Начало
 
 

Йосиф Давидов: Опитах се да опиша моята шепа пръст…

01.10.2019 /22:53 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И ако в начале бе слово, то вечерта на Йосиф започна с усмивки и топла среща с приятели

Ще си позволя да започна репортажа си с думи на един от българските съвременни журналисти, към който всички питаем респект. Та Енчо Господинов казва: „Имам колеги, за които журналистиката е професия като всички други. Но имам приятели, за които журналистиката е съдба. Йосиф е един от тях, който носи цял живот журналистиката в съдбовната си раница, като войник маршалския жезъл.“ И това го доказа препълненият клуб „Журналист“ в СБЖ, където премиерата на книгата на Йосиф Давидов „Репортер от Миналото време“ сбра не само негови приятели и колеги, а и много млади журналисти, дошли да попият нещо ново за този толкова труден,но обичан наш занаят.

И дали защото Йосиф донесе духа на фиестата от Испания, където от години живее със семейството си, или пък защото в България винаги един такъв повод се превръща в паметно събитие, за което след това се говори дълго време, но наистина вечерта беше облечена в много усмивки, спомени и топли думи. Много бързо протоколът беше пратен да седне и слуша в залата, отстъпвайки смирено пред радостта и спомените.

„Това е неговата вечер и си мечтая и аз за една такава вечер“ – каза в началото на празника Максим Бехар, известен български журналист, който по стечение на житейските обстоятелства е роднина на Йосиф Давидов, а също и издател на неговата книга на българска земя. Според него няма по-подходящо място за представянето на книгата от СБЖ и неговия клуб „Журналист“. Оказва се, че за да издаде книгата на Йосиф Давидов, той е регистрирал специално издателска фирма и така „Репортер от Миналото време“ е неговото сефте в издателския занаят.

Слушайки го и гледайки, как между двамата протичат флуидите на роднинството и радостта, че са заедно, ти става топло на душата,че в това наше толкова разбойно време все още има хора, които държат на родовите си корени и на радостта да дадеш на хората нещо интересно и заслужаващо да бъде прочетено. Максим Бехар подчерта, че за да я има книгата на Жози, най-голям принос имат родителите на Йосиф Давидов, както и приятелите и колегите му, които са дошли и на премиерата. Максим Бехар се „закани“, че е готов да издаде всяка нова книга на Жози, дори той да пише всеки месец по една.

В случващото се в клуб „Журналист“ председателят на СБЖ Снежана Тодорова съзря един истински и сърдечен празник за всички, които бяха дошли да почетат премиерата на книгата на Йосиф Давидов. „Всичко, което ти направи, докато беше с нас, остави много трайни следи в международната журналистика в България – каза Снежана Тодорова. – И тази препълнена зала днес показва колко много обич и уважение си събрал от своите колеги.“

Тя се обърна към него като към голям приятел и голям журналист и го приветства с топлото българско „Добре дошъл“. Според нея написаното в книгата показва, че през онези години сме имали такива журналисти като Йосиф Давидов, който не само е изключителен професионалист и ерудит, а има и изключително чувство за отговорност към словото, нещо много важно в журналистическата професия.  

Видимо развълнуван и щастлив от това, че вижда на едно място събрани толкова много приятели и колеги, „виновникът“ за вечерта сподели, че му е трудно да говори от вълнението, което го изпълва.

„Трудно ми е – каза той, - по две причини. Повечето от хората, които са тук, са споменати в книгата - това са колеги, приятели, хора, с които съм общувал през всичките 50-51 година репортерски живот. Хора, с които сме обменяли идеи и мисли в редакциите, Клуба на журналистите, Полиграфическия комбинат, дори при някои като Васко Василев и Коста Иванов съм нахлувал в Ливан.“

Йосиф Давидов развърза торбата със спомените, които приковаха вниманието на всички. И да си призная, не помня някога да е било така тихо по време на събитие в клуб „Журналист“, защото сладкодумният Йосиф говореше увлекателно. Той не пропусна да спомене и своите учители, от които се е учил, сред които и световно признатия Уилфред Бърчет, дал му най-ценните уроци. „Бъди мост – му казал,- стабилен, с добра подготовка. Мост между събитията, личността и публиката, здрав мост.“

Развивайки лентата на спомените, Йосиф Давидов разкри и някои тайни, които са го градили като журналист. Според него, когато имаш зад гърба си едно издание, което те подкрепя, един главен редактор или редактор, който ти казва да пишеш колкото можеш без да се ограничаваш, това наистина дава свобода. И най-любопитното и поучително, разбира се, което човек може да открие на страниците на книгата на Жози е неговото признание как в онова време над 60-70% от репортажите са правени почти без пари, но с подкрепата на вестника, в който е работел.

Книгата написал за два месеца, тоест на един дъх

Давидов разказа за одисеята след привършването на ръкописа, като изпратил предложения до 16 издателства. Четири му отговорили и то с неприемливи условия. Но преди това пратил ръкописа на 5 колеги – Къдринка Къдринова, Енчо Господинов, Иво Хаджимишев, Максим Бехар и още един, които му върнали положителни отзиви. Това показало, че написаното става.

С трудната задача да я има книгата се захванал братовчедът му Максим, пред когото обаче Йосиф Давидов поставя условие - тъй като той е вестникар, книгата също тя да бъде вестникарска- Тоест да е на хартията, на която излизат вестниците, да е подобна на онези издания, които „Труд“ е подготвял, а „Профиздат“ издавал. И чак след това му дошло и заглавието.

За Йосиф Давидов истинско предизвикателство е книгата му да се появи на българското читателско поле, защото, живеейки на повече от 3 хиляди километра от България,  бил шокиран от изказването на негов познат - кой ли четял днес у нас такива книги… Обаче се оказало, че и за книги от такъв род си има читатели и част от тях бяха дошли на крак да се срещнат с автора, да се докоснат до него и да чуят какво ще им сподели той. И какво по-радостно от това!

И за да бъде вечерта още по-жива, не можеше да не бъдат чути и „орисниците“ на книгата. А испаноговорящата журналистка Къдринка Къдринова, отговорен редактор на сайта на СБЖ, която е сред тези „пришпорили“ Йосиф да издаде книгата си, сподели своите размисли около появата й на бял свят. Тя също върна лентата назад във времето, припомняйки годините, когато Давидов вече като кореспондент на БТА в Мадрид е изпращал репортажи за „Народна младеж“.

За нея „Репортер от Миналото време“ звучи като титла, като достойнство, защото дигиталното време, за съжаление, е много повърхностно. Вече идва едно поколение, което е „копи пейст, идват микрофонодържачки, които не навлизат в темата, за която става дума“. „Но има и хора, които разказват, които пишат и имат погледа на Йосиф. И ако четете кратките му коментари, които пуска във фейсбук, ще видите, че те са школа по журналистика – каза Къдринка Къдринова. – Много концентрирани и актуални са коментарите му по актуални теми, било то в Испания или в България.

Това е една школа, от която дигиталното поколение може да се учи.“

Според Къдринка Йосиф е нашият Ришард Капушчински с неговите пътешествия, с всичките му изключителни преживявания, срещи с невероятни личности, попадане в невероятни ситуации. Но зад Капушчински, за което и авторът споменава в "Репортер от Миналото време", стои полската държава, специалният му статут на специален кореспондент. „А всичко, което Йосиф е описал и което показва как един български Капушчински се опитва да направи същото, е истински героизъм – със символични средства от държавата, по места, където посолствата се разсейват, че има там един българин в супер опасни обстоятелства, е по-голям подвиг от Капушчински, от журналистическа и човешка гледна точка“- твърди Къдринка Къдринова. За нея това е преживяване за колегията.

Щафетата от Къдринка пое друг български известен журналист и приятел на Жози – Енчо Господинов, който между другото е и един от уважаваните български дипломати. „Като идвах насам, се питах дали заглавието „Репортер от Миналото време“ не иска да ни подскаже, че говорим за една журналистика от миналото време – каза Енчо Господинов, - която днес може би я няма и е по-различна. Но това е една много искрена книга. Днес човек много рядко може да види такава книга. Това беше едно време, когато имаше състезание между нас, но имаше и приятелство. Професионална солидарност. Нещо, което трудно може да се забрави. Това е книга, която ни казва, че

авторът е с кауза и е писал онова, в което вярва

За такива като Йоско, които кръстосваха предимно прашните кръстопътища на историята, не беше толкова лесно да представят нещата.“  

В своите размисли,  публикувани на корицата на „Репортер от  Миналото време“, Енчо Господинов цитира написано от най-мъдрото перо на „Ню Йорк Таймс“ (Скоти) Джеймс Рестън, оставил ни една забележителна книга за професията „Рисунки върху пясъка“. „В нея той с усмихната горест твърдеше, че нашето творчество е като моментална снимка върху пясъка на морския бряг – е написал Енчо Господинов, - днес я нарисуваш, вечерта дойде приливна вълна, отмива я, и утре пак трябва да рисуваш. И така вечно, откак свят светува и има хроникьори. Повечето от Йосковите рисунки още не са отмити…“

А Йосиф Давидов продължава да е в активната журналистика, работейки във вестника на българите в Испания “Нова дума“, който е един от най-четените български издания. Някъде около 50 хиляди са читателите му.  

И ми се ще преди да сложа точката на моя разказ за прекрасната вечер в клуб „Журналист“, посветена на книгата на Йосиф Давидов, да ви споделя, че посланието на „Репортер от Миналото време“ се крие в нейните последни редове и те са:

„Нахвърлените разсъждения имат адресант: Дигиталния гражданин.

Дигиталната личност вероятно е наясно, че виртуалното обществено пространство не се роди от нищото. Неговото зърно беше посято в почвата на моето време.

Опитах се да опиша моята шепа пръст…“  

И какво по-силно и запомнящо се предизвикателство отправя Йосиф Давидов не към днешната дигитална личност, а към всички от неговото време, достигнали до книгата, да открехнат своите спомени, от които макар младите да не си признават гласно, но имат необходимост, за да открият своя път към храма, наречен журналистика.

Снимки Иван Василев

             

 

    

Сподели в
 

С Указ на крал Фелипе Шести председателката на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България и отговорна редакторка на сайта на СБЖ е удостоена с Офицерски кръст на Ордена за граждански заслуги заради цялостния й журналистически принос в опознаването на испаноезичния свят у нас

25.02.2020/20:45

Ректорът на Русенския университет чл.-кор. проф. дтн Христо Белоев и председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова се договориха за осигуряване на стажантски програми за студенти, организиране на съвместни семинари и конференции и обмен на информация чрез електронните портали на двете институции.

25.02.2020/09:02

Издатели на печатни медии са в стрес за начина на разпространението оттук-нататък, за съдбата на непродадените бройки на изданията им, за непогасените дългове

23.02.2020/20:53

Йорданка Кузманова изненада рожденичката с челната страница на някогашния вестник „Телевизия и радио”, заета от снимката на водещата на „Разговор с вас”. Снежана Тодорова връчи грамота на СБЖ на „Златния глас” на БНР. Красиви съвместни истории с Божана разказаха Лили Райчева, Поля Станчева, Светла Петрова и др.

23.02.2020/12:09

Юбилеят бе отпразнуван в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Създателката на култовото телевизионно състезание Лили Райчева получи грамота от СБЖ и плакет от министъра на образованието.

22.02.2020/22:29

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американска връзка”

23.02.2020 /20:18 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

21.02.2020 /09:10 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020 /15:34 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод хаоса с разпространението на пресата, настъпващ след фалита на отгледания с държавна благословия монополист в продажбите, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

26.02.2020 /08:02

В речта си в памет на Апостола на свободата Васил Левски президентът Румен Радев призова „да изправим глави” и да не забравяме, че „всичко зависи от нашите задружни усилия“, „че времето нас обръща, но и ние него обръщаме”. Преди официалната церемония държавният глава поведе гражданско шествие от президентството до паметника на най-тачения български герой.

19.02.2020 /22:27

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки