Начало
 
 

Родопа като яка твърдина на българщината

28.10.2019 /20:03 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи ..., в себе си."

Това е написал Антон Дончев в неговото „Време разделно“, но сякаш то е изречено и за Елена Алекова, която в годината на големия Николай Хайтов ни дари новата си книга „Родопа е предел“, чиято премиера се състоя неотдавна. Не само с внушителния си обем, а и с тематиката, изследователската и полемична страст, с художествените си качества, тя се нарежда до големите книги на българина, които отстояват истината за неговата съдба и битие – като „Българският Великден“ – една традиция, която идва от Захари Стоянов.

Между кориците на сборника й с публикации като най-ревностната последователка на Хайтов е сбрала свои статии, интервюта и рецензии, с които разобличава историческите фалшификации за родопските помаци. Елена Алекова е категорична, че българомохамеданите са неразделна част от българската нация.

Няма да се спирам да правя литературен анализ на „Родопа е предел“, защото за това са критиците, но само ще споделя, че авторката наред с вълнуващите си стихове създава дълбока и въздействаща публицистика, която кара всеки, докоснал се до нея, да се замисли за това, какви хора сме българите, с какви очи гледаме нашата си родна история и как се отнасяме към нея.

Публицистиката на Елена Алекова, посветена на живота и населението в най-магнетичната и пълна с легенди планина Родопа, ни приканва точно към това - да се докоснем до истината, да я разберем в дълбоката й същност.

При представянето на книгата „Родопа е предел“ в БАН прозвучаха много и вълнуващи слова. Проф. Атанас Семов, както винаги подвластен на емоционалното слово, сподели, че “очевидно Хайтов беше изключителен мъжкар и патриот и очевидно е завещал много от тези си качества на Елена Алекова“.

„Той беше публицист с много силно перо, с много остри и категорични позиции, с дръзки фрази – казва проф. Семов. - И Елена върви смело по този път. Хайтов страдаше най-тежко от родопродавството. По негово време то все още беше хоби. Днес е професия с разширяващ се кадрови ресурс. От Хасково до Хелзинки".

Според историка акад. Георги Марков, заяви проф. Семов, "всеки българин трябва да прочете книгата на Елена Алекова, за да разбере защо сме заедно и ще продължим да отстояваме Родопа като твърдина на българщината, защото губим ли Родопа, ние губим България.“

А известният наш историк, който е автор на предговора на книгата, твърди, че публицистика на Елена Алекова „съчетава силата на фактите с плама на поезията, което я прави истинска и четивна. Авторката е толкова убедена в правотата си, че я предава убедително и на неизкушения от тематиката читател, за да почувства и разбере премеждията в съдбата на родопските българи.

"Аз се надявам, че всеки, прочел тази народополезна книга, когато се озове във вълшебните Родопи, ще погледне с други очи и на природата, и на историческите паметници, и на своите сънародници в планината на Орфей. Придобитите знания ще спомогнат за усилването на българщината, от която толкова много се нуждаем в епохата на всеядната глобализация, за да можем успешно да римуваме Отечество с Човечество".

А ето какво сподели за „книгата на живота си“, както някои читатели определят „Родопа е предел“, авторката й Елена Алекова за сайта на СБЖ:

ВРЕМЕ Е ДА ПОСТРОИМ ЖИВОТА СИ ВЪРХУ ИСТИНАТА, А НЕ ВЪРХУ ЛЪЖИ  

Книгата се появи в ръцете на читателите около 100-годишнината на най-свидния син на Родопа планина – Николай Хайтов. Забравен ли е днес той и някак си вяло мина неговия юбилей. Поне такова впечатление остана,че той не беше почетен от нашите държавници и политици, както заслужава. Страхуват ли се от него, Елена?

Мина вяло в по-голям общонационален мащаб, в който би следвало да има много прояви и да бъде много по-добре озвучен в публичното пространство. Но като юбилей си имаше юбилейна вечер в Народния театър. Тържествено го честваха в Пловдив, Асеновград. Предстои и в Смолян. И пак ще повторя, че става  дума, че медиите не го озвучиха така, както е редно.

Може ли да си мислим, че книгата ти носи посвещение на Хайтов?

Тя не е свързана точно с годишнината му, но има отношение към Хайтов, защото е съставена от три части. Първата е провокирана от моите общувания с Николай Хайтов, когато виждах как той се бори срещу заличаването на българщината в Родопите. Аз бях до него и по някакъв начин тази тема ми допадаше и го подкрепях. Пишех по темата, опровергавайки купища лъжи, които възникваха в края на 90-те и началото на 2000-та година.

Втората част на „Родопа е предел“ е провокирана от други лъжи, които възникнаха с появата на Европейския институт „Помак“ през 2012 г. до неговото заличаване от политическата и всякакъв друг род карти на България. Неговите инициатори престанаха да съществуват, след като бяха напълно опровергани и не успяха в битността си да създадат партия „Помак“, както искаха, и да се включат в политическия живот, като етническа партия,свързана с етнос, който не съществува и няма такъв.

Но третата част на книгата е изцяло посветена на него и се казва „Новото битие на Николай Хайтов“. С късна дата се появиха много критици, като един от тях е известен - той нападна Хайтов в писателския вестник по линията на родолюбието му, и че той не бил никакъв родолюбец, че не заслужавал да бъде сравняван с Вазов. Дори неговата статия беше нещо подобно като  „Не принизявайте Вазов, щадете Хайтов“ (2009 г.). Тя беше насочена срещу родолюбието му, което си е просто кощунство с неговата памет.

И другото нещо - в книгата на Исмен Реджепов „Балканските войни в Родопите 1912-1913 година“ се говори, че Балканската война е геноцид на родопското население, а не освободителна. Авторът й се представяше като ученик на Николай Хайтов и все едно той го е учил точно на това. В тази книга на Реджепов Априлското въстание беше показано като махленска свада, като ритуално самоклане (Баташкото клане!).

Така че да кажеш, че си ученик на Николай Хайтов и интимно да го наричаш свой приятел, мой учител, земляк, също е голяма клевета спрямо паметта му. Според убедително твърдение на Велислава Дърева това е псевдоним на Никола Чуралски. Книгата му, за която ти споменах, е издадена през 2012 година. В този смисъл реших да дам нов живот на словото на Хайтов, който е писал по тези проблеми от 70-те години до края на живота си.

Всъщност припомних и възродих идеите му, битките му за истината за българите в Родопите, които изповядват исляма. И точно за това става дума в тази глава, защото е време да построим живота си върху истината, а не върху лъжи,защото тя е реалното ни съществуване, нашият бит, нашият живот. Докато лъжата съществува само в главите ни и тя е фикция, а не битие.

Елена, мислиш ли, че е дошло вече време да се усетим и за такива личности като Николай Хайтов, Христо Ботев, Никола Вапцаров по повод техни годишнини да обявим цялата година на тях?

Питаш ме дали българското общество е узряло за такива годишнини. По принцип българите знаят и тачат паметта на своите големи мъже, големи писатели, големи родолюбци или пък големи личности. Но за да се осъществи такова нещо, е хубаво да има и държавна подкрепа,защото всичките тези неща се решават на друго ниво.

Мисля, че нашите държавни мъже все още не са узрели за тази идея. Те не се занимават с това, защото явно имат за разрешаване други проблеми и несамо на Хайтов, а и на цялата култура обръщат по-малко внимание. Така че не го възприемам лично срещу Хайтов, че е преднамерена политика. Има време и българското общество, в това число и политиците, да разберат всъщност какво е Хайтов за България, за Отечеството, защото това е един човек, който казва: „И главата ми да отсекат, докато тя пада пак ще викам “Да живей България!“.

 

Снимки Иван Василев

   

         

 

Сподели в
 

Ще бъдат отличени най-четени съвременни български автори, най-активни читатели, успешни партньори и дарители, медии

14.12.2019/20:46

Проектът на фондация „Ценности“ представи изискано съчетание на история и високи технологии в Музео ди Рома. Бившата първа дама Антонина Стоянова представи при небивал успех в Рим изложбата „България през стъклото на времето“.

14.12.2019/11:04

Както казват древните китайци: „Да живееш в интересно време“. Та въпреки това наше „интересно" време, животът ни поднесе и едно приятно преживяване, което се случи в Литературния клуб „Перото“. Оказа се, че пространството отесня от събралите се на представянето на книгата на Никола Филипов „Чий шпионин е княз Никита Лобанов-Ростовски”.Сред тях бяха не само любопитни да се докоснат до необикновената съдба на руския благородник, но и негови приятели и близки.

13.12.2019/18:39

Книгата е бял том с 350 страници и десетки черно-бели илюстрации. Отпечатана е от местното издателство „Фабер”, с твърди корици е и е кръстена кратичко – „Търновските кметове”.

13.12.2019/17:09

Изложба, посветена на художника на Плевенската панорама Николай Овечкин, бе открита в Плевен. Тя е посветена на 90-годишнината от рождението на Овечкин и е експонирана в Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”.

12.12.2019/18:23

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки