Начало
 
 

Защо мълчаха българските журналисти след мача България–Англия?

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Борислав Костурков

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

Възмутен съм от предварителната нагласа и поведение в София на деятелите на Английската футболна асоциация, треньора Гарет Саутгейт и повечето британски журналисти, придужаващи отбора на Англия!  Смятам, че Българският футболен съюз трябва да им отговори достойно и твърдо, без да се притеснява от инцидента по време на мача (такива стават нерядко и на други стадиони) и разразилия се сега скандал.

Още на първата, неделната пресконференция на Гарет Саутгейт, беше ясно, че английските футболни функционери и журналисти са просто обсебени от манията за «расистки изблици», въпреки уверенията на треньора, че щели да се «съсредоточат върху футбола на терена». Напротив, цялото внимание на ръководния екип на „Трите лъва”, на журналистите и техните ТВ-камери бяха насочени към... зрителските трибуни и сектора, в който стана въпросният инцидент.

След пресконференцията в понеделник вечер на Саутгейт британски журналисти влязоха в спор с мен и започнаха да ми показват на лаптопите си снимки на групичката хулигани (те вече ги имаха?!?!) и да имитират т.нар. monkey”s sound. („маймунски звуци”). Интересно е, как те са ги „чули”?!  

На престрибуната до мен седеше спортен журналист от най-високотиражния немски в. Bild Zeitung. И двамата се питахме, защо играта на терена спира на два пъти през първото полувреме. От тази трибуна нито се виждаха „нацистките поздрави”, нито се чуваха „маймунските звуци” на хулиганите, още повече при шумната подкрепа на английските фенове.  Как пък видяха и чуха всичко тези журналисти от Острова?

Как е чул „маймунски звуци” Т. Мингс, който пазеше Ивелин Попов и беше през първото полувреме почти нон-стоп на терена, точно от обратната страна на трибуната, откъдето са се разнасяли тези звуци?! Очевидно всичко е било подготвено, за да ни злепоставят след една подобна провокация. Никой ли от английските спортисти, деятели и журналисти не чу и не видя, че секторът на техните „фенове” освиркваше и викаше „У-у-у-у!” през цялото време, докато се изпълнява нашия национален химн „Мила Родино”?!  Що за уважение е това?

Надменността и хулите по наш адрес от Албиона надминаха обаче всички граници при техните пресконференции след мача.  В залата пръв нахлу председателят /президентът на Футболната им асоциация Грег Кларк, който без дори да се представи (имаше и много български журналисти, а те не са длъжни да го познават), започна да сипе хули по наш адрес.

Говореше за:  appalling situation (отблъскваща, отвратителна ситуация), terrible racism (ужасен расизъм) , heavy circumstances (тежки условия), etc. и обясни второто прекъсване на мача в края на първото полувреме (очевидно и „посветените във всичко” британски колеги не бяха разбрали защо е) като дискусия,  дали да се изчака почивката, за да се обсъди евентуалното прекратяване на мача.

Гордо изтъкна, че бил оставил на своите футболисти сами да решат, дали да продължат мача или не, без да им се налага като шеф на Английската футболна асоциация.  Като че ли те не водеха вече с 4:0?! Единствено аз в залата контрирах от място, че всичко това е „преувеличение”,  но британската водеща на пресконференцията не ми даде думата за въпрос или изказване.

Малко по-сдържан и дипломатичен беше в понеделник след мача Гарет Саутгейт. Но и той използва определения, като: racial outbursts (расистки изблици), incredible difficult situation (невероятно трудна ситуация) , и др. Дори похвали съдията на мача, че макар и поставен under enormous pressure (под огромно напрежение) се бил справил с тази incredible difficult situation (невероятно трудна ситуация)?!  

Просто комично и абсолютно невярно и не можех вече да се сдържа! Каква ти трудна ситуация за рефера, когато играта беше реално без завръзка (6:0) и повече от спортсменска – с 5-6 фаула. Най-острият „сблъсък” беше между двама... наши играчи, мисля Б. Краев и Десподов при една наша атака.

Това бе вече манипулация от страна на Г. Саутгейт. Този път ми дадоха думата, но английският водещ на тази пресконференция безцеремонно не даде възможност на нашата преводачка (тя също се справяше добре с консекутива) да преведе на български втората част на моето изказване.

Аз бях казал нарочно на английски на Саутгейт и група, че България има победа над Англия също на квалификация и също на този стадион.  През 1956 г. ние победихме англичаните с 2:0 в София (там 3:3) в квалификация за Олимпиадата в Мелбърн, където взехме бронзовите медали. Разбира се, това бяха аматьорски отбори, но олимпийските принципи тогава не допускаха професионалисти.  Аз, много малко хлапе тогава, бях на мача с моя баща и дори си спомням имената на някои от английските футболисти – на капитана Боб Хардисти, Алекзандър, Пинър, Фарър и др.

Казвам, че девойката преводачка се е справила също добре с консекутива, защото медийният директор на БФС Христо Запрянов запомняше дългите отговори и изявления и ги превеждаше чудесно,  правейки и много добри резюмета. При това някои от въпросите на британските колеги звучаха доста  диалектно и гъгнещо.

Лошо впечатление ми направиха и държането и мълчанието на българските журналисти. Те седяха и... мълчаха. Как никой от тях не дръзна да стане и да опонира на нападките, отправяни към нас, да изтъкне, че това е било провокация, че английските фенове не уважиха нашия химн?! Все едно в зала „Родина” нямаше българи. При това можеха да го кажат на български и г-н Христо Запрянов или неговата колежка щяха да го преведат точно. Оставихме надменността и лицемерието да тържествуват.

Още след пресконференцията в неделя, както и на тази след мача в понеделник, говорих с британски колеги. Обясних им, че подобни единични прояви НЕ са типични за България. Расизмът и омразата към чужденците изобщо НЕ са в националния ни характер, че българският народ е спасил 50 000 български евреи (единствен в Европа заедно с Дания и нейните 5 000 евреи), въпреки че страната ни е била официално съюзник на Третия райх. Така че нацистките поздрави, които ми показваха на своите лаптопи, нямат общо с нашия  манталитет.

Разясних им, че малките групички от уж „фенове” на „Левски” и ЦСКА, са едни и същи хора, които не обичат истински футбола , а понякога се използват и за политически цели. Та нима в Западна Европа няма „ултраси”, които участват и провокират всяка една мирна демонстрация или митинг?! 

Може би така следваше да постъпят и други български колеги, за да бъдем по-убедителни.  Една птичка,  за жалост,  пролет не прави! В интерес на истината тези британски колеги, с които разговаряхме на тази тема още и в неделя, после по време на мача се държаха много почтително и дори ми дадоха да си преснимам от тях списъка със съставите на двата отбора.

Тази малобройна групичка хулигани, които са известни и разпознаваеми, изобщо НЕ трябваше да бъде допускана вътре в стадиона!  Много жалко, че се поддадохме на една предварително подготвена и предизвестена провокация, че българската  футболна публика бе злепоставена в британските медии и УЕФА и станахме незаслужено жертва на голям скандал!

Сподели в
 

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020/18:04

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020/14:53

В сайта на СБЖ получихме коментар на Мая Вапцарова в отговор на публикация на Марин Георгиев във в. „24 часа”, засягаща паметта на нейния чичо - големия български поет и антифашист Никола Вапцаров, разстрелян на 23 юли 1942 г. Публикуваме коментара й.

29.02.2020/16:45

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020/06:30

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020/16:09

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Да бъдеш първи е предизвикателство. На първо място за самите нас, защото не е прието да се страхуваме от предизвикателства. Защото Първи, това за нас е съдба!“ Така огромната армия от журналисти, режисьори, продуценти, водещи, оператори определят работата си в Първи тв канал, или както всичките му казват Главният канал на Русия. На 1април той навъртя четвърт век. 25 години упорит труд и катерене към върха.

03.04.2020 /15:05 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Легендарният антифашист, прочул се със свалянето на нацисткия флаг от Акропола през 1941 г., бе и пламенен журналист, оглавявал вестниците "Ризоспастис" и "Авги". Той си отиде на 97-годишна възраст.

01.04.2020 /20:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В тези изпълнени с много напрежение, тревоги и дори страх дни, е много хубаво, когато някой ни поднесе споделен от него спомен. А този на колегата ни Енчо Господинов за ненадминатия Кърт Вонегът наистина ни дава разтуха и приятно усещане.

07.04.2020 /12:10 | Автор: Енчо Господинов | Източник: kvadrat5.bg

Известният фотожурналист, работил много години в легендарния седмичник на СБЖ в. „Поглед”, пусна във Фейсбук свои снимки от модно дефиле в Международния дом на журналистите отпреди 36 години, както и репортажа за събитието с автор Ева Костова, излязъл в съюзния вестник.

05.04.2020 /20:03 | Източник: Фейсбук/СБЖ

 Акценти и позиции

Европейската федерация на журналистите настоява за бързи, целенасочени и координирани действия в защита на всички работещи в медиите и отправя конкретни предложения за субсидии, облекчения и социални гаранции.

09.04.2020 /00:49

Генералният секретар на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерес подкрепи предложенията на британската организация „ЧЛЕН 19” към медии и журналисти как да действат, за да предоставят само достоверни факти насред пандемията от коронавирус. Но и държавите не бива да злоупотребяват със ситуацията и да я използват като предлог за преследване на свободното слово, настоява още ЕФЖ.

03.04.2020 /16:51

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки