Начало
 
 

В Софийската опера гостуват звезди на Болшой театър

29.09.2019 /09:58 | Източник: Софийска опера/СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Екатерина Кирсанова и Иван Василиев в "Дон Кихот"

Екатерина Кирсанова и Иван Василиев ще блеснат като Китри и Базил в балетня спектакъл „Дон Кихот” на 19 октомври

На 19 отктомври от 19 ч. почитателите на балетното изкуство ще имат възможността да гледат балета „Дон Кихот“ от Лудвиг Минкус с участието на звездите на Болшой театър Екатерина Крисанова и Иван Василиев. Крисанова ще изпълни ролята на Китри, а Василиев ролята на Базил.

Участват и солистите на балетната трупа на Софийската опера: Цецо Иванов, Катерина Петрова, Марта Петкова, Георги Аспарухов, Еленко Иванов, Матю Уитъл и Ивана Харизанова.

Диригент е Павел Клиничев, който също е от Болшой театър. Постановка и режисура - Петър Луканов. Художник на декора - Иван Попов. Художник на костюмите - Цветанка Петкова-Стойнова. Репетитори - Мария Илиева, Ясен Вълчанов,Трифон Митев, Милена Симеонова, Сара-Нора Кръстева, Риолина Топалова. Помощник режисьор - Риолина Топалова

Първата постановка на балета е на Мариус Петипа в Мариински театър, последвана от версията на Александър Горский в Болшой театър.

В репероара на световните сцени  „Дон Кихот“ е интересен за хореографите и не винаги следва буквално романа на Сервантес. Балетът е провокация и за изпълнителите със сложността на ролите и е вдъхновение за всички, които участват в него. Нежността, динамиката, силата, грацията и характера на „Дон Кихот“ са били винаги предизвикателство за всеки хореограф и балетен актьор

Екатерина Крисанова е една от големите балетни звезди на Русия. Родена е в Москва. Обучавана е в балетната школа на Лавровски. През 2001 г. получава златен медал на Международния балетен конкурс Prix de Luxembourg, отличена е с бронз и в състезанието за юноши.

През 2002 г. е удостоена с друг бронзов медал в Санкт-Петербург и същата година посещава балетната академия в Болшой театър, в която се дипломира през 2003 г. Пак през 2002 г. влиза в трупата на Болшой театър. През 2009 г. тя вече е солист там.

През 2017 г. Крисанова се изявява в „Укротяване на ветрилата“ в театър „Дейвид Х. Кох“ , а през 2018 г. - в „Дон Кихот“. До този момент балерината има участие в много класически постановки на Болшой театър. Кариерата на Крисанова е шеметна, тъй като балетните критици в Русия и в чужбина пишат, че тя е несравнима и запомняща се в балета „Дон Кихот“ и в останалите балети от световния класически балетен репертоар.

Иван Василиев е звезда на Санкт-Петербургския Михайловски театър. Преди това е бил солист в Болшой театър.

От 7-годишен се вълнува от балета, затова по-късно учи класически танц в Беларуския държавен институт под ръководството на хореографа Александър Коляденко.

По време на следването си Иван играе в Националния академичен театър на Република Беларус и се изявява на сцената в постановки на „Дон Кихот“ и „Корсар“. След това е поканен да работи в Болшой театър.

През 2006 г. на сцената на Болшой се появява млад и талантлив танцьор. Само за четири години става премиер на балетната трупа. Освен главните роли в „Спартак“, „Дон Кихот“, „Лешникотрошачката“, „Петрушка“, „Жизел“, Иван Василиев участва в международния проект „Kings of Dance“.

Според критиците играта на Василиев в „Дон Кихот“се характеризира с изразителност, импулсивност, сила. Скоковете на танцьора на голяма височина се отличават с невероятната си изящност и изглеждат като фантастични. Василиев е особено любим на публиката в „Дон Кихот“. Критиците отбелязват силната емоционалност на Василиев на сцената и драматичния му талант.

В края на 2011 г. Иван Василиев се премества в Санкт-Петербург, но не в Мариинския театър, а в Михайловския театър. Танцьорът се нуждае от ново сериозно предизвикателство, трудна мотивация, за да се развива още повече.

В Санкт-Петербург Василиев разширява границите на репертоара си и излиза извън обхвата на една роля. В Михайловския театър играе ролите на принц Дезире от „Спящата красавица“, „Фрондосо“ от „Лоренсия“, „Солор“ от „Баядерка“. Освен в театъра в Санкт-Петербург, Василев редовно се появява на сцената на американските балетни театри.

Актьорът е смятан за един от най-високоплатените балетни танцьори в света. Василиев работи и като хореограф. Поставя необичайна пиеса „Балет №1“, в която се опита да покаже възможностите на човешкото тяло както в солови части, така и в дуети.

Балетистът щедро споделя информация за творчески постижения и планове за бъдещето от страниците на официалния уебсайт, където са представени неговите участия в балетни постановки.

Диригентът Павел Клиничев през 2000 г. завършва Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски“ със специалности „хорово дирижиране“ (в класа на професор Борис Тевлин) и „оперно-симфонично дирижиране“ (в класа на професор Марк Ермлер). През 1999 г., когато е  студент в четвърти курс, става стажант-диригент в Болшой театър. През 2002 г. завършва аспирантура в Московската консерватория. От 2009 г. е преподавател в Московската държавна консерватория.

През 2001 г., след гастроли с оркестъра на Болшой театър в САЩ, Генадий Рождественски, по онова време художествен ръководител на Болшой театър, го кани за щатен диригент. Впоследствие под негово управление в Болшой театър прозвучават повече от четиридесет произведения, в това число операта „Княз Игор“ от А. Бородин, „Снежанка“, „Царска невеста“ и „Златното петле“ от Н. Римски-Корсаков, „Йоланта“ и „Евгений Онегин“ от П. Чайковски, „Травиата“ от Дж. Верди, „Бохеми“ и „Тоска“ от Дж. Пучини, „Огненият ангел“ от С. Прокофиев.

В репертоара му са също практически всички балети, излезли на сцената на Болшой театър през последните двадесет години, в това число „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“ от П. Чайковски, „Раймонда“ от А. Глазунов, „Златният век“, „Болт“ и „Светлият ручей“ от Д. Шостакович „Ромео и Жулиета“ от С. Прокофиев и „Иван Грозни“ по музика на С. Прокофиев, балети по музика на Ж. Бизе, Л. ван Бетовен, Г. Малер, В.А. Моцарт и други композитори.

Под негово ръководство в Болшой театър са осъществени премиерите на дванадесет балетни спектакъла, като от по-неотдавнашните са „Пролетно тайнство“ от И. Стравински (2013 г.), „Вариации по тема на Франк Бридж“ по музика на Б. Бритън, „Симфония на псалмите“ по музика на И. Стравински, „Ундина“ от Х. В. Хенце и „Златният век“ от Д. Шостакович (всички през 2016 г.).

С операта, балета и оркестъра на Болшой театър маестрото излиза на много прославени театрални сцени и концертни подиуми, включително миланския театър „Ла Скала“, ню-йоркската „Метрополитън“ опера, Кралския театър „Ковънт Гардън“, Центъра за изпълнителски изкуства „Джон Кенеди“ (Вашингтон, САЩ), Парижката национална опера („Пале Гарние“), Мариинския театър, Бунка Кайкан (Токио) и Националния център за изпълнителски изкуства в Пекин.

По време на гастролите на Болшой театър си сътрудничи с оркестъра на Баварската държавна опера, оркестъра на Кралския театър в Торино (Teatro Regio di Torino), Националния симфоничен оркестър на Центъра „Кенеди“, оркестъра на Кралския театър в Парма (Teatro Regio di Parma), оркестъра на Колон (Париж) и много други. Изявява се със симфоничния оркестър на Националната академия „Санта Чечилия“, Тайпейския симфоничен оркестър, оркестъра на Академията на Запада (Калифорния), академичните оркестри на Санкт Петербург, Саратов и Ростов на Дон.

От 2004 до 2008 г. си сътрудничи с Елена Образцова и основания от нея конкурс за млади оперни певци. През сезона 2005/07 е главен гост-диригент на трупата на Всемирния балет (Universal Ballet Company) в Южна Корея.

От 2010 до 2015 г. е главен диригент на Екатеринбургската държавна академична опера и балет. По време на работата си в този театър се изявява в качеството на диригент-постановчик на оперни и балетни спектакли, сред които „Царска невеста“ от Н. Римски-Корсаков, „Любовта към трите портокала“ от С. Прокофиев, „Граф Ори“ от Дж. Росини, „Отело“ и „Риголето“ от Дж. Верди, „Amore Buffo“ по музика на Г. Доницети, „Цветоделика” по музика на П. Чайковски, А. Пярт и Фр. Пуленк. Почти всяка негова работа в Екатеринбургската опера и балет е отбелязана за номинация за националната театрална награда „Златна маска“.

От сезон 2014/2015 е гост-диригент в Михайловския театър в Санкт Петербург.

Сред записите му са: CD с Камерния оркестър на Болшой театър (Universal Music Group), DVD „Спартак“ (балет в Болшой театър, оркестър Колон, Decсa, Париж).
 

Сподели в
 

Софийската опера и балет кани почитателите си на операта „Дон Жуан” от Волфганг Амадеус Моцарт, чиято премиера беше през 2019 година, на още две нейни представления.

26.02.2020/16:32

Представленията на Софийската опера, режисирани от Филипо Тонтон, ще са от 19 часа. Участват Радостина Николаева, Габриела Георгиева, Гергана Русекова, Боясгалан Дашням, Светозар Рангелов, Веселин Михайлов и др. На 6 и 8 март в ролята на граф Ди Луна гостува Джеонгхйеок Сео от Корея, ученик от школата на Райна Кабаиванска.

22.02.2020/21:07

За Деня на влюбените 14 февруари Софийска опера и балет предлага на всички, отдадени на любовта, специално предложение - Абонаментен цикъл за три балетни спектакъла.

10.02.2020/20:13

Снимки, пресъздаващи атмосферата и внушението на спектаклите на Софийската опера и балет при гостуването й в Болшой театър – Москва, представя откритата в парламента фотоекспозиция.

05.02.2020/20:04

Големият български баритон Владимир Стоянов, който на 4 февруари ще пее в гала спектакъла на Операта "Риголето", беше удостоен с най-високото отличие на -инистерството на културата - „Златен век“, и с Грамота за приноса му в развитието на българското оперно изкуство и популяризирането му по световните сцени. Наградата му бе връчена от зам.-министъра Румен Димитров.

03.02.2020/19:56

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американска връзка”

23.02.2020 /20:18 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

21.02.2020 /09:10 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020 /15:34 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод хаоса с разпространението на пресата, настъпващ след фалита на отгледания с държавна благословия монополист в продажбите, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

26.02.2020 /08:02

В речта си в памет на Апостола на свободата Васил Левски президентът Румен Радев призова „да изправим глави” и да не забравяме, че „всичко зависи от нашите задружни усилия“, „че времето нас обръща, но и ние него обръщаме”. Преди официалната церемония държавният глава поведе гражданско шествие от президентството до паметника на най-тачения български герой.

19.02.2020 /22:27

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки