Начало
 
 

Обществените медии? Финансирането, глупако!

17.11.2019 /18:48 | Автор : Маргарита Пешева | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Маргарита Пешева

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

МЕДИЙНАТА СРЕДА, ТЕНДЕНЦИИТЕ

„Икономиката , глупако!" е  популярният  предизборен слоган  в кампанията на Бил Клинтън  през 1992г., създаден  от  Джеймс Карвил.  „Финансирането, глупако!"   е  подходяща   парафраза   за  днешното състояние  на обществените медии  у нас.

Създаването на балансиран и подходящ модел за  финансиране на БНР и БНТ ще даде  независимост,  устойчивост и предвидимост в програмната им политика, ще им позволи  много по-добре да изпълняват обществената  си  мисия. Така  БНР и БНТ ще  отговорят на  големите  предизвикателства  в медийните технологии,  и  развитието на радио и телевизионната среда  в условия  на  засилваща се  конкуренция.

Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията  за 2018 г. показва  следните  основни тенденции:

- приходите от разпространение на телевизионни програми чрез кабел и сателит нарастват -  съответно със 7,2% и 13,4% на годишна база;

- услугите на едро за пренос на радио-и телевизионни програми като цяло  показват спад  спрямо предходната  2017г.  със 7,5%;

- услугите  на дребно за разпространение на радио и телевизионни програми - кабелна телевизия, сателитна телевизия и  IPTV, имат най-голям  дял в общия обем на  този сегмент (91,2% );

- приходите на сателитна телевизия  заемат най-висок дял в общия обем на този сегмент (43,9%), следвани от дела на приходите от кабелна телевизия (25,6%), които имат незначително намаление между 1% и  2% пункта;

- броят на предприятията, които предоставят услуги за разпространение на радио- и телевизионни програми на дребно  намаляват  с 2,4%. Общият брой  на регистрираните в КРС предприятия за предоставяне на кабелна телевизия е 308, а този на предприятията, които реално предоставят тази услуга, е 229;

- намалява и броят на кабелните оператори - 41, главно заради силния конкурентен натиск, който оказват големите играчи, които предоставят сателитна и IPTV;

- увеличава се броят на предприятията, които регистрират намерения да предоставят  IPTV;

- най-голям относителен дял ( на база брой абонати  и обем приходи) има Булсатком, следван  от А1 и БТК;

- броят на абонатите на платена  телевизия на дребно за първи път минава  границата от  2 млн. абонати, като отбелязва  значителен ръст от 11,2%;

- за първи път се наблюдава значително  увеличение  в броя на абонатите на сателитна телевизия, които надвишават 1млн. абонати  и представляват  половината от общия брой  абонати на платена телевизия в страната;

- нараства броят на абонатите на IPTV, който достига относителен дял от  21,8%;

- запазва се тенденцията на намаляване на броя на абонатите на кабелна телевизия;

- в селата,  делът на абонатите на сателитна телевизия   е в пъти по- голям  от  дяловете на другите две платформи. Но  в селата броят на абонатите на IPTV нараства 3 пъти само за една година;

- в градовете  абонатите и на трите  платформи ( кабел, сателит и IPTV ) имат относително сходни  дялове.  Кабелните оператори и доставчиците на IPTV насочват  усилията си за привличане на потребители най-вече в градовете - 99,2% от  абонатите  на IP телевизия  и 86,8% от  абонатите на кабелна телевизия са в градовете (1).

Данните на КРС показват, че радио- телевизионната среда у нас се развива  и променя  с много бързи темпове. Големите медийни играчи  упражняват  силен конкурентен  натиск върху  малките, новите платформи за разпространение на телевизия (например IPTV)  са по- търсени и желани   от  зрителите.

В градовете и селата  вече  се  предпочитат  различни  платформи за  разпространение  на телевизионни програми, а  относителният дял на  програмите, които се разпространяват само  по ефирен път ( по  данни от КРС и други  изследвания)  се движи  между 15%-7%.

Това се дължи  на обстоятелството, че след въвеждането на цифровата телевизия през 2013г.   българските  зрители, в по-голямата си част, запазиха  кабелното си разпространение на ТВ програми, те донякъде "не повярваха " в предимствата  на  новата цифрова  телевизия. Техният  медиен избор  беше в полза на  програмното разнообразие,  което им предлагат доставчиците  на ТВ програми по кабел, сателит и IPTV.

Поради което днес  bTV и Нова телевизия  са принудени  да „осигуряват" националното  разпространение на своите  програми  предимно  чрез договорите, които сключват  с  доставчиците  на телевизия  по кабел, сателит и IPTV. За тях  платформата  ефир  вече  няма същата  медийна и маркетингова  тежест.

Платформата  ефир  има безусловна тежест  главно  за програмите на БНР и БНТ, които подлежат на задължително разпространение в цялата страна.  Създаваното  от  тях програмно съдържание  действително е свободна  медийна зона,  продукт  на  европейската медийна  демокрация, до който достъп  имат  всички зрители и слушатели.

Проблемът е  как двете обществени медии остойностяват   своята  привилегирована  позиция  върху свободното  ефирно разпространение на  програмите си? Дали предлагат на зрителя   онова богато и разнообразно  програмно  съдържание, от което той  наистина  се нуждае? Доколко тяхната програмна политика е поставена  в услуга  на обществения интерес?

Което означава: политематични програми; програми за културните  специфики  на регионите, за младежките публики, за възрастните,  за малцинствата и социално различните.

„BBC още през 2012 година  създаде  платформа  в  Интернет със специализирани програми за тийнейджъри, съобразявайки се с нагласите за общуване на младата аудитория и потребностите  й  за гледане  на програми на мобилни платформи"(2).

Всъщност

ОБЩЕСТВЕНАТА  МИСИЯ

на БНР и БНТ ги  задължава  да предоставят предавания, които  утвърждават  ценностите  на  демокрацията  и съдържат достатъчно разнообразна  социално- значима информация  за  слушателите  и зрителите в качеството им на граждани- икономическа; политическа; културна; научна, образователна. При това  на всички платформи,  чрез  които един обществен доставчик днес  предлага  аудиовизуално  съдържание.

Това  означава: повече  актуално-публицистични предавания; повече  разследваща журналистика;  повече  документални предавания  по  важни социални въпроси;  мерки за  защитата на децата и  непълнолетните  от  търговски съобщения  за храни с високо съдържание на мазнини/сол/натрий и захар и алкохолни напитки, според ревизираната  Директива  за аудиовизуалните медийни услуги; мерки за защита на непълнолетните от вредно съдържание в традиционните  и в услугите по заявка ; мерки за защита на потребителите  от  подбуждане към насилие и омрази в традиционните и в услугите по заявка.

Мисията  задължава  обществените медии  да осигуряват достъп до националните и световните културни ценности, предназначени за зрители  от  всички  възрастови групи. При това на всички платформи, които предлагат   аудиовизуално  съдържание на един обществен доставчик.

Което означава: повече  образователни предавания, посветени на европейската и световната  култура; защита на европейските произведения  в различните  платформи за  аудиовизуално  съдържание- 20%  за европейски произведения  и  в каталозите по заявка, според Аудиовизуалната Директива.

Мисията  задължава  обществените медии  чрез програмната  си политика  да осигуряват защита  на  националните  интереси, общочовешките  културни  ценности, националната  наука, образование и култура за всички  български  граждани,  без  оглед на етническата  им принадлежност. 

Което означава: повече предавания, които  представят най-добрите  български постижения  в областите на науката, изкуството и културата; представяне  на произведения от български автори; поощряване на българското изпълнителско  изкуство;

повече предавания, които разглеждат проблемите на отделните етнически групи у нас; повече предавания, които разглеждат  проблемите на хората със специфични потребности и различна сексуална ориентация.

Мисията  изисква обществените медии  да  ориентират  програмната си политика  към  проблемите на гражданското общество.

Което  означава: повече предавания, посветени на различни граждански проблеми, свързани с  икономиката, пазара на  труда,  начина на живот; повече предавания, в които се чува  гласът на неправителствените организации  по   граждански  проблеми  от  социален, културен или битов характер; повече предавания, които  осигуряват достъп  на  зрителите до големи и значими спортни събития - национални, европейски и световни.

Мисията  задължава обществените медии  да ориентират  програмната си политика към новите медийни платформи и услуги.

Което означава: развитие на програмите  чрез  нелинейните медийни услуги  по заявка, които са предназначени за зрителя  по негова  заявка, въз основа на каталог  на  предавания, подбрани от доставчика на медийните услуги; по- широко представяне  в програмите  на  произведенията  на гражданската  онлайн  журналистика  и  произведенията  на младежкото онлайн  изкуство;   тематичен фокус  в  програмите  върху  инфлуенсърите -новите  лидери на мнението, които мрежата създава .

Така изглежда  днес обществената мисия на  БНР и БНТ. Дори с просто око се вижда, че в техните програми  има  някои сериозни дефицити.  При  БНР тези дефицити  са по-трудно доловими. Поради  много дългия живот  на Старата къща,  професионалната  зрялост на нейния екип и многобройните  програми на Радиото (национални и регионални) , обърнати  към културата и традициите на отделните  региони.  

При БНТ тези дефицити са по-ясно доловими. Програмите на  БНТ напоследък  показват  недостиг  от: разследваща  журналистика,  детски  и младежки  предавания,  предавания  за  компютърните  технологии и изкуствения интелект , предавания  за   зрителите със специални потребности.

БНТ има своята  територия  за отлична публицистика, но тя се изчерпва  с няколко  действително  безспорни  по  качество, предавания. Бих отбелязала „Референдум", „История БГ" и „Панорама".

Новините на БНТ  имат  своя професионална  тежест, но данните на пийпълметричния панел на Нилсен Адмосфер за август 2019г. показват, че в Топ 20 предавания за месеца (4+, индекси: рейтинг и аудиторен  дял ) новините на БНТ отсъстват. За сметка на това в  класацията  се  включват  новините на bTV и на  Нова телевизия.  

Данните показват още, че  БНТ  е на четвърто място по аудиторен дял  от  3,59%- след  bTV, Нова телевизия и Diema Family (23,78%;19,69%; 4,14%)(3).

Разбира се, за една обществена телевизия  рейтингът и  аудиторният  дял   далеч не са най-важните  показатели, които определят качеството и общественият  характер на нейните програми.  Но за да изпълнят обществената си  мисия, програмите на БНТ (все пак) трябва да имат своята  публика и гледаемост.  

За жалост, от екрана на БНТ отдавна „емигрираха"  хората  на словото и на духа, те (почти) не намират място в нейните  публицистични  предавания.  Като обществена телевизия, БНТ дължи  на своите зрители  много  по-богат и различен  медиен разказ и коментар  на  случващото се у нас и по света.

Този разказ  трябва да се създава  и  чрез  културния  поглед  и  слово   на  големите  български  писатели, поети, учени,  въобще  хората  на  словото и духа. Защото  много важна част от  обществената мисия на БНР и  БНТ е да възпитават  вкуса  на  своите  слушатели  и  зрители.  Което става  с  професионално управление, качествена журналистика,  умни  събеседници  и  ужасно много  финансови средства. 

Фундаменталният проблем, от който зависи  бъдещото  развитие на БНР и БНТ  е

ФИНАНСИРАНЕТО,  МОДЕЛИТЕ

Какъв  модел на финансиране  на  БНР и БНТ е нужен , за да  бъдат те  в крак с времето и новите технологии,  и  успешно да изпълняват   обществената  си  мисия?  

Първият основен модел  е  финансиране  чрез  такси, събирани от гражданите,  но без право да излъчват реклама. ВВС се придържа  към този модел. Негов  вариант  е т.нар. смесен  модел,  който включва такси +ограничен обем  реклама, продажба на авторски права върху собствени произведения, платени услуги.

Вторият основен  модел е  финансиране чрез  държавна субсидия, но без право да излъчват  реклама.  Негов вариант  е т. нар. смесен модел , който включва  държавна субсидия + ограничен обем реклама , продажба на  авторски права върху собствени произведения, платени услуги .  Всеки   модел  на финансиране   има своите   предимства и недостатъци, в  ЕС медийните практики са многообразни.

Препоръките на Съвета на Европа  показват, че  финансирането на обществените медии трябва да  съответства на изпълнението на  тяхната обществена мисия. То не бива да нарушава  правилата на конкуренцията, ето защо  ЗРТ предвижда  някои ограничения   на излъчването на реклама в  програмите на БНР и БНТ, които отговарят на изискванията за държавната помощ   в  страните-членки на  ЕС. Въобще  излъчването на реклама в обществените медии  в Европа става с някои  ограничения, които са в полза на търговския медиен сектор.

По данни на EBU за 40 държави: в 21 държави таксите са основен източник на финансиране; в 18 държави  това е държавната субсидия,  а  в 1 държава е рекламата.  Според EBU от  2017г. насам  приходите на обществените медии в ЕС се финансират  от:  такси от гражданите- 63%; бюджетна субсидия- 15%; реклама- 10%; продажба на  права, спонсорство- 9% и други-3% (4 ).

Което означава, че финансирането чрез такси  все още преобладава в обществените медии в Европа, макар че тенденцията е обществените медии да се преориентират   към финансиране чрез държавна субсидия.

В   редица обществени медии в Европа се увеличават случаите на отпадане  на таксите  като  източник на финансиране  и  тяхното заменяне   с държавна субсидия. В последните  5 години  намаляват  приходите  от  такси  радио и телевизия  в  някои  обществени  медии.

Редица обществени медии в Европа се финансират основно от държавни средства и преки данъци: Естония (96% ); Армения  и България  (по 94%); Холандия /67%).  Румъния  наскоро смени своя  модел на финансиране - от такси на държавна субсидия. Във Великобритания  ВВС засега се финансира от публични средства, но те също намаляват, което я принуди  преди няколко години  да съкрати 1000 свои служители.

Смяната на модела на финансиране се отразява благоприятно на бюджета на обществените медии в страни като Литва, Армения и Малта. (5)

ТАКСИТЕ

Финансирането чрез такси създава представа  за независимост на общественте медии  от  държавата,  политическите партии или  големите корпорации. EBU смята, че финансирането чрез такси  е характерно най-вече  за обществените медии  от  Западна Европа,  докато  финансирането чрез  държавна субсидия -  най-вече за обществените медии от  Източна Европа.

Моделът на финансиране  чрез такси, заложен в ЗРТ, през изминалите  20 години  срещна многобройни  трудности:

- трудности, свързани  с  неговото  практическо  въвеждане. Неуспешни се оказаха опитите на НСРТ,  а след това и на СЕМ,  да предложат  на Народното събрание  работещ модел за въвеждане на радио- и телевизионните такси.  Най-вече поради  факта, че в  лицензията на Националната  електрическа компания   нямаше  предвидена  такава услуга. А  НС не показа политическа  воля  да  я промени  и да възложи  на НЕК  услугата  събиране на радио-и телевизионна  такса за всеки електромер;

- трудности, свързани със събираемостта на таксите.

Тя  много често  е  ниска или поне  недостатъчна. Най-висока  е събираемостта  на таксите в икономически  развитите държави,   и  по- ниска - в по- слабо  развитите икономически държави. В един период, в Македония  събираемостта на таксите беше най-ниска. 

Събираемостта на таксите  е много трудно  да се предвиди, защото  зависи  от  много  фактори - икономическото  състояние  на страната, особеностите  на медийната среда, националните  специфики и др. И най-вече - при  колосалните  промени   в медийните технологии  и  създаване  на глобална  цифрова  комуникация,  която  в  по-голямата си  част е  безплатна. 

Ето защо  таксите, едва ли   ще  бъдат  устойчив  модел на финансиране на обществените медии.  Тяхната събираемост  все повече ще зависи  от  желанието (и капризите) на  гражданите   да  ги  плащат/или не.

- трудности, свързани  с  определянето на   таксите  за юридическите лица  и за домакинствата.

- трудности, свързани със създаването  на добре  работеща администрация  за  тяхното събиране, която  на практика "изяжда" значителна част от  тях.  Но тази администрация е нужна, поради  необходимостта  от  постоянно актуализиране  на списъците на домакинствата, които плащат такси,  заради  настъпили  житейски обстоятелства - смърт, пенсиониране, инвалидизиране и др.;

- трудности, свързани с прилагането  на конкретна методика- такса за крайно устройство (телевизор - при социализма ) или такса за домакинство. В  Европа таксата най-често е на база домакинство;

- трудности, свързани с упражняването на контрол   кое домакинство  гледа/ слуша или не програмите на  общественото  радио и  телевизия.Това  изисква прилагането  на определени  технологични решения. Те не са лесни, още по- малко евтини, като се има предвид  практиката на пийпълметричните  агенции и какви са техните разходи за  всекидневно  наблюдение и регистрация  на  ТВ гледаемост.

Например,  за 2018 г.  брутният  панел на  агенция Нилсен Адмосфер  се състои от  1260 домакинства  като дневната доставка на данни е най-малко  за  1100 домакинства. А  брутният панел  на  агенция ГАРБ  Аудиенс межърмент  се състои от 1045домакинства, от  които нетният панел гарантира минимум от  950 домакинства (6).

 - трудности, свързани с постоянното  актуализиране на списъците с изключенията (хора  в пенсионна възраст,  хора със специфични потребности , деца, ученици  и др.).

- трудности, свързани с  необходимостта от актуализиране   размера на таксата. Обикновено гражданите  се отнасят  отрицателно към предложенията за  увеличаване на  нейния  размер. Преди години потребителите  във  Франция и Германия  реагираха  остро срещу  подобно увеличение на таксите;

- трудности, свързани с разпространението  на програмите на обществените медии на новите платформи  в  цифровата  епоха.

Обществените  радио и телевизия  в  цифровото време  произвеждат  и разпространяват съдържание  онлайн, те качват на сайтовете си  определени  предавания  или фрагменти от тях, за които логично трябва  да  се дължи  такса.

ДЪРЖАВНАТА  СУБСИДИЯ

Според  EBU, прякото държавно финансиране  съдържа  по- малък риск от резки спадове, то има  големи възможности  за по- бързо нарастване на приходите, в сравнение с финансирането чрез такси. Освен това ,  държавното финансиране  спестява разходите  от поддържане  на голяма  администрация, която да събира и обслужва  таксите.

Вариантите са няколко -  у нас  се прилага  годишна  субсидия, заложена  в държавния бюджет, предназначена за финансиране на БНР и БНТ, която  всяка година  е различна по  размер. За 2018г. за БНР тя е 44.3млн. лв., а за БНТ е 67.7 млн.лв.  Значителна част от тази  субсидия  отива за плащане на преноса на радио и ТВ сигнал от мултиплекса  НУРТС.

Друг вариант е  фиксиран процент от брутния вътрешен продукт, който  да се  въведе  в Закона за радиото и телевизията,  а също  и в държавния бюджет.  Този вариант предлага на обществените медии относителна  независимост  от политическата власт,  развитие на програмното  разнообразие, въвеждане на новите цифрови услуги.

Ако обществените медии имат ясно и предвидимо финансиране, което  предварително е заложено в ЗРТ, това ще им  позволи да имат  и относително  независима програмна политика.  За да няма  в бъдеще  евентуален рекет  към някои  генерални директори  и водещи журналисти, че  ако  те „не  изпълнят" волята  на  управляващите, това  може  фатално да  се отрази  върху  размера  на  годишната им държавна  субсидия. Удивителен факт,  който  получи  гласност  при кризата с безпрецедентното изключване на програма  „Хоризонт" на БНР.

Финансирането на БНР и БНТ може да става  и  чрез  определен процент  от  годишните  приходи на  големите  телекомуникационни оператори, които да  са  задължени да отделят  част от  своята печалба за финансиране на обществените медии. В Европа има такива практики,  но това е въпрос  на политическа воля  и  съгласие в медийната общност.

Може да се помисли за създаване на работещ Фонд „Радио и телевизия", който да финансира телевизионни проекти за бъдещи предавания, които  поставят на фокус  проблемите  на  гражданското общество. Този Фонд може  да  класира  проекти за  радио и телевизионни  предавания  на обществени и търговски  медии, които предлагат  разширяване  на  обществената/гражданската  територия  в  своите програми.

„АХИЛЕСОВАТА  ПЕТА"

Ахилесова пета  в  развитието  на  БНР и БНТ  е  техният модел на управление,  съгласно изискванията на  ЗРТ, който напоследък  показва    сериозни  дефицити. Отдавна  буди  недоумение  правилото, че генералните  директори  на БНР и БНТ  се избират  от  СЕМ  с обикновено мнозинство, а членовете на Управителните съвети в БНР и БНТ се утвърждават  от  регулатора  с квалифицирано мнозинство.

Медийният закон  предвижда, че БНР и БНТ се управляват от членовете на техните Управителни  съвети  и генералния директор, който е председател на УС по право.  Ето защо не е логично членовете на  Управителните  съвети да имат по-голяма управленска тежест (заложена в техния избор чрез квалифицирано мнозинство), отколкото тежестта на генералния директор (заложена в неговия избор с обикновено мнозинство). И понеже става дума за изпълнение  на  обществената мисия на БНТ и БНР,  е редно да се въведе  квалифицирано мнозинство  и  при избора на генералните директори на БНР и БНТ.

Когато става дума за предсрочно прекратяване на мандатите  на генералните директори на БНР и БНТ,  ЗРТ съдържа  известни  гаранции за ненамеса в тяхната дейност и управление, от страна на СЕМ. Това е в съзвучие  с европейската медийна политика, която определя  обществените медии за много  важни  за развитието  на гражданското общество. По  тези причини  ЗРТ предвижда  сравнително малко хипотези  за предсрочно прекратяване на мандата на генералните  директори  на БНР и БНТ, които са свързани   главно с допускане  на   груби и системни нарушения на принципите на радио- и телевизионната дейност, заложени в чл.10 от ЗРТ.

Тези принципи се отнасят до основните ценности и свободи  в обществото: гарантиране  на  правото на свободно изразяване на мнение; гарантиране  на правото на информация; защита на личната неприкосновеност на гражданите; недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите; недопускане на предавания, които противоречат на  добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист, въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак и др.

Същевременно  Законодателят  е  твърде  либерален  към членовете на Управителните съвети на БНР и БНТ,  чиито мандати  се прекратяват  аналогично  на  предсрочното  прекратяване на мандата на член на СЕМ.  Или  - при  смърт, болест  или  конфликт на интереси.  Което означава, че ако членовете на УС на БНР и БНТ извършат  груби  или системни нарушения на принципите на радио- и телевизионната дейност, техните мандати не могат да бъдат  прекратени.

Или  Законът  за радиото и телевизията  въвежда двойни стандарти в управлението на БНР и БНТ -  от една страна, тяхното управление  се осъществява  от Управителен съвет, който се състои от  пет  души - четирима негови  членове  и генералният директор, който е негов председател по право. Същевременно  членовете на този  Управителен  съвет  имат еднакви права, но  различни задължения. 

Според ЗРТ членовете на УС и генералният директор  на медията, биват  различно санкционирани  при извършени нарушения на ЗРТ.  Законът,  де факто, строго "охранява" членовете на УС , като  лишава СЕМ от възможността  да ги санкционира  при  евентуално  извършване от тяхна  страна на  груби и системни  нарушения на принципите на радио- и телевизионна дейност.  

Тази хипотеза е предвидена  само за генералния директор на БНР/БНТ. Единствено той, ако извърши такива нарушения, може да бъде санкциониран  от  СЕМ  чрез предсрочно прекратяване на неговия мандат. По този начин, Законодателят  „бетонира" членовете  на УС на БНР и БНТ, които по време на  своя  мандат се оказват  практически несменяеми.

Тази година  станахме свидетели на предсрочно прекратяване на мандатите на генералните директори на БНР и БНТ - по  различни причини. От  което  въобще  не последва прекратяване на мандатите на членовете  на техните  Управителни  съвети. 

От  Управителния съвет на БНТ  двама членове  подадоха  оставки, но други  двама забравиха да  ги подадат. УС на БНР, който заедно с генералния директор,  носи  цялата вина за безпрецедентното спиране на програма „Хоризонт" , изведнъж  се оказа  целият  в  бяло, ето защо продължи  мандата си, без  да му мигне окото. Което  принуждава  временно изпълняващият длъжността  „генерален директор"  да  работи  именно с този Управителен съвет, без значение колко голяма е неговата вина за създадената тежка криза в Радиото? И вероятно  ще принуди  и новия  генерален директор  отново да работи с този  Управителен съвет, защото Законът практически не позволява  неговият мандат да бъде предсрочно  прекратен  по професионални  причини.

Това  поведение на УС на БНР  руши доверието  и авторитета на Старата  къща,  в която (оказва се) можеш  да спреш за пет часа  „Хоризонт" , който е символ и медиен флаг на държавата,  и напълно  да ти се размине.

Ахилесова пета  в управлението на БНР и БНТ е  рестриктивното ограничение  в ЗРТ относно изискванията, на които трябва да отговарят  техните  генерални  директори. Те трябва да имат най-малко  петгодишен  трудов стаж в радио/телевизия, което много скъсява скамейката, на която седят  бъдещите кандидати.

Ако един кандидат има 4 години мандат като член на УС на БНР/ БНТ, той не може да се кандидатира за генерален директор, защото този стаж е осигурителен , а не е трудов. Без значение, че като член на УС на БНР/ БНТ, той има несравнимо по-голям професионален опит от всички останали кандидати!

Тази норма  от  ЗРТ при  воля от страна на  НС може да се коригира -  като вместо „трудов стаж" се  въведе изискванието за  петгодишен  професионален  опит  в  радио и телевизия, което  не понижава професионалното равнище, а  само разширява  неговата територия.

Ахилесова пета в управлението на  БНР и БНТ  е конституирането  и дейността на техните Обществени съвети. От личен опит знам, че те изпълняват предимно  декоративна функция. Не  е ясно на какъв принцип  се   избират  техните членове, какво е тяхното представителство, какви са основните им задължения? Не е ясна  и каква е  позицията на Обществените съвети на БНР и  БНТ  за  кризите,  които двете  медии  днес преживяват? 

В Германия, членовете на  Обществените   съвети  се избират  по квоти, които са разписани във Федералния  закон  на германската обществена  телевизия.  

Основният смисъл на съществуването на Обществения  съвет е  да бъде  коректив   на решенията на ръководството на обществената медия,  които се отнасят  до нейната програмна  политика  и  изпълнението  на  обществената й мисия. Именно чрез  оценките и публично изразените  становища на Обществения съвет,  се чува  гласът  на гражданското общество.

У нас  гласът на Обществените съвети, практически  не се чува в публичното пространство,   те  са  неразпознаваеми  в  медийната  публичност.

Не  е ясно дали в Обществените съвети на БНР и БНТ задължително  има представители  на медийни неправителствени организации като:  АБРО , Асоциация  на ТВ продуценти,  Филмаутор,  Мюзикаутор, Артистаутор ?  Дали  има представителство  на  утвърдени  журналистически  организации  като Съюз на българските журналисти и  Асоциация на европейските журналисти?  А също  и на други  важни  неправителствени организации, които  представляват  определени групи в обществото, в защита на животните,  на хората със специфични потребности и др.?

Позициите на тези  граждански  организации  са особено важни при определянето на  програмната  политика и изпълнението на обществената мисия на БНР и БНТ.

Обществените съвети в БНР и БНТ   действително могат да  разгърнат  професионалната си  роля и функции, ако разпределението на техните членове  по  квоти  бъде  регламентирано  в Закона за радиото и телевизията.  Още повече,  че  неправителственият сектор в  последните десетилетия преживя  сериозно  развитие. Ето защо той  наистина се нуждае  от   достойно  представителство  в  Обществените съвети на БНР и БНТ. 

Ахилесова пета в  управлението  на БНР и БНТ е възможният политически натиск натиск върху техните  генерални директори  и членове на Управителните съвети, който  не отговаря на европейските стандарти за развитие и управление на обществените медии.  Последната  криза в БНР  кристално  ясно показа, че в Старата  къща  свободата на словото се намира  в риск, и  съществува  опасност  нейната журналистика  да бъде поставена "под  партиен контрол".

Управленският стремеж  да  замлъкне  един журналист и  неговият  глас в националния ефир  предизвика  чудовищно  посегателство върху  свободата на словото и правото на изразяване, за което никой от  медийната общност дори  не си е помислял, че е възможно.  Този път цензурата в Радиото не успя да се случи, но въпросът  е докога?

КОЙ  ИМА ПРАВО  ДА  СПРЕ „ХОРИЗОНТ" ?

Безпрецедентното  изключване  на  националната програма „Хоризонт" за цялата страна  повдига  твърде  важния въпрос - кой  има законовото право да спре една национална  програма на обществена медия като БНР?

Ако изходим от Конституцията, в чл.18   тя изрично повелява, че именно  държавата осъществява  суверенни права върху радиочестотния спектър ( ал.3) и  позициите на геостационарната орбита  и  изключителната държавна собственост  на подземните богатства, крайбрежната  плажна  ивица, републиканските пътища, водите, горите и плажовете с национално значение и др. Тоест държавата е върховен суверен на радиочестотния спектър.

Което означава, че  включването или изключването на  програми, които са  част от този спектър,  може да става само с акт на държавата (7).

Същевременно  Конституцията  изрично повелява (чл.40), че печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура (ал.1). Това е много важно конституционно право,  което  защитава  свободата на словото и недопускането на цензура в медиите. Конституцията  охранява и насилствените  действия на цензурата като  постановява, че „спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или  се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си" (ал.2 )(8 ).

Следователно Конституцията  изрично се произнася относно спирането  на едно печатно издание или на друг носител на информация. Тя  изброява  и  възможните хипотези, при които това спиране е възможно и допустимо. Спирането на програма „Хоризонт" не  попада в нито една от изброените  хипотези в Конституцията, то е  проява  на  много груба  цензура,  която цели  „задушаването" на свободното  слово  на един журналист,  в името на  други, вероятно политически  цели.

 Но Конституцията   трябва да се чете и тълкува  и  с оглед  на  новите медийни реалности.  „Хоризонт" и  всички  програми  на БНР и БНТ са национални, обществени  носители  на информация,  при  което  от общонационално значение  е  кой има право да изключва техния радио и телевизионен сигнал  на територията на  страната, да прекъсва тяхното национално разпространение?

До 13 септември  2019 г. подобен  въпрос  би изглеждал  напълно  лишен от смисъл. След 13 септември, когато „Хоризонт" беше  спрян  за  цели 5 часа, този въпрос има своите „разумни основания". Възникват  серия  от въпроси.  Кой друг, освен орган  на държавната власт,  има право  да спре една програма на  БНТ или  БНР? Орган  на  коя държавна власт - съдебната, законодателната  или  изпълнителната?  

Ако изхождаме от повелите на Конституцията  (чл.40 ) програмите на обществените  БНР и БНТ могат да бъдат спрени  с  акт на съдебната власт,  с  акт на МС на Република България,  с акт на Народното събрание  или  с Указ на Президента на Републиката.  Но,  при изключителни  обстоятелства - въоръжен конфликт или терористичен акт.

Въпросът е, как на практика, може да се  осъществи  подобна процедура? Възможно ли е програма "Хоризонт" на БНР и  програма БНТ1, които са част от националната сигурност на държавата,  да бъдат спрени, а след това - пуснати  с най-обикновен  имейл?

Какво би станало, ако един 20-годишен „компютърен  вълшебник" реши да  разбие  електронната  поща  на техническия директор на БНТ, в резултат на което изпрати фалшиви  имейли към НУРТС, с които може  да преустанови  излъчването  например  на  програмата БНТ1?!

И не е ли прав главният прокурор  г-н  Сотир Цацаров, който посочи  на членовете на специалната парламентарна комисия към  НС тревожното отсъствие  на ясно  разписана процедура, която трябва да  изисква нужния  писмен документ  с  подпис и печат, от страна на този, който законно е упълномощен  за подобно спиране на национална програма на БНР или БНТ?

Законодателството не е уредило  подобен  медиен казус. Сигурно поради  неговия (довчера) абсурден характер.  Без да съм юрист, смятам, че този  медиен казус (може би)  трябва  да се кодифицира - в кои закони, и  точно  по какъв начин, е  правен  въпрос.

Дали е нужно  в Закона за електронните съобщения  да се регламентира  неоправданото спиране на преноса  на  отделни програми  на обществените медии ? Или  в Закона  за радиото и телевизията  да се разпише , че подобно спиране на програми на БНР и БНТ, по същество  лишава  зрителите и слушателите  от  конституционното им право на достъп до информация ? Или в Наказателния кодекс  да се посочи,  че  неоправданото  спиране на програмите на БНР и БНТ , е особено  тежко  криминално престъпление?

И нещо особено важно.  Оперативните ръководства на БНР и БНТ, в лицето на техните генерални директори , членовете  на Управителните съвети и техническите  директори,  да не разполагат с правомощия, които да им позволяват да спрат (когато си искат) определена  национална програма, за да "решат" някакви  други "управленски цели "?

Нека не се лъжем - когато едно абсурдно действие  се е случило, то може  и да се повтори. Особено, ако накрая се окаже, че никой не е виновен, защото, поради дефицити в българското законодателство, ничия вина няма да може да се докаже в съда.

Дори  подобно кодифициране в българското законодателство да не е  изцяло  оправдано,  могат да се потърсят други  възможности  за  разписване на тази процедура,  от гледище на правата и отговорностите  на ръководствата  на  двете обществени  медии.

И след като СЕМ сключва индивидуални договори за управление с  генералните директори  и членовете  на Управителните съвети на БНР и БНТ, може да се  помисли за някакъв  текст в тези договори, който да има „възспираща роля" по отношение на друг  аналогичен  акт на  подобно силово  изключване на  програми на  БНР или  БНТ. Най-малкото защото  сигналът на техните програми  може да бъде изключен  само  от две точки - от НУРТС ,  и на „входа"  на  БНТ и БНР.

Поставям  този  въпрос, защото той се оказа съдбоносно важен - най-вече  за опазване на свободата на словото в обществените медии,  но и за конституционното право на българските зрители и слушатели на информация.  И още - заради огромните  репутационни щети, които  това спиране  нанесе на имиджа на България  като страна- членка на ЕС,  които се превърнаха в поредното   тъжно  "доказателство" защо всъщност   се намираме на  111 място по свобода на словото, според  класацията на фондация "Репортери без граници".  Именно обществените медии  притежават  професионалният ресурс  за  развитие и опазване на свободата  на словото. Стига да знаят как да го постигнат.

Но както казва великият  Мигел де  Сервантес  в „Дон Кихот": „Свободата, Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората.  С нея не могат да се сравнят  нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи  морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от  свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека... Свободата, Санчо, е  на върха на бойното копие!"

                             

Бележки

1. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за  2018г. сайт на КРС, с.41-53

2.вж.Светлана Божилова, Българският синдром  на обществена телевизия, news .bg, 24.07.2019г.

3.вж. Nielsen Admosphere,  Информационен бюлетин на ТВ  аудиторията в България за месец август 2019г.

4. вж  по този въпрос  Нели Огнянова,Обществените медии: към въпроса за финансирането чрез такси, в.Капитал, 29 август 2019;Нели Огнянова,

Отново за финансирането на обществените медии, блог  по Медийно право, 12 октомври 2019г.

5. вж.  Весислава Антонова, Сложното уравнение - пари за обществени медии, в. Капитал, 15  февруари  2019г.

6. Това са официални данни на пийпълметричните  агенции Нилсен Адмосфер и ГАРБ Аудиенс межърмент  за размера на  техния  домакински  универсум  през  2018г.

7. Юридическата  терминология  определя  суверенитета като върховенство и независимост на държавната власт, нейно най-важно качество, което  характеризира политико-правната ѝ същност. Суверенитетът е  върховната власт в държавата, това е властта на институцията, лицето или органът, който разполага с окончателната власт да налага закони върху всички останали в държавата и с правомощията да променя всеки предишен закон. Политическият характер на държавата определя кой и как упражнява тази власт.

8.  Конституция на Република България.

.................................................................

Статята, включена в електронното списание за медийни анализи, изследвания и
критика "Медиите на 21 век" www.newmedia21.eu, е предоставена от авторката на сайта на СБЖ.

Сподели в
 

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019/21:09

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019/18:48

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019/20:06

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019/20:41

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019/20:44

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки