Начало
 
 

Мая Вапцарова: Отричането на Никола Вапцаров е отричане от България

16.10.2019 /19:34 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мая Вапцарова

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

Това оставяме на тяхната съвест и на времето, което ще покаже кой има място в историята ни, кой не и кой ще е абсолютно забравен.

По повод предстоящата годишнина, в отбелязването на която и СБЖ е съорганизатор, потърсих племенницата на поета Мая Вапцарова и я поканих да гостува на сайта на СБЖ. И още една причина ме насочи към нея. Известната наша кинорежисьорка беше председател на журито на Международния кинофестивал „Евразийски мост“, който се проведе за четвърти път в Ялта. Тя получи личната покана на Никита Михалков да оглави журито на този наложил се вече престижен кинофорум.

С Мая Вапцарова разговаряме за нелеката съдба на нейния чичо, за това как в днешна България се отнасят към големите имена в историята, литературата и изкуството и разбира се, за емоциите в Ялта.

Днес какво можем да отговорим на Вапцаровия въпрос: „Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници?“, г-жо Вапцарова?

За съжаление историята не беше справедлива към това, което той би искал да има от историята. Това, което всъщност Вапцаров е очаквал днес, както гледам, пишат кой уби Вапцаров, защо го убиха. Той все пак е мислил над тезата, че битката на капитализма, който върви на Изток, ще бъде много безжалостна, но не си е представял така нещата. Грешката е в това, че социализмът не се подготви за тази история, за новия строй и затова излезе калпав и недоносче и даде път на днешната  демокрацията.

През декември ще отбележим 110 г. от рождението на Никола Вапцаров. С днешна дата смятате ли, че той е забравен и защо около всяка негова годишнина, било то свързана с разстрела или рождението, през последните години се стремят да разкрият колкото се може повече пикантерии, а никой не говори за личността и делото на поета?

Казвате забравен и аз веднага ви отговарям, че той не е забравен, а чисто и просто отхвърлен, но по каква причина не мога да кажа. Независимо и с колкото хора да сме говорили, младите все още помнят Вапцаров. Явно тази разговорна форма в поезията му, този силен вариант да се доближиш до поезията му е онова, което фактически оставя Вапцаров, независимо, че сега е изваден от учебниците на най-малките и бил оставен в учебниците за гимназията.

На какво отдавате, че извън България ценят и превеждат Вапцаров, а тук дори не се сещат да преиздадат „Моторни песни“, а какво остава да съберат на едно място всичко написано от него? Най-големи световни поети го признаха за световна величина, а у нас?...

Имам писмо от Гърция, в което пише, че издават Вапцаров и това е първият негов издател там, който преди време го издаде. Освен това големият поет Янис Рицос от поколението на Казандзакис и Мелина Меркури, на тяхната „Нова вълнá“, го преведе на гръцки. Не знам дали следваме историята, че всичко наше е ненужно, че сме в един по-друг свят. Не може всичко да е било лошо в тази България. Че да има такова отричане. Не казвам, че отричането на Никола Вапцаров е отричането на България, но все пак искам да припомня колко много хора отидоха на Запад. Тези хора намразиха ли България? Намразиха ли това, което все пак е техният корен? А дърво без корен няма живот.     

Но на въпроса ви.Във връзка със 110-годишнина Издателска къща „Захарий Стоянов“ пусна фототипно издание на „Моторни песни“ (В деня (15 октомври), в който разговарях с Мая Вапцаров,  тя беше при Иван Гранитски и донесе първите, още „топли“ бройки на стихосбирката - бел. автора).  Вапцаров има едни гениални есета, които си мислех да ги комбинираме с писмата и да бъдат издадени в един футляр, в който да са поставени поезията, есета, писмата и фантастичните му  анализи на творчеството на Шмиргела, Щъркелов, Данаил Крапчев, които са почти неизвестни. Те са невероятни. Той пише за театъра, защото е автор и на две пиеси – „Бунтът“ и „Деветата вълна“, които също не са известни. И те да бъдат включени там. Знаете ли, чудя се откъде да намеря пари, за да платя на Людмил Стоянов от Варна, защото той направи по „Деветата вълна“ едно невероятно и много модерно  произведение, което може да се пусне по екраните. Отнася се за корупцията и той е съчетал в него и двете Вапцарови пиеси. Днес споделих и с Иван Гранитски моята идея за футляра, дано намерим и още някой да ни подкрепи.

Споменахте в началото на разговора ни, че ви питат или пишат кой и защо уби Вапцаров. Аз пък ви питам: колко пъти разстреляха Никола Вапцаров, Мая? Физически, а сега в демокрацията и петнят паметта му, отричат заслуженото му място в българската история и поезия. Различни хора ли го правят или са едни и същи?

Наясно съм горе-долу кои го правят, но действително това са различни хора.

И понеже днес, според подписания договор между България и Македония,  двете страни трябва да изчистят неразбирателствата в историята. И мислите ли че Вапцаров, който нашата съседка обяви за македонски писател, ще се „завърне“ на наша земя? Дори в Скопие му издигнаха и паметник…

В Скопие има доста голям негов паметник. Има много негови паметници. У нас в Годеч,където е бил интерниран, сега са направили също един много хубав, дело на Александър Хайтов. Изобразил е отвореното тефтерче на Вапцаров. Казват, че кметът на града не искал да „пусне“ този паметник. Бавят хората и не им дават разрешение. Те самите разсъждават, че сега е годишнина от рождението на поета, но пък догодина се навършват 80 години от издаването на „Моторни песни“ и се заканват тогава да го сложат.  

Но да се върнем на въпроса. Неслучайно Никола Вапцаров е написал стихотворението „История“. И то за мен е доста точно и силно изразително. Дава една картина на историята, която ние може би вече сме забравили или не я знаем. Но той казва,че живеем в дълбоката бронзова ера, което е наистина жестоко за тази прекрасна страна. Често си задавам въпроса защо това общество се озлоби толкова много. Мисля си, че то може би няма какво да прави. След като има изложба на роботите, които могат вече всичко да правят, след като нашата работа все пак е улеснена от компютри, от човека като че ли постепенно няма нужда и това е новото време.

Не мога да се откажа или да забравя чия фамилия нося. За мен всяка една постъпка е някакво предупреждение да не стъпя накриво. Да не объркам нещата. Това е доста трудно, защото, от друга страна, аз водя маратона на спрени филми в България. За да спрат един филм, означава че има нещо, което засяга държавата. А ме засяга страшно много този договор с Македония,защото това е не на място договор. Той не говори и незащитава онова, което е вътре в нас, онази история, за която и Вапцаров е писал.

И тъй като вие изследвате българската народопсихология, какво мислите за това, че и днес, толкова години след разстрела му, неговата съдба е трагична – отричан, задраскван, дори не се посвениха да премахнат паметника му от центъра на София и го запратиха в Музея за социалистическо изкуство, но благодарение на протести на интелектуалци той беше върнат и поставен зад Националната галерия?

Присъствах на връщането му. Но не е върнат там, където съществува връзката между дядо ми Йонко и Майстора. Вапцаров стоеше срещу Владимир Димитров-Майстора. А това е една старинна връзка. Дядо ми Йонко е водел един доста интелектуален живот. Да не си мислят, че Вапцаров е възпитан между зелките и царевицата. Той е възпитан между интелектуалците. Там са били Дора Габе, Багряна и Щъркелов, Кирил Христов и кой ли не. Така че Вапцаров носи и онова минало, което е на баща му, на Тодор Александров, на Сандански… Онова минало, което било революцията. Родът ни е много интересен.  

Днес да носиш фамилията Вапцаров май не е особено удобно,от една страна? Но пък от друга какво ви дава тя на вас и как се чувствате като наследница на такъв стар и достоен род?

Едната част от рода ни са върли патриоти и борци за свободата. Революцията е в кръвта им. А другата част са мирните дипломати. Това е целият род на баба ми Елена – Везювият род. Докато хаджи Продан, както го описва академик Николай Тодоров в книгата, който се присъединява към Ригас Велистинлис и тръгват да гонят турците, за да ги вкарат в т. нар. ръкав. Днес в Одеса има голям паметник на тази група. В нея се събират 100 души унгарци, 300 шведи, има англичани. Там е и самият лорд Байрон, който внася с флотилия от 12 кораба барут, за да могат да освободят Балканите. Ригас Велистинлис е бил много близък приятел на моя прапрапрадямо хаджи Продан. Нашият род идва от това име – Проданичини. Фактически той е бил роден в Охрид. Доколкото знам заколва трима турци, изнасилили сестра му, и бяга да се скрие. Пак от книгата на Николай Тодоров разбирам, че преди да стигнат Дунав, хаджи Продан, Ригас Велистинлис и Индже войвода се побратимяват и ако някой падни в борбата с турците, всеки от тях се задължава да се грижи за семейството му. Историята е много интересна и дори се изненадах, че пише за Везювите - дипломатите, които са от този род. Единият от тях е съветник на Екатерина Втора, а после става консул в Букурещ, а брат му е министър на външните работи на Сърбия при княз Милош Обренович. Фамилията изключително се вписва в нивото на интелекта и на революцията.

Преди малко ми казахте, че трудно е да носиш тази фамилия, но няма да се откажете от нея. Тези славни корени как ви карат да се чувствате като тяхна наследница в наше време?

Това е непрекъсната битка или за добро, или за лошо.

През септември бяхте председател на журито на четвъртото издание на Международния кинофестивал „Евразийски мост“, който се провежда в Ялта, и то по покана на Никита Михалков. Разкажете какво е днес да плуваш в любимите води на киното и какво преживяхте по времето на този кинопразник?

За мен беше огромно преживяване. Първо да ви кажа как аз разбирам “Евразийския мост“. Онзи път, който Мойсей откри, и който по върховете на планините е търсен от Соломон и са откривани зрънцата на философията и науката, този път да се стигне до Обетованата земя, за мен е бил доста сложен. Не говоря само за еврейството, а и за света. В този път явно до оцеляването се стига трудно. В момента ние сме пак пред Обетованата култура, защото виждате, че опростачването започва да става № 1, и то несамо у нас. То се започна от Америка и цялото това опростачване вече стига и до границите на бившите съветски републики и върви към Русия. Не забравяйте, че почти всеки руснак е жител на една огромна империя и той си пази духовната мощ. Какво направи Михалков? Той се опита да открие този път, по който културата, духът на човечеството трябва да оцелее – „Евразийският мост“. Дано да оцелее, дано смесването на различните култури не доведе до падение. Това е моето разбиране.

Но това, което видяхме на фестивала, показа невероятно руско кино. Филмите „Ксенофон“, „Сестричка“ ме стреснаха много. Имаше и китайски филми, които говорят за проблемите в Китай, индийски, пакистански, германски, испански, италиански. И това беше интересното в тази смесица от филми. Направи ми впечатление, че светът се движи и именно този момент е успял да хване Михалков и е решил да даде сцена на този път.

Доколкото си спомням вие участвахте в миналогодишния “Евразийски мост“ с филма „Епоха“. Тогава как оцениха вашата работата и на екипа?

Филмът не е пуснат още тук. Независимо, че руснаците са други, дори и по принцип малко по-трудно разбират българина. Коментираха, че в него имало много демонстрации. Но общо взето въпросите им към филма бяха именно защо се вълнува този народ и коя е причината.

Вие не сте ли мислили да направите игрален филм за живота на вашия чичо? И кой актьор виждате като Никола Вапцаров?

Актьори много. По едно време и англичаните искаха да направят филм за него. Бяха готови да помогнат, но се извинявам за безсрамния ми отговор, но пари никой не дава. Материал много, както и сега при този филм, който започнах да правя, самата аз никога не съм се питала откъде са свързани в световните проблеми, като събитията в Испания. Цялата тази история идва от това, че Вапцаров е бил стажант на летището в Божурище, където каца един повреден самолет, на дама, която обикаля света. Та на него му се пада да го ремонтира, след което самолетът изминава много дълъг и накрая се разбива в Индия в планините. Жената загива, но тя е една от първите жени околосветски пътешественички. Тогава Никола Вапцаров пише стихотворението „Епоха“ и „Романтика“, които получиха награда в сп. „Летец“.       

Вие сте кинорежисьор, психолог, автор на книги, преводач  и личност с ярка гражданска позиция. Трудно ли е да съчетаеш всичко това в „една кожа“? Между другото, като ученичка на една легенда в световното кино, каквато е Ищван Сабо, какво и до днес си спомняте от неговите уроци?

С Ищван Сабо се видяхме в Германия, на кинофестивала в Манхайм.Тогава стана дума и за това, коетои в България вече се твърди - че нямало фашизъм. Имало нацизъм в Италия, Германия, Испания. Според  него нацизмът си е фашизъм,дори и американците го признават. И той работи твърде задълбочено над тази тема. Когато се срещнахме, си говорихме за материала, който проучва, и ми каза, че е странно и ние в България да говорим, че няма фашизъм. „Погледни какво става в Германия – ми каза той. – Погледни как фашизмът отново бавно се възражда.“      

Поетът идповядва: „Ето – аз дишам,/работя,/живея/и стихове пиша/(тъй както умея)./С живота под вежди/се гледаме строго/и боря се с него,/доколкото мога.“ Как днес Мая Вапцарова се бори с нашата нелека действителност и живота?

За съжаление на този въпрос мога само да отговоря, че „борбата е безмилостно жестока“, защото страшно много са изпитанията и по някой път се отчайваш и не ти се иска да вървиш по-нататък. Спираш. И много е важно да имаш приятели, които могат да поддържат у тебе силата на духа. Сред тях например е и художникът Жоро Трак от Пловдив, който като интелект е изключителен и много точно напипва пулса кога започва срив, както в него, така и при мен. Това е Марияна Венчева, която работи в телевизията. Петър Мутафчиев за мен е велик човек. Винаги като паднеш, той се опитва да те вдигне да отвориш отново криле. Днес по време на интервюто при Иван Гранитски той също ми направи силно впечатление как не те оставя да се отпуснеш. Невероятен е! Хем ти дава кураж да пишеш, хем прави едни невероятно задълбочени анализи.      

Снимки Иван Василев и Владимир Ястреба     

Сподели в
 

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019/10:54

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019/01:00

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019/19:36

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019/19:34

От три години се бори с един текст и вероятно в най-скоро време ще имаме удоволствието да се сдобием с книга на Енчо Господинов, която отсега надушваме, че ще бъде интересна, защото и неговият живот не е по-малко интересен и достоен за филм.

13.10.2019/20:43

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки