Начало
 
 

Как се вижда и звучи България през сърцето на Мартин Кейниг

21.09.2019 /19:08 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мартин Кейниг. Снимка: Иво Хаджимишев

Представените в София фотоизложба и фотоалбум с аудиодискове на изтъкнатия американски изследовател, дълбоко свързан с нашата страна от над половин век, ни връщат образи, музика и емоции, които будят душите за възраждане на забравени общностни ценности.

Още почти два месеца - до 17 ноември, ще е на разположение на всички интересуващи се подредената в Националната галерия удивителна фотоизложба на световноизвестния американски етнограф Мартин Кейниг „Ехо от Балканите. ХХ век: Портрети и звуци от България”.

Тържественото откриване на експозицията, която е под патронажа на вицепрезидентката Илияна Йотова, стана културното събитие на седмицата. То включва и последвалото представяне на фотоалбум с творби на автора, който е съчетан с два диска подбрана от него българска фолклорна музика.

„Не съм българин, но нося България в сърцето си,” каза, дълбоко развълнуван, Мартин Кейниг на откриването на изложбата, представяща 73 негови фотографии от 7 балкански страни. Всъщност - само малка част от неговия фотоархив с хиляди уникални кадри, запечатали традициите на нашия регион през десетилетията. Съставител на изложбата е известният ни фотограф и личен приятел на Кейниг - Иво Хаджимишев.

Вицепрезидентката Илияна Йотова отбеляза на откриването: „Красив разказ за българската душевност - това са творбите на Мартин Кейниг. Това е България през погледа на творец, който носи любовта си към нея завинаги. България, която съществува на хиляди километри оттук, в дома на Мартин на остров Вашон и сред неговите американски приятели.”

Илияна Йотова е проявила подчертан интерес към творчеството и приноса за съхраняването на българския фолклор на Мартин Кейниг, който е дълбоко свързан със страната ни от над половин век. При свое посещение в САЩ през март т.г. тя е гостувала в дома му и оттогава се е ангажилала да съдейства за организирането на изложбата, която сега е представена в София. На откриването й Йотова изтъкна още, че голям принос за осъществяване на този проект има и българската общност в САЩ, както и лично Иво Хаджимишев.

Големият ни фотограф отдавна се познава с Мартин Кейниг, който при многобройните си гостувания в България през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век се сближава с много наши изтъкнати творци, включително с тъста на Иво - незабравимия ни поет Валери Петров, за когото и до днес говори с възхита.

Кейниг още от млад професионално се занимава с етнография и танци - преподава ги в Колумбийския университет и в нюйоркска гимназия, където има и български ученици. Изпивта особена тръпка към балканския фолклор и обикаля многократно из региона ни.

В България за първи път попада през 1966 г. Преди да тръгне към страната ни, намираща се по онова време отвъд Желязната завеса, се сдобива с две препоръчителни писма, които да му помогнат за съдействие от българските власти в неговите фолклорни и етнографски проучвания.

Едното писмо е от известната антроположка Маргарет Мийд. А другото е от Живко Ангелушев - брат на прочутия художник Борис Ангелушев. Живко е бил интербригадист по време на Испанската гражданска война, а след края й през 1939 г. попада като емигрант в САЩ и остава там. Именно неговото писмо до брат му Борис свършва най-добра работа и отваря пред Мартин най-много врати в България.

Борис Ангелушев не само кани американския гост да живее в дома му, но го свързва и с Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, и с Института по музика към БАН, откъдето през годините са оказвали многократно съдействие на Кейниг в обиколките му за опознаване и събиране на български фолклор.

В изложбата е представен и откъс от доклад на зам.-директора на Института по музика към БАН А. Андреев от 17 септември 1966 г., в който за Мартин Кейниг се казва: "Сериозната и задълбочена работа на този млад американски хореограф за изучаване на българската народна култура заслужава всяко поощрение и похвала."

Американският изследовател, който завинаги се влюбва в страната ни и традициите й, отдавна е емблематично име за нашата култура. Най-известен у нас е като „откривателят на Валя Балканска”.

Насочен към младата навремето изпълнителка от своя колежка, която чула Валя да пее на Роженския събор в средата на 60-те, Кейниг я издирва. И през 1969 г. в празната класна стая на едно смолянско училище прави легендарния вече днес запис с нейното изпълнение на песента „Излел е Дельо хайдутин”.

Именно този запис по препоръка на Кейниг пред селекционерите е включен в 90-минутната „Златна плоча” с музикални образци от творчеството на цялото човечество, която отлита през 1977 г. в Космоса с „Вояджър 2” и „Вояджър 1” - като послание към други цивилизации.

Разбира се, че Валя Балканска и нейният гайдар Петър Янев също бяха на откриването на изложбата „Ехо от Балканите. ХХ век: Портрети и звуци от България”. И „Излел е Дельо хайдутин” огласи сводовете на Двореца. А на централно място в експозицията стои портретът на 24-годишната Валя, не само записана, но и снимана от Мартин Кейниг.

Изложбата е дълбоко завладяваща най-вече със своята човечност и емоционалност. Авторът е „хванал” вдъхновени лица на хора - засмени, сурови, угрижени, присмехулни, но никога равнодушни - именно в моменти, в които те влагат душа и характер било в танц, било в песен, било в радостен или тъжен ритуал.

Подредени са кадри не само от България, но и от Гърция, Косово, днешната Северна Македония, Хърватия, Румъния и т.н. Увлечен от образите, човек понякога пропуска да се вгледа в надписите, за да уточни от коя страна е снимката. И това е най-силното във въздействието на тази изложба - забравяме да мислим за различията, защото сме завладени от общите ни човешки чувства и усет за хармония.

Има обаче и друг ефект - зрителят неизбежно се пита къде ли са сега всички тези хора, какво е станало с тях, с традициите им, какво е стигнало до нас и дали достойно можем да го опазим, да го продължим... Защото е факт, че снимките са правени в едни вече отдавна отминали години - 60-те, 70-те, 80-те... А сега?...

Мартин Кейниг не крие тъгата си, че много от онова, което е запазил в своите фото и аудиоколекции, вече го няма и че тази тенденция е световна. Ето какво споделя той в интервюто си пред в. „Дума”: „Традициите са в беда. Не само в България, а навсякъде...Източникът на това, което съм документирал преди толкова години, вече го няма. Селата, които „произведоха" тези снимки, вече ги няма, а ако ги има, не функционират по този начин. Някои буквално са изчезнали, там вече няма хора. Няма ги онези, които се забавляваха с тези песни и танци. Сега навсякъде имаме социални медии, компютри, телефони и телевизия. Миналото, изглежда неуместно за някои. В същото време хората наистина го търсят, нямам идея докъде ще доведе това”.

Със стремежа си да се запази паметта за този изчезващ свят и да се предаде духа му към по-младите поколения Кейниг прави и книгата си „Звуци и портрети от България”, включвайки в нея и два диска с автентична наша музика. „В този албум има изворна музика и такава, която е част от ритуали, които някога са били значими и важни за хората. Младите трябва да се запознаят с това... Мисля, че България е нация на музиканти, на хора с музикален талант, хора, които обичат да танцуват. Затова вярвам, че под някаква форма може да съживите традициите, съмнявам се, че ще е същото, но все пак вярвам, че няма да изчезнат напълно,” изтъква той пред „Дума”.

Кейниг е убеден, че „горещата солидарност на българските танци символизира духа на селото и в крайна сметка е сърцето на самата българска нация”.

Сред многобройните гости на откриването на изложбата имаше ярки представители на артистичния свят, творци от различни сфери на изкуството, представители на академичните среди, депутати, политици, дипломати, журналисти. Всички оживено разменяха впечатления. Специален интерес събуди и фактът, че Кейниг е правил проучванията си в годините на Студената война, но не е срещал в България враждебност, а отзивчивост и подкрепа, включително и на официално ниво.

За цялостния му принос през десетлетията за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно наследство държавият глава Румен Радев награди на 18 септември Майкъл Кейниг с Почетен знак на президента, като изтъкна: „За нас, българите, Мартин Кейниг не е просто авторитетен учен и изследовател. Той е много повече - искрен, безкористен приятел на България и успешен посланик на България пред света."

Сподели в
 

Представяме резултатите на проучване на академичен екип от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” за проследяване на някои от ефектите на виртуалната комуникация в условията на социална изолация.

01.06.2020/13:41

Парламентарната комисия по културата и медиите на днешното си заседание отхвърли на първо четене двете проектопредложения за промени в Закона за радиото и телевизита(ЗРТ) на ВМРО с 13 гласа “въздържали се” и само двама “за”. Единият предвиждаше въвеждане на квоти за българска музика в радио и телевизионния ефир. Вторият беше за противодействие на дезинформацията в интернет.

28.05.2020/19:27

Инициативата се реализира с подкрепата на Европейската културна фондация и на Европейската федерация на журналистите. Формулярите за кандидатстване се приемат до 22 юни 2020 г.

27.05.2020/16:27

Преподавателката във ФЖМК в СУ „Св. Кл. Охридски” и бивш член на НСРТ даде остро критично интервю за програмата „Денят с Веселин Дремджиев” по TV+ и TV1. По повод искането от доклада на Европейския семестър за изсветляване на собствеността доц. Божилова обърна внимание върху проблемите по тази тема в медийния сектор, медийните войни между олигарси и мълчанието в обществото ни.

25.05.2020/21:50

Проектът „Един пояс, един път”, Общокитайската асоциация на журналистите и Радио Китай за чужбина стартират онлайн кампания за най-вълнуващи видеоклипове и снимки от противопоставянето срещу пандемията от коронавирус. Авторите на отличените творби ще бъдат поканени да посетят Китай в подходящо време след приключване на пандемията. Материалите ще се приемат на имейла на СБЖ до 10 юни.

24.05.2020/18:14

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Тере, както я наричаха всичките й безброй приятели отсам и оттатък океана, бе здраво свързана със страната ни от личната си история още от 1961 г. През 70-те превежда на Фидел Кастро и Тодор Живков, после има три дипломатически мандата у нас, като от 2010 до 2015 г. е посланик на Куба в София. СБЖ изразява дълбоки съболезнования на семейството на Тересита и на кубинското посолство у нас.

03.06.2020 /16:31 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада/СБЖ

Макар и вече да звучи като клише, лято 2020 ще е различно. Пандемията от коронавируса постави предизвикателства пред всички – и пред бизнеса, и пред всеки един от нас. Независимо, че вече се отчита намаляване на броя на заразените и увеличаване на излекуваните, опасността от Ковид-19 все още не е отминала. Дори и най-известните светила в световната медицина не могат да кажат ще има ли втора вълна и дали тя няма да е по-опасна от първата. Затова и българските, а и международните здравни власти предупреждават, че трябва да не се отпускаме и да не се успокояваме, а да продължаваме се спазваме максимални хигиенни мерки за сигурност.

01.06.2020 /18:20 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Навършват се 90 години от рождението на известния журналист проф. Димитър Георгиев. Роден в Симеоновград, той завършва българска филология в Софийския университет.

02.06.2020 /09:52 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки