Начало
 
 

В Софийската опера гостуват звезди на Болшой театър

29.09.2019 /09:58 | Източник: Софийска опера/СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Екатерина Кирсанова и Иван Василиев в "Дон Кихот"

Екатерина Кирсанова и Иван Василиев ще блеснат като Китри и Базил в балетня спектакъл „Дон Кихот” на 19 октомври

На 19 отктомври от 19 ч. почитателите на балетното изкуство ще имат възможността да гледат балета „Дон Кихот“ от Лудвиг Минкус с участието на звездите на Болшой театър Екатерина Крисанова и Иван Василиев. Крисанова ще изпълни ролята на Китри, а Василиев ролята на Базил.

Участват и солистите на балетната трупа на Софийската опера: Цецо Иванов, Катерина Петрова, Марта Петкова, Георги Аспарухов, Еленко Иванов, Матю Уитъл и Ивана Харизанова.

Диригент е Павел Клиничев, който също е от Болшой театър. Постановка и режисура - Петър Луканов. Художник на декора - Иван Попов. Художник на костюмите - Цветанка Петкова-Стойнова. Репетитори - Мария Илиева, Ясен Вълчанов,Трифон Митев, Милена Симеонова, Сара-Нора Кръстева, Риолина Топалова. Помощник режисьор - Риолина Топалова

Първата постановка на балета е на Мариус Петипа в Мариински театър, последвана от версията на Александър Горский в Болшой театър.

В репероара на световните сцени  „Дон Кихот“ е интересен за хореографите и не винаги следва буквално романа на Сервантес. Балетът е провокация и за изпълнителите със сложността на ролите и е вдъхновение за всички, които участват в него. Нежността, динамиката, силата, грацията и характера на „Дон Кихот“ са били винаги предизвикателство за всеки хореограф и балетен актьор

Екатерина Крисанова е една от големите балетни звезди на Русия. Родена е в Москва. Обучавана е в балетната школа на Лавровски. През 2001 г. получава златен медал на Международния балетен конкурс Prix de Luxembourg, отличена е с бронз и в състезанието за юноши.

През 2002 г. е удостоена с друг бронзов медал в Санкт-Петербург и същата година посещава балетната академия в Болшой театър, в която се дипломира през 2003 г. Пак през 2002 г. влиза в трупата на Болшой театър. През 2009 г. тя вече е солист там.

През 2017 г. Крисанова се изявява в „Укротяване на ветрилата“ в театър „Дейвид Х. Кох“ , а през 2018 г. - в „Дон Кихот“. До този момент балерината има участие в много класически постановки на Болшой театър. Кариерата на Крисанова е шеметна, тъй като балетните критици в Русия и в чужбина пишат, че тя е несравнима и запомняща се в балета „Дон Кихот“ и в останалите балети от световния класически балетен репертоар.

Иван Василиев е звезда на Санкт-Петербургския Михайловски театър. Преди това е бил солист в Болшой театър.

От 7-годишен се вълнува от балета, затова по-късно учи класически танц в Беларуския държавен институт под ръководството на хореографа Александър Коляденко.

По време на следването си Иван играе в Националния академичен театър на Република Беларус и се изявява на сцената в постановки на „Дон Кихот“ и „Корсар“. След това е поканен да работи в Болшой театър.

През 2006 г. на сцената на Болшой се появява млад и талантлив танцьор. Само за четири години става премиер на балетната трупа. Освен главните роли в „Спартак“, „Дон Кихот“, „Лешникотрошачката“, „Петрушка“, „Жизел“, Иван Василиев участва в международния проект „Kings of Dance“.

Според критиците играта на Василиев в „Дон Кихот“се характеризира с изразителност, импулсивност, сила. Скоковете на танцьора на голяма височина се отличават с невероятната си изящност и изглеждат като фантастични. Василиев е особено любим на публиката в „Дон Кихот“. Критиците отбелязват силната емоционалност на Василиев на сцената и драматичния му талант.

В края на 2011 г. Иван Василиев се премества в Санкт-Петербург, но не в Мариинския театър, а в Михайловския театър. Танцьорът се нуждае от ново сериозно предизвикателство, трудна мотивация, за да се развива още повече.

В Санкт-Петербург Василиев разширява границите на репертоара си и излиза извън обхвата на една роля. В Михайловския театър играе ролите на принц Дезире от „Спящата красавица“, „Фрондосо“ от „Лоренсия“, „Солор“ от „Баядерка“. Освен в театъра в Санкт-Петербург, Василев редовно се появява на сцената на американските балетни театри.

Актьорът е смятан за един от най-високоплатените балетни танцьори в света. Василиев работи и като хореограф. Поставя необичайна пиеса „Балет №1“, в която се опита да покаже възможностите на човешкото тяло както в солови части, така и в дуети.

Балетистът щедро споделя информация за творчески постижения и планове за бъдещето от страниците на официалния уебсайт, където са представени неговите участия в балетни постановки.

Диригентът Павел Клиничев през 2000 г. завършва Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски“ със специалности „хорово дирижиране“ (в класа на професор Борис Тевлин) и „оперно-симфонично дирижиране“ (в класа на професор Марк Ермлер). През 1999 г., когато е  студент в четвърти курс, става стажант-диригент в Болшой театър. През 2002 г. завършва аспирантура в Московската консерватория. От 2009 г. е преподавател в Московската държавна консерватория.

През 2001 г., след гастроли с оркестъра на Болшой театър в САЩ, Генадий Рождественски, по онова време художествен ръководител на Болшой театър, го кани за щатен диригент. Впоследствие под негово управление в Болшой театър прозвучават повече от четиридесет произведения, в това число операта „Княз Игор“ от А. Бородин, „Снежанка“, „Царска невеста“ и „Златното петле“ от Н. Римски-Корсаков, „Йоланта“ и „Евгений Онегин“ от П. Чайковски, „Травиата“ от Дж. Верди, „Бохеми“ и „Тоска“ от Дж. Пучини, „Огненият ангел“ от С. Прокофиев.

В репертоара му са също практически всички балети, излезли на сцената на Болшой театър през последните двадесет години, в това число „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“ от П. Чайковски, „Раймонда“ от А. Глазунов, „Златният век“, „Болт“ и „Светлият ручей“ от Д. Шостакович „Ромео и Жулиета“ от С. Прокофиев и „Иван Грозни“ по музика на С. Прокофиев, балети по музика на Ж. Бизе, Л. ван Бетовен, Г. Малер, В.А. Моцарт и други композитори.

Под негово ръководство в Болшой театър са осъществени премиерите на дванадесет балетни спектакъла, като от по-неотдавнашните са „Пролетно тайнство“ от И. Стравински (2013 г.), „Вариации по тема на Франк Бридж“ по музика на Б. Бритън, „Симфония на псалмите“ по музика на И. Стравински, „Ундина“ от Х. В. Хенце и „Златният век“ от Д. Шостакович (всички през 2016 г.).

С операта, балета и оркестъра на Болшой театър маестрото излиза на много прославени театрални сцени и концертни подиуми, включително миланския театър „Ла Скала“, ню-йоркската „Метрополитън“ опера, Кралския театър „Ковънт Гардън“, Центъра за изпълнителски изкуства „Джон Кенеди“ (Вашингтон, САЩ), Парижката национална опера („Пале Гарние“), Мариинския театър, Бунка Кайкан (Токио) и Националния център за изпълнителски изкуства в Пекин.

По време на гастролите на Болшой театър си сътрудничи с оркестъра на Баварската държавна опера, оркестъра на Кралския театър в Торино (Teatro Regio di Torino), Националния симфоничен оркестър на Центъра „Кенеди“, оркестъра на Кралския театър в Парма (Teatro Regio di Parma), оркестъра на Колон (Париж) и много други. Изявява се със симфоничния оркестър на Националната академия „Санта Чечилия“, Тайпейския симфоничен оркестър, оркестъра на Академията на Запада (Калифорния), академичните оркестри на Санкт Петербург, Саратов и Ростов на Дон.

От 2004 до 2008 г. си сътрудничи с Елена Образцова и основания от нея конкурс за млади оперни певци. През сезона 2005/07 е главен гост-диригент на трупата на Всемирния балет (Universal Ballet Company) в Южна Корея.

От 2010 до 2015 г. е главен диригент на Екатеринбургската държавна академична опера и балет. По време на работата си в този театър се изявява в качеството на диригент-постановчик на оперни и балетни спектакли, сред които „Царска невеста“ от Н. Римски-Корсаков, „Любовта към трите портокала“ от С. Прокофиев, „Граф Ори“ от Дж. Росини, „Отело“ и „Риголето“ от Дж. Верди, „Amore Buffo“ по музика на Г. Доницети, „Цветоделика” по музика на П. Чайковски, А. Пярт и Фр. Пуленк. Почти всяка негова работа в Екатеринбургската опера и балет е отбелязана за номинация за националната театрална награда „Златна маска“.

От сезон 2014/2015 е гост-диригент в Михайловския театър в Санкт Петербург.

Сред записите му са: CD с Камерния оркестър на Болшой театър (Universal Music Group), DVD „Спартак“ (балет в Болшой театър, оркестър Колон, Decсa, Париж).
 

Сподели в
 

Ще бъде представен предстоящият проект „Опера в полите на Витоша” , който е част от Календара на културните събития на Столична община за 2020 г.

15.06.2020/18:00

Софийската опера и балет, Столична община и Район „Панчарево” канят на 9 юни от 11 часа на пресконференция във входното, централно фоайе на Софийската опера, вход от ул. „Врабча” № 1.

08.06.2020/16:37

Балетът „Зорба гъркът”, оперният цикъл „Tutto Verdi” , четири детски опери и други спектакли бележат отварянето на Софийската опера и балет за зрители след края на принудителната социална изолация.

01.06.2020/00:00

Излъчването е онлайн на 6 май от 17 ч. като част от програмата на Sofia Opera Pearls Streams. Включени са специални видеопослания и кратки музикални поздрави от някои от най-големите имена в света на операта. Сред тях са Райна Кабаиванска, Александрина Милчева, Мария Гулегина, Катрин Фостър, Надя Кръстева, Цветана Бандаловска, Костадин Андреев, както и режисьорът Филипо Тонон, диригентите Константин Тринкс, Ерих Вехтер, Павел Клиничев, музикалният критик Клаус Биланд.

05.05.2020/08:27

Оперната примадона, Камерзенгерин Анна Томова-Синтов със специално видеообръщение открива Великденската програма на Sofia Opera Pearls Streams. В селекцията влизат „Кармина Бурана”, „Евгений Жнегин”, „Дон Кихот”, „Парсифал”, „Селска чест”, „Джани Скики”, „Борис Годунов”, „Дамата с камелиите”

10.04.2020/09:22

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки