Начало
 
 

Родопа като яка твърдина на българщината

28.10.2019 /20:03 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи ..., в себе си."

Това е написал Антон Дончев в неговото „Време разделно“, но сякаш то е изречено и за Елена Алекова, която в годината на големия Николай Хайтов ни дари новата си книга „Родопа е предел“, чиято премиера се състоя неотдавна. Не само с внушителния си обем, а и с тематиката, изследователската и полемична страст, с художествените си качества, тя се нарежда до големите книги на българина, които отстояват истината за неговата съдба и битие – като „Българският Великден“ – една традиция, която идва от Захари Стоянов.

Между кориците на сборника й с публикации като най-ревностната последователка на Хайтов е сбрала свои статии, интервюта и рецензии, с които разобличава историческите фалшификации за родопските помаци. Елена Алекова е категорична, че българомохамеданите са неразделна част от българската нация.

Няма да се спирам да правя литературен анализ на „Родопа е предел“, защото за това са критиците, но само ще споделя, че авторката наред с вълнуващите си стихове създава дълбока и въздействаща публицистика, която кара всеки, докоснал се до нея, да се замисли за това, какви хора сме българите, с какви очи гледаме нашата си родна история и как се отнасяме към нея.

Публицистиката на Елена Алекова, посветена на живота и населението в най-магнетичната и пълна с легенди планина Родопа, ни приканва точно към това - да се докоснем до истината, да я разберем в дълбоката й същност.

При представянето на книгата „Родопа е предел“ в БАН прозвучаха много и вълнуващи слова. Проф. Атанас Семов, както винаги подвластен на емоционалното слово, сподели, че “очевидно Хайтов беше изключителен мъжкар и патриот и очевидно е завещал много от тези си качества на Елена Алекова“.

„Той беше публицист с много силно перо, с много остри и категорични позиции, с дръзки фрази – казва проф. Семов. - И Елена върви смело по този път. Хайтов страдаше най-тежко от родопродавството. По негово време то все още беше хоби. Днес е професия с разширяващ се кадрови ресурс. От Хасково до Хелзинки".

Според историка акад. Георги Марков, заяви проф. Семов, "всеки българин трябва да прочете книгата на Елена Алекова, за да разбере защо сме заедно и ще продължим да отстояваме Родопа като твърдина на българщината, защото губим ли Родопа, ние губим България.“

А известният наш историк, който е автор на предговора на книгата, твърди, че публицистика на Елена Алекова „съчетава силата на фактите с плама на поезията, което я прави истинска и четивна. Авторката е толкова убедена в правотата си, че я предава убедително и на неизкушения от тематиката читател, за да почувства и разбере премеждията в съдбата на родопските българи.

"Аз се надявам, че всеки, прочел тази народополезна книга, когато се озове във вълшебните Родопи, ще погледне с други очи и на природата, и на историческите паметници, и на своите сънародници в планината на Орфей. Придобитите знания ще спомогнат за усилването на българщината, от която толкова много се нуждаем в епохата на всеядната глобализация, за да можем успешно да римуваме Отечество с Човечество".

А ето какво сподели за „книгата на живота си“, както някои читатели определят „Родопа е предел“, авторката й Елена Алекова за сайта на СБЖ:

ВРЕМЕ Е ДА ПОСТРОИМ ЖИВОТА СИ ВЪРХУ ИСТИНАТА, А НЕ ВЪРХУ ЛЪЖИ  

Книгата се появи в ръцете на читателите около 100-годишнината на най-свидния син на Родопа планина – Николай Хайтов. Забравен ли е днес той и някак си вяло мина неговия юбилей. Поне такова впечатление остана,че той не беше почетен от нашите държавници и политици, както заслужава. Страхуват ли се от него, Елена?

Мина вяло в по-голям общонационален мащаб, в който би следвало да има много прояви и да бъде много по-добре озвучен в публичното пространство. Но като юбилей си имаше юбилейна вечер в Народния театър. Тържествено го честваха в Пловдив, Асеновград. Предстои и в Смолян. И пак ще повторя, че става  дума, че медиите не го озвучиха така, както е редно.

Може ли да си мислим, че книгата ти носи посвещение на Хайтов?

Тя не е свързана точно с годишнината му, но има отношение към Хайтов, защото е съставена от три части. Първата е провокирана от моите общувания с Николай Хайтов, когато виждах как той се бори срещу заличаването на българщината в Родопите. Аз бях до него и по някакъв начин тази тема ми допадаше и го подкрепях. Пишех по темата, опровергавайки купища лъжи, които възникваха в края на 90-те и началото на 2000-та година.

Втората част на „Родопа е предел“ е провокирана от други лъжи, които възникнаха с появата на Европейския институт „Помак“ през 2012 г. до неговото заличаване от политическата и всякакъв друг род карти на България. Неговите инициатори престанаха да съществуват, след като бяха напълно опровергани и не успяха в битността си да създадат партия „Помак“, както искаха, и да се включат в политическия живот, като етническа партия,свързана с етнос, който не съществува и няма такъв.

Но третата част на книгата е изцяло посветена на него и се казва „Новото битие на Николай Хайтов“. С късна дата се появиха много критици, като един от тях е известен - той нападна Хайтов в писателския вестник по линията на родолюбието му, и че той не бил никакъв родолюбец, че не заслужавал да бъде сравняван с Вазов. Дори неговата статия беше нещо подобно като  „Не принизявайте Вазов, щадете Хайтов“ (2009 г.). Тя беше насочена срещу родолюбието му, което си е просто кощунство с неговата памет.

И другото нещо - в книгата на Исмен Реджепов „Балканските войни в Родопите 1912-1913 година“ се говори, че Балканската война е геноцид на родопското население, а не освободителна. Авторът й се представяше като ученик на Николай Хайтов и все едно той го е учил точно на това. В тази книга на Реджепов Априлското въстание беше показано като махленска свада, като ритуално самоклане (Баташкото клане!).

Така че да кажеш, че си ученик на Николай Хайтов и интимно да го наричаш свой приятел, мой учител, земляк, също е голяма клевета спрямо паметта му. Според убедително твърдение на Велислава Дърева това е псевдоним на Никола Чуралски. Книгата му, за която ти споменах, е издадена през 2012 година. В този смисъл реших да дам нов живот на словото на Хайтов, който е писал по тези проблеми от 70-те години до края на живота си.

Всъщност припомних и възродих идеите му, битките му за истината за българите в Родопите, които изповядват исляма. И точно за това става дума в тази глава, защото е време да построим живота си върху истината, а не върху лъжи,защото тя е реалното ни съществуване, нашият бит, нашият живот. Докато лъжата съществува само в главите ни и тя е фикция, а не битие.

Елена, мислиш ли, че е дошло вече време да се усетим и за такива личности като Николай Хайтов, Христо Ботев, Никола Вапцаров по повод техни годишнини да обявим цялата година на тях?

Питаш ме дали българското общество е узряло за такива годишнини. По принцип българите знаят и тачат паметта на своите големи мъже, големи писатели, големи родолюбци или пък големи личности. Но за да се осъществи такова нещо, е хубаво да има и държавна подкрепа,защото всичките тези неща се решават на друго ниво.

Мисля, че нашите държавни мъже все още не са узрели за тази идея. Те не се занимават с това, защото явно имат за разрешаване други проблеми и несамо на Хайтов, а и на цялата култура обръщат по-малко внимание. Така че не го възприемам лично срещу Хайтов, че е преднамерена политика. Има време и българското общество, в това число и политиците, да разберат всъщност какво е Хайтов за България, за Отечеството, защото това е един човек, който казва: „И главата ми да отсекат, докато тя пада пак ще викам “Да живей България!“.

 

Снимки Иван Василев

   

         

 

Сподели в
 

По случай своята 60-годишнина Националното училище по изкуствата (НУИ) „Панайот Пипков” в Плевен организира вътрешноучилищен конкурс за ново лого на училището.

13.07.2020/18:51

С дълбока покруса днес многобройни ярки личности в обществения и културния ни живот, повечето - бивши възпитаници на Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ", споделят болката си от загубата на първата директорка на НГДЕК Гергина Тончева.

12.07.2020/14:19

Актьорът Владо Карамазов може да се похвали с поредно постижение в областта на фотографията. Звездата на Народния театър се класира в Топ 35 в международния конкурс 35Awards.

12.07.2020/12:17

Изцяло ремонтираният язовир „Тотлебенов вал” в парк „Кайлъка” бе открит официално. Именно на инженерния гений на генерал Едуард Тотлебен се дължи превземането на Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

10.07.2020/19:18

Подетата инициатива е и за създаването на световна онлайн платформа „Малки културни посланици”. Подкрепят я най-големите китайски медии. Целта е децата да споделят чрез видеоматериали отношението си към личности, действащи на предните линии в борбата срещу пандемията от коронавирус.

10.07.2020/12:49

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 40 гости

Бързи връзки