Начало
 
 

Как се вижда и звучи България през сърцето на Мартин Кейниг

21.09.2019 /19:08 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мартин Кейниг. Снимка: Иво Хаджимишев

Представените в София фотоизложба и фотоалбум с аудиодискове на изтъкнатия американски изследовател, дълбоко свързан с нашата страна от над половин век, ни връщат образи, музика и емоции, които будят душите за възраждане на забравени общностни ценности.

Още почти два месеца - до 17 ноември, ще е на разположение на всички интересуващи се подредената в Националната галерия удивителна фотоизложба на световноизвестния американски етнограф Мартин Кейниг „Ехо от Балканите. ХХ век: Портрети и звуци от България”.

Тържественото откриване на експозицията, която е под патронажа на вицепрезидентката Илияна Йотова, стана културното събитие на седмицата. То включва и последвалото представяне на фотоалбум с творби на автора, който е съчетан с два диска подбрана от него българска фолклорна музика.

„Не съм българин, но нося България в сърцето си,” каза, дълбоко развълнуван, Мартин Кейниг на откриването на изложбата, представяща 73 негови фотографии от 7 балкански страни. Всъщност - само малка част от неговия фотоархив с хиляди уникални кадри, запечатали традициите на нашия регион през десетилетията. Съставител на изложбата е известният ни фотограф и личен приятел на Кейниг - Иво Хаджимишев.

Вицепрезидентката Илияна Йотова отбеляза на откриването: „Красив разказ за българската душевност - това са творбите на Мартин Кейниг. Това е България през погледа на творец, който носи любовта си към нея завинаги. България, която съществува на хиляди километри оттук, в дома на Мартин на остров Вашон и сред неговите американски приятели.”

Илияна Йотова е проявила подчертан интерес към творчеството и приноса за съхраняването на българския фолклор на Мартин Кейниг, който е дълбоко свързан със страната ни от над половин век. При свое посещение в САЩ през март т.г. тя е гостувала в дома му и оттогава се е ангажилала да съдейства за организирането на изложбата, която сега е представена в София. На откриването й Йотова изтъкна още, че голям принос за осъществяване на този проект има и българската общност в САЩ, както и лично Иво Хаджимишев.

Големият ни фотограф отдавна се познава с Мартин Кейниг, който при многобройните си гостувания в България през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век се сближава с много наши изтъкнати творци, включително с тъста на Иво - незабравимия ни поет Валери Петров, за когото и до днес говори с възхита.

Кейниг още от млад професионално се занимава с етнография и танци - преподава ги в Колумбийския университет и в нюйоркска гимназия, където има и български ученици. Изпивта особена тръпка към балканския фолклор и обикаля многократно из региона ни.

В България за първи път попада през 1966 г. Преди да тръгне към страната ни, намираща се по онова време отвъд Желязната завеса, се сдобива с две препоръчителни писма, които да му помогнат за съдействие от българските власти в неговите фолклорни и етнографски проучвания.

Едното писмо е от известната антроположка Маргарет Мийд. А другото е от Живко Ангелушев - брат на прочутия художник Борис Ангелушев. Живко е бил интербригадист по време на Испанската гражданска война, а след края й през 1939 г. попада като емигрант в САЩ и остава там. Именно неговото писмо до брат му Борис свършва най-добра работа и отваря пред Мартин най-много врати в България.

Борис Ангелушев не само кани американския гост да живее в дома му, но го свързва и с Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, и с Института по музика към БАН, откъдето през годините са оказвали многократно съдействие на Кейниг в обиколките му за опознаване и събиране на български фолклор.

В изложбата е представен и откъс от доклад на зам.-директора на Института по музика към БАН А. Андреев от 17 септември 1966 г., в който за Мартин Кейниг се казва: "Сериозната и задълбочена работа на този млад американски хореограф за изучаване на българската народна култура заслужава всяко поощрение и похвала."

Американският изследовател, който завинаги се влюбва в страната ни и традициите й, отдавна е емблематично име за нашата култура. Най-известен у нас е като „откривателят на Валя Балканска”.

Насочен към младата навремето изпълнителка от своя колежка, която чула Валя да пее на Роженския събор в средата на 60-те, Кейниг я издирва. И през 1969 г. в празната класна стая на едно смолянско училище прави легендарния вече днес запис с нейното изпълнение на песента „Излел е Дельо хайдутин”.

Именно този запис по препоръка на Кейниг пред селекционерите е включен в 90-минутната „Златна плоча” с музикални образци от творчеството на цялото човечество, която отлита през 1977 г. в Космоса с „Вояджър 2” и „Вояджър 1” - като послание към други цивилизации.

Разбира се, че Валя Балканска и нейният гайдар Петър Янев също бяха на откриването на изложбата „Ехо от Балканите. ХХ век: Портрети и звуци от България”. И „Излел е Дельо хайдутин” огласи сводовете на Двореца. А на централно място в експозицията стои портретът на 24-годишната Валя, не само записана, но и снимана от Мартин Кейниг.

Изложбата е дълбоко завладяваща най-вече със своята човечност и емоционалност. Авторът е „хванал” вдъхновени лица на хора - засмени, сурови, угрижени, присмехулни, но никога равнодушни - именно в моменти, в които те влагат душа и характер било в танц, било в песен, било в радостен или тъжен ритуал.

Подредени са кадри не само от България, но и от Гърция, Косово, днешната Северна Македония, Хърватия, Румъния и т.н. Увлечен от образите, човек понякога пропуска да се вгледа в надписите, за да уточни от коя страна е снимката. И това е най-силното във въздействието на тази изложба - забравяме да мислим за различията, защото сме завладени от общите ни човешки чувства и усет за хармония.

Има обаче и друг ефект - зрителят неизбежно се пита къде ли са сега всички тези хора, какво е станало с тях, с традициите им, какво е стигнало до нас и дали достойно можем да го опазим, да го продължим... Защото е факт, че снимките са правени в едни вече отдавна отминали години - 60-те, 70-те, 80-те... А сега?...

Мартин Кейниг не крие тъгата си, че много от онова, което е запазил в своите фото и аудиоколекции, вече го няма и че тази тенденция е световна. Ето какво споделя той в интервюто си пред в. „Дума”: „Традициите са в беда. Не само в България, а навсякъде...Източникът на това, което съм документирал преди толкова години, вече го няма. Селата, които „произведоха" тези снимки, вече ги няма, а ако ги има, не функционират по този начин. Някои буквално са изчезнали, там вече няма хора. Няма ги онези, които се забавляваха с тези песни и танци. Сега навсякъде имаме социални медии, компютри, телефони и телевизия. Миналото, изглежда неуместно за някои. В същото време хората наистина го търсят, нямам идея докъде ще доведе това”.

Със стремежа си да се запази паметта за този изчезващ свят и да се предаде духа му към по-младите поколения Кейниг прави и книгата си „Звуци и портрети от България”, включвайки в нея и два диска с автентична наша музика. „В този албум има изворна музика и такава, която е част от ритуали, които някога са били значими и важни за хората. Младите трябва да се запознаят с това... Мисля, че България е нация на музиканти, на хора с музикален талант, хора, които обичат да танцуват. Затова вярвам, че под някаква форма може да съживите традициите, съмнявам се, че ще е същото, но все пак вярвам, че няма да изчезнат напълно,” изтъква той пред „Дума”.

Кейниг е убеден, че „горещата солидарност на българските танци символизира духа на селото и в крайна сметка е сърцето на самата българска нация”.

Сред многобройните гости на откриването на изложбата имаше ярки представители на артистичния свят, творци от различни сфери на изкуството, представители на академичните среди, депутати, политици, дипломати, журналисти. Всички оживено разменяха впечатления. Специален интерес събуди и фактът, че Кейниг е правил проучванията си в годините на Студената война, но не е срещал в България враждебност, а отзивчивост и подкрепа, включително и на официално ниво.

За цялостния му принос през десетлетията за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно наследство държавият глава Румен Радев награди на 18 септември Майкъл Кейниг с Почетен знак на президента, като изтъкна: „За нас, българите, Мартин Кейниг не е просто авторитетен учен и изследовател. Той е много повече - искрен, безкористен приятел на България и успешен посланик на България пред света."

Сподели в
 

Роденият в Дъблин на 16 октомври 1854 г. магьосник на словото успява да се изяви за краткия си 46-годишен живот не само като писател, поет и драматург, но и като журналист. Пословични са и хапливите му епиграми, сентенции, афоризми, изречени сякаш днес. Например: „Няма защо да делим монарха от мафията - всяка власт е еднакво лоша”.

16.10.2019/21:01

Днес БНР излъчи интервю с двама интересни членове на гостуващата у нас делегация на виетнамската Асоциация на дружествата за приятелство с България, като и двамата са български възпитаници. „Добре е журналистите във вашата страна да разказват повече за Виетнам. Журналистите сте огънчето, което разпалва опознаването и приятелството,” казва посланикът на Ханой у нас Н. Пр. Доан Туан Лин

08.10.2019/15:08

Международната федерация на журналистите (МФЖ) разпространи сред своите членове - националните журналистически съюзи и асоциации - специален постер, издаден на английски, френски и немски език, по повод отбелязвания на 7 октомври Международен ден за достоен труд.

07.10.2019/01:24

Най-високото отличие на Съюза бе връчено на колегата от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова. На церемонията присъстваха и ръководителите на БСТВ Любомир Коларов и Петко Тодоров, по чието предложение е присъдена наградата.

03.10.2019/15:39

Ще си позволя да започна репортажа си с думи на един от българските съвременни журналисти, към който всички питаем респект. Та Енчо Господинов казва: „Имам колеги, за които журналистиката е професия като всички други. Но имам приятели, за които журналистиката е съдба. Йосиф е един от тях, който носи цял живот журналистиката в съдбовната си раница, като войник маршалския жезъл.“ И това го доказа препълненият клуб „Журналист“ в СБЖ, където премиерата на книгата на Йосиф Давидов „Репортер от Миналото време“ сбра не само негови приятели и колеги, а и много млади журналисти, дошли да попият нещо ново за този толкова труден,но обичан наш занаят.

01.10.2019/22:53
 Реклама

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и Международната федерация на журналистите (МФЖ) се присъединяват към своята партньорска организация - Съюза на българските журналисти (СБЖ), в изразяването на подкрепа за журналистите от Българското национално радио (БНР), които са подложени на натиск от своето ръководство, посочва на сайта си ЕФЖ.

29.09.2019 /11:49

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

 Мнения

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки