран информационен канал, където компаниите могат да съобщават на аудиторията си за своите позитивни инициативи.

Велев разказа как собственик на една от медиите в България му е споделил, че ако българският премиер Бойко Борисов и германският канцлер Ангела Меркел открият голям завод в България, то въпросната медия ще трябва да съобщи, че „крупен германски инвеститор е построил завод в България“, но не и конкретното му име.

„Черногледството официална религия ли е в България? Успехът вдъхновяващ пример ли е или е плод на завист и повод за обяснения, че всичко е резултат от нагласени обществени поръчки? Всеки успех се обяснява с нагласени поръчки или с куфарчета, което е обида за огромното мнозинство почтени, талантливи български предприемачи“, заяви още Велев.

Като собственик на една от медиите в България, председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев обясни, че до голяма степен поведението на медиите се дължи на чисто икономически причини – големите телевизии имат огромни маркетингови и рекламни цели и затова предпочитат колкото се може повече компанийно съдържание да го представят под формата на реклама, за да генерират възможно повече приходи.

Въпреки това, според Велев е крайно наложително на медиите да се позволи да съобщават имената на фирмите при позитивни новини, тъй като иначе журналистите си правят автоцензура и така ощетяват аудиторията.

Радев даде пример  с новина от спортния сайт на „Дарик“, че отборите в Efbet Лига играят с топки, произведени от Adidas за полското футболно първенство. Никоя друга медия обаче не е съобщила новината, вероятно от страх да споменава имената на частни компании. Председателят на БСК каза, че комисията по култура и медии към Народното събрание вече е уверила, че предстоят законови промени, които да гарантират, че няма опасност за медиите, които съобщават имената на фирми в какъвто и да е контекст.

Главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов коментира, че решението на много от медиите да не съобщават положителни компанийни новини затруднява икономическите анализатори да убедят аудиторията в обобщените данни, които ѝ представят. „Ние, икономистите, представяме данни за икономически растеж, но хората не виждат реалните примери за него и трудно се доверяват. Заради премълчаването на новини и имена ние не виждаме успеха в момента на случването му“, каза Богданов.

Красимира Величкова, директор на Български дарителски форум, също обясни, че доброто има нужда от име и лице и медиите, когато съобщават новини за компании, трябва да започнат да отговарят на един от основните въпроси, които се учат по журналистика – „Кой“. Тя обяви, че Форумът, заедно с други организации, вече са връчили на Министерството на културата законопроект с необходимите промени на правилата, по които работи СЕМ, като документът ще се предостави и на комисията по култура и медии към Народното събрание. По думите на Величкова пък самият СЕМ би могъл да направи информационна кампания сред журналистите, за да им обясни какво може и какво не може да съобщават.

На медиите пък директорът на Български дарителски форум препоръча да спрат да търсят добри новини под формата на единични и отвлечени за обществото теми и лица, а да просто да станат честни и, ако преценят, че дадена позитивна новина за компания е важна, то, съобщавайки я да отговарят и на въпроса „Кой“.

Въпреки присъствието на Васил Велев и на други представители на бизнеса, като единствен начин за задържане на българите в страната и за привличането на емигриралите в чужбина обратно се обсъждаше работата на медиите.

Журналистите имаха възможност да споменат за болничните чак при излизането на Велев, В залата за дискусията не бяха поставени микрофони и журналистите нямаха възможност да задават ъвпроси. Въпреки че се обсъждаше разгорещено именно тяхната работа.

Дискусията "Да извадим успеха от анонимност" беше организирана от Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската стопанска камара (БСК). Форумът е част от кампанията „Да успеем в България!“, чиято цел е постигането на по-широка публичност на успехите на българските предприятия и предприемачи. Водеща бе Лидия Шулева, председател на комисията по икономическо развитие към ГБТИК и бивш министър в две правителства.

м.л.

Сподели в
 

Тази нощ на 93-годишна възраст една от легендите на Българското национално радио се отправи към вечността. При нас останаха нейните книги и пиеси, сценарии и предавания, красивият ѝ глас и топлият ѝ смях.

05.07.2020/18:16

За пътя на разследващата журналистика у нас през новото разследване на Антикорупционният фонд „Осемте джуджета“ разказва в „Мрежата" авторът на разследването Николай Стайков.

05.07.2020/10:14

Програма "Христо Ботев" на БНР влиза в лятна схема на работа с месец по-рано от обичайното, тъй като в екипа има трима болни от коронавирус, двама от които са в болница. Това заяви Митко Новков, новият директор на програма „Христо Ботев“ пред радио предаването „Мрежата“.

05.07.2020/10:05

Прокуратурата назначи полицейска охрана на журналиста Николай Стайков от Антикорупционния фонд (АКФ), чието семейство получи телефонни заплахи малко преди да излезе новото разследване на фонда по темата "Осемте джуджета", разкриващо брутална схема за кражба на бизнеси, в която е намесена и прокуратурата.

04.07.2020/16:15

„Това, което ни налагат като тема тези медии, се превръща от лъжа в истина,“ коментира пред clubz.bg микробиологът, химикът и авторът на страницата „Наука и критично мислене” в пилотния епизод на независимото журналистическо предаване „По острието с Калоян Константинов”.

03.07.2020/19:46

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки